Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mother Night, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
ПОГЛЕД НАДОЛУ ПО СТЪЛБАТА…

Джоунс ме посети една седмица след като разбрах колко силно ме безпокои съдържанието на пощенската ми кутия. Опитах се да се свържа с него първи. Издаваше злобното си вестниче само на няколко пресечки от таванския ми апартамент и аз отидох в редакцията, за да се опитам да го накарам да публикува опровержение на материала.

Нямаше го.

Когато се върнах у дома, заварих пощенската си кутия пълна с писма, предимно от читатели на „Бяло християнско войнство“. Общото между тях бяха уверенията, че не съм сам, че не съм останал без приятели. Една жена от Маунт Върнън, Ню Йорк, пишеше, че на небето за мен бил отреден трон. Някакъв мъж от Норфолк ме уверяваше, че съм новият Патрик Хенри. Жена от Сейнт Пол ми изпращаше два долара, за да продължа доброто си дело. Извиняваше се, защото това били всичките и пари. Един мъж от Бартсвил, Оклахома, питаше защо не се махна от чифутския Ню Йорк и не отида да живея в благословената от Бога провинция.

Нямах никаква представа по какъв начин Джоунс е научил за мен.

Крафт също твърдеше, че е озадачен. Но всъщност не беше. Беше писал на Джоунс като анонимен съмишленик и патриот, съобщавайки му радостната вест, че все още съм жив. Освен това го бе помолил да изпрати един брой от великия си вестник на Бърнард Б. О’Хеър от поста „Франсис Хикс. Донован“ на Американския легион.

Крафт имаше планове, свързани с мен.

И в същото време рисуваше мой портрет, който издаваше много по-дълбок и изпълнен със съчувствие поглед към особата ми, повече интуитивна симпатия, отколкото би могъл да изимитира само от голото желание да заблуди един перко.

Когато Джоунс дойде, аз позирах. Крафт без да иска разля половин литър терпентин и отворих вратата, за да се измирише.

И изведнъж нагоре по стълбите и през отворената врата долетя много странен напев. Излязох на стълбищната площадка и се надвесих над дъбовия парапет, за да видя кой се качва. Видях само четири ръце, които се местеха нагоре по парапета.

Групата се състоеше от Джоунс и трима приятели.

Любопитният напев долиташе в странна връзка с движението на ръцете. Те изминаваха около метър нагоре по парапета, спираха и след това се чуваха гласовете.

Брояха задъхано до двайсет. Двама от групата на Джоунс — бодигардът и секретарят му, никак не бяха добре със сърцето. За да предпазят горките си стари сърца от пръсване, те спираха на всеки няколко крачки и отмерваха почивката си с броене до двайсет.

Бодигардът на Джоунс беше Август Краптауер, бивш вице-Bundesfuehrer от немско-американския Bund. Краптауер беше на шейсет и три, бе излежал неколкогодишна присъда в Атланта и всеки момент щеше да падне и да умре. Но въпреки всичко, видът му все още беше войнствено момчешки, сякаш редовно посещаваше козметика на моргата. Най-голямото постижение през живота му се състоеше в организирането на срещата между Bund и Ку-Клукс-Клан в Ню Джърси през 1940 година. На тази среща Краптауер заявил, че папата е евреин и че евреите притежават петнайсет милионна ипотека на Ватикана. Смяната на папата и единайсетте години, прекарани в пералнята на затвора, не бяха променили мнението му.

Секретарят на Джоунс беше един низвергнат католически свещеник на име Патрик Кийли. „Отец Кийли“ както все още го наричаше работодателят му, беше на седемдесет и три. Алкохолик. Преди Втората световна война, както се оказа, бил свещеник на някакъв детройтски стрелкови клуб, организиран от агенти на нацистка Германия. Мечтата на членовете му, както изглежда, е била да стрелят по евреи. Една от молитвите на отец Кийли пред събранието на клуба, била записана от местен репортер и публикувана изцяло на следващата сутрин. Молитвата била адресирана до един толкова фанатизиран и зъл Бог, че привлякла вниманието на папа Пий XI.

Кийли бил низвергнат и папа Пий XI изпратил дълго послание до Американската католическа йерархия, в което, между другото, казва: „Никой истински католик няма да участва в преследванията на съгражданите си евреи. Ударът срещу евреите е удар срещу нашата човечност“.

Кийли не бе влизал в затвора, за разлика от повечето свои близки сподвижници. Докато приятелите му се наслаждавали на парното отопление, чистите легла и редовното хранене за сметка на държавата, Кийли треперел от студ, гладувал и се напивал до смърт из гетата по цялата страна. Все още щял да бъде там или в просешки гроб, ако Джоунс и Краптауер не го били открили и спасили.

Между другото, споменатата молитва на Кийли е заимствана от една моя сатирична поема, съчинена и излъчена на къси вълни в миналото. И докато се опитвам да изясня докрай приноса си към литературата, позволете да спомена, че твърденията на вице-Bundesfuehrer Краптауер за папата и ипотеката на Ватикана също са мое изобретение.

И така, тези хора вървяха нагоре по стълбата, за да се срещнат с мен и припяваха: „Едно, две, три, четири…“

И въпреки че напредваха удивително бавно, четвъртият член на групата бе изостанал далеч назад.

Четвъртият член беше жена. Виждаше се само бялата и ръка, без нито един пръстен.

Ръката на Джоунс беше най-отпред. Блестеше от пръстени като ръка на византийски принц. Един подробен списък би съдържал две брачни халки, сапфирена звезда, подарена му от Помощната организация на майките към Асоциацията на войнстващите неевреи на Пол Ривиър през 1940-а, диамантена свастика върху оникс, подарена му през 1939-а от барон Манфред Фрейер фон Килингер, тогава генерален консул на Германия в Сан Франциско и американски орел, японска изработка, подарен му от Робърт Стърлинг Уилсън. Уилсън беше „Черният фюрер на Харлем“ — цветнокож, натикан в затвора през 1942-а година като японски шпионин.

Накичената с бижутерия ръка на Джоунс се отдели от парапета. Той слезе назад по стълбите към жената и и каза неща, които не успях да чуя. След това отново се устреми напред — удивително здрав за възрастта си. Застана пред мен и ми се усмихна, показвайки бели зъби, монтирани в „Гингива-тру“.

— Камбъл? — попита той, едва забележимо задъхан.

— Да.

— Името ми е доктор Джоунс. Имам изненада за вас.

— Вече прочетох вестника ви — отвърнах.

— Не… не вестника. По-голяма изненада.

Появиха се и вице-Bundesfuehrer Краптауер и отец Кийли — със свистящи дробове и броящи до двайсет шепнешком, на пресекулки.

— Още по-голяма изненада? — попитах аз, готов да го отпратя така, че никога повече да не ме мисли за човек от своята пасмина.

— Жената, която водя със себе си — каза той.

— Е?

— Твоята е. Свързах се с нея и тя ме помоли да не ти казвам — продължи Джоунс. — Настоя всичко да стане така… Да се срещнете без предупреждение.

— Така мога да разбера дали в живота ти все още има място за мен — каза Хелга. — Ако няма, просто ще се обърна и ще изчезна. Никога повече няма да те безпокоя.