– Щом нямаш вяра в това, което вършиш — рече замислено Верена, — защо ще го вършиш? Сетне ще ти се струва, че цял свят те е излъгал… Грозни неща никнат в измамена душа, смучат до корен всичко, от което си летял… дори да си роден безкрил.

Очите й просто… ами, биеха на очи, при това думата „бие“ говореше за удари на стенобойно оръдие. Същински таран, който на третото си люшване събаря обковани с желязо дъбови крепостни порти и помита кули, гордо стояли векове наред. Ирисите преливаха от малахит към аметист през морскосиньо, в тях проблясваха златни искрици и играеха спиращи дъха вертикални цепки-зеници с цвят на кадифен космически мрак.

 

Някога змейовете живеели на земята сред нас, хората.

Били крилати, с блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето.

Но по време на появата на барута, змейове, самодиви и таласъми един по един се изгубили.

И да има останал един от тях нейде в нашите земи, много надалеч ще да е това място.

Затова чак до 19 май 1996 година никой не ги бе срещал, нито виждал.

Докато един човек не успя ДА ПРОБУДИ ДРАКОНЧЕ…

drakon.png

Николай Теллалов е автор на романите „Царска заръка“, „Пълноземие“, „10–9“ и сборника „Ангели пазители“. Предстои излизането на романа му „Слънце недосегаемо“. За творчеството си споделя: „Пиша фантастика и измислям светове, в които бих искал да живея.“

„Да пробудиш драконче“ се появява за първи път през 1997 г. и заема второ място в класацията на читателите за българска фантастична книга на десетилетието 1990–1999 г.

 

Усещаш върху кожата си синьозелен поглед и огнен дъх и оставяш всичко това вълшебство за де промъкне под кожата ти, да се разлее топло в теб, да те обгърне. Не ти остава друго освен „Да пробудиш драконче“ и да полетиш на люспестите му криле.

(Нели Иванова)

„Да пробудиш драконче“ се чете на един дъх, не — на едно вдишване, и ококорено, а после насъбраната емоция се излизва с горещ издишв-въздъхв и мигаш, мигаш, мигаш и се усмихваш мокро.

(Ангел Петров)

Полъх на крила, освободени от приковаваща магия, прокраднал се като загатване на пролет в зимата на вцепенения от усещане за безсилие днешен ден. Вълнуваща глътка надежда, че свързването с човешките ни корени ще ни извиси към слънчево бъдеще.

(Искра Христова)

Можем ли да вплетем заедно вълшебството на българската митология и мутренската действителност на деветдесетте? Любовта, тая най-нежна нишка, и достойнството, този най-забравен вътък? „Драконче“ ме смайва как

(Калин Ненов)

Издание:

Да пробудиш драконче — повест, българска

Автор: Николай Теллалов

Предговори: Николай Светлев, Габриела Петрова, Нели Иванова, Славена Илийчева

Редактор: Николай Светлев

Коректори: Калин Ненов, Христина Димитрова

Корица и илюстрации: Николай Теллалов

Електронно оформление: Деница Белогушева, Петър Енчев, Калин Ненов

Трето хартиено издание — Фондация „Човешката библиотека“, 2009

ISBN 978-954-92241-3-9

Първо електронно издание — Фондация „Човешката библиотека“, 2010

(без ISBN)

 

Ако по-желаете да подкрепите автора — парично или с отзиви :), — заповядайте в сайта ни.

По-желали:

Юрий Илков

Стефан Василев

Станислава Димова

Славена Илийчева

Симеон Шопов

Светослав Александров

Николай Светлев

Нели Иванова

Мирослав Моравски

Мая Стойкова

Мария Гуглева

Маринела Тенева

Манол Дончев

Лора Бранева

Констанца Христова

Калин Ненов

Искра Христова

Желяна Пеева

Жасмина Ранкова

Димитър Стефанов

Димитър Петров

Димитър Панайотов

Дилян Благов

Даниела Попова

Даниела Петкова

Габриела Петрова

Вяра Крушкова

Владимир Венков

Виолета Кецкарова

Валентина Димова

Атанас П. Славов

Антон Попов

Анелия Стойкова

Ангел Петров