Серия
Илион/Олимп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Olympos, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 23 гласа)

63.

Казвам се Томас Хокънбери. Имам докторска степен по класическа филология. Специализирам в изучаване, писане за и преподаване на Омировата „Илиада“.

В продължение на почти тридесет години бях професор, последните десет от които в Университета на Индиана в Блумингъм. След това умрях. Събудих се — или бях възкресен — на Монс Олимпус, или на мястото, наричано така от съществата, представящи се за богове, макар по-късно да установих, че действително става дума за огромния вулкан на Марс, наречен Олимпус. Тези същества, тези богове или техните по-висши същества — личности, за които съм чувал, но за които знаех съвсем малко или почти нищо, една от които се казваше Просперо, подобно на героя от Шекспировата „Буря“ — ме преобразиха в схоластик, наблюдател на Троянската война. В продължение на десет години докладвах на една от музите и записвах ежедневните си отчети на словесни камъни, защото тук дори боговете не могат да четат. В момента записвам разказа си в едно малко полупроводниково електронно записващо устройство, откраднато от моравекския кораб „Кралица Маб“.

Миналата година, само преди девет месеца, всичко отиде по дяволите и Троянската война във вида й, описан от Омир в „Илиада“, излезе извън релси. Оттогава съществуваше объркване, сключи се съюз между Ахил и Хектор — а следователно между троянци и гърци — срещу боговете, настана още по-голямо объркване, предателства, стигна се до затваряне на брана-дупката, свързваща съвременния Марс с древния Илион, което пък накара моравекските войници и техници да се евакуират от Илион-Земя. След като Ахил изчезна от другата страна на брана-дупката в далечния Марс от бъдещето, Троянската война се поднови, Зевс също изчезна и в негово отсъствие боговете и богините слязоха долу да се бият редом с любимците си. В един момент изглеждаше, че армиите на Агамемнон и Менелай ще влязат Троя. Диомед бе на крачка да превземе града. Тогава Хектор излезе от намусеното си усамотяване — интересно е, че тази част съответства на дългото оттегляне на Ахил в шатрата му в истинската „Илиада“ — и уби непобедимия Диомед в двубой.

Научавам, че на следващия ден Хектор победил Аякс — Големия Аякс, Великия Аякс, Аякс от Саламин. Елена ми разказва, че Теламоновият син молел за пощада, но Хектор го съсякъл най-безмилостно. Менелай, бившият съпруг на Елена и наскърбеният виновник, започнал цялата проклета война, умрял същия ден със стрела в мозъка.

След това, подобно на стотиците други пъти за изминалите над десет години, битката за пореден път пое нов обрат. Подкрепящите ахейците богове предприеха контранастъпление под ръководството на Атина и Хера, земетръсецът Посейдон започна да унищожава сградите в Илион и за известно време Хектор и хората му отново потърсиха убежище зад стените на града. Научавам, че Хектор е спасил ранения си брат, героичния Деифоб, като го изнесъл на гръб от битката.

Но преди два дни, точно когато Троя бе на път отново да падне — този път от комбинираната атака на побеснелите ахейци и най-могъщите и безмилостни богове и богини като Атина, Хера, Посейдон и останалата пасмина, които здравата притиснаха защитаващите града Аполон и други богове, — Зевс се завърна.

Елена ми разказа, че Зевс направил Хера на парчета, хвърлил Посейдон в адската яма на Тартара и заповядал на останалите богове да се връщат на Олимп. Според думите й някога могъщите богове с летящите си златни колесници и прекрасните си златни доспехи на тумби се телепортирали обратно на Олимп като виновни деца, очакващи да бъдат напляскани от татко.

И сега на гърците им наритват задниците. Самият Зевс, издигащ се според думите на Елена по-високо от купест облак, избил хиляди аргивци, подгонил останалите до брега и изгорил корабите им с мълниите си. Елена твърди, че господарят на боговете предизвикал огромна вълна, която се стоварила върху почернелите корпуси на корабите и ги потопила. След това Зевс изчезнал и оттогава не се е връщал.

