Серия
Шейн Скофийлд - Плашилото (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ice Station, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 71 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Матю Райли. Експлозивно

Австралийска, I издание

ИК „Бард“, София

Редактор: Радослав Райков

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954-585-145-7


На Натали

Специална благодарност на Натали Фриър — най-искреният и най-всеотдаен човек, когото познавам. На Стивън Райли, мой брат, най-добър приятел и верен поддръжник, дори от хиляди километри разстояние. На мама, за нейните забележки по текста, на татко, за неговите предложения за заглавие, и на двамата, за тяхната обич и подкрепа. И накрая, благодаря на всички в издателство „Пан“ (най-вече на моите редактори Кеит Питърсън и Мадона Дъфи, първо, защото ме „откриха“, и второ, защото изтърпяха всичките ми щури идеи). На всички вас — никога не подценявайте силата на окуражаващото си въздействие.

ВЪВЕДЕНИЕ

Автор: Кендрик, Джонатан

Кембриджски лекции: Антарктида — живият континент

(лекция, изнесена в Тринити Колидж на 17 март 1995 г.)

 

Представете си, ако можете, континент, който за три месеца от годината става двойно по-голям. Континент, в състояние на постоянно движение, движение, което е незабележимо за човешкото око, но въпреки това е гибелно.

Представете си, че гледате отгоре тази покрита със сняг грамада. Ще различите признаците на движение: могъщите вълни на ледниците, които заобикалят планините и се спускат като водопади по склоновете.

Това е „величествената инерция“, за която говори Юджин Линдън[1]. И ако ние, също като него, си представим, че гледаме на бързи обороти филм, заснеман в продължение на хиляди години, ще видим това движение.

Тридесет сантиметра на година не изглежда много, но през хилядолетията ледниците се превръщат в течащи реки от лед, които се носят напред с величествена, непреодолима мощ.

Непреодолима ли? Чувам ви да се подсмихвате. Тридесет сантиметра годишно? Че каква опасност има тук?

Огромна опасност за вашите данъци, уверявам ви. Известно ли ви е, че британското правителство е трябвало четири пъти да ремонтира полярната станция „Хели“? Виждате ли, подобно на много други антарктически научноизследователски станции, „Хели“ е построена в леда, а това тридесетсантиметрово ежегодно придвижване напуква стените й и изкривява таваните й. Стените й са подложени на огромен натиск. Целият онзи лед, който неумолимо се движи в посока, обратна на полюса, се стреми към морето и няма да позволи на нещо толкова незначително като някаква си научноизследователска станция да му попречи!

Но когато става дума за сериозни движения на ледени маси, Великобритания се е отървала сравнително леко.

През 1986 г. от ледения шелф на Филхнер в Морето на Уедъл се откъсна айсберг с големината на Люксембург. Тринадесет хиляди квадратни километра лед, отцепил се от материка… и отнесъл със себе си изоставената аржентинска станция „Белграно I“ и съветската лятна станция „Дружная“. Изглежда, че през онова лято Съветите са имали намерение да използват „Дружная“. В продължение на три месеца те търсиха изчезналата си база сред три гигантски айсберга, образували се в резултат на първичното движение на леда! И я откриха. Накрая.

Съединените щати нямаха този късмет. През 60-те години и петте й научно-изследователски станции „Литъл Америка“ отплаваха в морето.

Дами и господа, заключението, което трябва да си направим, е съвсем просто. Привидната пустош очевидно не е такава. В привидната безжизненост очевидно има живот.

Не оставяйте Антарктида да ви заблуди. Тя не е покрита с лед скала. Тя е жив, дишащ континент.

 

 

Автор: Голдридж, Уйлям „Уотъргейт“

(Ню Йорк, Уайли, 1980)

ГЛАВА 6: ПЕНТАГОНЪТ

… В литературата обаче цари странно мълчание за връзката между Ричард Никсън и неговите военни съветници, сред които изпъква полковникът от военновъздушните сили Ото Наймайър… (с. 80).

… Но след Уотъргейт никой не е абсолютно сигурен какво се е случило с Наймайър. Той бил свръзката на Никсън със Съвета на началник-щабовете и притежавал нещо, с което можели да се похвалят малцина други: пълното доверие на президента.

Изненадващото обаче е, че след оставката на Никсън през 1974 г., в документите няма почти нищо за Ото Наймайър. Той останал в Съвета на началник-щабовете по времето на Форд и Картър до 1979 г., когато внезапно постът му се овакантил.

Администрацията на Картър не дава никакво обяснение за уволнението му. Наймайър не бил женен и някои предполагат, че е бил хомосексуалист. Живеел сам във военната академия в Арлингтън. Често пътувал, обикновено до „неизвестни местоназначения“, и колегите му не обърнали внимание на няколкодневното му отсъствие от Пентагона през декември 1979 г.

Проблемът е, че Ото Наймайър просто не се завърнал… (с. 86)

Бележки

[1] Съвременен американски журналист, занимаващ се проблеми на екологията. — Б.пр.