Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mother Night, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

ГЛАВА ПЪРВА
ТЕГЛАТФЕЛАСАР III

Името ми е Хауард У. Камбъл, младши.

По рождение съм американец, по репутация — нацист, а по склонност — човек без нация.

Годината, в която пиша тази книга, е 1961-а.

Адресирам я до господин Тувия Фридман, директор на Института за документиране на военнопрестъпниците в Хайфа и до всички, които се интересуват.

Защо тя представлява интерес за господин Фридман?

Защото е написана от човек, заподозрян във военни престъпления. Господин Фридман е специалист по подобни персони. Той изрази желание да добави записките ми към своя архив за нацистките жестокости. Желанието му беше толкова силно, че ми предостави пишеща машина и безплатни стенографски услуги, а също така и помощници, които да установяват достоверността на всеки факт, от който бих имал нужда, за да стане разказа ми пълен и точен.

Аз съм зад решетките.

Аз съм зад решетките на един хубав нов затвор в стария Ерусалим.

Очаквам правосъдие за военните си престъпления от държавата Израел.

Пишещата машина, която ми предостави господин Фридман е любопитна — и подходяща. Тя очевидно е била произведена в Германия по време на Втората световна война. Откъде знам ли? Много просто — на клавиатурата и има символ, който никога не е бил монтиран на пишеща машина преди и след Третия германски райх.

Символът е двойната мълния на вдъхващите ужас SS или Schutzstaffel — най-фанатичната рожба на нацизма.

В Германия, докато траеше войната, имах точно такава машина. Когато се наложеше да пиша за Schutzstaffel — правех го често и с ентусиазъм, — никога не съкращавах на „S. S.“, а използвах клавиша с ужасяващата и магическа двойна светкавица.

Древна история.

Отвсякъде съм заобиколен с древна история. Въпреки че затворът, в който гния, е нов, някои от използваните за построяването му камъни, както ми казаха, са от времето на цар Соломон.

Понякога, когато гледам през прозореца на килията си и виждам веселата и дръзка младеж на невръстната държава Израел, имам чувството, че аз и военните ми престъпления са също толкова древни, колкото и старите сиви камъни на Соломон.

Колко отдавна беше тази война, тази Втора световна война! Колко време мина от извършените тогава престъпления!

И как е почти забравена, дори и от евреите! Тоест, от младите евреи.

Единият от тези, които ме охраняват, не знае нищо за нея. Не го интересува. Името му е Арнолд Маркс. Косата му е огнено рижа. Едва на осемнайсет е, което означава, че е бил тригодишен, когато умря Хитлер и не е съществувал, когато започна кариерата ми на военнопрестъпник.

Той ме надзирава от шест сутринта до обяд.

Арнолд е роден в Израел. Никога не е излизал от Израел.

Майка му и баща му напуснали Германия в началото на трийсетте. Дядо му, както ми каза, заслужил „Железен кръст“ през Първата световна война.

Арнолд учи, за да стане адвокат. Призванието на Арнолд и баща му, оръжеен майстор, е археологията. Баща и син отдават повечето от свободното си време на разкопки сред развалините на Асор. Правят го под ръководството на Ягел Ядин, който е бил началник щаб на Израелската армия по време на войната срещу арабите.

Така да бъде.

Както ми каза Арнолд, Асор е ханаански град в Северна Палестина, който е съществувал най-малко деветстотин години преди Христос. По всяка вероятност хиляда и четиристотин години преди Христос израелската армия завладяла града, убила всичките му четирийсет хиляди жители и го опожарила.

— Соломон го построил отново — каза ми Арнолд, — но през 732 година преди Христос Теглатфеласар III го изгорил пак.

— Кой? — попитах аз.

— Теглатфеласар III. Асириецът — добави той, за да ме подсети.

— О! — отвърнах аз. — Този Теглатфеласар.

— Държиш се така, сякаш никога не си чувал за него — отбеляза Арнолд.

— Не съм чувал — кимнах аз и смирено свих рамене. — Предполагам, че това е доста ужасно.

— Ами… — Арнолд ми се намръщи като учител на ученик. — Струва ми се, че всеки би трябвало да го знае. Може би той е най-забележителният мъж, излязъл от асирийците.

— Добре — съгласих се аз.

— Ако искаш, мога да ти донеса книга за него — предложи Арнолд.

— Много мило. Но може би ще се занимавам със забележителните асирийци по-нататък. В момента умът ми е зает със забележителни германци.

— Като кой, например?

— О, напоследък много мислих за моя стар шеф, Паул Йозеф Гьобелс.

Арнолд ме погледна с неразбиране.

— Кой?

Почувствах как прахолякът на Святата земя пропълзява, за да ме погребе, почувствах колко дебела ще е завивката от кал и отломки, която един ден ще ме покрие. Почувствах десет или петнайсетметров пласт разрушени градове над себе си; под себе си някакви примитивни пещи за леене на мед, един-два храма и после…

Теглатфеласар III.