Включено в книгата
Оригинално заглавие
27 [=The Hunt], (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

8.

Вестникът беше отпреди пет дни и лежеше върху купчината всекидневници, разхвърляни на дъбовата маса в дневната. Вътрешните страници бяха извадени така, че продължението лежеше до заглавието на първата страница.

 

Идолът на киното Ингерсол загива при катастрофа. Прочутият артист пада заедно с прислужника си от 3000 метра височина в Алпите.

от Бърт Радмън, кореспондент на „Хералд Трибюн“

 

Баден-Баден, Германия, 7-и март. Йохан Ингерсол, най-новата филмова звезда на Германия, в отпуск след триумфалната световна премиера на най-новия си филм, „Der Nahct Hund“, загина днес, когато спортната му кола се подхлъзнала по един планински път и се сгромолясала от 3000 метра височина в дефилето.

Ото Хайнц, бивш гримьор, зарязал киното, за да стане прислужник на Ингерсол, също е загинал при катастрофата. Двете жертви бяха разпознати от Фридрих Крайслер, личен адвокат и агент на Ингерсол.

„Беше му много трудно — споделя Луис Бранч, кмет на близкия Баден-Баден, където били закарани телата след тяхното откриване от алпийските отряди. — Двете тела бяха ужасно обезобразени.“ Ингерсол бе ерген и според Крайслер, който очевидно е потресен от смъртта на своите приятели и колеги, няма наследници.

Ингерсол е бил полковник от СС и личен любимец на Адолф Хитлер.

Той шокирал някои от гостите на премиерата, като за първи път се показал в есесовска униформа.

„Германия загуби едно национално богатство — каза пред пресата канцлерът Хитлер. — Ингерсол бе на прага да стане най-голямата световна кинозвезда и като такава щеше да донесе нова слава на отечеството.“

По ирония на съдбата филмовата премиера, състояла се в операта „Ерол“, бе засенчена от подпалването на Райхстага, което бе забелязано по време на приема, последвал прожекцията. Гостите се тълпяха по балконите на театъра да наблюдават пламъците.

Последният филм на Ингерсол, „Der Nacht Hund“, беше оценен от критиката като неговата най-трудна и ужасяваща роля. Неговото творчество бе сравнено с това на американската филмова звезда Лан Чейни.

Фриц Юргенс, който режисираше последния филм на Ингерсол, го оцени като „прекрасен изпълнител, който наистина се вживяваше в гротесната роля, която изпълняваше. Той притежаваше голям потенциал за драматичен актьор.“

Ингерсол бе известен като маниакална, самотна звезда, която никога не се появява без грим. Той правеше всичко възможно, за да скрие своята самоличност от пресата, а също и от публиката. В двегодишния му възход в световното кино не бяха публикувани никакви негови снимки. Биографичните му данни в най-добрия случай са повърхностни. Единствените снимки на актьора са кадри от неговите филми.

 

Наведен над масата, Ингерсол се кискаше като препрочиташе статията и отпиваше от чашата с вино. Беше облечен в черна есесовска униформа. Ножът висеше застрашително на бедрото му в черната като абанос ножница. Униформата му прилягаше идеално — шивачът на Хитлер бе свършил страхотна работа.

„Боже, Боже! — помисли си той. — Да бъда засенчен от Райхстага!“ Закрачи из стаята наперено, като спираше за малко пред огледалото да се полюбува на отражението си. Униформата бе истинско чудо — съвършено елегантна и съвсем черна; коравите кантове се извиваха от бедрото към коляното и се скриваха в блестящите ботуши. Черепът на кокардата, токата на колана, която приличаше на сребърна лира, украсена с думите „Верността е моята чест“, сребърното СС върху яката като двойна светкавица — всичко това се открояваше върху черния вълнен плат. Ингерсол изправи рамене и викна на отражението си:

— Мирно!

Върна се при масата, прелисти вестниците и препрочете част от една статия за пожара.

 

„Маршал Херман Гьоринг, шефът на държавната полиция, каза, че Ван дер Любе бил намерен да се крие в залата на Бисмарк зад Райхстага. Според Гьоринг Ван дер Любе веднага признал, че е причинил пожара «за прослава на комунистическата партия».“

Гьоринг също каза, че в апартамента на Ван дер Любе били намерени комунистически памфлети и други лични вещи.

