Серия
Сламкарите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mote in God’s Eye, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 6 гласа)

46. Лично и спешно

— Род! Род, погледни сламкарите!

— А? — Блейн си наложи да овладее неподатливото си тяло. Трудно му бе да запази съзнание, още повече да се съсредоточи. Той се обърна към Сали, после проследи погледа й към екрана на интеркома.

Извънземните се гърчеха. Телата им се издигнаха от койките и посланикът заплува във въздуха в пълна дезориентация. Блъсна се в стената, отскочи и се понесе към отсрещната стена. Двете посреднички го зяпаха, неспособни да направят нищо. Едната предпазливо се пресегна към него, ала гладката козина й се изплъзна. Тримата извънземни безпомощно продължиха да плуват из каютата.

Джок първа се задържа за една от скобите, после подсвирна и изсумтя. Чарли се понесе към господаря, хвана го с лявата си ръка и Джок й протегна своята. С усилие успяха да се върнат на койките си и Джок закопча ремъците на Иван. После всички мрачно записукаха и защракаха.

— Не трябва ли да им помогнем? — попита Сали.

Род размърда ръце и крака и пресметна квадратен корен наум. После опита с два интеграла и ги реши. Умът му се бе възстановил достатъчно, за да обърне внимание на Сали и сламкарите.

— Не. И без това не можем да направим нищо — не се наблюдават трайни увреждания, освен когато просто полудяваш.

— Е, сламкарите очевидно не са се побъркали — отвърна тя. — Действаха решително, но неумело. Ние се възстановихме много по-бързо от тях.

— Приятно е да научиш, че поне в нещо сме по-добри от сламкарите. Харди би трябвало скоро да иде при тях — на него обаче ще му отнеме повече време, отколкото на нас. Той е по-възрастен.

— Предупреждение за ускорение. Готовност за една гравитация. Предупреждение за ускорение.

Една от посредничките изчурулика и господарят й отговори.

— Прав си — каза Сали. — Изглежда, че са добре, но господарят все още е малко нервен.

Прозвуча сирена. „Ленин“ се разтърси и тежестта им се върна. Отправяха се у дома. Род и Сали се спогледаха и се усмихнаха. У дома.

— С какво би могла да му помогнеш? — попита той.

Момичето безпомощно сви рамене.

— С нищо, предполагам. Те са невероятно различни. И… Род, какво би направил, ако беше имперски посланик при друга раса и те заключеха в малка каюта с две камери?

— Очаквах да ги счупят. Но са ги видели, разбира се. Не сме се опитвали да ги крием от тях. Но ако са казали нещо на Харди, трябва да сме го пропуснали.

— Съмнявам се. Изобщо не им обърнаха внимание. „Личният живот не е сред потребностите на нашия вид“ — така каза Чарли. — Сали потръпна. — В това отношение наистина ужасно се различаваме.

Прозвуча сигнал и Блейн автоматично се завъртя към вратата преди да осъзнае, че сигналът идва от интеркома. Едната от сламкарките внимателно пресече каютата и отвори вратата. Вътре влезе Харди.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— Можехте да ни предупредите — отвърна Джок. Гласът й не звучеше обвиняващо — тя просто съобщаваше факта. — Смотаняшкият двигател по същия начин ли въздейства на хората?

— По какъв начин? — невинно попита Харди.

— Дезориентация. Шемет. Неспособност за съсредоточаване. Мускулна неконтролируемост. Гадене. Желание за смърт.

Капеланът изглеждаше изненадан. А може и наистина да беше.

— И при хората има известен ефект, да. Не толкова силен като този, който описвате. Двигателят предизвиква дезориентация и обща неспособност за съсредоточаване, но това бързо преминава. Не знаехме как ще се отрази на вас, но в цялата ни история е имало само няколко случая на необратимо въздействие, при това всички, хм, психологически.

— Разбирам — каза Чарли. — Доктор Харди, моля да ни извините, но още не се чувстваме достатъчно добре за разговор. Може би след няколко часа. И следващия път, когато включите тази своя смотаняшка машина, ще послушаме съвета ви да легнем на койките и да се закопчаем.

— Тогава ще ви оставя — отвърна Харди. — Бихме ли могли… желаете ли нещо? Посланикът добре ли е?

— Да. Благодаря за загрижеността.

