Серия
Сламкарите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mote in God’s Eye, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 6 гласа)

53. Предложение

Следваха ескорта си по коридорите на Двореца. Докато вървяха, Джок се обърна към посланика.

— Нещо се е променило. Морският пехотинец, който ни повика, ни гледаше различно, като воин воини.

Влязоха в заседателната зала. Море от човешки лица…

— Да — каза Джок. — Много неща са се променили. Трябва да внимаваме.

— Какво може да са научили? — попита Иван.

Джок изобрази липса на информация.

— Някои се страхуват от нас. Други ни съжаляват. Всички се опитват да скрият промененото си емоционално състояние.

Морският пехотинец ги придружи до неудобни кресла в края на голяма заседателна маса.

— Хората са пристрастени към тези маси — изцвъртя Чарли. — Понякога формата им е много важна, но не успях да разбера защо.

Последваха безсмислените поздрави, които човеците наричаха „официалности“: неискрени въпроси за здравословното състояние, мъгляви пожелания и надежди за минало благополучие. Компенсации за отсъствието на човешки посредници. Чарли ги следеше, докато Джок продължаваше да говори на господаря.

— Човекът в отсрещния край на масата е маловажен чиновник. В средата от двуръката ни страна е властта. Посредникът на императора е взел някакво решение. Лорд Блейн неохотно го споделя. Сали не е съгласна, но не може да спори. Търси аргументи да възрази. Може да се наложи да ги открием вместо нея. Срещу императорския посредник седят учените. Те споделят емоциите на Сали. Не се чувстват толкова свързани с решението, колкото тя. Другите нямат значение, освен свещеника. Все още не мога да определя влиянието му, но от последната ни среща определено е нараснало. Възможно е да е по-опасен за нас от всички останали…

— Разбира ли езика ни? — попита Иван.

— Не, ако говорим бързо и книжовно. Разпознава елементарно емоционално съдържание и разбира, че обменяме много информация за кратко време.

— Установи какво безпокои хората. — Иван се сви на креслото си и с отвращение се огледа. Понякога пазителите разговаряха директно с посредници на много господари, ала преживяването никога не им бе приятно. Всички преговори с човеците бяха мъчително бавни. Мислите им пълзяха като течен хелий и те често нямаха представа за собствените си интереси.

Но не можеше просто да инструктира посредниците. Те бяха все по-нестабилни. Налагаше се пряко да ги контролира. И расата трябваше да бъде спасена…

— Тази среща може да е по-приятна от другите — рече Чарли.

Сенатор Фаулър се сепна.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако се съди по изражението ви, искате да вземете окончателно решение — отвърна тя. — Казахте ни, че разговорът ще е дълъг и че ще продължи дори по време на вечерята. От телевизията ви научихме, че ви оказват огромен натиск да сключите договор с нас. Ние бавно научаваме особеностите ви и постепенно започваме да ги харесваме, но същността на нашата подготовка, целта на самото ни съществуване е да стигнем до съглашение. До този момент вие внимателно го избягвахте.

— Доста откровени думи — измърмори Фаулър. „Опитваш се да ни извадиш от равновесие, а, приятелче?“ — Преди това имаме нужда от информация. За вашата история.

— О. — Чарли се поколеба само за миг, ала видя знаците, които й даде Джок, и движенията на пръста на господаря. — Нашите войни ли ви безпокоят?

— Точно така — потвърди Бен. — Вие криете почти цялата си история. А за останалото ни излъгахте.

Разнесе се неодобрително мърморене. Доктор Хорват стрелна Фаулър с отвратен поглед. Не знаеше ли как се водят преговори? Знаеше, разбира се, което правеше грубостта му още по-озадачаваща…

Чарли по човешки сви рамене.

— Както и вие нас, сенаторе. Нашата история значи. Много добре. Също като вас, хората, ние сме имали периоди на войни. Често заради религии. Последните са били преди няколко ваши века — оттогава успяваме да се владеем. Но от време на време имаме бунтове. Господари като вашите отцепници, които поставят независимостта пред благото на расата. Налага се да се сражаваме с тях…

— Защо не ни го признахте още отначало? — попита Род.

Сламкарката отново сви рамене.

— Какво знаехме за вас? Докато не ни дадохте триизмерните екрани и не ни оставихте да видим какви сте, какво можехме да научим? И се срамувахме от войните си, също като мнозина от вас — от вашите. Разберете, почти всички посредници служат на господари, които нямат никаква връзка с война. Инструктирани сме да ви уверим в нашите миролюбиви намерения към вашата раса. Вътрешните ни конфликти не ви интересуват.

