Серия
Оперативен център (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Divide and Conquer, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2008)

Издание:

ИК „Прозорец“

ISBN 954-733-308-9

Художник: Буян Филчев

 

Created by Tom Clancy and Steve Pieczenik

Written by Jeff Rovin


ПРОЛОГ
Вашингтон
Неделя, 13,55 часа

Двамата мъже на средна възраст седяха в кожени кресла в един ъгъл на кабинета, облицован с дървена ламперия. Той се намираше в по-тихия край на масивна къща, издигаща се на авеню „Масачузетс“. Завесите бяха спуснати, за да предпазят картините, рисувани преди векове, от преките слънчеви лъчи на ранния следобед. Единствената светлина идваше от слабия огън, който тлееше в камината. Той разнасяше из стария кабинет лек мирис на изгоряло дърво.

Единият мъж беше висок, възпълен и небрежно облечен, с оредяла прошарена коса и остри черти на лицето. Той пиеше кафе без мляко от голяма синя чаша, загледан в единствения лист хартия в една зелена папка. Другият, който седеше срещу него с гръб към библиотеката, приличаше на булдог, беше облечен в костюм с жилетка и имаше червеникава, подстригана по съвременната мода коса. Държеше празна чаша, която малко преди това беше пълна до горе с уиски. Седеше с кръстосани крака, като поклащаше нервно единия, а от бузите и брадичката му си личеше, че се беше обръснал набързо и доста несръчно.

По-високият затвори папката и се усмихна.

— Чудесен коментар. Направо без грешка.

— Благодаря — отвърна червенокосият. — Джин го бива много в писането. — Той бавно се размърда и се наведе напред, а коженото кресло изскърца под тежестта му. — Неговият материал и инструктажът този следобед наистина ще ускорят нещата. Сигурно си наясно с това, нали?

— Разбира се — отвърна по-високият мъж. Остави чашата с кафе върху една малка масичка, стана, отиде до камината и взе ръжена. — Това плаши ли те?

— Малко — призна червенокосият.

— Защо? — попита другият и хвърли папката в огъня. Тя бързо пламна. — Следите ни са заличени.

— Не се тревожа за нас. Всичко си има цена — каза тъжно червенокосият.

— И преди сме говорили за това — продължи по-високият. — Онези от Уолстрийт ще бъдат много доволни. Хората ще се съвземат. А на чуждите сили, които се опитат да се възползват от ситуацията, ще им се иска да не са го правили. — Той побутна горящата папка с ръжена. — Джак проследи психологическите моменти. Знаем къде се крият всички потенциални опасности. Ще пострада единствено човекът, който създаде проблема, а и той ще се оправи. По дяволите, та той ще направи много повече от това. Ще пише книги, ще държи речи, ще спечели милиони.

Думите на по-високия прозвучаха подчертано равнодушно, обаче червенокосият знаеше, че не е така. Познаваше другия мъж от близо тридесет и пет години, откакто бяха служили заедно във Виетнам. Бяха се сражавали рамо до рамо в Хюе по време на офанзивата Тет[1]. Отбраняваха един склад с муниции, след като останалите от взвода бяха убити. И двамата обичаха страстно родината си и това, което правеха, беше израз на тази много голяма любов.

— Какви са новините от Азербайджан? — попита по-високият.

— Всички са по местата си. — Червенокосият погледна часовника си. — Ще наблюдават зорко обекта и ще покажат на човека какво трябва да направи. В продължение на седем часа не очакваме да има нов доклад.

По-високият кимна. Настъпи кратко мълчание, нарушавано само от пращенето на горящата папка.

Червенокосият въздъхна, остави чашата си на масичката и стана.

— Трябва да се подготвиш за инструктажа. Нуждаеш ли се от още нещо?

По-високият разбута изгорялата папка и от нея остана само пепел. След това остави ръжена на мястото му и погледна към червенокосия.

— Да — каза той. — Искам да се отпуснеш. Има само едно нещо, от което трябва да се страхуваме.

— От самия страх — рече, усмихвайки се с разбиране, червенокосият.

— Не — каза другият. — От паниката и съмненията. Знаем какво искаме и знаем как да го постигнем. Ако запазим спокойствие и увереност, ще го имаме.

Червенокосият кимна в знак на съгласие. След това взе коженото дипломатическо куфарче, което стоеше зад креслото.

— Какво беше казал Бенджамин Франклин? Революцията от първо лице е винаги законна, като например нашата революция. Тя е незаконна само в трето лице, като например тяхната революция.

— Никога не съм чувал това — рече по-високият. — Добре казано.

Червенокосият се усмихна.

— Непрекъснато си повтарям, че това, което правим, е същото, каквото са правили някога дедите основатели. Сменяме една лоша форма на управление с по-добра.

— Точно така — съгласи се другият. — Сега искам да си отидеш вкъщи, да се отпуснеш и да гледаш някой футболен мач. Престани да се безпокоиш. Всичко ще бъде наред.

— Иска ми се и аз да бях така уверен.

— Франклин не беше ли казал също, че „на този свят нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“? Направихме всичко по възможно най-добрия начин и всичко, което е по силите ни. Трябва да имаме доверие в това, което сме направили.

Червенокосият кимна.

Те си стиснаха ръцете и по-ниският си тръгна.

Зад голямо махагоново бюро пред кабинета работеше млада секретарка. Тя се усмихна на червенокосия, докато той минаваше по дългия, широк, покрит с килим коридор към външната врата.

Беше уверен, че работата ще бъде свършена. Наистина го вярваше. Но се съмняваше, че ще е толкова лесно да се държат под контрол последиците.

Не че има някакво значение, помисли си той в момента, когато един телохранител му отвори вратата и той излезе навън под слънчевите лъчи. Извади тъмни очила от джоба на ризата си и ги сложи. Това трябва да се направи, и то сега.

Докато вървеше по павирания паркинг към колата си, червенокосият мъж се държеше здраво за мисълта, че когато са създавали тази страна, нейните основатели са извършвали много неща, които могат да се считат за държавна измяна. Той си помисли също за Джеферсън Дейвис и водачите на Юга, които създадоха Конфедерацията[2], за да протестират срещу едно потисничество. Това, което той и хората му вършеха сега, не беше нито безпрецедентно, нито неморално.

Обаче то беше опасно не само за тях, но и за страната и това щеше да продължава най-много да го плаши, докато поемеха твърдо контрола на държавата в свои ръце.

Бележки

[1] Виетнамската Нова година по лунния календар. — Бел.прев.

[2] Конфедерация на американските щати — съюз на единадесет южни щата, които се отделят от Съединените американски щати през 1860 и 1861 година. — Бел.прев.