Две седмици по-късно, след като и двете страни запалиха погребални клади за хилядите паднали и извършиха деветдневните си погребални ритуали, Хектор поведе успешна контраатака, която отблъсна гърците още по-назад. Оцеляха около тридесет хиляди от първоначалните сто хиляди аргивски бойци, като повечето от тях — като цар Агамемнон например — бяха ранени и паднаха духом. Без кораби за бягство и без възможност да осигурят на дървосекачите безопасен достъп до гористите склонове на планината Ида, откъдето да се снабдят с материал за нови кораби, гърците започнаха да правят онова, което им оставаше — дълбаеха ровове, забиваха пред тях заострени колове, издигаха дървени стени, прекопаваха свързващи окопи, натрупваха пясъчни валове, струпваха щитове, копия и стрелци в солидна стена около стопяващия се полукръг на смъртта. Това е последната твърдина на гърците.

Тече третата сутрин от пристигането ми и се намирам в гръцкия лагер — оградена с ров и стена дъга с периметър малко повече от четиристотин метра — в който нещастните ахейци са се натъпкали около димящите останки на корабите си. Гърбовете им са към морето.

Хектор има всички предимства — почти четири пъти повече войници с много по-висок боен дух и добре нахранени — гърците започват да гладуват, като същевременно надушват миризмата от печените на троянските обсадни огньове прасета и говеда. Елена и цар Приам бяха сигурни, че гърците ще бъдат победени още преди два дни, но отчаяните мъже са храбри — мъже, които нямат какво да губят — и гърците се биеха като притиснати в ъгъла плъхове. Освен това имат предимството, че редиците им са по-къси и че се бият зад укрепления, макар че тези преимущества няма да продължат дълго при бързо намаляващата храна и без постоянен източник на вода — троянците са заприщили реката на километър и половина от брега и тифът вече започва да върлува из претъпкания и лишен от елементарни хигиенни условия ахейски лагер.

Агамемнон не се бие. Вече трети ден синът на Атрей, цар на Микена и главнокомандващ огромната някога експедиционна сила се крие в шатрата си. Елена ми съобщи, че Агамемнон бил ранен по време на отстъплението на гърците, но от командирите и стражите в лагера разбирам, че не става дума за нищо опасно за живота — просто счупена лява ръка. По всичко личи, че бойният му дух е понесъл най-сериозните наранявания. Великият цар и възмездие на Ахил не успял да спаси тялото на Менелай, когато брат му бил улучен от стрела в окото. И докато Диомед, Големия Аякс и другите паднали гръцки герои били погребвани с подобаващите им почести, трупът на Менелай бил влачен зад колесницата на Хектор около стените на ликуващия Илион. Явно това е била последната капка за раздразнителния и арогантен Агамемнон. Вместо да бъде обладан от ярост и да се хвърли в сражението, микенският цар е изпаднал в депресия и униние.

Останалите гърци не се нуждаят от водачеството му, за да разберат, че се бият за живота си. Командването им е силно оредяло — Големия Аякс, Диомед и Менелай са мъртви, Ахил и Одисей са изчезнали от другата страна на затворената брана-дупка, — но бъбривият стар Нестор ръководи битката през по-голямата част от последните два дни. Почитаният някога воин отново спечелва уважението на всички или най-малкото на топящите се редици на ахейците, когато се появява в теглената си от четири коня колесница всеки път, щом гърците са на път да се откажат, заповядва да се сменят коловете и да се поправят съборените части на оградата, да се заздравят вътрешните окопи с пясъчни валове и пролуки за стреляне, праща нощем мъже и момчета да разузнават и да крадат вода от троянците и непрекъснато призовава всички да не губят кураж. Синовете му Антилох и Тразимед, които преживяха своите славни моменти през първите десет години и по време на кратката война с боговете, се биха блестящо през последните два дни. Вчера Тразимед бе ранен два пъти, веднъж от копие и веднъж от стрела, но продължи да се сражава начело на филийците, за да отблъсне троянското настъпление, заплашващо да среже отбранителния полукръг наполовина.

В момента е малко след изгрева на третия ден — много вероятно последния ден, тъй като през нощта троянците се прегрупираха и събраха още войници, колесници и машини за преодоляване на рововете — и докато говоря, повече от сто хиляди сравнително свежи троянски бойци се струпват около отбранителния периметър.

