Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Diamond Age, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 13 гласа)
Сканиране и разпознаване
Ivantim (2006)
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

ИК „БАРД“ ООД, 1998


ЧАСТ ПЪРВА

Моралните реформи и промени към по-лошо се движат от по-висши сили. Преди всичко те произтичат от реакции, основани на навиците от един предходен период. Напред и назад се клатушка великото махало, но промените в местоположението му не се определят от няколкото известни личности, които се придържат към крайните му стойности.

Сър Чарлз Петрие, „Викторианците“

Един отреп посещава козметичен салон; модерни одежди със забележителни свойства

Камбаните на „Св. Марк“ отбелязваха промените високо в планината, когато Бъд се понесе над козметичния салон, за да поднови черепната си пушка. Той вече си имаше чифт хубавички нови ролери с максимална скорост между сто и сто и петдесет километра в зависимост от това колко си дебел и дали носиш аеро или не. Бъд обичаше да носи плътно прилепнала по тялото му естествена кожа, защото така изпъкваха мускулите му. При едно предишно посещение на козметичния салон около две години преди това, той си беше платил, за да му имплантират в мускулите цяла орда ситита — миниатюрни същества, които бяха твърде малки, за да се виждат или усещат. Те дразнеха по електрически път мускулните влакна по програма, която бе специално създадена да увеличава обема. В съчетание с помпичката за тестостерон, вградена в предмишницата му, се получаваше ефект като от това да тренираш денонощно във фитнес зала. Предимството на новия метод беше, че не се налагаше да вършиш нищо и да се потиш като роб. Единственият недостатък бяха леките дразнения на мускулните влакна, които го правеха малко напрегнат и нестабилен. Вече бе свикнал с това, но продължаваше да се клатушка върху кънките, особено когато развиеше скорост от сто километра в час по някоя задръстена от хора улица. Малцина бяха онези обаче, които му се зъбеха, дори като ги събаряше на земята, а от този ден нататък никой нямаше никога повече да му се зъби за каквото и да било.

Бъд беше напуснал последната си работа — на примамка — невероятно непокътнат и с около хиляда юки в джоба. Една трета от тях беше похарчил за нови дрехи — предимно от черна естествена кожа, втората трета — за новите остриета, а последните се канеше да хвърли в козметичния салон. Човек, разбира се, можеше да се сдобие с черепни пушки и на много по-ниска цена, но това щеше да означава да премине над Високото шосе до Шанхай, като междувременно получи мизерното обслужване от някой крайбрежен кораб, а заедно с това и някоя прилична инфекция на костите от цялата сделка, докато се тормози на подобен кораб. Освен това, човек можеше да влезе в Шанхай, само ако беше девствен. Да пресечеш Високото шосе, когато си вече снаряжен с черепна пушка — както беше в случая на Бъд, — трябваше да подкупиш цял рояк шанхайски ченгета. Не си струваше да се правят икономии в тази ситуация. Пред Бъд се простираше една обещаваща и безкрайна кариера, свързана с изкачването по йерархичната стълбица на множество изключително опасни занимания, свързани с дрога, в подножието на която опитът му като платена примамка си бе едно доста прилично начало. Оръжейна система също беше добра инвестиция.

Проклетите камбани продължаваха да бият в мъглата. Бъд даде тиха команда на музикалната си система — една последователна акустична подборка, равномерно разпределена на двете му тъпанчета като семената на ягодка. Звукът се усили, но не можа да заглуши дълбоките тонове на системата от камбани, които резонираха в дългите му кости. Зачуди се дали докато се намира в козметичния салон, батериите в дясната му слепоочна област ще бъдат проверени и сменени. Бяха му казали, че могат да изтраят почти десет години, но той ги имаше от около шест, като през това време слушаше музика непрестанно и то силно.

Преди него чакаха трима души. Бъд се настани на едно от креслата и взе един медиатрон от ниската масичка; беше точно като омърлян и набръчкан празен лист.

— Анали за самозащита — изрече той достатъчно високо, че всички други в помещението да го чуят. Логото на любимия му раздел се подреди върху страницата. Медиаглифите — предимно от готиния раздвижен тип — образуваха нещо като рамка. Бъд ги разгледа подробно, докато не откри онзи, който беше за сравнение между няколко различни артикула и го драсна с нокътя си. Появиха се нови медиаглифи, които заграждаха големи кинематографски плаки, показващи как екипът на „Аналите“ прави тестове на няколко модела черепни пушки както със живи, така и с неживи мишени. Бъд метна медиатрона обратно върху масичката; това беше същият брой, върху който бе прекарал замислен целия предишен ден — не го бяха актуализирали и така решението му си оставаше непроменено.

Един от клиентите преди него бе дошъл да му направят татуировка, което трая не повече от десет секунди. Другият просто искаше да презареди своята черепна пушка, което отне почти също толкова време. Имаше и едно момиче, което искаше да сменят няколко от нанозитите в интерактивната й мрежа най-вече около очите, където бяха започнали да се появяват бръчици. За това трябваше малко повече време, така че Бъд отново взе медиатрона и влезе в един интерактив — любимият му, който се наричаше „Млъкни или умри!“.

