Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Moonstone, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 14 гласа)

IV

Късно вечерта в петък на двадесет и трети юни (четиридесет и осма година) мистър Люкър бил изненадан от посещението на мистър Годфри Ейблуайт. Той бил още повече изненадан, когато мистър Годфри му показал Лунния камък. Подобен диамант (доколкото било известно на мистър Люкър) не притежавало нито едно частно лице в Европа.

Мистър Годфри Ейблуайт направил две скромни предложения във връзка с този великолепен диамант. Първо, не би ли желал мистър Люкър да го купи? Второ, не би ли се съгласил мистър Люкър, ако той сам не може да го купи, да го продаде с право на комисионна печалба, като изплати част от неговата стойност предварително?

Мистър Люкър дълго разглеждал диаманта, измерил го и го оценил, преди да отговори. Неговата оценка — вземайки под внимание петното върху камъка — била тридесет хиляди фунта.

Стигнал до това заключение, мистър Люкър си отворил устата и задал въпроса:

— Как е попаднал у вас?

Само пет думи, но с какво огромно знамение!

Мистър Годфри Ейблуайт започнал да разправя някаква история. Мистър Люкър отново си отворил устата и този път произнесъл само две думи:

— Съвсем неубедително!

Мистър Годфри подхванал друга история. Сега мистър Люкър намерил за излишно да произнася каквито и да било думи. Той станал и позвънял на слугата си, за да изпроводи благородния посетител до изхода на къщата.

Тогава мистър Годфри се видял принуден да представи работата в нова и по-достоверна редакция, а именно:

След като излял тайно лауданума във вашия грог, той ви пожелал лека нощ и си отишъл в стаята. Неговата спалня била до вашата, с врата помежду им. Като си влязъл в стаята, мистър Годфри (както предполагам) затворил тази врата. Неговите парични затруднения не го оставили да заспи. Той седял цял час по халат и чехли, размишлявайки върху положението си. Тъкмо когато се канел да си легне, изведнъж ви чул да говорите на себе си в другата стая и отивайки към вратата, забелязал, че не я бил затворил, както предполагал.

Надникнал в стаята ви, за да види какво става с вас. Видял как вие със свещ в ръка излизате от стаята и ви чул да казвате на себе си с глас, който съвсем не приличал на вашия:

— Отде да знам? Индусите може да се крият някъде в къщата…

До тази минута той просто си мислел, че давайки ви лауданума, е участвувал в някаква невинна игра около вас. Сега обаче му минало през ума, че лауданумът е произвел върху вас някакво въздействие, което нито докторът, нито пък някой друг би могъл да предвиди. Страхувайки се, че може да се случи някакво нещастие, той тихичко тръгнал по петите ви, за да види какво ще правите.

Той ви проследил чак до гостната стая на мис Вериндър и видял как сте влезли вътре, оставяйки вратата отворена. Погледнал през пролуката между вратата и рамката, преди да се реши да влезе след вас.

От това място той видял не само как сте извадили диаманта от шкафчето, но забелязал също и мис Вериндър, която мълчаливо ви наблюдавала през отворената врата ,на стаята си. Да, той видял със собствените си очи, че и тя ви видял а, когато сте взели диаманта.

Преди да излезете от гостната, вие малко сте се поколебали. Мистър Годфри се възползувал от това ваше забавяне, за да се върне в стаята си, преди да излезете в коридора и да го видите. Той едва се прибрал, когато и вие сте се върнали. Вие трябва да сте го видели (както мистър Годфри предполагал) тъкмо когато той минавал през междинната врата. Във всеки случай вие сте го извикали със странен, сънлив глас.

Той отишъл при вас. Вие сте го погледнали със замъглени и сънливи очи. После сте сложили диаманта в неговата ръка и сте му казали:

— Занесете го обратно, Годфри, в банката на вашия баща. Там ще бъде на сигурно място; тук не е…

С несигурни крачки вие сте се отдалечили от него и сте облекли халата си. После сте се отпуснали в голямото кресло и сте казали:

— Аз сам не мога да го занеса в банката. Главата ми тежи като олово… и не чувствувам краката си.

След това главата ви потънала в облегалото на креслото, вие сте въздъхнали и… заспали.

Мистър Годфри Ейблуайт се върнал в стаята си с диаманта в ръка. Той уверявал мистър Люкър, че по онова време още не бил взел никакво решение; само щял да чака и да види какво ще се случи на сутринта.

Когато настъпило утрото, вашите думи и дела показали, че абсолютно нищо не помните от това, което сте говорили и вършили през изминалата нощ. Същевременно думите и поведението на мис Вериндър показали, че тя от своя страна е решила да не казва никому нищо (от състрадание към вас). И ако мистър Годфри Ейблуайт намислел да задържи диаманта у себе си, той би могъл да стори това съвсем безнаказано. Лунният камък можел да го спаси от разорение и позор. И той го сложил в джоба си.