„Това очевидно е една трагедия, вдъхновена от комунистите — каза Гьоринг. — Цяло чудо е, че никой не е пострадал.“

 

Какъв брилянтен политически ход! Дори откритието, че Ван дер Любе е почти сляп и луд, бе игнорирано. Това не интересуваше никого. Почти веднага последва яростна реакция — пет дни след пожара хиляди комунисти бяха арестувани. Политическата сила на партията им бе сломена. Под претекст, че защитава държавата от насилието на комунистите, Хитлер бе издал декрет „За защита на народа и държавата“ и с един-единствен удар бе анулирал цялата свобода, гарантирана от Конституцията.

Пет дни след пожара този човек вече управляваше Германия с декрети.

Ингерсол отиде до кухнята да си допълни чашата. „Хитлер сега е император на Германия — помисли си той. — Господар на Германия.“ Засмя се и вдигна чаша в безмълвен тост за фюрера.

Внезапно чу как в ключалката на външната врата щракна ключа.

„Боже Господи — помисли си той. — Това е Фридрих. Той е единственият, който има ключ. Какво става?“

Чу как вратата се отвори, подът изскърца, после вратата се затвори.

Придвижи се до кухненската врата и скришом хвърли един поглед. Крайслер събличаше палтото си. Погледна към масата, отиде до нея и започна да прелиства вестниците и книжата. Огледа стаята и извика смутено:

— Има ли някой тук?

„Добре — помисли си Ингерсол. — Какво толкова.“ Влезе в дневната и каза небрежно:

— Здравей, Фреди.

Крайслер за миг онемя, втренчен в привидението, което стоеше пред него. После възкликна:

— Боже мой! — Гласът му едва се чуваше. — Боже Господи, ти ли си, Джони!?

— Телом, извинявай за каламбура.

— Не разбирам… какво, за Бога…

— Това е дълга и доста заплетена история, Фреди. Отпусни се. Ще ти донесе чаша вино. „Шатоньоф дю пап“, двадесет и девета година. Невероятна година.

— Какво става, по дяволите? — попита Крайслер вече по-високо. — Какъв номер си измислил сега? Къде е Хайнц? Как го убеди да се включи в това?

— Хайнц е мъртъв. Наистина.

— Тогава кой беше другият клетник, когото разпознах? Той беше облечен с твоите дрехи? Той беше…

— Нямам представа кой е бил, Фреди. Никога не съм го виждал. Не знам нищо за него и не искам да знам.

— Какво се случи? Дали Хайнц е качил някого по пътя? Как така той бе облечен с твоите дрехи?

Той излъга така естествено, сякаш си свирукаше.

— Любовникът на Хайнц. Предполагам, че са отивали към селото от ски-лагера. Пътят е бил заледен…

— Но защо ти…

Крайслер спря и погледна Ингерсол отдолу-нагоре, изведнъж осъзнал, че той носи есесовска униформа.

— И какво правиш в тази униформа, Джони? Какво става?

Нямаше начин да излъже Крайслер. Нямаше начин да му обясни.

Фреди бе направил грешка, че бе дошъл тук. Фатална грешка.

— Какво правиш тук между другото? — попита Ингерсол.

— Исках да прегледам всичко и да реша какво да правя с тези антики и рисунки. И с виното. Ти притежаваш цяло състояние във вино в мазето, Джони.

— Ще се погрижа за него. Къщата ще бъде затворена както си е. Надзирателите ще я поддържат. Апартаментът в Берлин ще бъде продаден.

— Какво правиш в тази униформа?

Ингерсол погледна приятеля си. Изражението му стана студено.

— Това може да е последният път, когато ще я нося задълго — каза той.

— Ти изобщо не би трябвало да я носиш.

— Защо не? — гордо попита Ингерсол. — Аз бях произведен в чин лично от фюрера.

— Господи, Джони, знаеш ли какво иска да направи този луд човек? Той анулира Конституцията, отне всичките ни права. Той я замени с декрети. Замени с декрети всичките ни права. Свободата на словото, свободата на пресата, свободата да мислим, да телефонираме, да изпратим дори едно проклето писмо, без да го заловят. СА раздират Берлин. Хитлер се превърна в един проклет диктатор само за няколко седмици.

— Дни — каза Ингерсол самодоволно. — О, да бъдеш избран за канцлер, да изградиш партия — всичко това отнема години. Но той всъщност пое едно пропаднало, корумпирано и загнило правителство и го направи само за пет дни.

Той се засмя и вдигна пет пръста.

— Как може да поддържаш това, Джони? Ти си един съзидателен актьор…

— Аз съм просто един актьор във филми на ужаса, Фреди, това е всичко — прекъсна го Ингерсол. — Досега. Сега ме поканиха да изиграя една важна роля в най-голямата революция на историята.

