Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mother Night, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА
КОЙТО ЗАВАРИ, ТОЙ ЩЕ НАТОВАРИ…

Младите, жизнени и умни хора, които ми помагат тук, ми доставиха фотокопие на една статия от Ню Йорк Таймс, в която се разказва за смъртта на Ласло Зомбати — човекът, който се обеси с въжето, предназначено за мен.

Значи и това не е било сън.

Зомбати направил големия фокус вечерта, след като ядох боя. Дошъл в Америка от Унгария, където бил Борец за освобождение от руснаците. Според вестника, беше убил брат си Миклош, заместник-министър на образованието.

Преди да се приспи за вечни времена, Зомбати написал бележка и я прикрепил с карфица за крачола на панталона си. В нея не споменавал, че е убил брат си.

Оплакването му било, че в Унгария бил уважаван ветеринарен лекар, но не му позволявали да практикува в Америка. Бил много разочарован от свободата в Америка. Според него тя била илюзорна.

В последен пристъп на параноя и мазохизъм, Зомбати завършил бележката си с намек, че знае как да лекува рак, но американските лекари му се присмели, когато се опитал да им обясни как го прави.

Толкова за Зомбати.

Що се отнася до мястото, където се свестих след побоя, това беше избата, предназначена за Желязната гвардия на белите синове на Американската конституция, подготвена от покойния Август Краптауер — избата на доктор Джоунс, дипломиран зъболекар, доктор по божествени науки. Някъде на горния етаж работеше печатарска преса и бълваше поредния брой на „Бяло Християнско войнство“. От някакво съседно помещение в избата, отчасти звукоизолирано, долиташе идиотски монотонния пукот от стрелба по мишена.

След побоя първа помощ ми оказал младият доктор Ейбрахам Епстайн — лекарят от нашия вход, който бе подписал смъртния акт на Краптауер. От неговия апартамент Рези се обадила на доктор Джоунс, за да потърси помощ.

— Защо Джоунс? — попитах я аз.

— Той е единственият човек в тази страна, на когото съм сигурна, че мога да се доверя — обясни тя. — Той е единственият, който е на твоя страна.

— Какъв ли би бил животът без приятели! — възкликнах аз.

Не помня нищо от това, но според Рези съм дошъл в съзнание в апартамента на доктор Епстайн. Джоунс ни качил в лимузината си, закарал ме в болница, където ми направили рентгенови снимки. Оказало се, че имам три счупени ребра, които превързали. След това ме откарали в избата на Джоунс и ме сложили да легна.

— Защо тук? — попитах.

— Защото тук си в безопасност.

— В безопасност от какво?

— От евреите.

Влезе Черният фюрер на Харлем, шофьорът на доктор Джоунс, и ми донесе яйца, препечени филийки и горещо кафе върху поднос. Остави го на масата край мен.

— Главоболие? — попита той.

— Да — кимнах аз.

— Изпий един аспирин — посъветва ме Робърт.

— Благодаря за съвета.

— Повечето неща на този свят не вършат никаква работа. Но с аспирина не е така.

— Държавата Израел… — заговорих на Рези, изпълнен с недоверие — наистина ли ме търси, за да… за да ме съди, както пише във вестника?

— Според доктор Джоунс американското правителство няма да те предаде в ръцете им. Но евреите ще изпратят хора, за да те отвлекат, както стана с Адолф Айхман.

— Такъв незначителен затворник… — промърморих аз.

— Вече не е като преди — тук евреин, там евреин, тръгнали по петите ти — обади се Черният фюрер.

— Какво? — попитах аз.

— Искам да кажа, че сега имат държава. Имат еврейски бойни кораби, еврейски самолети, еврейски танкове. Всичко им е еврейско и само дето нямат еврейска водородна бомба.

— Кой, по дяволите, се е разгърмял така? — попитах. — Не могат ли да престанат, докато главата ми се пооправи малко?

— Приятелят ти — каза Рези.

— Доктор Джоунс?

— Джордж Крафт.

— Крафт?! Той пък какво прави тук?

— Ще дойде с нас.

— Къде?

— Решението е взето — поясни Рези. — Всички са съгласни, скъпи. За нас ще е най-добре да напуснем страната. Доктор Джоунс е уредил подробностите.

— Какво е уредил?

— Негов приятел има самолет. Веднага, щом се почувстваш по-добре, ще се качим на него и ще отлетим на някое божествено място, където не те познават. И ще започнем всичко отначало.