Донесох рекордера в лагера на Агамемнон, защото Нестор е свикал съвет на оцелелите вождове. Или поне на онези, които могат да напуснат бойните си позиции. Уморените мръсни мъже не обръщат внимание на присъствието ми — или по-скоро вероятно помнят, че съм прекарал много време заедно с Ахил през осеммесечната война с боговете, поради което приемат да съм тук. А видът на рекордера с размер на вафла не им говори нищо.

Вече не зная за кого наблюдавам и записвам всичко това. Предполагам, че ще бъда най-голямата persona non grata, ако се появя на Олимп и предам чипа на музата, която ме търсеше да ме убие, затова правя всичко това просто като учен, какъвто бях навремето, а не като роб-схоластик, в какъвто бях превърнат. А дори и вече да не съм учен, мога да служа като военен кореспондент в сетните часове на последната твърдина на гърците и на края на тази героична епоха.

НЕСТОР: Какво ново? Смятате ли, че хората ви ще удържат и днес?

ИДОМЕНЕЙ (Командир на критския контингент. Последния път, когато го видях, Идоменей току-що бе убил амазонката Бремуза с точно метнато копие. Мигове по-късно брана-дупката се затвори. Идоменей бе сред последните, които изоставиха Ахил): Откъм моята част на лагера новините са лоши, благородни Несторе. На мястото на всеки троянец, когото убих през последните два дни, през нощта са се появили трима нови. Подготвят инструментите си за засипване на рововете и копията си за атаката. Стрелците им продължават да се струпват. Днес ще е решителният бой.

Малкия Аякс (Макар и напълно различни, двамата Еанти, както наричаха Големия и Малкия Аякс, бяха близки като братя. Никога досега не съм виждал Аякс от Локрида по-мрачен. Бръчките по лицето му са толкова рязко очертани от мръсотията и засъхналата кръв, че прилича на маска кабуки): Несторе, сине Нелеев, герой от най-мрачните времена, моите локридски воини се биха с врага през по-голямата част на нощта, докато разузнавачите на Деифоб се опитваха да ни заобиколят в северния край на стана. Бихме се с тях, докато морската пяна не стана червена. Нашата част от рова е запълнена с труповете на ахейци и троянци и скоро врагът ще може да върви по висока десет стъпки купчина тела. Една трета от хората ми са мъртви, останалите са изтощени. Хектор изпрати нови войници на мястото на падналите.

НЕСТОР: Подалирие, какво става с останалия син на Атрей?

ПОДАЛИРИЙ (Синът на Асклепий е един от последните останали лечители на гърците. Заедно с брат си Махаон той командва тесалийците от Трика): Поставих шина на ръката на Агамемнон, благородни Несторе. Той не взема билки против болката, буден е и е с разсъдъка си.

НЕСТОР: Тогава защо не излиза от шатрата си? Войските му са най-многобройната част от армията ни, но се крият в центъра като жени. Сърцата им са свити без водача им.

ПОДАЛИРИЙ: Сърцето на водача им е свито без брат му Менелай.

ТЕВКЪР (Майсторът-стрелец, брат по баща и най-добър приятел на убития Аякс Теламонов): Значи Ахил бе прав преди десет месеца, когато се опълчи срещу Агамемнон пред всинца ни и каза, че има сърце на кошута. (Тевкър плюе върху пясъка.)

ЕВМЕЛ (Син на Адмет и Алкеста, водач на тесалийците от Фера. Често наричан от липсващите Ахил и Одисей „повелител на мъжете“): И къде е обвинителят Ахил? Страхливецът остана в подножието на Олимп, вместо да посрещне смъртта с другарите си. Бързоногият мъжеубиец също се оказа със сърце — че и крака — на кошута.

МЕНЕСТЕЙ (Грамадният вожд на мирмидонците, бивш офицер на Ахил): Ще убия всеки, що издума нещо срещу сина Пелеев. Той никога не би ни изоставил по своя воля. Всички видяхме и чухме как богинята Атина му каза, че е омагьосан от Афродита.

ЕВМЕЛ: От амазонска путка, искаш да кажеш.