Капеланът излезе, а сламкарите се върнаха на леглата си и зацвъртяха и засвириха.

— Това беше — каза Род. — Бихме могли да правим много по-интересни неща, отколкото да гледаме извънземни, които лежат и си приказват на непознат език.

И щяха да имат достатъчно време, за да изучават сламкарите, помисли си Сали. В момента нито един от двамата нямаше задължения — и бяха сами.

— Съгласна съм с теб — свенливо отвърна тя.

 

 

Въпреки кубичните километри жълт пламък наоколо, на „Ленин“ цареше спокойствие. Кутузов напусна мостика и за първи път след унищожаването на „Макартър“ остави екипажа да възобнови нормалните вахти. Макар че корабът се намираше дълбоко в обвивката на звезда, имаха гориво и уставът решаваше всичките им проблеми. Дори учените забравиха за разочарованието си, че са напуснали извънземната система преди да открият отговори на всичките си въпроси: отиваха си у дома.

Единствената жена в радиус от десет парсека щеше да е обект на обсъждане при всякакви обстоятелства. Въпросите, които можеха да предизвикат дори сблъсъци, бяха два: „Какви са моите/твоите шансове?“ и „Свободна ли е?“. Ала Сали очевидно беше направила избора си. Това улесняваше живота на хората, които се вълнуваха от такива проблеми, както и на онези, чието задължение бе да не допускат юмручни схватки.

Скоро след скока Кутузов даде официална вечеря. Повечето от гостите не се забавляваха много — разговорът на адмиралската маса се ограничаваше до професионални теми. Адмиралът обаче се оттегли рано и се развихри много по-див купон.

Род и Сали останаха три часа. Всички искаха да приказват за сламкарите и Блейн с изненада установи, че ги обсъжда със съвсем далечни следи от онази тъпа болка, която преди събуждаше в гърдите му мисълта за извънземните. Беше му достатъчен дори само ентусиазмът на Сали — а освен това тя, изглежда, се тревожеше за него също толкова, колкото и за тях. Даже бе отделила няколко часа, за да преправи униформата на Михайлов така, че сега му стоеше почти нормално.

По-късно, когато се прибраха в каютата на Блейн, не разговаряха нито за сламкари, нито за Сламката.

Корабът се носеше напред. Постепенно жълтият пламък около полето стана оранжев, после тухленочервен и сондите на „Ленин“ отчетоха, че полето му е по-горещо от фотосферата наоколо. Учените и екипажът жадно наблюдаваха екрана и когато на червено-черния фон се появиха звезди, всички вдигнаха наздравица. Към тях се присъедини дори адмиралът. На лицето му грееше широка усмивка.

Малко по-късно свързочният офицер установи контакт с очакващия ги танкер. Имаше и малък скоростен куриерски кораб, управляван от млади космонавти в отлична физическа форма. Кутузов продиктува доклада си и го прати по двама от юнкерите си. Куриерът потегли с ускорение 3 g и се насочи към Одърсъновия пункт, откъдето щеше да се прехвърли в системата на Нова Каледония и да отнесе съобщението за първия контакт на човечеството с извънземна цивилизация.

Танкерът носеше поща и новини от изтеклата близо цяла година. В сектора избухнали нови бунтове. Бивша колония се съюзила с въоръжена вражеска система и предизвикала Империята. Ново Чикаго било окупирано от армията и макар че икономиката отново функционирала, голяма част от населението негодувало срещу властта на императора. Кроната неудържимо се обезценявала. Нейно императорско величество родила момче, Александър, и престолонаследникът Лизандър вече не бил единствената гаранция за продължаването на династията. Тези новини си струваха нов празник на „Ленин“ и веселието толкова се разрасна, че се наложи Михайлов да попълни празнотите в екипажа си с космонавти от „Макартър“.

Куриерският кораб се върна със съобщения и ги предаде с мазерен лъч още преди совалката да успее да го пресрещне. Секторната столица била ентусиазирана и вицекралят имал намерение да устрои галапосрещане на сламкарските посланици. Военният министър Армстронг им пращаше поздравления и хиляди въпроси.

Имаше и нещо за Блейн. Капитанът научи за него, когато ординарецът на Кутузов го повика в адмиралската каюта.

— Трябва да е: „Арестувайте Блейн, за да бъде изправен пред военен съд.“ — каза Род на Сали.

