Включено в книгата
Оригинално заглавие
27 [=The Hunt], (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

6.

Колкото и да му бе студено, Фирхаус се спря пред чайната и почука. Хитлер му разреши да влезе.

— Господи, навън е доста студено — оплака се гърбавият, щом връхлетя в стаята. — Постовият казва, че било десет градуса под нулата.

Хвърли се към огъня да се стопли и веднага се обърна, за да скрие гърбицата си. После, докато се топлеше на буйните пламъци, затвори очи и потрепери.

— Ще трябва да започнем война в Африка, Вили, само за да ти бъде по-топло — каза Хитлер.

— Има и по-лошо, много по-лошо — отговори Фирхаус. — Прахът! Според мен прахът е по-лош дори от студа.

— Всеки си има слабо място — каза Хитлер. — Ханс мрази калта повече от студа. Ти мразиш праха повече от студа.

— А вие, майн фюрер, какво мразите повече от студа?

— Провала — каза Хитлер.

— Понякога те вървят заедно — каза Фирхаус. — Наполеон се сблъска и с двете неща в Русия.

— Проблемът на французите е, че те винаги си слагат в чинията повече, отколкото могат да изядат — каза Ингерсол, вземайки си сандвич.

— Проблемът е, че не ги бива да се бият — добави Хитлер.

— Те по-скоро биха правили любов, отколкото да спечелят битка.

— При Сома видях цял батальон пехотинци да ни обръщат гръб и да бягат — каза Ингерсол, чевръсто отхапвайки от сандвича и поливайки го с вино. — Докъдето ни виждаха очите, бе пълно с френски гърбове.

— Чудесна гледка, басирам Фирхаус и се засмя.

— Страшно красива — отговори Ингерсол.

— Може би са тичали обратно до Париж да намерят бутилка с вино и някоя мадмоазел за през нощта — засмя се Хитлер. — Може ли да повярвате? Те наистина мислят, че тяхната отбранителна линия Мажино може да ни спре? Ха! Някаква си бетонна ограда като за обор да спре вермахта? С какво нетърпение очаквам този ден!

Той си отряза парче наденица и търпеливо го Задъвка, прехвърляше месото с език и изсмукваше сока му до грам, преди да го глътне.

— Започва да вали сняг, майн фюрер — каза Фирхаус. — Самолетът от Берлин може да срещне трудности при кацането в Линц.

— Сигурен съм, че Херман няма да позволи на пилота да се върне. На началника на Luftwaffe трудно може да се откаже заради малко сняг.

— Е, има и добри новини. Самолетът на Алберт е кацнал. В момента той е на път от селото насам.

— Чудесно.

— Оставих му бележка да дойде тук, щом пристигне. Надявам се, че съм постъпил правилно. — каза Фирхаус.

— Да, да — бързо се съгласи Хитлер. — С нетърпение очаквам Шпеер и Ханс да се срещнат. Два творчески гения, които да си премерят интелекта, това ще е вълнуващо.

Той стана и се присъедини към Фирхаус пред огнището с гръб към пламъците и ръце, кръстосани зад гърба.

— Надявах се, че и Лени Райфенщал ще е тук, но тя си довършва филма. Когато Лени довършва някой филм, тя e като… в транс.

— Френц Ланг мисли, че тя е една от най-великите живи кинематографисти — каза Ингерсол.

— Една от? — каза Хитлер. — Тя е най-великият кинематографист. Точно затова е официалният кинооператор на Третия райх. Да вземем Шпеер например. Шпеер има велико въображение. Ако го помоля за едно паве, той ще ми достави цяла планина.

— Видях Кафявата къща тази сутрин — каза Ингерсол. — Великолепна е.

— Кажи му го на него — каза Хитлер. — Той обича да го ласкаят, въпреки че се опитва да не го показва.

— Надявам се да донесе Нюрнбергския модел — каза Фирхаус.

— Всичко, което Алберт прави, е възвишено — каза Хитлер. — Той е мой архитект, понеже повдига духа на Германия. Но стадионът в Нюрнберг ще бъде истински символ. Аз ви обещавам, че когато направим митинг да честваме завършването му, всички германци ще разберат, че Третият райх е тяхна съдба.

Той здраво стисна юмруци пред гърдите си.