МЕНЕСТЕЙ: (Пристъпва към Евмел и започва да изтегля меча си от ножницата)

НЕСТОР: (Застава помежду им): Стига! Нима троянците не ни избиват достатъчно бързо, та да трябва да се избиваме помежду си? Евмеле, отстъпи! Менестее, прибери меча!

ПОДАЛИРИЙ (Говори като последния лечител на ахейците, а не като личен лекар на Агамемнон): Най-много ни убива морът. Още двеста умряха, най-много сред епейците, които защитават речния бряг на юг.

ПОЛИКСЕН (Син на Агастен, един от вождовете на епейците): Вярно е, господарю Несторе. Най-малко двеста умрели и хиляда други, които са прекалено болни, за да се бият.

ДРЕЗЕЙ (Командир на епейците, току-що повишен във вожд): Половината от хората ми не се явиха на сутрешния сбор, господарю Несторе.

ПОДАЛИРИЙ: И болестта се разпространява.

АМФИОН (Друг наскоро повишен командир на епейците): Сребролъкият Феб Аполон ни поразява, също като преди десет месеца, когато заради пратения от бога мор всяка нощ горяха погребални клади. Това доведе до първото спречкване между Ахил и Агамемнон и до всички наши страдания.

ПОДАЛИРИЙ: О, заеби го Феб Аполон и сребърния му лък. Боговете, дори и Зевс, ни сториха най-големите злини, а сега изчезнаха и само те знаят дали ще се върнат. На мен лично не ми пука. Тази смърт и морът не са дело на сребролъкия Аполон. Според мен е от лошата вода, която пият хората ни. Пием собствената си пикня и седим в лайната си. Баща ми Асклепий имаше следната теория за произхода на болестта в замърсената вода и…

НЕСТОР: Учени Подалирие, всички с радост ще чуем бащината ти теория за болестта някой друг път. А в момента искам да зная дали ще можем да удържим троянците и днес и какво ще ме посъветват вождовете.

ЕХЕПОЛ (Син на Анхиз): Трябва да се предадем.

ТРАЗИМЕД (Синът на Нестор, който се би толкова доблестно предишния ден. Раните му са превързани и стегнати, но днес като че ли страда от тях повече, отколкото в разгара на дългата вчерашна битка): Да се предадем, как ли пък не! Кой аргивец трепери толкова от страх, че предлага малодушно да се предадем? Предай се на мен, сине Анхизов, и ще те отърва от жалкото ти положение толкова бързо, колкото и троянците.

ЕХЕПОЛ: Хектор е достоен мъж. Цар Приам бе достоен мъж, и може би продължава да е такъв. Пътувах с Одисей до Троя, когато царят на Итака дойде да преговаря с Приам, да се опита да върне Елена с думи и да предотврати тази война. И Хектор, и Приам се показаха като разумни и достойни мъже. Хектор ще уважи капитулацията ни.

ТРАЗИМЕД: Това бе преди единадесет години и сто хиляди отлетели в царството на Хадес души, глупако. Видя колко милост прояви Хектор, когато Големия Аякс го молеше да пощади живота му, когато дългият му щит бе смачкан като тенекия, когато сополи и сълзи течаха по лицето на героя. Хектор прекърши гръбнака му и му изтръгна сърцето. Хората му едва ли ще са милостиви към теб.

НЕСТОР: Зная, че се говори за предаване. Но Тразимед е прав — прекалено много кръв напои троянската земя, за да се надяваме на милост. Ние не бихме пощадили гражданите на Илион, ако бяхме успели да пробием стените им преди три седмици — или преди десет години. Всички знаем, че щяхме да избием всеки мъж, достатъчно стар или млад, за да вдигне меч или лък, да изколим старците им, защото са родили враговете ни, да изнасилим жените им, да откараме оцелелите жени и деца в робство и да подпалим домовете и храмовете им. Но боговете… или мойрите… който и да решава изхода от тази война, се обърнаха срещу нас. Не можем да очакваме троянците, изстрадали нашето нападение и десетте години обсада, да проявят повече милост от нас. Не, ако чуете подобни мърморения, кажете на хората си, че е лудост да се предаваме. По-добре да умрат прави, отколкото на колене.

ИДОМЕНЕЙ: Най-добре изобщо да не умираме. Нима няма никакъв план за спасение?