— Значи сте скрили оръжията си, така ли? — попита Блейн.

— Наистина имаме оръжия — отговори Джок. — Но ние обитаваме само една звездна система, милорд. Нямаме расови врагове и почти не разполагаме със суровини, за да ги разхищаваме за бойни кораби — нашите военни сили по-скоро са като вашата полиция, отколкото като флота или морските ви пехотинци. — Сламкарската полуусмивка не казваше нищо повече, но като че ли изразяваше друга мисъл: извънземните щяха да са глупаци, ако признаеха на хората колко оръжие имат.

Сали радостно се усмихна.

— Нали ти казвах, чичо Бен…

Сенатор Фаулър кимна.

— Още един въпрос, Чарли. Колко често имат малки сламкарите, които не са стерилни?

Отговори Джок. Когато другата кафяво-бяла се поколеба, на Дейвид Харди му се стори, че забелязва някаква размяна на информация с жестове.

— Когато им позволят — спокойно отвърна извънземната. — При вас не е ли така?

— А?

— Вие контролирате броя на населението си чрез икономически стимули и принудителна емиграция. Нито едната алтернатива не ни е достъпна, и все пак нашите инстинкти за възпроизводство са също толкова силни, колкото вашите. Господарите ни се размножават, когато могат.

— Искаш да кажеш, че имате законови механизми за ограничаване на населението, така ли? — попита Хорват.

— По принцип, да.

— А защо не ни го казахте? — каза сенатор Фаулър.

— Не сте ни питали.

Доктор Хорват се усмихна. Сали също. Напрежението в залата се разреди. Само че…

— Вие съзнателно сте заблудили лейди Сали — предпазливо рече капелан Харди. — Моля, обяснете ми защо.

— Онази посредничка служеше на господарката на Джок — отвърна Чарли. — Тя ще ви обясни. Моля да ни извините, но трябва да преведа на посланика казаното до този момент. — Тя зацвъртя.

— Джок, бъди извънредно внимателна. Спечелихме симпатиите им. Сега искат да намерят основания, за да ни повярват. Когато са в настроение, тези хора са способни да се отъждествяват почти като посредниците, но това може бързо да се промени.

— Слушах разговора — рече Иван. — Направи всичко възможно, за да ги убедиш. Ако някога се изплъзнем от тяхната власт, ще сме от полза за всички тях и ще представляваме икономическа необходимост за влиятелни човешки групи.

— Смятала е, че истината ще ви разстрои — каза Джок. — Не съм сигурна какво точно е казала. Не го е обсъждала с мен. Ние рядко говорим за секс и възпроизводство дори в семействата си и почти никога извън тях. Тази тема е… Вие нямате дума за такава емоция. Може да се оприличи на срам, но няма да е точно. А вие съзнавате колко силно се отъждествяват посредниците със своите фюнч(щрак)и. Лейди Сали не обсъжда спокойно сексуални въпроси, нито й е приятно. Нейната посредничка е изпитвала същите чувства и е знаела, че стерилността на нашия подвид ще разстрои Сали. Когато научихте, вие наистина се смутихте. Казвам ви всичко това, но не съм съвсем сигурна: изобщо не сме допускали, че този въпрос е толкова важен за вас.

— Цялата тази подозрителност е била излишна — рече Сали. — Радвам се, че изяснихме нещата.

Сламкарката сви рамене.

— Въпреки нашите способности някои недоразумения между различните видове са неизбежни. Спомняте ли си случая с вратите на тоалетните?

— Да. — Сали знаеше какъв ще е следващият въпрос на Бен Фаулър и побърза да го изпревари. — След като вече говорим открито, какво точно правят вашите господари, когато не искат деца? — Тя усети, че се изчервява. Доктор Хорват я гледаше любопитно. „Развратен старец“ — помисли си момичето. Не бе справедлива към него, разбира се.

Сламкарките зацвъртяха помежду си.

— Най-често се използва въздържание — отвърна Джок.

— Освен това имаме химически и хормонални методи като вашите. Желаете ли да ги обсъдим?

— Повече ме интересуват стимулите — тежко каза сенатор Фаулър. — Какво става с господарите, кафявите и всички останали, ако започнат да правят деца на всеки шест месеца?

— Вие не бихте ли определили това като поведение, поставящо независимостта над благото на расата? — попита Джок.

— Да.

— Ние също.

