Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mother Night, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТА
КОСТЕНУРКАТА И ЗАЕКА…

И ето ме в Израел, дошъл по своя воля, независимо че килията ми е заключена и надзирателите ми са въоръжени.

Разказът ми свършва без време, защото утре започва процесът. Заекът на историята за пореден път надбягва костенурката на изкуството. Няма да имам повече време за писане. Отново се впускам в приключения.

Има много хора, които ще свидетелстват против мен. Никой няма да свидетелства в моя полза.

Обвинението възнамерява да започне със записи на най-злостните ми радиопредавания, така че най-безжалостният свидетел срещу себе си ще бъда самият аз.

Бърнард О’Хеър е пристигнал в града на свои разноски и дразни обвинителите с трескавата неуместност на всичко, което може да каже.

Пристигна и Хайнц Шилдкнехт, бившият ми най-добър приятел и партньор по тенис на маса двойки, човекът, чийто мотоциклет откраднах. Адвокатът ми твърди, че Хайнц е пълен с отрова по мой адрес и че показанията му, изненадващо, ще бъдат приети за достоверни. Откъде това доверие към Хайнц, който в крайна сметка работеше на съседното бюро в Министерството на народното просвещение и пропагандата?

Изненада — Хайнц е евреин, член на подмолна антифашистка група, израелски агент през войната и до наши дни.

И може да го докаже.

Добре за него!

Доктор Лайънъл Дж. Д. Джоунс, дипломиран зъболекар, доктор по божествени науки и Йона Потапов, с псевдоним Джордж Крафт, не могат да дойдат на процеса ми, тъй като излежават присъди във федерален затвор в Щатите. Но и двамата изпратиха писмени показания под клетва.

Тези показания няма да са ми от голяма полза — меко казано.

Доктор Джоунс твърди под клетва, че съм светец и мъченик на святата нацистка кауза. Освен това твърди, че имам най-съвършените арийски зъби, които някога е виждал, освен на фотографиите на Хитлер.

Крафт-Потапов декларира, също под клетва, че руското разузнаване досега не е било в състояние да открие никакви доказателства, че през войната съм бил американски агент. Излага мнението, че съм ревностен нацист, но не бива да бъда държан отговорен за действията си, тъй като съм бил идиот в политическо отношение, човек на изкуството, който не е в състояние да направи разлика между реалността и мечтите си.

Тримата, които ме взеха от апартамента на доктор Епстайн, също са на линия — шивачът, часовникарят и педиатърът — и ще излязат с още по-неуместни брътвежи от Бърнард Б. О’Хеър.

Хауард У. Камбъл, младши, става дума за твоя живот!

Израелският ми адвокат, мистър Алвин Добровиц, се е погрижил цялата ми нюйоркска поща да се препраща тук, с безпочвените надежди в нея да открие някакви доказателства за моята невинност.

Хе-хе.

Днес пристигнаха три писма.

Ще ги отворя сега и ще опиша каквото се съдържа в тях едно по едно.

Надеждата е вечна в човешките гърди, казват. Във всеки случай, надеждата е вечна в гърдите на Алвин Добровиц и това е причината, предполагам, той да ми струва толкова много.

Според Добровиц, единственото от което се нуждая, за да стана отново свободен човек, е някакво доказателство, че е съществувала персона на име Франк Уиртанен и че през войната тя ме е вербувала като американски шпионин.

А сега писмата от днес.

Първото започва с топлото обръщение: „Скъпи приятелю“. Наричат ме така въпреки всичките злини, които се твърди, че съм извършил. Смятат ме за учител. Струва ми се, вече обясних как името ми попадна в списъка на предполагаемите дейци на образователното дело и как започнах редовно да получавам рекламни брошури за материали, полезни за занимаващите се с възпитанието на подрастващите.

Въпросното писмо е от „Играчки и творчество, ООД“.

Скъпи приятелю, (Така се обръщат към мен тук, в израелския затвор)

Би ли желал да създадеш творческа атмосфера за своите ученици и в домовете им? Несъмнено е важно къде попадат те, след като излязат от училище. Докато учителят разполага с вниманието им около 25 часа седмично, родителите са с тях около 45 часа. Това, което родителите правят с децата през тези 45 часа може да улесни или усложни работата на учителя.

Убедени сме, че играчките, чието производство спонсорира „Играчки и творчество, ООД“, могат истински да стимулират творческата атмосфера у дома, която учителят се стреми да създаде като ръководител на децата.

Как могат да постигнат този резултат нашите играчки?

Те отговарят на физическите нужди на подрастващите, помагат на децата да експериментират у дома и в обществото, осигуряват възможности за личностна изява, които може би липсват в класната стая и училището.

