Включено в книгата
Оригинално заглавие
White Flame, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

3.

Министерството на правосъдието се намира по средата между Капитолия и Белия дом, сива каменна грамада, незначителна в сравнение със собствената си рожба от кафяв пясъчник оттатък улицата — сградата на Дж. Едгар Хувър, главната квартира на Федералното бюро за разследване.

Петият етаж на министерството е равнище на власт, предизвикваща едновременно страхопочитание и присмех у неговите деветдесет и пет хиляди служители — включително и онези двайсет и четири хиляди от тях, които работят във ФБР. На петия етаж е главното седалище на министъра на правосъдието на Съединените щати — висшият служител на закона във федералното правителство. Малко след неговия кабинет по тъмния коридор с дървена ламперия има заседателна зала с безброй портрети на министри на правосъдието по стените. Всички гледат към масата и дванайсетте стола с твърди облегалки в центъра на залата.

В единия край на тази маса седеше Далтън Кол. Сърцето му тупкаше. По време на пътуването дотук никой не му беше казал нищо. Единствената му мисъл бе: „Как успях така да прецакам нещата?“.

В отсрещния край седеше заместник-министърът на правосъдието.

— Ако заявите, че сте годен да изпълнявате служебните си задължения, трябва да сте абсолютно сигурен в това — каза той на Кол.

„Годен да изпълнявате служебните си задължения?“

— Станалото — станало — измърмори специалният агент.

После разбра: „Това няма нищо общо с евентуална грешка, допусната от мен! И каквото и да стане тук… Не мога да се откажа от нещо толкова голямо“.

— Съвестта ми е чиста. Може да сънувам кошмари, но в крайна сметка ще се събудя. Мога да си върша работата.

Заместник-началникът на отдела за криминално разследване на ФБР седеше отляво на заместник-министъра — вторият човек в министерството. Съветникът на заместник-министъра седеше от дясната страна на шефа си.

„Тук е само един от ръководителите на ФБР — помисли си Кол. — Това е територия на министерството и тези министерски хора са адски важни клечки. Случаят е от компетенциите на министерството.“

— Агент Кол — каза заместник-министърът, — трябва да разглеждате дори самото провеждане на тази среща тук като секретно. Разбирате ли?

— Да, сър.

— Чували ли сте за Фарън Сиърс? — попита заместник-министърът.

— Естествено — отвърна Кол.

Съветникът на заместника, който преди политическата му партия да спечели последните президентски избори беше работил като съветник в сенатска комисия, каза:

— Сякаш не ни бяха достатъчни Рос Перо, Джеси Джаксън, Колин Пауъл и отец Фаракан. И сега идва това политическо подобие на милиардера Малкълм Екс, на Мартин Лутър Кинг или Бил Гейтс — Фарън Сиърс.

— Нямах представа, че се е обявил за нечий последовател — не успя да се сдържи Кол.

— По дяволите! — възкликна съветникът. — Според данните на Белия дом той е купил и прилъгал двеста и трийсет хиляди поддръжници! Той иска… Гледахте ли половинчасовата му телевизионна програма? Предаваха я по собствения му кабелен канал! Неговият глас на фона на най-различни картини: хлапета, старци, кофи за боклук, плъхове, арести на гангстери, кехлибарени жита, военни кадри, мечки в гора, балетисти Елвис Пресли и Мъди Уотърс, за бога! Семейство Кенеди, Кинг, Малкълм Екс, Джон Ленън и Арлингтън! Уолт Уитман! Спрян детройтски конвейер! Не пропуснах нито дума от онова, което говореше, обаче нищо не разбрах!

— Но сте го гледали — отвърна Кол.

— И какво всъщност означава това „почакайте до ноември“? — изръмжа съветникът.

— Нашата работа — прекъсна го заместник-министърът, който подобно на съветника си беше назначен от спечелилия в надпреварата президент, — не са изборите.

Той разтри челото си и впи поглед в Кол.

— В Чикаго двама агенти на Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелното оръжие научили, че бодигардове на Фарън Сиърс искат да купят автоматично оръжие. Та тези двама агенти… без да получат разрешение, устроили подслушване на комуникационните системи на Фарън Сиърс.

— Това е незаконно — каза Кол.

— Да речем, че е престараване.

— Да ги наречем тъпанари — възрази Кол. — В съда не биха приели никаква информация, получена по този начин. Това си е загуба на време, а ако те хванат…

— Агентите са били със стари разбирания и са се опитали да си свършат работата според политически коректни правила — каза началникът. — Знаели са, че шефовете им няма да вземат на мушката политик само заради някакво подозрение.

