Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Moonstone, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 14 гласа)

Двадесет и първа глава

Първите думи, когато взехме местата си, бяха изречени от моята господарка.

— Сержант Къф — каза тя, — може би има някакво извинение за небрежния начин, по който ви говорих преди половин час. Аз обаче не желая да предявявам права върху това извинение. Най-искрено ви казвам, че съжалявам, ако съм ви обидила.

Любезността и готовността, с която тя предложи това помиряване, оказаха своето подобаващо въздействие върху мистър Къф. Той помоли за разрешение да се оправдае, смятайки това свое желание като израз на уважение към моята господарка. Той каза, че съвсем не би могъл да бъде виновен за нещастието, което тъй силно поразило всички ни, по тази уважителна причина, че успехът на цялото следствие зависел от неговото тактично държане към Розана Спирман, която той в никой случай не бивало да развълнува или уплаши — нито с думите си, нито с делата си. Той се обърна към мен с молба да засвидетелствувам верността на неговите думи. Аз не можах да откажа това. И си помислих, че с това целият въпрос се приключва.

Мистър Къф обаче направи крачка напред — очевидно (както и вие ей сега ще видите) с намерение да започне най-неприятното от всички възможни обяснения с лейди Вериндър.

— Аз чух, че за самоубийството на младата жена се изтъква една причина — каза детективът. — Тази причина може и да е съвсем реална, но тя няма никаква връзка с работата, с която аз се занимавам. Длъжен съм да прибавя обаче, че тук аз намирам друга причина. Някаква необяснима тревога във връзка с изчезването на диаманта е накарала, както предполагам, тази бедна девойка да посегне на живота си. Аз не претендирам да зная в какво именно се е състояла тази непоносима тревога. Но мисля, че с ваше позволение, милейди, аз бих могъл да посоча едно лице, което може да реши дали аз съм прав, или не.

— Намира ли се това лице сега в къщата? — попита моята господарка след кратко мълчание.

— Лицето е напуснало къщата, милейди.

Отговорът посочваше мис Рейчъл с такава прямота, с каквато бе възможна. Настъпи мълчание; и аз помислих, че то никога няма да свърши. Господи, как виеше вятърът и как шибаше дъждът по прозорците! Аз седях и чаках някой от двамата отново да проговори.

— Бъдете тъй добър да се изкажете по-ясно — каза най-после моята господарка. — Моята дъщеря ли имате предвид?

— Да — отговори мистър Къф все тъй прямо.

Когато влязохме в стаята, върху масата на моята господарка лежеше нейната чекова книжка — очевидно, за да се разплати с детектива. Сега тя я сложи отново в чекмеджето. Заболя ме сърцето, като видях как трепереше бедната й ръка — ръката, която бе обсипала с благодеяния стария слуга; и аз се помолих на бога тази ръка да държи моята ръка, когато настъпи последният ми час!

— Надявах се — продължи моята господарка много бавно и спокойно, — че ще мога да ви възнаградя за вашите услуги и да се разделя с вас, без да се споменава името на мис Вериндър така открито, както беше споменато между нас сега. Моят племенник навярно ви е казал нещо за това, преди да дойдете в стаята ми?

— Мистър Блейк изпълни вашето желание, милейди. И аз обясних на мистър Блейк причината.

— Безполезно е да ми говорите за тази наша причина. След всичко, което току-що ми казахте, вие знаете не по-зле от мен, че сте отишли твърде далеч, за да можете да се оттеглите. Аз съм длъжна заради себе си и моята дъщеря да настоявам вие да останете тук и да си кажете всичко най-откровено.

Детективът погледна часовника си.

— Ако разполагах с достатъчно време, милейди, аз бих предпочел да направя доклада си писмено, а не устно. Но ако следствието трябва да се продължи, времето е много кратко, за да го губим в писане. Аз съм готов тутакси да започна. На мен ще ми бъде тежко да говоря, а на вас — да слушате…

Тук моята господарка отново го прекъсна.

— Може би ще бъде по-малко тягостно за мен и за вас, пък и за моя добър слуга и приятел — каза тя, — ако аз дам пример и започна да говоря открито. Вие подозирате, че мис Вериндър е измамила всички ни, като е скрила диаманта, подтикната от някаква нейна лична цел? Нали така?

— Точно така, милейди.