— И така са започвали войните ви — заключи научният министър. — Сенаторе, при цялото ми уважение, смятам, че получихме отговори на въпросите си. Сламкарите контролират броя на населението си. Когато индивидите престанат да го правят, се стига до конфликт. Понякога това води до войни. Каква е разликата с хората?

Бенджамин Фаулър се засмя.

— Докторе, постоянно ми изтъквате своята гледна точка, която има етична основа. Но изобщо не обръщате внимание на моята. Никога не съм твърдял, че човешката раса превъзхожда сламкарската — нито по морал, нито по интелигентност. Твърдя само, че това е моята раса и че аз съм натоварен да защитавам човешките интереси. — Той отново се обърна към извънземните. — След като вече сте виждали бойната ни мощ, какво мислите за Империята?

Джок се подсмихна.

— Какво очаквате да ви отговоря, сенаторе? Ние сме във властта ви — не само ние тримата, а целият ни народ. Бойните ви кораби контролират смотаняшкия пункт, който води до нашата система. Можете да ни унищожите — по телевизията чух речи, които настояват именно за това…

— Но не от страна на отговорни фактори — възрази Антъни Хорват. — Само някакви побъркани…

— Естествено. Но го казват. Така че не мога да дам на сенатора друг отговор освен онзи, който според мен иска да чуе. Как би могло да е иначе?

— Добре казано — изчурулика Иван. — Хората очевидно уважават признаването на неизгодна истина. В този случай неизбежно щяха да разберат. Но внимавай.

— Довери се на уменията ми, господарю. Обърни внимание, че повечето се успокоиха. Не са доволни само свещеникът и офицерът на име Ренър. Посредникът на императора е разубеден, а когато влязохме в стаята, решението му беше насочено срещу нас.

Чарли:

— Страх ме е. След като вече знаят толкова много, няма ли да е най-добре да им кажем всичко? Как бихме могли още дълго да пазим в тайна Циклите и начина си на възпроизводство? Моят господар искаше да им кажем всичко…

— Мълчи и остави Джок да говори с човеците. Остави на нея въпросите, които те разстройват.

— Добре, господарю. Инструктирана съм да ти се подчинявам. Но все пак съм на мнение, че моят господар е прав.

— Ами ако преценката му за хората е грешна? — попита Джок. — Ако виждат в нас заплаха за своите потомци? Няма ли да унищожат всички ни сега, докато все още могат?

— Тишина. Говори с човеците.

— Посланикът отбелязва, че тъй като Империята едновременно е най-могъщото човешко обединение и се намира най-близо до родната ни планета, в наш интерес е да сме в съюз с вас, независимо от мненията си. Ние сме обкръжени.

Фаулър не бе доволен. Тежките му челюсти бяха стиснати, раменете — напрегнати. Империята си имаше проблеми и без сламкарите. Ако в ръцете на отцепниците и бунтовниците попаднеше извънземна техника, можеше да се случи всичко.

— Подготвили сме проектодоговор — неуверено каза той. — Преди да го видите обаче, имам друго предложение. Искате ли да влезете в Империята? Като система от първи клас например? Ще имате самоуправление, представители на Спарта и достъп до повечето имперски пазари.

— Трябва да обмислим въпроса. Ще ни отнеме време да обсъдим подробностите…

— Не — твърдо отвърна сенаторът. — Моля за извинение, но не възнамеряваме да позволим на вашите инженери да създадат полето и да построят боен флот. Първото условие е незабавно допускане на имперски наблюдатели във всяка точка на системата ви.

— Разоръжаване. Вяра в добрите ви намерения — отвърна Джок. — Вие бихте ли приели такива условия?

— Никой не ме е питал — рече Бен. — Случаят с вас не е такъв.

— Нали ви казах, че ще ни го предложат — изцвъртя Чарли.

— Не можем да приемем — спокойно заяви Иван. — Ще бъдем безпомощни. Да речем, че хората са искрени. Да речем, че когато разкрият истинската ни природа, не ни унищожат. Какво ни дава основание да вярваме, че Империята винаги ще се управлява с добронамереност? Не бива да поемаме такъв риск. Оцеляването на расата трябва да бъде гарантирано.

— Няма такива гаранции!

— Трябва да напуснем нашата система и да се разселим из вселената. Когато се установим в много системи, хората няма да смеят да ни нападнат — каза Джок. Жестовете й изразяваха нетърпение.

— Убедена ли си, че не можем да приемем това предложение? — попита Чарли.