С помощта на тези играчки детето освобождава събралата се агресивност…

На което аз отговарям:

Скъпи приятели,

Като човек, който има богат житейски опит — както домашен, така и в обществото, и който е използвал за натрупването му истински хора в реални ситуации, позволете ми да изразя съмнението си, че каквито и да било играчки са в състояние да подготвят детето и за една милионна част от онова, което ще го цапардоса по зъбите, независимо дали е подготвено или не.

Лично аз съм убеден, че детето трябва да започне да експериментира с живи хора, в реални човешки общества още от момента на раждането си, ако е възможно. Едва, ако поради някаква причина тези материали се окажат недостъпни, биха могли да се използват играчки.

Но не приятните, загладени, лесно управляеми играчки, които описвате в брошурата си! Нека в играчките на децата ни няма нищо хармонично, за да не израснат, очаквайки мир и порядък, за да не бъдат изядени живи!

Що се отнася до освобождаването на насъбралата се агресивност, аз съм против това. Те се нуждаят от цялата агресивност, която могат да натрупат, за да я освободят в света на възрастните. Посочете ми една велика личност от историята, която не е кипяла и бълбукала в детството си със затворени предпазни клапани!

Позволете ми да ви уверя, че децата, намиращи се под моя опека в продължение на 25 часа седмично, няма да загубят режещия си ръб през 45-е часа, които прекарват с родителите си. Повярвайте ми, те не товарят и не разтоварват Ноевия ковчег с ръчно изработени дървени животни. През цялото време те шпионират истинските възрастни, научават за какво се бият, за какво са алчни, как удовлетворяват алчността си, защо и как лъжат, кое ги кара да полудяват, различните начини да полудееш и така нататък.

Не мога да предскажа точно в кои области тези мои деца ще успеят, но им гарантирам успех където и да било в цивилизования свят.

 

Ваш Хауард У. Камбъл, младши,

радетел на реалистичната педагогика.

Второто писмо?

В него също се обръщат към Хауард У. Камбъл, младши със „Скъпи приятелю“, което доказва, че поне двама от авторите на писма за днес не хранят никакви лоши чувства към мен. Това писмо е от един борсов посредник в Торонто, Канада. То е насочено към капиталистическия аспект на моята личност.

Предлага ми да купя акции от някаква волфрамова мина в Манитоба. Преди да го направя, ще трябва да науча повече за компанията. Ще трябва да знам най-вече дали има способно и почтено ръководство.

Не съм вчерашен.

Третото писмо? То е адресирано направо до затвора.

И… това е любопитно писмо, наистина. Затова ще го приложа към текста изцяло:

Скъпи Хауард,

Дисциплината, изграждана цял живот, сега рухва като прословутите стени на Eрихон. Кой е Иисус Навин и коя мелодия свирят тръбите му, това ми се ще да знам. Музиката, опустошила толкова древни стени, не е силна. Тя е едва доловима, всепроникваща, странна.

Дали е възможно това да е музиката на моето съзнание? Съмнявам се. Не съм ти направил нищо лошо.

Може би тази музика е изкушението на стария войник да извърши мъничко предателство. И това писмо е точно това — предателство.

С него нарушавам недвусмислената заповед, която ми бе дадена в името на интересите на Съединените американски щати. Съобщавам ти истинското си име и потвърждавам, че съм човекът, когото ти познаваше като „Франк Уиртанен“.

Името ми е Харолд Дж. Спароу.

Военното ми звание при пенсионирането ми от армията на САЩ е полковник.

Служебният ми номер е 0–61134.

Аз съществувам. Мога да бъда видян и докоснат почти всеки ден във или около единствената къща край езерото Когин на шест мили западно от Хинкливил, Мейн.

Потвърждавам, готов съм да го направя и под клетва, че те вербувах като американски агент и ти, с цената на лични жертви, които се оказаха безкрайно тежки за теб, стана един от най-ефективните ни агенти през Втората световна война.

Ако силите на уверения в справедливостта си национализъм трябва да съдят Хауард У. Камбъл, младши, нека той им даде достоен отпор!

 

Искрено твой,

„Франк“

Значи отново ще съм свободен човек, за да скитам, където пожелая.

Гади ми се от тази перспектива.

Мисля, че тази нощ ще обеся Хауард У. Камбъл, младши за престъпления срещу себе си.

Знам, че тази нощ е нощта.

Казват, че обесения чува великолепна музика. Жалко, че аз, както и баща ми, за разлика от майка ми, съм настъпен по ушите. Все едно, надявам се, че мелодията, която ще чуя, няма да е „Бяла Коледа“ на Бинг Кросби.

Довиждане жесток свят!

Auf wiedersehen?

Край
Читателите на „Майка Нощ“ са прочели и: