Включено в книгата
Оригинално заглавие
Idoru, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (2004)

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

[# На доста места сюжетния разделител (три звездички) и текста с наклонен шрифт не изглежда на място; макар че е точно според печатното издание. Поради голямото количество пунктоационни грешки в текста подозирам, че някой ги е слагал както му скимне… Бел.Mandor]

 

Издание:

Кристална библиотека „Фантастика“ №34

ИК „Квазар“, 2002

Формат: 130×200 мм. Страници: 300. Цена: 7.99 лв.

ISBN 954-8826-31-3

 

Copyright 1996 by William Gibson


На Клеър

БЛАГОДАРНОСТИ

Японският режисьор Сого Ишии ми представи Забраненият град Коулун чрез снимките на Риуджи Миямото. Ишии-сан имаше идеята да снимаме там фантастичен филм. Не го направихме, но образът на Забраненият град продължи да ме преследва, въпреки че всичко, което знаех за него, идваше от смайващите снимки на Миямото. Те в крайна сметка допринесоха доста за описанието на Моста от романа ми „Виртуална светлина“.

Архитектът Кен Вайнбърг привлече вниманието ми към една статия за Забраненият град в „Архитектурен преглед“, от която научих за пръв път за „Градът на мрака“, великолепно нещо, създадено от Грег Жирар и Йън Ламбро („Уотърмарк“, Лондон, 1993). Джон Джерълд беше така добър да ми осигури от Лондон един брой.

Дължа всичко, което зная за рязането на пръсти, на криминалните мемоари на Марк Брандън Рийд — „Сатъра“ („Сатъра отвътре“, „Слай Инк“, Австралия, 1991). Мистър Рийд е доста по-страшен от Блекуел и има още по-малко уши.

„Племена на Скоростта“ на Карл Таро Грийнфелд („Харпър Колинз“, Ню Йорк, 1994) даде богата основа за представите ми за замайването на Лани.

Стивън Браун („Убедителния“) дерзаеше по оформящото се произведение в течение на месеци, пращаше коментари всеки ден, понякога по няколко пъти, винаги търпелив, докато му изпращах замайваща бъркотия от несвързани фрагменти, която се очакваше той да приема като напредък. Без непрекъснатото му окуражаване и като че ли безкрайно търпение тази книга надали щеше да бъде завършена.

Моите издатели от двете страни на Атлантика също показаха голямо търпение и им благодаря за това.