Джок:

— Вече го обсъждахме. Хората ще поискат да разоръжат воините. Господарите ще обявят война и тя ще избухне тъкмо когато човеците я очакват. Те не са глупаци и офицерите им се страхуват от нас. Наблюдателите им ще бъдат подсигурени от могъща бойна сила. Ако се престорим, че приемаме, те ще се чувстват в правото си да ни унищожат: спомни си съдбата на разбунтувалите се човешки планети. Това предложение дори не може да ни спечели време.

— Тогава им дайте отговора, за който се разбрахме — заповяда Иван.

— Посланикът съжалява, но подписването на такъв договор ще превиши пълномощията му. Ние имаме право да говорим от името на всички сламкари, но само в определени граници.

— Не можете да ги обвинявате за това — каза доктор Хорват. — Проявете разбиране, сенаторе.

— Опитвам се да проявявам разбиране и не ги обвинявам. Направих им предложение, нищо повече. — Фаулър отново се обърна към извънземните. — В Империята са влизали и планети въпреки волята си. Те не са получили такива привилегии…

Джок сви рамене.

— Не мога да кажа какво ще направят господарите, ако решите да завоювате системата ни. Предполагам, че ще се съпротивляват.

— Ще загубите — спокойно отвърна сенаторът.

— Не бихме желали.

— И със загубата си навярно ще ни обезсилите дотолкова, че ние да изгубим по-голямата част от този сектор. Навярно ще върнете процеса на обединение с около век назад. Победите струват скъпо.

— Може ли ние да ви направим предложение? — попита Джок. — Позволете ни да установим производствени центрове на необитаеми светове. Ще ги тераформираме: за всяка планета, която ни дадете, ще тераформираме по една за вас. Що се отнася до икономическите проблеми, можете да създадете компании, които да държат монопола върху търговията с нас. Част от акциите им могат да се продават публично. С баланса ще обезщетите фирмите и работниците, пострадали от нашата конкуренция. Мисля, че това ще сведе до минимум щетите от новата ни техника, като в същото време ще ви донесе огромна полза.

— Блестящо — възкликна Хорват. — В момента хората ми разработват точно такъв план. Ще приемете ли? Търговия само с упълномощени компании и имперското правителство.

— Определено. Освен това ще плащаме на Империята за военна защита на колониалните ни светове — нямаме намерение да поддържаме флоти на ваша територия. Ще имате право да контролирате колониалните докове.

— Ами родната ви планета? — попита Фаулър.

— Връзките между Сламката и Империята ще са максимално ограничени, предполагам. С радост ще приемем ваши представители, но не бихме желали да виждаме бойните ви кораби близо до домовете си. Вече мога да ви кажа, че бяхме извънредно обезпокоени от миноносеца в орбита около планетата ни. Сламката е почти необитаема. Ние ви поканихме да ни посетите, за да ви покажем, че няма какво да крием. Не представляваме заплаха за вашата Империя. Тъкмо обратното. И все пак смятам, че бихме могли да постигнем взаимноизгодни споразумения, без излишно да разколебаваме доверието на всяка от нашите раси в добронамереността на другата.

— И ще ни тераформирате по една планета за всяка, която ви дадем, така ли? — попита научният министър. Той се замисли за предимствата: неизмерими. Малко звездни системи имаха повече от един обитаем свят. Междузвездната търговия изискваше ужасни разходи в сравнение с междупланетното пътуване, но тераформирането струваше още по-скъпо.

— Това не е ли достатъчно? — продължи Джок. — Разбирате положението ни. В момента разполагаме само с една планета, няколко астероида и газов гигант, който дори ние не сме в състояние да направим обитаем. Струва си да инвестираме в суровини, за да удвоим онова, което имаме. Казвам го, защото е очевидно, макар да ми е известно, че вашите търговски операции обикновено не допускат щети. От друга страна, необитаемите ви планети в подходящи орбити не са от голямо значение за вас, нито пък ще ги тераформирате сами. По такъв начин получавате нещо за нищо, докато ние получаваме много с огромни усилия. Честна сделка, нали?

— Адски изгодна за флота — отвърна Род. — Нов флот, издържан почти изцяло от сламкарите…

— Почакай — прекъсна го Фаулър. — Пазарим се за цената, а още не сме определили условията.

Джок сви рамене.

— Направих ви предложение, нищо повече. Начинът, по който имитира гласа и маниерите на сенатора, предизвика смях. Бен Фаулър се намръщи за миг, после се присъедини към другите.

— Добре — каза той. — Не зная дали всичко е уредено, но усещам, че започвам да огладнявам. Кели, поднеси на гостите ни от онзи шоколад и нареди да сервират вечерята. Така ще довършим разговора в по-приятна обстановка.