АЛАСТОР (Вожд на Тевкър): Корабите са изгорени. Храната привършва, но ще измрем от жажда, преди да почнем да гладуваме. Морът покосява все повече хора с всеки час.

МЕНЕСТЕЙ: Моите мирмидонци искат да излязат, да си пробият с бой път през редиците на троянците и да стигнат на юг до гъстите гори по склоновете на Ида.

НЕСТОР (Кима): Твоите мирмидонци не са единствените, които мислят за пробив и измъкване, храбри Менестее. Но те не могат да го направят сами. Нито едно от племената или групите ни не може. Троянските редици са се разгънали на километри, а редиците на съюзниците им са още по-големи. Очакват ни да се опитаме да пробием през тях. Вероятно се чудят защо ли още не сме се опитали. Знаеш железните закони на боя с меч, щит и копие, Менестее. Всички мирмидонци и ахейци ги знаят — за всеки мъж, който падне в двубой щит о щит, стотици падат, докато бягат. Не ни останаха колесници — вождовете на Хектор разполагат със стотици. Ще ни настигнат и ще ни изколят като овце, преди да сме прекосили изсъхналото корито на Скамандър.

ДРЕЗЕЙ: Значи оставаме? И умираме днес или утре тук, на брега, до овъглените останки на големите ни черни кораби?

АНТИЛОХ (Другият син на Нестор): Не. Предаването е немислимо за всеки истински мъж, а отбраняването на тази позиция ще стане невъзможно след няколко часа, ако не и при следващата атака, но аз казвам точно тогава всички да се опитаме да пробием. Останали са ни тридесет хиляди бойци, две трети от които са достатъчно добре, за да се бият и да тичат. Четирима от петима може и да паднат, наистина, заклани като овце, преди да стигнат спасителните гори на планината Ида, но и така ще оцелеят четири или пет хиляди от нас. Половината от тях могат да преживеят дори претърсването на гората, което ще предприемат троянците и техните съюзници, подобно на царе на лов за елени. Дори само тази половина да намери начин да напусне тая проклета земя и да прекоси тъмното море до дома, шансът ми се вижда добър.

ТРАЗИМЕД: И на мен.

ТЕВКЪР: Всеки шанс е по-добър от сигурния изглед кокалите ни да се белеят на този шибан проклет лайнян плаж.

НЕСТОР: Това глас за пробива ли беше, сине Телемонов?

ТЕВКЪР: Прав си, мамка му, господарю Несторе.

НЕСТОР: Благородни Епее, още не сме чули гласа ти на този съвет. Какво е мнението ти?

ЕПЕЙ (Пристъпва от крак на крак и смутено гледа в земята. Епей е най-добрият боксьор от ахейците. Лицето и бръснатата му глава издават, че се е занимавал години с този спорт — приличащи на карфиол уши, счупен нос, стари белези по бузите и веждите, безброй белези дори по темето му. Естествено, виждам иронията в присъствието на Епей на този съвет и собствената ми роля в неговия живот и съдба. Останал на заден план в постиженията си на бойното поле, той щеше да спечели всички боксови мачове на организираните от Ахил погребални игри в чест на Патрокъл и да е главен майстор на дървения кон на Одисей, ако преди почти година не бях започнал да се бъркам в Омировата версия на историята. И сега се оказва, че Епей е в съвета на вождовете само защото всичките му командири — до самия Менелай — са избити): Господарю Несторе, когато противникът е самоуверен, когато тръгне по ринга срещу теб напълно сигурен, че ще те свали на земята и няма да можеш да станеш, това е най-добрият момент да го удариш. В този случай — да ги ударим здраво, да ги зашеметим, да ги накараме да паднат на колене и да си спасяваме живота. Веднъж бях на Олимпийските игри и един боксьор направи точно това.

(Всички се смеят.)

ЕПЕЙ: Но трябва да го сторим през нощта.

НЕСТОР: Троянците виждат прекалено далеч и колесниците им са прекалено бързи, за да имаме шанс в боя денем.

МЕРИОН (Син на Мол, близък приятел на Идоменей, втори командир на критяните): Няма да имаме кой знае колко по-добри изгледи на лунна светлина. Луната е почти пълна.