— Много добре. Сега, преди вие да започнете, аз съм длъжна да ви кажа, като майка на мис Вериндър, че тя е абсолютно неспособна да извърши това, в което я подозирате. Вие я познавате само отпреди един-два дена. А аз я познавам от деня на нейното раждане. Колкото и рязко да изложите вашето подозрение — вие не ще можете да ме оскърбите. Аз съм предварително убедена, че при цялата ваша опитност в дадения случай обстоятелствата са ви заблудили. Помнете: аз нямам никакви тайни сведения! Дъщеря ми не е по-откровена по този въпрос с мен, отколкото е с вас. Едничката причина, която ме кара да говоря тъй положително, е причината, която вече ви изложих — аз познавам дъщеря си!

Тя се обърна към мен и ми подаде ръката си. Аз мълчаливо я целунах.

— Сега можете да продължите — каза тя, като погледна детектива с предишната си твърдост.

Мистър Къф се поклони. Думите на моята господарка бяха му направили особено впечатление — неговото сурово лице се смекчи за минутка, сякаш той я съжаляваше. Що се отнася до неговите убеждения, ясно беше, че те съвсем не бяха се променили. Той се настани удобно на стола и започна гнусната си атака срещу репутацията на мис Рейчъл.

— Трябва да ви помоля, милейди — каза той, — да погледнете на тази работа и от моя гледна точка. Бъдете така добра да си представите, че вие сте дошли тук на мое място и с моята опитност, и ми позволете накратко да ви напомня в какво се състои тази моя опитност.

Господарката кимна с глава в знак на съгласие. Детективът продължи:

— През последните двадесет години мене често ме ангажираха за уреждане на деликатни семейни неприятности. Единственият резултат от моята практика в подобни случаи, имащ някакво отношение към настоящото дело, е резултат, който мога да ви обясня само с няколко думи. Съгласно получения от мен опит, някои млади девойки, знатни и богати, често пъти изпадат в тайни дългове, които те не смеят да признаят пред близките си роднини и приятели. В известни случаи причината за тия дългове е модистката или бижутерът. Понякога парите са нужни за цел, каквато в настоящия случай аз не подозирам и не желая да ви оскърбявам с нейното споменаване. Помнете тези мои думи, милейди! А сега нека видим как събитията в този дом ме принудиха да си припомня моя предишен опит.

Той поразмисли, сетне продължи — с покъртителна яснота, която ни принуди да го разберем, с жестока справедливост, която не щадеше никого:

— Първите сведения за изчезването на диаманта получих от инспектора Сигрейв. Той ме убеди, че е съвършено неспособен да се справи с този случай. Едничкото нещо в неговите думи, което ми направи впечатление, беше споменаването от негова страна, че мис Вериндър отказала да отговори на въпросите му и се отнасяла с него с непонятна грубост и презрение. Това ми се видя странно, ала аз го отдадох на някаква нетактичност от страна на инспектора, който навярно е оскърбил младата госпожица. Запазвайки това в ума си, аз лично се заех със случая. Моите изследвания завършиха, както ви е известно, с откриването на петното на вратата; от показанията на мистър Франклин стана ясно, че това петно и изчезването на диаманта са звена от една и съща верига. До този момент аз подозирах, макар и твърде неопределено, че Лунният камък е бил откраднат и то от някой измежду слугите. Много добре! Но какво се случи по-нататък? Мис Вериндър изведнъж се показа от стаята си и ме заговори. Аз забелязах три подозрителни обстоятелства, свързани с нея. Тя е все още крайно развълнувана, макар че от изчезването на диаманта е изминало повече от едно денонощие; отнася се с мен тъй грубо, както и с инспектор Сигрейв; и е страшно сърдита на мистър Франклин Блейк. Прекрасно! Ето, казвам си аз, една млада дама, която е загубила рядка скъпоценност; млада дама, която — както ми подсказват очите и ушите — е твърде избухлива и раздразнителна. При тези обстоятелства и с този неин характер, какво прави тя? Тя проявява непонятна вражда към мистър Блейк, към инспектора и към мен — с други думи, към тия именно трима души, които по разни начини се опитват да й помогнат да намери изгубената си скъпоценност. Довел следствието до този стадий, милейди, тогава — и само тогава — аз се обърнах за помощ към своята опитност. Тая именно опитност обясни поведението на мис Вериндър, което иначе изглеждаше непонятно. Тази опитност ме накара да причисля и мис Вериндър към другите млади госпожици, които някога познавах. Тази опитност ми подсказа, че вашата дъщеря има някакви дългове, за които не смее да си признае пред когото и да било, и които дългове трябва да бъдат платени. И аз не мога да не се попитам: не значи ли изчезването на диаманта именно това, че той ще послужи за изплащането на тези дългове? Ето заключението, до което моята опитност ме изведе от тия прости факти. Какво може да възрази против това вашата опитност, милейди?