— Виждате, че това, за което говоря, е гордост, Schauspieler. Хитлер е гордост. Шпеер е гордост. Вагнер е гордост. — Той ефектно спря и се наведе по-близо до Ингерсол. — Йохан Ингерсол е гордост. А сега да минем на главния въпрос.

Той се наведе още, погледна за момент Фирхаус, после спря тежкия си, почти трескав поглед върху Йохан Ингерсол.

— Сигурен съм, че сте запознат с Schutzstaffel, или СС, моя личен елитен корпус. По-мощен от армията, СА и полицията, взети заедно. Ръководи го Химлер. Виждали ли сте униформата?

— Черното е доста впечатляващо — каза Ингерсол.

— Вие имате големи заслуги към отечеството — продължи Хитлер. — Ще ми бъде от полза, а мисля, че и за вас, ако приемете офицерски чин в СС.

Ингерсол бе зашеметен.

— Офицерски чин? За какво?

— Вие ще бъдете моят личен представител в света на изкуството. Носенето на униформа при специални случаи ще донесе на СС допълнително престиж и респект. Аз си мислех, може би… полковник Ханс Волф.

„Полковник! — помисли си Ингерсол. — Боже мой, полковник в личния елитен корпус на Хитлер.“

— Поласкан съм, майн фюрер.

— Значи приемате?

— За мен е чест!

— Чудесно! Вили, донеси ми Библията от онази маса. Ще закълна хер Волф.

— Да, майн фюрер.

Фирхаус взе Библията и я донесе на Ингерсол.

— Вдигнете си дясната ръка и повтаряйте след мен — каза Хитлер.

Ингерсол взе Библията в лявата си ръка и вдигна дясната. Хитлер издекламира клетвата на СС:

— Заклевам ти се, Адолф Хитлер, Фюрер и Канцлер на Германския райх, вярност и храброст обещавам на теб и на висшестоящите, които ти ще определиш, покорство до гроб. Помогни ми, Господи.

Ингерсол повтори клетвата дума по дума. Хитлер се усмихна и протегна ръка.

— Моите поздравления, полковник. Ще ви свържа с моя личен шивач в Берлин. Вашата униформа ще бъде подарък от мен. Заедно с това.

Хитлер стоеше с протегната ръка. Фирхаус извади един пакет от джоба на палтото си и му го подаде. Бе увита като подарък дълга и тънка кутия. Хитлер я взе и я връчи на Ингерсол.

— Поздравления — каза той с усмивка. И все пак, когато Ингерсол срещна погледа му, видя нещо повече от усмивка. Видя гордост. И очакване.

Актьорът бавно взе кутията и за момент я огледа. Подсъзнателно я претегли — един инстинкт още от детството, когато най-тежките подаръци бяха най-хубави. Беше доста тежка.

— Отвори я, отвори я — каза Хитлер нетърпеливо. Ингерсол сложи пакетчето на масата и разгъна опаковъчната хартия. Отдолу се показа махагонова кутия. Вътре имаше кинжал — дългият официален нож на СС, с абаносова дръжка и блестящо двойно острие, в ножница от черна кожа. На дръжката бе гравирана емблемата на СС — две нащърбени резки от злато. На обратната страна имаше златен орел, кацнал върху венец, който обграждаше пречупен кръст, украсен с диаманти. Той издърпа ножа от ножницата. Точно под дръжката, пресовани в стоманата, стояха инициалите „А X“.

Ингерсол стоеше като онемял. Само за няколко минути бе произведен в чин полковник от СС и бе получил личен подарък с инициалите на фюрера.

Той погледна Хитлер с обожание.

— Сега мога да ви кажа нещо — каза той, заеквайки. — Въпреки че го държим в строга тайна. Направил съм пет филма на ужасите за по-малко от две години и честно, искам да приключа с тези мелодрами и да изиграя една драматична роля. Да си развия таланта. Ние планираме да направим световна премиера на „Der Nacht Hund“ на двайсет и седми февруари в „Крол“. През тази нощ аз съм решил да покажа истинското си лице и да свърша с тази публична шарада. Вече започва да ми тежи ужасно. Сега мога да се появя като полковник Ханс Волф. Въздействието върху публиката ще е дори по-голямо!

Фюрерът погледна за момент Фирхаус и сви устни.

„Сега му е времето — помисли си Хитлер. — Той е готов.“

Хитлер закрачи из стаята с ръце на гърба, като удряше с юмрука на едната си ръка дланта на другата и гледаше към тавана.

— