Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mother Night, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
ПРЕПОДОБНИЯТ ДОКТОР ЛАЙЪНЪЛ ДЖЕЙСЪН ДЕЙВИД ДЖОУНС,
ДИПЛОМИРАН ЗЪБОЛЕКАР, ДОКТОР ПО БОЖЕСТВЕНИ НАУКИ…

Задължен съм на Института за документиране на нацистките военнопрестъпници в Хайфа, тъй като ми осигури материалите, благодарение на които тук мога да включа биографията на д-р Джоунс, редактор на „Бяло християнско войнство“.

Джоунс, който не е обект на съдебно преследване заради военни престъпления, има наистина дебело досие. Прелиствайки тази съкровищница от спомени, попаднах на следните истини:

 

Преподобният доктор Лайънъл Джейсън Дейвид Джоунс, дипломиран зъболекар, доктор по божествени науки е роден в Хейвърхил, Масачусетс, през 1889 година и е получил методистко възпитание.

Той е най-младият син на зъболекар, внук на двама зъболекари, брат на двама зъболекари и зет на трима зъболекари. Сам той започва да учи за зъболекар, но бива изхвърлен от зъболекарския факултет на Университета в Питсбърг през 1910 година за нещо, на което по всяка вероятност сега биха поставили диагнозата „параноя“. През 1910-а е бил изхвърлен чисто и просто за лош успех.

Синдромът на пропадането му е всичко друго, но не и прост. Изпитната му работа по всяка вероятност е най-дългата в цялата история на зъболекарското образование и може би най-неуместната. Започва — съвършено нормално — с темата, която Джоунс е трябвало да развие. Независимо от темата, обаче, той успява да развие една теория, която е изцяло негова — че зъбите на евреите и негрите доказвали без всякакво съмнение дегенерирането на тези групи.

Работата му като зъболекар била отлична и факултетът се надявал студентът да надрасне политическите си интерпретации на зъбите, но нещата се влошавали все повече и повече, докато изпитните му работи се превърнали в страстни памфлети, предупреждаващи всички англосаксонци да се обединят срещу еврейско-негърското надмощие.

Когато Джоунс започнал да открива доказателства за дегенератщина и в зъбите на католиците и унитарианците, и когато под дюшека му в общежитието открили пет заредени пистолета и един щик, най-накрая го изритали.

Родителите му се отказали от него — нещо, което моите никога не направиха с мен докрай.

Останал без пукната пара, Джоунс започва работа като помощник балсаматор в погребалния дом на братя Шкарф в Питсбърг. След две години вече е директор на дома. След още една година се оженва за овдовялата собственичка Хати Шкарф. По онова време Хати е на петдесет и осем, а Джоунс — на двайсет и четири. Многото изследователи на живота му, до един враждебно настроени, са били принудени да признаят, че Джоунс искрено е обичал своята Хати. Бракът им, продължил до смъртта на Хати през 1928-а, бил щастлив.

Наистина, техният райх за двама се оказва толкова щастлив, здрав и стойностен, че през това време Джоунс не прави почти нищо, за да подбужда бдителността на англосаксонците. Изглежда расовите му възгледи тогава са намирали изява единствено в шеговити забележки по адрес на някои трупове в работното помещение на моргата, а подобни забележки са нещо напълно нормално в повечето либерални погребални институции. Годините били златни не само в емоционално и финансово, но също така и в творческо отношение. Заедно с един химик на име доктор Ломар Хорти Джоунс разработва балсамираща течност, наречена „Веверин“, а също така и „Гингива-тру“ — субстанция за изработване на венци за изкуствени зъби, притежаваща удивително добри качества.

Когато жена му се споминала, Джоунс почувствал нуждата да се прероди. Преродил се в това, което открай време дремело стаено в него. Станал нещо като расистки агитатор, за който в бележките на изследователите се казва, че сякаш е „изпълзял изпод камък“. Джоунс изпълзял изпод своя камък през 1928-а. Продал погребалния дом за осемдесет и четири хиляди долара и започнал да издава „Бяло християнско войнство“.

Вестникът бил пометен от краха на борсата през 1929-а след четиринайсет броя. Те били разпратени безплатно до всички, записани в алманаха „Кой кой е“. Единствените илюстрации във вестника били схеми и снимки на челюсти и зъби, а материалите почти изцяло били посветени на обясненията на някои текущи събития от гледна точка на зъбно-расистката теория на Джоунс.

В редакторското каре на предпоследния брой Джоунс се подписва като „Д-р Лайънъл Джоунс, дипломиран зъболекар“.