— Не бъди глупав — окуражително се усмихна тя. — Ще те чакам тук.

— Ако изобщо ми позволят да се върна. — Род погледна морския пехотинец. — Води ме, Иванов.

Когато го въведоха в каютата на главнокомандващия, капитанът остана поразен. Бе очаквал голо помещение, функционално и студено. Вместо това се озова сред смайващо разнообразие от цветове, ориенталски килими, гоблени, неизбежната икона и портрет на императора. И още много неща. На лавицата над бюрото дори имаше книги с кожени подвързии. Кутузов посочи един обикновен стол — но от палисандър.

— Ще пиете ли чай?

— Ами… благодаря, господин адмирал.

— Два чая, Киймън. — Стюардът извади кристални чаши и ги напълни от сребърен термос с форма на древен руски самовар.

— Свободен сте, Киймън. Капитан Блейн, получих заповед, отнасяща се до вас.

— Да, господин адмирал. — „Можеше да изчака поне да си изпия чая.“

— Напускате „Ленин“. Веднага щом куриерският кораб се приближи, трябва да се качите на борда му и да се върнете на Нова Каледония с максималното ускорение, което позволи корабният лекар.

— Тъй вярно… толкова ли бързат да ме изправят пред военен съд?

Кутузов се озадачи.

— Военен съд ли? Едва ли, капитане. Ще проведат официално следствие, естествено. Предвижда го уставът. Но ще се изненадам, ако ви предявят обвинения.

Адмиралът се обърна към покритото си с дърворезба бюро. Върху полираната повърхност лежеше касета.

— Това е за вас. Носи надпис „лично и спешно“.

Род взе касетата и любопитно я разгледа.

— Шифрована е, разбира се — прибави Кутузов. — Секретарят ми ще ви помогне, ако желаете.

— Благодаря.

Адмиралът повика по интеркома един лейтенант, който бързо дешифрира записа.

— Това ли е всичко, господин адмирал? — попита лейтенантът.

— Да. Капитане, оставям ви да прочетете съобщението си. Приятен ден. — Кутузов и секретарят напуснаха каютата. Род взе листа от декодиращия апарат и го прочете с нарастващо удивление.

 

 

Когато влезе в каютата си, Сали се изправи.

— Какво се е случило, Род? Изглеждаш ужасно странно.

— Получих писмо — отвърна той.

— О… новини от дома ли?

— Нещо такова.

Тя се усмихна, но гласът й беше озадачен.

— Как са вашите? Баща ти добре ли е? — Блейн бе много нервен и възбуден, но изглеждаше прекалено радостен, за да е получил лоша новина. Тогава какво го тревожеше? Като че ли имаше да изпълнява някаква задача, нещо, което едновременно го привличаше и плашеше…

— Семейството ми е добре. Твоето също — скоро ще научиш за това. Сенатор Фаулър е на Нова Шотландия.

Сали се смая.

— Чичо Бен е дошъл тук? Но защо?

— Казва, че се безпокоял. Нямало кой да се грижи за теб, затова трябвало да…

Момичето му се изплези и се пресегна към писмото. Род ловко отскочи, въпреки слабата гравитация.

— Добре — рече той и се засмя, но продължаваше да е напрегнат. — Императорът го праща като свой личен представител да председателства имперската комисия за преговори със сламкарите. — Блейн замълча за миг. — И двамата с теб сме включени в нея.

Сали го погледна неразбиращо. После постепенно започна да проумява. Никога не бе мечтала за такова професионално признание.

— Поздравления — засмя се той и я хвана с две ръце за китката. — Лорд-председателят на извънредната комисия на негово величество също ме пита кога ще се оженим. Струва ми се, че въпросът му е съвсем основателен.

— Но… аз… Род… ние…

— За Бога, за пръв път и аз да те видя онемяла. — Род се възползва от възможността и я целуна. После пак. Това продължи доста време.

— Мисля, че е най-добре да прочета това писмо — каза тя, когато се откъснаха един от друг. — Моля те.

— Още не си отговорила на въпроса на чичо си и докато не го направиш, няма да ти дам да го прочетеш.

— Неговият въпрос! — Очите й проблеснаха. — Род Блейн, ако се омъжа за някого — повтарям, ако — той трябва да ме попита лично!