Козметикът искаше най-напред да види юките на Бъд, преди да инсталира оръжието — нещо, което при други обстоятелства щеше да прозвучи като обида, но тук — в Земята под аренда — си беше напълно обичайна бизнес практика. Когато се увери, че не става въпрос за блъф, той обезболи челото на Бъд с някакъв спрей, изряза и отметна назад парче кожа и постави над главата му някаква машинка, която беше закрепена върху рамото на един много прецизен робот като зъболекарски инструмент. Рамото на робота веднага се вкопчи автоматично в старото оръжие, а движенията му бяха обезпокоително бързи и категорични. Бъд беше малко под физическото напрежение на мускулните си стимулатори и леко потръпна. Рамото на робота обаче беше хиляди пъти по-бързо от него, така че измъкна старото оръжие без каквито и да било затруднения. Козметикът наблюдаваше цялата операция на екрана си и нямаше никаква друга работа, освен да докладва:

— Дупката в черепа ви е малко неравна, поради което машината ще я дооформи, като това малко ще я увеличи — нали става така? А сега поставя новото оръжие.

През черепа на Бъд премина неприятно вибриращо усещане, когато рамото на робота пъхна новия модел. Бъд си спомни за младежките си години, когато от време на време някой от другарите му го улучваше в главата с пушката си с капси. Веднага усети появата на леко главоболие.

— Заредих ви го със сто пълнителя „пуканки“ — каза козметикът, — така че можете да изпробвате новия УИРГ. Веднага щом свикнете с него, ще го заредя с истински пълнители. — Той прилепи кожата обратно върху челото на Бъд, така че да може да зарасне, без да остави белези. Бъд можеше и да плати на козметика допълнителна сума, ако искаше да му оставят белег нарочно. Така всички щяха да виждат, че носи бойно снаряжение, но беше чул, че на някои девойки това не им харесва. Отношенията му с представителките на нежния пол се ръководеха от една безразборна смесица от примитивни импулси, смътни предположения, объркани теории, подочути части от разговори, недобре запомнени елементи от глупави съвети и фрагменти от без съмнение преувеличени вицове, които граничеха със суеверие. В конкретния случай всичко това му подсказваше, че не трябва да си поръчва белег.

Освен това си имаше една доста прилична колекция от снайперки — не много изискани слънчеви очила, които обаче имаха вграден мерник в стъклото на водещото око. За точна стрелба направо вършеха чудеса, но освен това ясно им личеше какви са, така че всеки си даваше сметка, че не бива да се ебава с някой, който носи Снайперки.

— Сега можете да го изпробвате — каза козметикът и завъртя стола на Бъд — беше голям стар бръснарски стол с антикварна стойност, обвит в набръчкана изкуствена материя. Сега Бъд се намираше с лице срещу един манекен в ъгъла на стаята. Той нямаше нито лице, нито коса, а самото тяло беше покрито от горе до долу с петна от изгоряло, както и стената точно зад него.

— За стрелба — нареди Бъд и усети как оръжието тихичко зажужава в отговор. — Готови — продължи той и чу още един подобен звук. Извърна лице право към манекена. — Огън — нареди накрая. Изрече го почти беззвучно, без въобще да помръдва устните си, но оръжието чу нареждането; Бъд усети как някакъв лек откат блъсва главата му назад, при което от манекена долетя едно внезапно „ПУК“, придружено от светлинен проблясък на стената точно над главата му. Главоболието на Бъд се усили, но той не му обръщаше внимание.

— Този модел изстрелва снарядите по-бързо, така че ще трябва да свикнете да се прицелвате мъничко по-ниско — обясни специалистът.

Бъд направи втори опит, при който улучи манекена право в гърлото.

— Страхотен изстрел! Това направо щеше да го обезглави, ако използвахте „Пъклен огън“ — заяви козметикът. — Като ви гледам, оставам с впечатление, че си знаете работата, но има и много други възможности. Разполагаме и с три различни вида затвори, така че можете да се снабдите с най-различни снаряжения.

— Знам — отвърна Бъд. — Проверил съм всичко много подробно. — А след това се обърна към оръжието си: — Изстреляй десет, средна сила. — И отново нареди „огън“. Този път главата му се блъсна назад доста по-силно, при което полетяха наведнъж цели десет „пуканки“, като засипаха цялото тяло на манекена и стената зад него. Стаята започна да се изпълва с дим и се разнесе миризмата на изгоряла изкуствена материя.

— Можете да изстрелвате и сто наведнъж — поясни специалистът, — но при такъв откат може да ви отхвръкне главата.

— Мисля, че съм готов да ме заредите — реши Бъд. — Първият затвор да е с електрошокови заряди. Вторият с „парализатори“, а третият — с „пъклен огън“. И ми намерете една таблетка какъвто и да било аспирин.