Отново останал без пари, четирийсетгодишен, Джоунс отговаря на обява за работа, публикувана в някакъв бизнес бюлетин на погребалните дружества. Училище за балсаматори в Литъл Рок, Арканзас, имало нужда от президент. Обявата била подписана от вдовицата на бившия президент и собственик.

Джоунс получил поста, а заедно с него и вдовицата на име Мери Алис Шауп. Когато се оженил за нея, тя била на шейсет и осем.

И докторът още веднъж става всеотдаен съпруг, щастлив, удовлетворен и тих мъж.

Училището, което оглавил, се наричало — без никакви заобикалки — „Училище за балсаматори Литъл Рок“. Губело по осем хиляди долара годишно. Джоунс го извадил от недостижимото поле на погребалното образование, продал недвижимата му собственост и го пререгистрирал като „Университет за Библейски проучвания, Западно полукълбо“. В университета нямало лекции, не се преподавало нищо и цялата работа се вършела по пощата. Работата била да се присъждат докторски степени по божествени науки, в рамка и под стъкло, срещу осемдесет долара парчето.

Джоунс също се удостоил с такава, взета, така да се каже, от неограничените запаси, и, когато отново започва да издава „Бяло християнско войнство“, в карето вече фигурира като „Преподобният д-р Лайънъл Дж. Д. Джоунс, дипломиран зъболекар, доктор по божествени науки“.

Написал и публикувал изцяло на свои разноски една книга, в която се говори не само за зъбни проблеми и теология, но и за изящни изкуства. Заглавието и е „Исус не е бил евреин“. За да докаже твърдението си, Джоунс използва в произведението си репродукции на петдесет известни картини, изобразяващи Христос. Според Джоунс, на нито една от тях не се виждат еврейски челюсти и зъби.

Първите броеве на възобновеното „Бяло християнско войнство“ били също толкова негодни за четене, колкото и предишните, но след това се случва чудо. „Войнството“ нараства от четири на осем страници. Оформлението, печатът и хартията стават елегантни и качествени. Скиците на зъби биват заместени от новинарски фотографии, а колоните започват да пращят от първостепенни и второстепенни новини от цялото земно кълбо.

Обяснението е просто и очевидно. Джоунс бил вербуван и финансиран като пропагандатор на бързо процъфтяващия Трети германски райх. Новините, снимките и карикатурите идвали направо от нацистката пропагандна машина в Ерфурт, Германия.

Напълно възможно е някои от по-острите материали да са били писани от мен.

Джоунс продължава да е проводник на нацистка пропаганда дори и след като Щатите влизат във войната през 1942-а. Арестуват го през юли същата година, когато с още двайсет и седем други е обвинен в:

 

Конспирация за разлагане на морала, вярата и доверието на военните и военноморски сили на САЩ, а също и на гражданите на САЩ в техните държавни служители и републиканска форма на управление; конспирация за овладяване, употреба и злоупотреба с правото на свобода на словото и печата, с цел разпространяване на нелоялни доктрини, основаваща се на вярата, че всяка нация, която позволява на гражданите си свобода на словото, е безсилна да се защити срещу врагове, обявили се за патриоти; в намерение да затруднят, попречат, осуетят и разрушат правилното функциониране на републиканската форма на управление, скрити зад маската на честната критика; в конспирация с цел лишаване на американското правителство от доверието на военните и военноморските сили на страната, а също и от това на нейните граждани, за да бъде доведено до неспособност да защити нацията и народа от въоръжено попълзновение отвън или предателство отвътре.

 

Джоунс е осъден. От четиринайсет години присъда излежава осем. Излиза от затвора в Атланта през 1950-а като богат човек. Веверинът — течността за балсамиране, и Гингива-тру — субстанцията за изкуствени венци за зъбни протези, се оказват доминиращи в съответните сектори на пазара.

През 1955-а възобновява публикуването на „Бяло християнско войнство“.

Пет години след това — жизнен възрастен мъж с държавническо мислене на седемдесет и една, бдителен, неуморен старец, който не съжалява за нищо — преподобният Лайънъл Дж. Д. Джоунс, дипломиран зъболекар, доктор по божествени науки ме посети.

Защо го удостоих с толкова подробна биография?

За да проличи контрастът между мен и един побъркан, невеж расист. Аз не съм нито побъркан, нито невеж.

Тези, чиито заповеди изпълнявах в Германия, бяха също толкова побъркани и невежи, колкото и доктор Джоунс. Знаех го.

Бог да ми е на помощ, защото изпълнявах заповедите им въпреки това.