— Добре. Лейди Сандра Лидел Леоновна Брайт Фаулър, ще се омъжиш ли за мен? — Гласът му вече не звучеше насмешливо и той не се усмихваше. Приличаше на четиригодишно хлапе, което за първи път е седнало в скута на Дядо Коледа. — Когато се върнем на Нова Шотландия…

— Да, разбира се, че ще се омъжа за теб… на Нова Шотландия ли? Род, баща ти ще иска да се оженим в двора на Круцис. Всичките ти приятели са на Спарта…

— Мисля, че е най-добре да прочетеш писмото, скъпа. Възможно е още дълго да не идем на Спарта. — Той й подаде разпечатката и седна на страничната облегалка на стола, на който се настани Сали. — Ето тази част посочи с ръка Род.

„ПЪРВАТА РЕАКЦИЯ ТУК БЕШЕ КОЛЕБАНИЕ ДАЛИ ДА ТЕ ОБЯВЯТ ЗА ГЕРОЙ ЗАПЕТАЯ ИЛИ ЗА ЗЛОДЕЙ ТОЧКА АДМИРАЛТЕЙСТВОТО НЕ ПОСРЕЩНА С РАДОСТ НОВИНАТА ЗА ЗАГУБАТА НА МАКАРТЪР ТОЧКА КРАНСТЪН ИЗБУХНА ТОЧКА АРМСТРОНГ КАЗА ЦИТИРАМ КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА ИЗГУБИ КРАЙЦЕРА ЗАПЕТАЯ ПО ДЯВОЛИТЕ КРАЙ НА ЦИТАТА ТОЧКА

НОВ РЕД В ДОКЛАДА СИ КУТУЗОВ ТЕ ЗАЩИТАВА ТОЧКА ПОЕМА ЦЯЛАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАГУБАТА ТОЧКА СПОРЕД НЕГО БИЛО ВЪЗМОЖНО СЛАМКАРИ ОТ ВИСШИТЕ КАСТИ ДА ИЗБАВЯТ МАКАРТЪР ОТ ПАРАЗИТИТЕ ЗАПЕТАЯ НО ТОЙ РЕШИЛ ЗАПЕТАЯ ЧЕ РИСКЪТ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ИМПЕРСКИ ТЕХНИЧЕСКИ ТАЙНИ Е ПРЕКАЛЕНО ГОЛЯМ ТОЧКА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПРЕЦЕНИЛ ОПАСНОСТТА ОТ СЛАМКАРИТЕ ЗАПЕТАЯ НО ПРЕДЛАГА АДМИРАЛТЕЙСТВОТО ДА СЪБЕРЕ ГОЛЯМ БОЕН ФЛОТ ТОЧКА В ДОКЛАДА СИ ХОРВАТ ТВЪРДИ ЗАПЕТАЯ ЧЕ СЛАМКАРИТЕ БИЛИ ПРИЯТЕЛСКИ НАСТРОЕНИ ЗАПЕТАЯ ЧЕ НЯМАЛО НУЖДА ОТ ФЛОТ И ЧЕ ИЗВЪНЗЕМНИТЕ БИЛИ ЦИТИРАМ НАЙ-ГОЛЯМАТА ВЪЗМОЖНОСТ В ИСТОРИЯТА КРАЙ НА ЦИТАТА ТОЧКА РЕШЕНИЕТО ОСТАВА ЗА МЕН ТОЧКА“

— И за нас — каза Блейн. — Продължавай нататък.

„НОВ РЕД ПО ЗАПОВЕД НА ИМПЕРАТОРА СЕГА СЪМ ЛОРД-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИЗВЪНРЕДНАТА ИМПЕРСКА КОМИСИЯ ЗА ПРЕГОВОРИ С ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ТОЧКА ПО ЛИЧНО НАРЕЖДАНЕ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЛОРД РОДЕРИК БЛЕЙН ТИРЕ ТОВА СИ ТИ ЗАПЕТАЯ НО ЕДВА НЕ ПРОВАЛИ ВСИЧКО КАТО ИЗГУБИ КОРАБА СИ ТОЧКА НЕ ГО ПРЕВРЪЩАЙ В НАВИК ТИРЕ И ЛЕЙДИ САНДРА БРАЙТ СА НАЗНАЧЕНИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ТОЧКА КОМИСИЯТА ИМА ВСИЧКИ ПЪЛНОМОЩИЯ ДА ДЕЙСТВА ОТ ИМЕТО НА ИМПЕРАТОРА ТОЧКА ЧЛЕНОВЕТЕ И ЩЕ ОСТАНАТ НА НОВА ШОТЛАНДИЯ ЗАПЕТАЯ ОСВЕН АКО НЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ПРИДРУЖАТ ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СПАРТА ТОЧКА

