Включено в книгата
Оригинално заглавие
White Flame, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

36.

— Ако ми трябва адвокат — каза Питър Елмор на двамата федерални агенти, провалили понеделнишката му сутрин — седяха в балтиморския му офис, — малко по-нататък по коридора има един, който работи при мен.

Старшият агент — някой си Кол — отговори:

— Вие решавате, господин Елмор.

Агентът, който накуцваше, прибави:

— Просто си вършим работата.

— Това трябва ли да ме прави щастлив?

— Вие би трябвало да сте си щастлив — отвърна Ник. — Голям кабинет, в компанията има двайсетина души…

— Седемнайсет.

— Трябва да струва поне няколко милиона долара.

— Ще ви спестя догадките. Струваме 21 милиона.

— Някога били ли сте партньор на Фарън Сиърс? — попита Кол.

Питър Елмор носеше спортна риза и кадифени панталони. Оредяващата му коса беше гладко сресана.

— Значи този кучи син вече използва и ФБР за горили?

— И ФБР? — повтори Ник.

Елмор не отговори.

— Веднъж сте заплашили да го убиете, нали? — попита Кол.

— Не — отвърна Елмор. — Обещах да го убия. Разликата е огромна. Някога обещанията означаваха нещо. Обещанията, които ми даваше той, обещанията, които му давах аз. Аз спазих моите, с изключение на последното. Той ми изтръгна и него. Вече не давам обещания.

— Значи никога не сте се опитвали да…

— Скочих през една маса. Фарън не помръдна. Обаче Монаха — това е…

— Знаем — прекъсна го Кол.

— Монаха ме пльосна на масата, като че бях риба. Ако бяхме сами, щях да разпоря жалкия задник на Фарън. Но той не е обикновен човек — има си армия. Монаха и Ууд. Лорън с нейното ледено сърце, ловък език и опитни ръце. А сега и вие, ченгетата от ФБР.

— Ние не работим за Фарън Сиърс — отвърна Кол.

— Значи имаме нещо общо.

— Постигнатата договореност ви е дала… — започна Кол.

— След като Фарън ти забива нож в гърба, той продължава да натиска, така че да останеш точно там, където иска той.

— Бяхме партньори! — продължи Елмор. — Преди четиринайсет години аз бях на път да стана толкова могъщ, колкото е той! Вярвах му на тоя бивш затворник, вярвах, че като подпиша договор с него да развивам идеите си, и двамата ще станем по-силни. Трябваха му три години, но когато той и бандата му свършиха, целият ми софтуер беше „обновен“ и по този начин имаше „съавтор“ и ставаше „общ“, но запазен изключително за неговите компании, за да бъде купуван и използван по тяхно желание. Единственото, което трябваше да направи, бе да реши да не използва продукта ми. Онова, което притежавах аз, беше част от онова, което притежавахме заедно, така че аз не можех да го продавам без негово разрешение, а имахме изключителен договор с него. После получих предложение за изкупуване на дела ми. Ако откажех, всичките ми продукти загубваха стойността си, тъй като партньорът ми нямаше да ги използва, а не можеше да ги получи никой друг. Даже да се опитах да разкажа за това, копелето ме беше притиснало в ъгъла. Адвокатите ми не можаха да направят нищо: ако скъсах договора с Фарън, целият софтуер, който бях разработвал в продължение на пет години, щеше да бъде смята за „първоначално създаден“ от нашата асоциация. Можех да го произвеждам — но той щеше да притежава половината.

— Този тип ми отряза топките със собствената ми ръка — завърши Елмор. — Струваше ми шест години и девет милиона от собствения ми джоб, не от служебната ми каса, защото тя беше оспорвана „съвместна собственост“.

— Вложили сте много в тази битка — отбеляза Кол.

— Когато се наложи да преместя семейството си в каравана, разбрах, че не си струва да продължавам борбата — отвърна Елмор.

— И сте се договорили.

— Той ме тушира. Имах „правото“ да произвеждам всичко това — ако се откажех от претенциите си и продадях на Фарън на най-ниска цена собствените си разработки. Ако аз печелех пари, печелеше и той. По дяволите, той дори великодушно ми зае два милиона долара за първоначалните разходи на „независимата“ ми компания. Какво друго можех да направя? Да продавам бургери в „Макдоналдс“ ли? Да паразитирам в МБА? Да работя за японците?

— Още ли го мразите? — попита Кол.

— Не можете да разберете, нали? Не ми го е погодил някой непознат. Очаквам това: просто светът е такъв. Но ми го погоди собственият ми партньор, погоди ми го собственият ми приятел. Погоди ми го Фарън.

— Затова искате да го убиете.

— Искам мелба с течен шоколад за десерт, но няма да я изям, защото вреди на здравето ми. Да, искам да го убия.

— Защото е „чернокож кучи син“, затова ли? — попита Ник.

Елмор разпери ръце.

— А как трябваше да го нарека? Може би „ирландски кучи син“? Вие да не сте от полицията, цензурираща свободното слово?

— Съпругата ви заради провала ли ви напусна? — попита Кол.

Елмор извърна поглед.

— Той ме прецака така жестоко, че не можех… Всъщност сигурно преди да дойдете сте чели документите от развода. Знаете, че ме е прецакал и после не можех да я чукам, и после стана грозно. После ме напусна. Няма да се върне, въпреки че… Стига вече. Позволих ви да се поровите в живота ми. Проявих се като добър, оказващ съдействие гражданин.

— Вие сте умен човек — каза Кол. — Градивен. С големи възможности. Измамен. Адски бесен.

— Имате братовчед в мафията — рече Ник.

Елмор поклати глава.

— Вини ли? Вие твърдите, че е в мафията. Веднъж го затворихте за продажба на марихуана в Ню Йорк. Леле! Братовчед ми печели стотинки като не плаща данъци за продадените наркотици, Чичо Сам поддържа същите тези наркотици със субсидии за селското стопанство, а вие се държите така, като че ли Вини е Кръстника. По дяволите, даже да е, не сме разговаряли от осем години.

Братовчедът Вини ръководеше банда във фамилията Гамбино. Бюрото бе сигурно, че е убил колумбиец, нахлул в неговия район в Бронкс.

— И Вини не би ви помогнал да си разчистите сметките? — попита Ник.

— Кажете ми какви претенции имате или се махайте.

„Рискувай“ — помисли си Кол.

— Някой е наел убиец да…

Елмор се разсмя и удари с юмрук по бюрото.

— Браво!

Кол и Ник се спогледаха.

— Какво има? — ухили се Елмор. — Мислите си, че аз съм единственият, който има основания да прати убиец на Фарън ли?

— Не се ли притеснявате, че може да сте основен заподозрян? — рече Ник.

— Не. След като се опарих с Фарън, всеки мой ход е абсолютно чист, засчетоводен, записан на видео, заверен от нотариус и узаконен. Толкова съм невинен, че не можете да ме обвините в нищо!

— Очевидно сте извлекли полза от съвместната си работа с Фарън — отбеляза Ник.

— Да: благоразумието да не му дам куршум, с който да ме застреля.

— Не сте ли изненадан, че иска да го застреля някой друг?

— Ама вие наистина ли сте от ФБР? Наистина ли смятате, че компаниите „Форчън 500“ — или онези, които седят на техните тронове — стоят над насилието? Щом сте влезли в братството на милиардерите, имате и съответното самолюбие. Държавите се разпадат. Мястото им заемат компаниите. Корпоративен феодализъм. Мразя синдикатите — по дяволите, вижте мафията — но какво са направили със синдикатите американските магнати, когато нашите старци са били деца? Колко романтични леви профсъюзни организатори са свършили в някое блато или увиснали на уличен стълб?

— Кой, освен вас, е достатъчно бесен и достатъчно силен, за да наеме убиец за бившия ви партньор? — попита Ник.

Елмор се усмихна.

— Не бих разсъждавал на тази тема, даже да можех.

— Казахте, че използвал „и ФБР за горили“ Защо?

Елмор впи поглед в мъжете, които седяха пред бюрото му, и каза:

— Всичко в тази стая се записва на видео.

Те не казаха нищо.

— Няма да откриете онова, което търсите — продължи Елмор. — Това се случи, преди да наредя навсякъде да поставят камери. Тъкмо това беше една от причините да го направя.

— Не ни карайте да гадаем — рече Ник.

— Чувате ли това — обърна се към стените Елмор, — вие, тъпчещи се с боклуци адвокати на Фарън? Ако вие сте пратили тези хора тук, натъпчете и това в гадните си усти. Аз оказвам съдействие на официално разследване на ФБР.

— Преди седем месеца — обясни той на ченгетата — имах посетители. На паркинга. Трима в делови костюми. Казаха ми, че съм бил късметлия. Че моята „система за сигурност“ изглеждала доста добра. Че представлявали „смесени и успоредни финансови интереси“ и че докато съм нямал за какво да се тревожа, нямало за какво да се тревожа. Те щели да ме държат под око.

— Споменаха ли Фарън? — попита Кол.

— Божичко, не, как ще го споменат. Не ми казаха никакви имена. Качиха се в колата си и заминаха.

— И вие смятате…

— Свидетелят отказва да прави заключения за протокола.

— А извън протокола? — каза Кол.

— Няма такова нещо. Научих го от Фарън.

— Имате да ни казвате още — рече Ник.

Елмор се усмихна.

— Вие сте тук, хората от Министерството на правосъдието бяха тук… Като че ли старият ми приятел Фарън е в беда. Радвам се да помогна.

Той извади от джоба си една дискета, вкара я в малкия си компютър и отвори някакъв файл.

— Регистрационният номер на онази кола. — Елмор удари няколко клавиша. — Ето, принтирах ви тези данни.

Кол взе листа и се изправи.

— Благодаря ви, че ни отделихте от времето си.

— О, няма проблем! От много време очаквам точно този момент.