— Затова са решили да подслушат нещо, което после да доразвият като приемлива за съда информация или като „вдъхновение“ какво точно да търсят, така че да могат да извършат законен арест — рече Кол.

— Сега, на този стол — вметна съветникът на заместник-министъра, — разбирам какво му е било на Хувър. Какво е да нямаш властта да направиш онова, което трябва да направиш.

Заместник-министърът побутна към Кол лист хартия и каза:

— По време на споменатото незаконно подслушване е засечен този имейл, пратен от чикагския щаб на Фарън Сиърс до телефонна кабина в пущинаците на Айдахо.

„Г.

Предстои му среща в Белия дом, но независимо от резултата на разговорите местим щаба на Ф. във Вашингтон. Нека отпразнува един последен ден на св. Валентин. Запомни, убийството на Фарън трябва да се организира с тесни контакти. Втората ти акция ще бъде определена след Ф. Не оставяй никакви следи. Успех.

В.“

— Мамка му — ахна Кол.

— В деня, в който е пратено това съобщение, за срещата в Белия дом се е знаело само в щаба на Фарън и в кабинета на президента — поясни заместник-министърът.

— Значи не е инсценировка — прибави съветникът.

— Но дали е истина? — попита Кол. — Прилича на аматьорска бележка. Въпросът е дали е истина?

— И отговорът е, че трябва да го приемем за истина — отвърна заместник-началникът на отдела за криминално разследване. — Заподозреният А праща имейла, заподозреният В го получава.

— Наричайте ги с имената им де — каза Кол.

— Ако можехме — рече заместник-министърът, — нямаше да сте тук.

— В безизходица сме — призна величието от Министерството на правосъдието. — Нашето правителство незаконно е подслушвало виден политик — който случайно е чернокож. И всичко това след Ръби Ридж, Уейко и обвинението ни, че дъщерята на Малкълм Екс е участвала в заговор за убийството на отец Фаракан. Ако незаконното подслушване излезе наяве, това ще съсипе правителството и ще издигне Фарън Сиърс в ролята на мъченик, което ще го направи по-могъщ от всякога.

— А ако Фарън Сиърс бъде убит — прибави началникът на Кол от ФБР, — ще избухнат бунтове, по-големи, отколкото след издаването на присъдата на Родни Кинг. Навярно като онези след убийството на Кинг през 1968-а. Смърт, щети за милиарди, ужасяващи политически последици.

— А ако се разчуе, че федералните власти предварително са знаели, че той е в опасност… — рече заместник-министърът. — Ако, ако, ако… И всички тези „ако“ са срещу нас.

— Освен едно — каза Кол.

— Да — отвърна заместник-министърът. — Ако успеем да спрем убиеца преди да нанесе удара си, ще можем да предотвратим повечето щети.

— Да не споменаваме за предотвратяването на няколко престъпления — прибави Кол.

— Двайсет и четири часа след като засекли това съобщение — съобщи началникът на Далтън, — на агентите от БАТО с малко закъснение им дошъл акълът да идат в кабинета на министъра на финансите. Нали Бюрото е под шапката на Министерството на финансите, а не на правосъдието.

— А министърът на финансите ги препратил при министъра на правосъдието — каза заместник-министърът. — После двамата членове на кабинета заедно съобщили на президента.

— Не би ми се искало да съм на тяхно място — рече Кол.

— Предполагало се е, че в Белия дом Фарън Сиърс трябва да се срещне само с шефа на кабинета — продължи заместник-министърът. — Никой не искал да придава на Сиърс президентски статус, като го приемат в Овалния кабинет. Докато беше там, двамата с министъра на правосъдието отидохме при него. Министърът му каза, че някои разузнавателни сведения ни дават основания да подозираме, че шпионин в неговата организация и външен човек или група се готвят да го убият.

— Но не сте му съобщили, че е бил подслушван — подметна Кол.

— Да не сте луд? — отвърна съветникът.

— За да го предупредим, не беше нужно да разкриваме източниците и методите — каза заместник-министърът.

— Ясно де — рече Кол.

— Но това не го заинтересува. Или поне така каза. Не изглеждаше… не изглеждаше особено развълнуван от съобщението, че по следите му има убиец.

— По дяволите — каза съветникът, — той навярно го е очаквал. С неговото минало, с онази шайка главорези, с нещата, които прави и за които ние не знаем — всеки мафиотски шеф очаква покушение.