НОВ РЕД АКО СЕ СТИГНЕ ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ЗАПЕТАЯ ЧЕ ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ОПАСНОСТ ИЛИ ПОТЕНЦИАЛНА ОПАСНОСТ ЗА ИМПЕРИЯТА ЗАПЕТАЯ КОМИСИЯТА И ВИЦЕКРАЛЯТ НА СЕКТОРА ОТВЪД ВЪГЛИЩНИЯ ЧУВАЛ ТРЯБВА ДА ВЗЕМАТ НЕЗАБАВНИ МЕРКИ ТОЧКА НЯКАКВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК

НОВ РЕД РОД ЗАПЕТАЯ ОСВЕН АКО ТЕЗИ СЛАМКАРИ НЕ СА ОБИКНОВЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ ЗАПЕТАЯ А ОНАЗИ СОНДА МЕ КАРА ДА МИСЛЯ ОБРАТНОТО ЗАПЕТАЯ ДВАМАТА СЪС САЛИ ЩЕ ОСТАНЕТЕ ТУК ДОСТА ДЪЛГО ТОЧКА ПРЕДПОЛАГАМ ЗАПЕТАЯ ЧЕ СИ ЗАПАЗИЛ ДОСТАТЪЧНО РАЗУМ ЗАПЕТАЯ ЗА ДА СЕ СГОДИШ ЗА САЛИ ТОЧКА КОГА Е СВАТБАТА ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК БАЩА ТИ ВИ ПРАЩА БЛАГОСЛОВИЯТА СИ ТОЧКА АЗ СЪЩО ТОЧКА СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ЗАПЕТАЯ КОГАТО ВИ ВИДИ ЗАПЕТАЯ МАРКИЗЪТ ОЧАКВА ДА СТЕ ЖЕНЕНИ ТОЧКА АКО СМЯТАШ ЗАПЕТАЯ ЧЕ ДВАМАТА С НЕГО СМЕ СЕ НАГОВОРИЛИ ЗАПЕТАЯ ОЩЕ НИЩО НЕ СИ ВИДЯЛ ТОЧКА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ОДОБРЯВА НЕЗАБАВНОТО ВИ ВЕНЧАВАНЕ ТОЧКА МАЙКА ТИ И ИМПЕРАТРИЦАТА ВИ ПРАЩАТ БЛАГОСЛОВИЯТА СИ ТОЧКА“

— Ами ако бях отказала? — попита Сали. — Това е най-арогантното писмо, което съм чела!

— Но ти не ми отказа. Съгласи се. — Род се наведе и я целуна.

Тя се откъсна от прегръдката му и Блейн видя, че е искрено ядосана.

— По дяволите. — Говореше тихо и ясно. — По дяволите! „Негово величество одобрява“ — божичко! Ако ти бях отказала, щяха да ме обвинят в държавна измяна!

— Нали първо те попитах — отбеляза Блейн. — И ти ми отговори. Първо.

— Хитър ход. О, не се прави на дете. Да, искам да се омъжа за теб. Но не ми харесва да ми нареждат да направя нещо, което и без това желая.

Той се вгледа в лицето й.

— Нямало те е много дълго време.

— Моля?

— Задълженията, които вървят с титлите. Първо си обикаляла да изучаваш примитивни култури — по свой собствен избор. Вместо да се отправя на обичайното едногодишно пътешествие, аз постъпих в Академията. После си била във военнопленническия лагер, но дори в оная ужасна дупка не си се подчинявала на някой, когото би могла да уважаваш. — Род внимателно подбираше думите си. Сали бе почервеняла от гняв. — После на „Макартър“. Като гостенка. Под мое командване, спомняш ли си? И ти до такава степен се отнасяше с уважение към този факт, че…

— Добре де, качих се гратис на борда, когато пленихме смотаняшката сонда. Знаеш защо.

