Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mother Night, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Докато подготвях тази книга — американското издание на изповедите на Хауард У. Камбъл, младши, се наложи да си имам работа с писания, които представляваха нещо повече от обикновеното информиране или мамене — според случая. Освен че беше обвинен в много сериозни престъпления, Камбъл беше писател, а също и бивш драматург с умерена слава. Щом казвам, че е писател, излиза, че изискванията на изкуството са били напълно достатъчни, за да го накарат да лъже, без да вижда нищо лошо в това. Щом казвам, че е драматург, значи отправям още по-сериозно предупреждение към читателя, защото никой не е по-добър лъжец от човека, който може толкова да изкриви човешките страсти и живот, че да се поберат на нещо толкова изкуствено и гротескно като сцената.

И след като казах тези неща за лъженето, ще рискувам да изразя мнението, че лъжите, изречени в името на художествения резултат — например в театъра, или в изповедите на Камбъл, може би — в известен висш смисъл могат да бъдат най-коварната форма на истината.

Не искам да споря за това. Задълженията ми като редактор не подлежат на никакви спорове. Те са чисто и просто да приведа изповедите на Камбъл в най-добрия възможен вид.

Що се отнася до собствената ми намеса в текста, тя не е голяма. Поправил съм няколко правописни грешки, махнал съм някои възклицателни знаци, а освен това всички курсиви са мои.

В няколко случая съм променил имената, за да спестя неудобството на все още живи, невинни хора. Например, имената Бърнард Б. О’Хеър, Харолд Дж. Спароу и д-р Ейбрахам Епстайн са измислени, поне в разказа. Измислени са също така военният номер на Спароу и наименованието на поста на Американския легион, за който става дума в текста — в Бруклин не съществува пост на Американския легион, наречен „Франсис Хикс. Донован“.

На едно място може да се подложи на съмнение моята акуратност, а не тази на Хауард У. Камбъл, младши. Става дума за глава двайсет и втора, в която Камбъл цитира три от поемите си както на английски, така и на немски. Английските текстове в ръкописа са съвършено чисти. Немските обаче са толкова зацапани и нашарени с поправки, че почти не се четат. Камбъл се е гордеел като писател на немски език и е бил безразличен към уменията си на английски. В стремежа си да оправдае гордостта от своя немски, той се е връщал към въпросните стихове отново и отново, очевидно без да остане удовлетворен от тях.

И така, за да дам в настоящото издание някаква представа за стихотворенията му на немски език, трябваше да възложа на някого деликатната задача да ги възстанови. Човекът, който се нагърби с това и, така да се каже, отново направи вази от парчетата, беше мисис Тиодор Роули от Котуит, Масачусетс — самата тя отличен лингвист и уважавана поетеса.

Значителни съкращения съм направил само на две места. Едното е в глава трийсет и девета, защото за това настоя адвокатът на издателя ми. В оригинала Камбъл описва как един от Железните гвардейци на белите синове на Американската конституция крещи на някакъв специален агент: „Аз съм по-добър американец от теб! Баща ми измисли Денят на американеца!“ Свидетелите потвърждават, че подобна претенция е била регистрирана, но без никакво покритие с факти. Адвокатът прецени, че да включим в книгата тази претенция би означавало да отнемем правата на хората, които наистина са измислили този ден.

Между другото, според свидетелите, в тази глава Камбъл е най-акуратен по отношение на казаното. Предсмъртните думи на Рези Нот, например, са предадени съвършено точно, с което всички са съгласни.

Другото съкращение, което направих, е в глава двайсет и трета, която в оригинала беше порнографска. За мен щеше да е чест да я оставя недокосната, но ме спря препоръката на самия Камбъл, вмъкната в текста, някой редактор да извърши ампутацията.

Заглавието на книгата е на Камбъл. Взето е от една реплика на Мефистофел от Гьотевия „Фауст“. Репликата, предадена според английския превод на Карлайл Ф. Макинтайър (Ню Дайрекшънс, 1941 г.), е следната:

 

Аз съм част от частта, която в началото бе всичко, част от мрака, родил светлината — тази надменна светлина, която сега оспорва на Майка Нощ древното и царство и име, но все пак не ще успее — както и да се бори, материята и пречи и тя не може да се освободи. Светлината струи от материята, прави я красива, но предметите спират нейния път и аз се надявам, че съвсем скоро светлината и всичко земно ще изчезнат завинаги.

 

Посвещението на книгата също е на Камбъл. Ето какво пише той за него в една глава, която по-късно реши да махне:

 

Преди да разбера каква книга ще напиша, аз поставих посвещението: „На Мата Хари“. В името на шпионажа тя се е държала като курва, аз също.

Сега, след като част от книгата е готова, бих предпочел да я посветя на някоя по-малко екзотична, по-малко фантастична и по-съвременна личност — да не прилича толкова на същество от ням филм.

Бих предпочел да я посветя на някой известен човек — мъж или жена, който е вършил зло, казвайки си: „Един много добър аз, един истински аз, аз, сътворен от Небето, се крие дълбоко в мен“. Идват ми на ум много примери — бих могъл да ги изреждам до утре. Но не мога да се спра на нито едно име, на което да е уместно да посветя книгата — освен моето собствено.

В такъв случай, нека си окажа чест по следния начин: „Тази книга е посветена и на Хауард У. Камбъл, младши — човек, който служи на злото твърде открито и на доброто твърде прикрито — престъплението на неговия живот“.

 

Кърт Вонегът

ИЗПОВЕДИТЕ
НА
ХАУАРД У. КАМБЪЛ, МЛАДШИ

„Има ли нейде човек с душа тъй мъртва,

че нивга да не си е казвал:

— Тази земя е моя, родна!

И сърцето му да не е изгаряло

по пътя към дома,

след скитане по земи чужди?“

Сър Уолтър Скот