— Онова, което му направи впечатление, беше, че сред приближените му има предател — продължи заместник-министърът. — Само това. Ние му предложихме официално да обяви кандидатурата си за президент…

— Което би сложило край на всичките му лигавщини — добави съветникът.

— И президентът можеше да му осигури охрана от тайните служби — каза шефът му. — И можехме да проведем официално разследване на случая.

Кол вече знаеше.

— Обаче Фарън е отказал.

— Той залага живота си в политиката — рече съветникът.

— Не правят ли всички така? — попита Кол.

— Но неговата политика залага и вашия живот — отвърна заместник-министърът. — Защото вие сте единствената алтернатива, която Сиърс прие.

— Смята, че може да ви има доверие — каза съветникът. — В края на краищата, вие го сте го измъкнали от затвора. Свалили сте от него обвинението в тероризъм.

В продължение на минута в залата цареше тишина.

— Това е сделката, на която е съгласен Фарън — обади се накрая заместник-министърът.

— Откога Бюрото позволява на жертвите или на разследваните да диктуват сделки? — попита Кол.

— Ние непрекъснато сключваме сделки — отвърна общият им началник от Министерството на правосъдието. — И това е единствената възможност, която сме в състояние да преглътнем. Фарън е забранил каквото и да е рутинно разследване — каза, че щял да се бори с нас, ако се заемем с хората му така, както би трябвало. И навярно ще загубим тази битка, защото ще ни се наложи да разкрием незаконните действия на агентите от БАТО. Накрая ние ще се окажем лошите. Фарън отказа и охраната ни — щом неговите хора са тръгнали да купуват автоматични оръжия, сигурно иска да ни покаже, че ще се справи и сам… Та сделката е следната: агент Далтън Кол може да влезе под прикритие в организацията му. Да извършва разследване и да го охранява. Само вие и точка по въпроса. Освен това се съгласи да запази тази операция в тайна — и от собствените си хора, и от пресата.

— Не — каза Кол.

— Моля? — попита заместник-министърът.

— Не — повтори Кол. — ФБР не е служба за охрана. И никой агент не работи сам. Никой няма да наблюдава вашия…

После замълча. Представи си го. Преди да продължи, секундарникът обиколи циферблата цели два пъти.

— Ако се заема с това, трябва да имам един партньор вътре и още един външен човек.

— Той няма да се съгласи на още двама агенти — каза заместник-министърът.

— Фарън има опит в такива неща. Знае, че ще имам нужда от поддръжка. Освен това очевидно ми има достатъчно доверие.

— До каква степен достатъчно? — попита заместник-министърът.

— Ще видим.

— Вие си знаете работата — рече прекият началник на Кол. — Според анализа на времето в онзи имейл разполагате само с двайсет и един дни.

— Аз съм представител на органите на реда от федерална институция и съм натоварен да разследвам специфични престъпления — каза Кол. — Единственото доказателство за престъпление тук е нарушението на правото на Фарън Сиърс да не бъде подслушван.

— Правото на Фарън Сиърс на личен живот не е толкова важно, колкото правото му да не бъде убит — възрази заместник-министърът.

— Ще намерим федерални агенти за тази задача — каза началникът на Кол. — Ще ви повишим в инспектор.

— Ще получите каквото искате и когато го искате — прибави заместник-министърът. — Само не допускайте да убият този кучи син.

— Единственото изискване — обади се съветникът му — е да го направите съвсем тихо. Никакво изтичане на информация.

— И така — каза заместник-министърът, — приемате ли?

— Да — каза Кол, — приемам.

— Какво искате?

— Първо, ченгето от вашингтонския отдел „Убийства“, което ми беше партньор в групата за разследване на стари случаи, Ник Шърман. Искам той да е външният ми човек.

— Той не е от Бюрото — каза началникът на Кол. — Не е от федералните институции, нито…

— Но има вашингтонска полицейска значка, а според вашата информация ударът може да бъде извършен точно тук. Той познава убийците. Знае и как работя аз. Освен това… Освен това е по-добър стрелец от мен.

Тримата висши служители се спогледаха. И свиха рамене.

„Ще ми позволят да го направя!“ Кол се изпълни с увереност — увереност, примесена с разбирането, че той ще е изкупителната жертва на тези мъже за всички евентуални провали.

„Нека ме бутат — помисли си той. — Няма да падна толкова лесно.“

— Имате ли предвид нещо друго? — попита заместник-началникът на отдела за криминално разследване на ФБР.

— О, да — отвърна Кол. — Много неща.