— Само това, което вече ви казах — отвърна моята господарка. — Обстоятелствата са ви заблудили.

Аз от моя страна не казах нищо. „Робинзон Крузо“ — един господ знае как — бе влязъл отново в старата ми объркана глава. Ако сержант Къф се бе намерил на някой пустинен остров, без никакъв Петкан, за да му прави компания, и без никакъв кораб, за да го спаси — тогава той би си намерил тъкмо това, което, според мен, си заслужаваше!

Мистър Къф продължи:

— Независимо от това, дали моето заключение беше справедливо, или не, аз трябваше преди всичко да го проверя. Тогава ви предложих, милейди, да претърся всичките гардероби в този дом. Това беше единственият начин да открия дрехата, която бе направила петното на вратата; а също и единственият начин да проверя моето заключение. И какво стана? Вие, милейди, се съгласихте. Мистър Блейк се съгласи. Мистър Ейблуайт се съгласи. Едничка мис Вериндър спря следствието, възпротивявайки се най-демонстративно. Този резултат ми доказа, че моите подозрения са основателни. Ако и вие, и мистър Бетъридж все още не желаете да се съгласите с мен, тогава вие трябва да сте слепи за всичко, което се случи пред вас. Във ваше присъствие аз ясно казах на младата госпожица, че нейното заминаване — при настоящото положение на нещата — може да ми попречи да открия диаманта. Вие сама видяхте как тя заповяда на кочияша да потегли въпреки моето изявление. Вие сами видяхте как от благодарност за това, че мистър Блейк се опита повече от всеки друг да ми помогне да разреша загадката, тя публично го оскърби на стълбите пред майчиния си дом. Какво означава това? Ако мис Вериндър не е замесена в изчезването на диаманта, тогава… какво значи това?

Мистър Къф погледна към мен. Страшно беше да слуша човек как той едно след друго изрежда доказателства против мис Рейчъл и да съзнава, че въпреки най-голямото си желание да я защити, не може с нищо да му възрази. Аз благодарение на бога стоя по-високо от доводите на разсъдъка. Това ми помогна да застана твърдо на страната на моята господарка; нейното мнение беше и мое мнение. Това ми помогна спокойно да издържа на възгледите на мистър Къф. Възползувайте се, читатели, моля ви, от моя пример! Това ще ви избави от много неприятности. Възпитайте у себе си чувство на превъзходство над разсъдъка и вие ще видите колко непоколебими ще бъдете пред усилията на други хора да ви лишат от спокойствието на духа в името на собственото ви добро!

Виждайки, че ние с моята господарка мълчим; мистър Къф продължи. Боже господи, как ме вбесяваше обстоятелството, че той никак не се смути от нашето мълчание!

— Такива са изводите, милейди, които обвиняват само мис Вериндър. Нека разгледаме сега доказателствата, които говорят против мис Вериндър и покойната Розана Спирман, взети заедно. Да се върнем за минутка, с ваше позволение, към отказа на дъщеря ви да позволи да претърсим нейния гардероб. След този отказ аз бях вече стигнал до моето заключение, но исках да разреша още два въпроса. Как би трябвало да продължа по-нататък следствието? И второ: има ли мис Вериндър съучастница между прислужниците? Обмислил всичко това най-старателно, аз реших да проведа следствието по един съвсем необичаен начин, погледнато професионално. Защо? Защото имах работа със семеен скандал, който не трябваше да излиза извън пределите на фамилията. Колкото по-малко шум и колкото по-малко външни помощници — толкова по-добре. Общоприетите процедури: да се задържат хора по подозрение, да се разпитват в съда и тям подобни — тук бяха съвсем неприемливи, щом като вашата дъщеря (както предполагах) стоеше в центъра на произшествието. При тези условия аз почувствувах, че човек като мистър Бетъридж с неговия характер и положение в дома, който познава слугите и държи за честта на семейството, би подхождал за мой помощник повече от всички останали, които се намираха подръка. Аз бих си взел за помощник мистър Блейк, но тук ми попречи едно обстоятелство. Мистър Блейк още от самото начало забеляза накъде избива моето следствие и при неговата привързаност към мис Вериндър всяко разбирателство между нас двамата ставаше невъзможно. Аз се осмелявам да ви безпокоя, милейди, с всичките тия подробности, за да ви изтъкна, че не съм изнесъл тази тайна извън границите на семейния кръг. Аз съм единственият външен човек, който знае тази тайна; а моята кариера на следовател зависи от това — доколко аз умея да си държа езика.

Тук аз почувствувах, че всъщност моята кариера зависи от това, да не си държа езика. Да бъда изправен на стари години пред моята господарка като някакъв своего рода домашен помощник-полицай — това не беше по силите на моята съвест.

— Позволете ми да доложа, милейди — казах аз, — че никога съзнателно не съм помогнал на това отвратително следствие по какъвто и да е начин, от самото начало, и умолявам мистър Къф да опровергае думите, ако смее!

Давайки по този начин воля на чувствата си, аз изпитах голямо облекчение. Господарката ми оказа чест, като ме потупа приятелски по рамото. С основателно негодувание погледнах към детектива, желаейки да узная какво мисли той за подобно откровение. В отговор той ми хвърли кротък поглед и както изглежда, изпитваше към мен още по-големи симпатии.

Моята господарка му предложи да продължи обясненията си.

— Аз разбирам — каза тя, — че вие най-добросъвестно сте направили всичко в полза на това, което смятате за мой интерес. Готова съм да чуя какво имате да кажете по-нататък.

— Това, което имам да кажа по-нататък — отвърна мистър Къф, — се отнася до Розана Спирман. Аз познах младата жена, както вие може би си. спомняте, когато тя донесе тук домакинската книга. Дотогава аз се съмнявах дали мис Вериндър бе поверила някому своята тайна. Но когато видях Розана, моето гледище се промени. Тутакси започнах да подозирам, че тя е съучастница в изчезването на диаманта. Бедната девойка загина от ужасна смърт и аз не искам вие, милейди, да мислите сега, когато тя не е вече между живите, че съм несправедлив и жесток към нея. Ако това беше обикновен случай на кражба, аз щях да подозирам Розана не повече от всички останали слуги в този дом. Ние знаем от опит, че повечето жени, пребивавали в изправителен дом, когато постъпят някъде на служба и когато към тях се отнасят любезно и справедливо — проявяват искрено разкаяние и се оказват достойни за вниманието, с което ги обсипват. Ала това не е обикновен случай на кражба. Това, според мен, е една хитро замислена измама с участието на самата собственица на диаманта. Имайки предвид всичко това, за мен беше съвсем естествено да си спомня преди всичко за Розана и да помисля следното: би ли се задоволила мис Вериндър (моля за извинение, милейди) с положението, което ни кара да мислим, че Лунният камък просто се е загубил някъде? Или би отишла по-далеч и би се постарала да ни убеди, че Лунният камък е бил откраднат? В последния случай — Розана Спирман — с нейното вече установено име на крадла — е единственото намиращо се подръка лице, способно да подведе вас, милейди, а също и мен по лъжливи следи.

Беше ли възможно (питах се аз) този човек да изложи по-отвратително обвинение срещу мис Рейчъл и Розана. И по по-отвратителен начин? Оказа се, че това бе възможно, както вие ей сега ще видите!

— Аз имах и друга причина да подозирам покойната — продължи детективът, — причина, която ми се струва още по-убедителна. Кой би могъл най-добре да помогне на мис Вериндър да получи тайно пари за диаманта? Розана Спирман! Нито една млада дама с положението на мис Вериндър не би могла да се справи с такава рискована молба. Тя трябва да си има някоя помощница посредница, а кой би могъл да бъде по-подходящ за това, питам ви аз, от Розана Спирман? Вашата покойна прислужница, милейди, отлично познаваше своя занаят, когато се подвизаваше като крадла. Аз знам съвсем сигурно, че тя е имала известни връзки с един от малцината лондонски лихвари, който би се съгласил да отпусне голяма сума за такава скъпоценност като Лунния камък, без да задава неудобни въпроси, нито да настоява на неудобни условия. Не забравяйте всичко това, милейди! А сега, позволете ми да обясня как моите подозрения бяха потвърдени от постъпките на Розана и какви ясни заключения могат да се изведат от тях.

След това той разгледа всички постъпки на Розана. Вие вече сте запознати с въпросните постъпки не по-зле от мен и ще разберете как тия неопровержими доводи хвърлиха сянка върху паметта на бедната девойка, доказвайки нейното участие в изчезването на диаманта. Дори и моята господарка се изплаши от неговите думи. Тя нищо не отговори, когато той свърши. На детектива, изглежда, беше все едно дали ще му отговорят или не. Той продължи — дявол да го вземе! — с предишната си непоколебимост.

— След като ви изложих всичко, така както аз го разбирам — каза той, — на мен ми остана само да добавя, милейди, какво възнамерявам да предприема по-нататък. Аз виждам два начина да доведа следствието до успешен край. Един от тях смятам за по-надежден. Другия, трябва да си призная, считам само като смел опит и нищо повече. Вие, милейди, ще решите това. Да избера ли по-надеждния начин?

Моята господарка му даде знак да постъпи, както той намери за добре и сам да си направи избора.

— Благодаря ви — отговори детективът. — Ще започнем със сигурното, щом като ваше сиятелство ми предоставя аз да избирам. Независимо от това, дали мис Вериндър ще остане във Фризингхол, или ще се върне тук, аз възнамерявам — в единия и в другия случай — внимателно да наблюдавам всяка нейна стъпка — да следя хората, с които ще се срещне; разходките, които ще прави на кон или леша; писмата, които ще получава и изпраща.

— След това? — попита моята господарка.

— След това — отговори детективът — ще помоля ваша светлост да назначи на мястото на Розана Спирман като прислужник една жена, привикнала на тайни наблюдения от този род: жена, за чиято дискретност аз мога да гарантирам.

— И след това? — повтори моята господарка.

— След това — продължи детективът — аз възнамерявам да поръчам на един от моите колеги в Лондон да влезе във връзка с онзи лихвар, който, както вече споменах, е познат на Розана Спирман и чието име и адрес — вие, милейди, можете да разчитате на мене — са били съобщени от Розана на мис Вериндър. Не отричам, че мерките, които предлагам, ще струват пари и ще отнемат доста време. Но резултатът е сигурен. Ние ще начертаем обръч около Лунния камък и ще свиваме този обръч все повече и повече дотогава, докато не намерим Лунния камък в ръцете на мис Вериндър — ако тя само реши да го задържи. Ако ли пък нейните дългове не могат да бъдат отложени и тя реши да продаде диаманта, ние ще имаме човек, готов да залови Лунния камък още с пристигането му в Лондон.

Да слуша подобни предложения във връзка с родната й дъщеря, беше за моята господарка толкова непоносимо, че тя за първи път заговори е гняв:

— Считайте това ваше предложение за напълно отхвърлено и изложете другия си план за извеждане на следствието докрай!

— Другият ми план — продължи детективът все така непринудено — се състои в това: да проведа смелия опит, за който ви споменах. Струва ми се, че имам достатъчно вярна представа за характера на мис Вериндър. Тя е напълно способна (според мен) да извърши някаква смела измама; обаче е твърде буйна, нетърпелива и не е свикнала да мами, затова не умее да се преструва, когато се отнася до дребни неща, както и не умее да се въздържа, когато има причини за ядосване. Чувствата й в този случай неведнъж са излизали наяве тъкмо тогава, когато е било в неин интерес да ги прикрива. Позовавайки се на тази именно особеност на нейния характер, аз възнамерявам да действувам сега. Искам неочаквано да й причиня силен шок при обстоятелства, които ще я трогнат и потресат до дъното на душата й. С други думи, искам да съобщя внезапно на мис Вериндър за смъртта на Розана с надеждата, че подобрите й душевни качества ще я накарат да си признае всичко най-откровено. Приема ли ваша светлост този начин на действие?

Моята господарка ме удиви повече, отколкото бих могъл да кажа. Тя тутакси отговори:

— Да, приемам!

— Кабриолетът ме чака — каза детективът. — Позволете да ви пожелая, милейди, приятна утрин!

Моята господарка вдигна ръка и го спря на вратата.

— По-добрите душевни качества на моята дъщеря ще бъдат подложени на изпитание, както вие предлагате — изрече тя. — Но аз, като майка, имам право да изпробвам това изпитание лично. Вие останете тук, а пък аз сама ще отида във Фризингхол.

За пръв път в живота си знаменитият Къф онемя от изумление като най-обикновен човек.

Моята господарка позвъни и нареди да й донесат непромокаемата горна дреха. Дъждът продължаваше да вали, а закритата карета, както ви е известно, закара мис Рейчъл във Фризингхол. Аз се опитах да придумам господарката да не се излага на това неприятно време. Но напразно! Помолих да ми позволи да отида с нея и да й държа чадъра. Тя не искаше й да чуе за това. Кабриолетът пристигна.

— Вие можете да бъдете напълно уверен в това — каза тя на детектива вън в хола, — че аз ще извърша този опит с мис Вериндър тъй смело, както и вие сам бихте го извършили. И ще ви съобщя за резултата устно или писмено още преди последният влак да потегли за Лондон тази вечер.

С тия думи тя седна в кабриолета, хвана юздите и се отправи за Фризингхол.