Серия
Капитан Блъд (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Chronicles of Captain Blood, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 28 гласа)
Сканиране
hammster (2008)
Разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Рафаел Сабатини. ДНЕВНИКЪТ НА КАПИТАН БЛЪД

Роман. II том

 

Преведе от английски: Александър Хрусанов, 1987

Художник: Христо Жаблянов

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Спас Спасов

Коректор: Мая Лъжева

 

Индекс 11 9537612331/6126-21-87

Английска. Второ издание. Дадена за набор м. XI 1986. Подписана за печат м. II 1987 г. Излязла от печат м. III 1987. Формат 16/60/90. Печатни коли 12. Издателски коли 12. Условно издателски коли 12,71.

Цена 1,70 лева

 

Държавно издателство „Отечество“, София, 1987

Държавна печатница „Георги Димитров“, София

с/о Jusautor, Sofia

 

Rafael Sabatini

The Chronicles of Captain Blood

Pan Books Ltd. London, 1963


Въведение

Приключенията на капитан Блъд, видели бял свят преди няколко години, бяха почерпани от различни източници, съответно упоменати в съчинението. Най-значителен от тези източници е корабният дневник на „Арабела“, воден от младия корабен капитан от Съмърсетшир Джереми Пит. Дневникът представлява хроника за действията на Блъд в Карибско море, както дневникът, оставен ни от Ескемелинг при подобни обстоятелства, за делата на другия прочут пират — сър Хенри Морган.

Съставянето на първата книга изчерпа всички други налични допълнителни източници, но съвсем не можа да обхване напълно материалите, оставени от Пит. От неговия дневник бяха взети само епизодите, които имаха повече или по-малко пряка връзка с общото изложение на историята на Блъд, понеже тогава целта беше тя да се предаде и изясни. Подборът беше съпроводен с доста трудности; пропуските се правеха без желание, но се налагаха от необходимостта да се изгради ясен и последователен разказ.

Но след това се сметна, че някои от пропуснатите епизоди могат да се съберат в нова книга, която да хвърли допълнителна светлина върху действията и навиците на пиратското братство изобщо и в частност на капитан Блъд.

Тези, които са чели първата книга „Капитан Блъд“, ще си спомнят, а за онези, които не са успели, тук можем да припомним накратко, че Питър Блъд беше син на ирландски лекар и баща му искаше той да поеме неговата благородна и хуманна професия. Подчинявайки се на бащината си воля, Питър Блъд още на двадесет години получи титлата бакалавър по медицина от „Тринити колидж“[1] в Дъблин. Той обаче не прояви особена склонност да практикува миролюбивата си професия, за която беше така добре квалифициран. Може би за неспокойствието му беше отговорна авантюристичната жилка на майка му, по произход от Съмърсетшир, в чиито вени течеше кръвта на Фробишеровци. Загубил баща си три месеца след като бе получил диплом, той реши да види света и предпочете да създаде кариера със сабята на авантюриста вместо със скалпела на хирурга.

След доста скитания из европейския континент ние го намираме на служба при холандците, които по това време бяха във война с французите. Отново може би кръвта на Фробишеровци и произтичащото от нея предпочитание към морето го накараха да избере морското поприще. Той има преимуществото да служи под командуването на знаменития Де Ройтър и взе участие в битката в Средиземно море, където прочутият холандски адмирал загуби живота си. От дневника на Пит личи, че онова, което бе научил под негово командуване, той приложи по-късно, когато стана най-страхотният пиратски водач в Карибско море.

След мира в Нимеген[2], до началото на 1685 година, когато се появява отново в Англия, малко нещо се знае за съдбата му освен факта, че бе прекарал две години в един испански затвор, където, трябва да предположим, бе научил отлично испански, а това по-кьсно му служеше често и много добре — и по-късно е бил на френска служба, което от своя страна обяснява познанията му по френски език.

През януари 1685 година го намираме на тридесет и две години, най-сетне установен в Бриджуотър да практикува професията, която бе изучил. Ако не беше бунтът на Монмът[3], в чийто водовъртеж Блъд попадна съвсем невинно шест месеца по-късно, може би така щеше да завърши авантюристичната му кариера. И ако това, което го постигна напълно против желанието му, не беше в крайна сметка приемливо за него, ние би трябвало да го смятаме за една от жертвите на злостната ирония на съдбата, подпомагана и поощрявана както винаги от човешката глупост и несправедливост.