ЛАЕРК (Мирмидонец, син на Хеман): Но зимното слънце залязва по-рано, а тази седмица луната изгрява по-късно. Ще имаме почти три часа от началото на истинската тъмнина — онази, в която ти трябва факел, за да намериш пътя — и появата на луната.

НЕСТОР: Въпросът е можем ли да издържим и днешния ден и дали хората ни ще имат сила да се бият. Ще трябва да съсредоточим атаката си и да ударим силно, за да пробием дупка в троянските редици. А след това ще ни трябват сили да пробягаме трийсетте километра до горите на Ида.

ИДОМЕНЕЙ: Ще имат сила да се бият през деня, ако знаят, че през нощта ще имат шанс да оцелеят. Казвам да ударим троянците право в центъра, където е Хектор, тъй като за днешното сражение той е съсредоточил най-добрите си войници по фланговете. Казвам да пробием довечера.

НЕСТОР: А останалите? Искам да чуя мнението на всеки. Това наистина е всичко или нищо, всички или никой.

ПОДАЛИРИЙ: Ще трябва да изоставим болните и ранените, а те ще са хиляди до мръкване. Троянците ще ги избият. Може и да направят нещо още по-лошо в яростта си, ако някой от нас успее да се измъкне.

НЕСТОР: Да. Но такива са прищевките на войната и съдбата. Искам да чуя гласа ви, благородни ахейски вождове.

ТРАЗИМЕД: За. Правим го нощес. И дано боговете са благосклонни към изоставените и пленените по-късно.

ТЕВКЪР: Да им го начукам на боговете в задниците. Казвам да. Ако съдбата ни е да пукнем на този смърдящ бряг, по-добре да предизвикаме съдбата. Да тръгнем с падането на истинския мрак.

ПОЛИКСЕН: Да.

АЛАСТОР: Да. Довечера.

МАЛКИЯ АЯКС: Да.

ЕВМЕЛ: Да. Всичко или нищо.

МЕНЕСТЕЙ: Ако господарят ми Ахил бе тук, щеше да се погрижи да пререже гърлото на Хектор. Може да изкараме късмет да пречукаме кучия син по време на пробива.

НЕСТОР: Още един глас за. Ехеполе?

ЕХЕПОЛ: Мисля, че всички ще измрем, ако останем и се бием още един ден. Мисля, че всички ще измрем, ако се опитаме да се измъкнем. Затова избирам да остана с ранените и да се предам на Хектор. Надявам се, че е останало нещо от някогашната му чест и чувство за милосърдие. Но ще кажа на хората си, че могат сами да решават за себе си.

НЕСТОР: Не, Ехеполе. Повечето от воините ще последват предводителя си. Можеш да останеш и да се предадеш, но аз те освобождавам от поста ти и назначавам на твое място Амфион. Можеш да идеш право в шатрата си и да чакаш, но не разговаряй с никого. Хората ти са достатъчно малко и се намират вляво от хората на Амфион… двете части могат да се обединят без проблеми и без да е нужно да се прегрупират. И така, назначавам на твое място Амфион, стига той да гласува да се бием нощес.

АМФИОН: Гласувам за.

ДРЕЗЕЙ: Гласувам от името на моите епейци — нощес ще се бием и ще умрем, или ще се бием и ще се спасим. Лично аз искам да видя отново дома и семейството си.

ЕВМЕЛ: Хората на Агамемнон ни казаха и моравекските неща потвърдиха, че градовете и домовете ни са пусти, че царствата ни са обезлюдели. Хората ни са отвлечени от Зевс.

ДРЕЗЕЙ: На което отговарям — да им го начукам на Агамемнон, на моравекските играчки и на Зевс. Смятам да си ида вкъщи и да видя дали семейството ми ме чака. Сигурен съм, че са там.

ПОЛИПИТ (Син на Агастен, един от вождовете на лапитите от Аргиса): Хората ми ще удържат позициите си днес и ще поведат битката през нощта. Кълна се във всички богове.

ТЕВКЪР: Не би ли могъл да се закълнеш в нещо малко по-постоянно? Като в червата си например?

(Всички се смеят.)