— Това не е революция, това е бандитизъм. Обикновена кражба. Той открадна правата на хората. Той… Ингерсол му махна да млъкне.

— Третият райх ще промени историята, Фреди. Ти нямаш въображение, за да видиш това. Ти просто нямаш въображение, Фреди, затова си само агент, а аз актьор. Аз искам да бъда част от всичко това. Омръзна ми да се прокрадвам с фалшиви бакенбарди и перуки. Омръзна ми да измъчвам тялото си в тези абсурдни гримове. Направих повече пари, отколкото мога да похарча. — Той взе вестника и го пъхна под носа на Крайслер. — Гледай какви заглавия! И чудесен некролог. Време беше Йохан Ингерсол да умре.

— И да станеш нацистки парцал?

— Да стана нацистки патриот — жлъчно отвърна Ингерсол. — Аз се отказвам от всичко. От всичко! Заради моята страна.

— Не, ти се отказваш заради този дребосък с мустаци като на Чарли Чаплин.

— Наистина злоупотребяваш с търпението ми, Фреди.

— О, хайде, приятели сме прекалено от отдавна за такива… за Бога, Джони, аз съм ти приятел. Тревожа се за тебе.

— И за своите десет процента? Раменете на Крайслер увиснаха.

— Аз бях преуспяващ адвокат, когато те срещнах, и все още съм преуспяващ адвокат — каза той. Гласът му затрепери. — Мога да живея и без разкоша, който ми осигуряват твоите десет процента. Не знаех, че се чувстваш излъган от мене.

В главата на Ингерсол се завъртяха спомени. Имаше един спомен от нощта на премиерата точно след като бе забелязал пожара на Райхстага.

Когато избухна пожарът, всички се втурнаха към прозорците и балконите. През няколко преки пламъците обагряха нощното небе, сред виещия се пушек се издигаха милиарди искри.

Ингерсол се бе засмял на иронията. Огънят бе завършекът на неговото галатържество. И бе разбрал смисъла на разговора, който бе дочул в Берхтесгаден. Така че изведе Фирхаус встрани от тълпата в един спокоен ъгъл.

— Мислите ли, че комунистите стоят зад този пожар? — попита Ингерсол небрежно.

— Няма никакво съмнение. Предвиждам бързи арести и падане на комунистическата партия, извършила това варварство.

Ингерсол вдигна чашата си с шампанско към Фирхаус.

— Нова победа за фюрера.

— Ти си нахален, Schauspieler — каза Фирхаус. — Появяването ти в тази униформа и тази отвратителна дегизация накараха доста хора да повдигат вежди.

Ингерсол бе покрил темето си с каучуков латекс с цвят подобен на кожата и бе удебелил сенките на бузите си. Напълно плешив, в съвършена униформа на есесовец, той бе стреснал представителната тълпа, част от която бяха чужденци.

— Е, може би съм смекчил някои възгледи — каза Ингерсол.

— Мисля, че фюрерът не би се съгласил с теб. Той не се примирява със смекчени възгледи. Сляпо подчинение, това е което той — всички ние — изискваме. Някога фюрерът да ти е споменавал нещо за кучета?

— Да — каза Ингерсол. — Спомена, че на тези, които се обучавали за СС, обикновено им подарявали кученце, когато започвали обучението. Но в моя случай…

— Знаеш ли значението на това? Ингерсол се поколеба и вдигна рамене.

— Те са чудесни пазачи и много мили създания.

— И важна част от ритуала на посвещението — каза Фирхаус. — Обикновено всеки офицер от СС трябва премине през усилена тренировка. В началото му дават едно овчарско кученце като приятел по време на курса. Кучето и човекът започват да разчитат един на друг. И в деня, когато офицерите завършат обучението си и дадат клетва за вярност към фюрера, им се заповядва да прережат гърлото на кучето.

— Какво? — попита Ингерсол смаяно.

— Какъв по-добър начин да покажем, че сме верни на един господар? Че имаме само един приятел — Адолф Хитлер, и че ще изпълняваме неговите заповеди със сляпо подчинение?

Ингерсол не каза нищо. Очите му се присвиха и той изгледа Фирхаус продължително.

— Германският народ също трябва да се научи на сляпо подчинение — продължи Фирхаус. — Ако не си с партията, ти си против нея. Доброто практическо правило. Опростява нещата.

Ингерсол кимна в знак на съгласие.

— И сега Райхстагът гори — каза той. — Едно щастливо нещастие.

Фирхаус се засмя на противоречието.