В качеството си на хирург той бе повикан сутринта след битката край Седжмур[4] при един ранен благородник, сражавал се на страната на Монмът. Достойнството на професията не му позволи да преценява юридическите тънкости или положението, в което може да изпадне пред коравия и безжалостен закон. За него имаше значение само фактът, че едно човешко същество се нуждае от медицинските му познания, и той се зае да го спаси.

Изненадан при изпълнение на хуманния си дълг от група драгуни, които търсеха беглеци от бойното поле, той беше арестуван заедно с пациента си. Неговият пациент бе осъден за предателство, защото бе вдигнал оръжие против краля, а Питър Блъд получи същата присъда по силата на оная разпоредба, според която всеки, дал помощ или облекчение на предател, е също предател.

Блъд бе съден в Тонтън от съдията Джефрис по време на „кървавия процес“ и бе осъден на смърт.

По-късно присъдата бе заменена с изпращане в каторга, но не от чувство за милосърдие, а защото се разбра, че с избиването на хилядите участници в бунта на Монмът щеше да се унищожи ценна човешка стока, която в колониите би могла да се превърне в пари.

Плантациите търсеха роби за работа и богатите плантатори отвъд океана, които заплащаха добре за негрите, залавяни в Африка от роботърговци, щяха със същата готовност да закупят бели хора. И така нещастните бунтовници, осъдени на смърт, бяха дарявани по групи на някой придворен благородник или придворна дама, които да извлекат печалба от тях.

Питър Блъд попадна в една от тези групи заедно с Джереми Пит и някои други, които по-късно щяха да се свържат още по-тясно с него, отколкото сега ги свързваше общото им нещастие.

Тази група беше изпратена на Барбадос и продадена там. Тогава най-после съдбата отпусна малко жестоката си хватка върху Питър Блъд. Когато се разбра, че е медик, и понеже на Барбадос имаше голяма нужда от опитни лекари, собственикът му схвана как може да спечели повече от този роб, отколкото, ако го изпрати в захарните плантации. Беше му разрешено да практикува като лекар и понеже това изискваше известна свобода на действие, такава свобода му бе дадена. Той се възползува от нея, за да устрои бягство в заговор с няколко други роби.

Заговорът беше почти осуетен, но пристигането на един испански боен кораб в Бриджтаун и последвалите събития внезапно дадоха възможност на умния и решителен Питър Блъд да намери по-добър начин за осъществяване на бягството.

Испанците подложиха Бриджтаун на бомбардировка, нахлуха в града, завзеха го и поискаха откуп. За тази цел, а и понеже нямаше от какво да се страхуват, те оставиха прекрасния си кораб „Синко лягас“[5] от Кадис на котва в залива, а на борда му останаха да го пазят само десетина души. Но и те не проявяваха особена бдителност. Убедени като съотечествениците си на брега, че няма от какво да се опасяват от страна на победените английски колонисти, тази нощ и те на свой ред се отдадоха на весело пиршество.

Това бе удобен случай за Блъд. С десетина роби от плантацията, за които никой не държеше сметка в тоя момент, той тихо се качи на борда на „Синко лягас“, надви стражата и го завзе.

На сутринта, когато преситените испанци се завръщаха от Бриджуотър с лодки, претъпкани от плячка, Питър Блъд насочи към тях собствените им оръдия, разби лодките им и отплава с екипажа от разбунтували се каторжници, за да насочи възвърнатата им свобода по предначертания от съдбата път.

Бележки

[1] „Тринити колидж“ — университет, известен с медицинския си факултет. — Б. пр.

[2] Нимеген — град в Холандия, където в 1678/1679 г. са били подписани мирните договори, прекратили войната на Франция с Холандия, Испания, Австрия, Швеция и Дания. — Б. пр.

[3] Джеймз Монмът — най-старият от незаконородените синове на Чарлз II (1649—1685). — Б. пр.

[4] Седжмур — местност, където през 1685 г. Джеймз II разбива войската на Монмът. — Б. пр.

[5] „Синко лягас“ (исп.) — „Петте рани“ (на Христос). — Б. пр.