НЕСТОР: Значи стигнахме съгласие, и аз съм на същото мнение. Ще направим всичко по силите си да задържим днешното нападение на троянците. Подалирие, за целта се погрижи да се раздадат всички дажби с изключение на толкова, колкото може да носи човек в туниката си. Мини през личните хранилища на Агамемнон и мъртвия Менелай и извади всичко, що става за ядене. Вождове, кажете на хората си преди сутрешната битка, че днес трябва единствено да се държат, да запазят живота си и да умират само за живота на другарите си. Кажете им, че ще нападнем довечера в тъмното. Някои от нас ще достигнат гората, а ако е такава волята на съдбата — и домовете и семействата си. Ако не успеем, имената ни ще бъдат изписани със златни букви и ще се запомнят завинаги. Децата на правнуците на правнуците ни ще идват на надгробните ни могили в тази проклета земя и ще си казват — да, какви мъже са живели в онези времена. Така че кажете на командирите и хората си да закусят добре тази сутрин, защото повечето ще вечеряме в царството на сенките. Затова довечера, когато настъпи мракът преди да изгрее луната, най-добрият ни боксьор Епей да мине пред редиците ни и да крещи Apete!, също както правят при началото на състезанията с колесници или бягане при Игрите. И тогава ще се втурнем към свободата си!

(И това би трябвало да е краят на събранието — при това силно вдъхновяващ край, тъй като Нестор е роден водач и знае как да води съветии да зарежда хората с енергия и желание за действие — нещо, което шефът на катедрата ми в университета в Индиана така и не разбра. Но за съжаление някой нарушава перфектния ритъм на перфектния сценарий. В случая това е Тевкър.)

ТЕВКЪР: Епее, благородни борецо, така и не ни каза края на твоята история. Какво стана с онзи олимпийски боксьор, който зашеметил противника си и после избягал?

ЕПЕЙ (За когото всички знаят, че е по-честен, отколкото умен): А, с него ли? Жреците го откриха в гората и го убиха като куче.

Ахейските вождове се пръснаха и се върнаха на позициите при хората си. Нестор остана сам със синовете си. Лечителят Подалирий организира хора да претърсят шатрата на Агамемнон за храна и вино. Оставам сам на брега — или поне толкова сам, колкото може да е човек, когато е притиснат рамо до рамо с други тридесет хиляди немити мъже, от които се носи воня на пот и страх.

Докосвам квантовия телепортаторен медальон под туниката си. Нестор не ме попита какво е моето мнение. Никой от ахейските герои не направи нещо повече от това да хвърли поглед към мен по време на разискванията. Знаят, че не се бия, и като че ли не ме харесват по-малко заради това — по този начин древните гърци третират хомосексуалистите, които обичат да се обличат в женски дрехи и да боядисват лицата си в бяло. В очите на повечето мъже не се чете презрение, а само пренебрежение. За тях съм особняк, аутсайдер, нещо по-низше от истински мъж.

Зная, че няма да остана да гледам развръзката. Съмнявам се дали ще остана за днешната битка, тъй като след половин час небето ще почернее от летящи камъни и стрели. Нямам преобразяваща гривна и бронята, с които разполагах като схоластик — дори не съм надянал металните или кожени доспехи на някой от многобройните ахейски трупове около мен. Съмнявам се, че ще преживея деня, ако остана — последните два дни за мен представляваха низ кошмарни часове и ужас, прекарани най-отзад, в близост до шатрата, в която умираха ранените. Дори да оцелея днес, шансовете ми да остана жив при атаката срещу троянците през нощта ще са почти нулеви.

А и защо да оставам? За бога, та на врата си имам телепортиращо устройство. За две секунди мога да се озова в покоите на Елена и да си почивам в горещата вана.

Защо да оставам?

Но все още не съм готов да тръгна. Никак даже. Вече не съм схоластик и няма причина да се изявявам като учен… но мога да съм военен кореспондент, който никога не ще успее да съобщи за наблюденията си: този последен славен ден на тази изгубена и славна епоха е прекалено интересен, за да бъде пропуснат.

Ще остана още малко.

Навсякъде затръбяват рогове. Още никой не е имал време за обещаната огромна закуска, а троянците вече нападат.