Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mother Night, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА
ЧЕТИРИЙСЕТ РУБЛИ ДОПЪЛНИТЕЛНО…

— Нейната задача е била да ме накара да се влюбя в нея, така ли?

— Да — отговори Уиртанен.

— Справи се отлично — отбелязах аз. — Не че беше кой знае колко трудно.

— Съжалявам, че ти съобщавам тези тъжни новини.

— Това изяснява някои тайнствени неща… не че исках да си ги изясня. Ти знаеше ли какво ми донесе тя в куфара?

— Съчиненията ти.

— Значи и това си знаел? Да си помислиш само колко са се престарали… Да и дадат такъв реквизит. Откъде са знаели къде да търсят ръкописите ми?

— Не бяха в Берлин — обясни Уиртанен. — Намираха се прилежно складирани в Москва.

— Как са попаднали там?

— Бяха главното веществено доказателство в процеса срещу Степан Бодовсков.

— Кой?

— Степан Бодовсков е бил ефрейтор, преводач, един от първите, влезли в Берлин. Открил куфара с ръкописите ти на тавана на театъра и го взел като трофей.

— Ама че трофей! — възкликнах аз.

— Оказал се е удивително ценен. Бодовсков знаел немски до съвършенство. Прегледал съдържанието на ръкописите ти и решил, че в куфара се съдържа мигновена кариера. Започнал скромно — в началото превел някои от стихотворенията на руски и ги изпратил в някакво литературно списание. Публикували ги и ги похвалили. След това опитал с пиеса.

— Коя? — попитах аз.

— „Чашата“ — отвърна Уиртанен. — Бодовсков я превел на руски и си купил вила край Черно море буквално още преди да са свалили чувалите с пясък от прозорците на Кремъл.

— И е била играна?

— Не само е била играна, но продължила да се игрзае в цяла Русия както от аматьори, така и от професионалисти. „Чашата“ е „Лелята на Чарли“ на съвременния руски театър. Ти си по-жив, отколкото мислеше, Камбъл.

— Моята истина продължава марша си напред — промърморих аз.

— Какво? — попита Уиртанен.

— Дори не мога да си спомня какъв беше сюжетът и — казах аз.

И Уиртанен ми го разказа.

— Една ослепително красива девойка охранява Свещения Граал и може да го предаде единствено на рицар, който е чист като нея самата. Такъв рицар се появява и спечелва граала, с което спечелва и сърцето на момичето. Двамата се влюбват един в друг… Наистина ли трябва да ти го разказвам? Ти си авторът!

— Имам чувството, че наистина го е написал този Бодовсков — отговорих аз. — Като че ли го чувам за първи път.

— Рицарят и девойката — продължи разказа си Уиртанен — започват да мислят нечисти неща един за друг, като постепенно, без да искат, губят качествата, необходими, за да са свързани с граала. Героинята подтиква рицаря да избяга с граала, преди да е станал напълно недостоен за него. Героят се заклева да избяга без граала, за да може любимата му да остане достойна за него и да продължи да го пази. Рицарят взема това решение, тъй като и двамата са станали нечисти в мислите си. Свещеният граал изчезва. Стъписани от категоричното доказателство, че са лишени от правото си, двамата влюбени решават да укрепят това, което те твърдо смятат за свое проклятие, с една нежна любовна нощ.

На следващата сутрин, вече напълно сигурни, че ще горят в ада, младите си обещават толкова радости в живота, че в сравнение с тях адският огън да изглежда смешен и незначителен. И в този момент Свещеният граал се появява отново, с което показва, че Небето не презира любов като тяхната. След това граалът отново изчезва, този път завинаги и оставя героите да живеят щастливо за вечни времена.

— Боже мой! — възкликнах. — Аз ли съм писал всичко това?

— Сталин е бил луд по пиесата.

— А другите пиеси?

— Всичките са играни, всичките са били приети добре.

— Но „Чашата“ е големият хит на Бодовсков?

— Най-големият хит е книгата.

— Бодовсков е написал и книга?

— Ти си написал книга.

— Не съм.

— А „Мемоарите на един моногамен Казанова“?

— Но това не ставаше за печат!

— Едно от издателствата в Будапеща би се изненадало, ако чуе това. Доколкото разбрах, отпечатали са около половин милион тираж.

— Комунистите са позволили такава книга да се издаде съвсем открито?

— „Мемоарите на един моногамен Казанова“ е особена глава от руската история. Едва ли би могла да бъде официално одобрена за печат в Съветския съюз, но въпреки това тя е толкова привлекателна, странно морална порнография, толкова подходяща за нация, която страда от недостиг на всичко, освен на мъже и жени, че издателите в Будапеща са се почувствали насърчени да я отпечатат… И никой не им е наредил да спрат. — Уиртанен ми намигна. — Едно от малкото коварни, игриви, безобидни престъпления, които един руснак може да си позволи, без да пострада, е да внесе нелегално в страната някоя и друга бройка от „Мемоарите на един моногамен Казанова“. Защо внася това страстно четиво нелегално? На кого ще покаже книжката, когато се прибере? На старата вкисната приятелка, жена си! С години — продължи Уиртанен — имаше само руско издание. Сега вече книгата е преведена на унгарски, румънски, латвийски, естонски и, най-чудното нещо, отново на немски.

— И Бодовсков е посочен като автор? — попитах аз.

— Всички знаят, че автор е Бодовсков, въпреки че на книгата не е отбелязано нищо. Издателят, авторът и илюстраторът официално са неизвестни.

— Илюстратор? — учудих се аз и си представих снимки на мен и Хелга, голи в леглото.

— Четиринайсет илюстрации в естествен цвят — поясни Уиртанен. — Четирийсет рубли допълнително.