— Точно така, приятелю. Един грохнал символ умира и нови ще заемат мястото му. Третия райх е точно това — нова подредба на нещата за Германия.

— Нова подредба на нещата — повтори думите Ингерсол. Погледна професора в очите и каза сухо: — Мисля, че е време да „умра“, професоре.

 

— Съжалявам, приятелю — каза Ингерсол, като сложи ръка на рамото на Крайслер и го поведе към масата. — Прощаваш ми, нали? Ядосах се. Знаеш как стават тези неща. Няма да позволим политиката да помрачи едно добро приятелство, нали?

Той посочи вестниците на масата.

— Помисли за това. Един шанс да прочета собствения си некролог. Не виждаш ли, че не можех да устоя на изкушението? Ти ме познаваш. Можех ли наистина да подмина това?

— Значи затова си го направил? За да прочетеш собствения си некролог? Затова ли си приел офицерски чин в СС?

— Аз съм нацист, Фреди. Знаеш това от години. Никога не съм го крил от теб.

— Но ти самият да се появиш публично в тази униформа! Осъзнаваш ли какво значи това за твоята репутация в чуждите държави? Съединените щати повече няма да купуват твоите филми. Нито пък Англия или Франция.

— По дяволите и трите. Още тези дни ще имаме ретроспекция на Йохан Ингерсол в Париж, Лондон и Ню Йорк.

— Не разбирам. Какво ще правиш?

— Не аз. Ние, Фреди. Какво ще правим ние.

— И какво ще правим ние, по дяволите.

— Ще умрем, Фреди — каза Ингерсол. Ръката му се плъзна по рамото на Крайслер, хвана го за косата и опъна главата му назад. Другата му ръка извади дългия нож от ножницата и бързо прекара блестящото острие точно от лявото ухо на Крайслер до дясното.

В началото Крайслер не почувства раната, толкова остър бе есесовският нож. След това усети парене под адамовата ябълка, погледна надолу и видя как гейзери от собствената му кръв бликат от разтворения в гърлото му прорез.

Опита се да извика, но излезе само едно последно клокочене. Не можеше да диша. Посегна към Ингерсол, но актьорът отстъпи назад и заби ножа нагоре, под ребрата, право в сърцето му.

Очите на Крайслер се подбелиха и той падна на пода като парцалена кукла.

Кръвта бликаше върху килима.

Ингерсол се наведе и изтри острието в сакото на Крайслер, после го прибра в ножницата. Обърна Крайслер по гръб и затъкна няколко вестника в раната, за да спре кръвотечението. Крайслер го гледаше с празни очи. Ингерсол ги затвори с ръка, после зави Крайслер с килима. Почувства невероятна възбуда, почти не можеше да диша. Отметна глава и отговори уста.

Възбудата продължи цяла минута или две, издувайки слабините му, напомпвайки слепоочията му с кръв. Той се свлече до масата, едва си поемаше дъх.

След няколко минути успя да прекоси стаята и да поръча междуградски разговор с Фирхаус в Берлин.

— Професор Фирхаус — дойде мазният отговор.

— Обажда се Сван.

— Сван?

— Да, Сван. Не ме ли чувате?

— Чувам ви.

— Трябваше сам да се погрижа за част от работата.

— Не разбирам.

— Току-що убих Фреди Крайслер. Завит е в килим в хола на къщата ми в Берген. Нямах избор.

Фирхаус млъкна за момент. Ингерсол почти чуваше как скоростите в главата на професора се превключват.

— Свършихте ли си работата там?

— Да. Всички книжа са в избата. Вярвам, че ще се справите с тези неща вместо мен.

— Разбира се.

— Знаете за вината, нали?

— Да. Сигурен съм, че Хитлер ще се зарадва на всяка бутилка. Сега слушайте внимателно. Искам да си тръгнете оттам колкото се може по-бързо. Тръгнете с колата на Крайслер. Сложете си неговото палто и шапката му. Карайте до гарата в Берген. Оставете ключовете на колата под седалката. Там ще ви чакат.

— Как ще разбера?

— Ще ви познаят. Нашият човек ще ви заговори и ще ви нарече хер Сван. За тялото ще се погрижим ние.

— Благодаря.

— Не е толкова голям проблем — каза Фирхаус. — Аз… съжалявам, че е трябвало да го направите. Имахме по-сложни планове.

— Беше неизбежно. Между другото спомняте ли си какво ми казахте за кученцата?

— За какви кученца?

— За немските овчарки.

— О, да, разбира се.

Ингерсол каза с малко гордост:

— Не мисля, че ще ми е необходимо куче, когато започна обучението.