— Точно така. После на Нова Шотландия, където имаше най-висок ранг. Това ти доставяше удоволствие, нали? Неколцината с по-високо обществено положение не се опитваха да те накарат да правиш нищо. И след това на сламкарската планета, където се осъществи най-голямата ти мечта. Нямало те е много дълго време. Сега се връщаш.

— Това завръщане не е особено приятно.

Род грабна листа от ръката й.

— И адски арогантна при това. Добре. Това ме потресе, но по различен начин от теб. Свикнал съм да се подчинявам на заповеди. Правил съм го през целия си живот.

— Предполагам, че за първи път ти заповядват да се ожениш.

— Да. Но и двамата очаквахме нещо такова, нали? Политически, от гледна точка на Империята, нашият брак е прекалено изгоден съюз, за да се пренебрегне. Получили сме привилегиите, именията, титлите и сега пристига сметката. Чист късмет е, че се обичаме, защото го дължим на…

— На кого? — попита тя.

Род безпомощно се усмихна. Идеята му се струваше неустоимо смешна.

— На Кевин Ренър. Империята съществува, за да помага на Ренър да си играе на турист. Дължим го на него и бяхме възнаградени добре за тази привилегия.

Сали се смая.

— Наистина ли смяташ така? Боже мой, наистина! Той ме прати в каютата ти!

— Какво? Какво е направил?

Тя се изкикоти.

— Фантастично. Трябва да го попитаме и да видим какво ще ни каже. Остави ме да прочета писмото докрай, Род.

„НОВ РЕД ИМАМ ПРАВО ДА НАЗНАЧАВАМ НОВИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ТОЧКА ЩЕ ОЧАКВАМ ВАШАТА ПОМОЩ ТОЧКА ВСИЧКИ В РАДИУС ОТ ПЕТДЕСЕТ ПАРСЕКА ИСКАТ ДА УЧАСТВАТ ТОЧКА КАТО ИМАМ ПРЕДВИД ПЪЛНОМОЩИЯТА ЗАПЕТАЯ КОИТО НИ ДАДЕ НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЗАПЕТАЯ НЕ ГИ ОБВИНЯВАМ ТОЧКА ПЪРВАТА ВИ ЗАДАЧА Е ДА МИ ПОМОГНЕТЕ В ИЗБОРА ТОЧКА ВТОРАТА Е ДА ПОДГОТВИМ СПИСЪКА С ДОКАЗАТЕЛСТВА И СВИДЕТЕЛИ ТОЧКА

НОВ РЕД АДМИРАЛ КУТУЗОВ ИМА ЗАПОВЕД ДА ВИ КАЧИ НА БОРДА НА КУРИЕРСКИЯ КОРАБ И КОЛКОТО МОЖЕ ПО-БЪРЗО ДА ВИ ПРАТИ НА НОВА ШОТЛАНДИЯ ТОЧКА АКО СМЯТАШ ЗАПЕТАЯ ЧЕ ТАКА Е НАЙ-ДОБРЕ ЗАПЕТАЯ И КОРАБНИЯТ ЛЕКАР ПОЗВОЛИ ЗАПЕТАЯ ДОВЕДИ САЛИ ТОЧКА АДМИРАЛЪТ ЩЕ ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТТА ЗА ХОРАС БЕРИ ТОЧКА РАЗМЪРДАЙТЕ СЕ ТОЧКА ЦЕЛУНИ САЛИ ОТ МОЕ ИМЕ НАЙ-ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ ЗАПЕТАЯ БЕНДЖАМИН БРАЙТ ФАУЛЪР ЗАПЕТАЯ СЕНАТОР И ЛОРД-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИЗВЪНРЕДНАТА ИМПЕРСКА КОМИСИЯ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЛЕОНИД IX КРАЙ НА СЪОБЩЕНИЕТО“

— Ще ме вземеш ли на куриерския кораб? — попита Сали.

— От теб зависи. В добро физическо състояние си. Искаш ли?

— Да… Преди да пристигнат сламкарите трябва да уредим много неща… Боже мой, трябва да се подготвяме едновременно за преговорите с тях и за сватбата… Род, съзнаваш ли колко голямо събитие ще е за една провинциална столица венчавката на наследниците на Круцис и Фаулър? Ще имам нужда от три секретарки, чичо Бен ще е напълно безполезен и трябва да уредим посрещането на сламкарите, и… О, добре. Докъде бяхме стигнали?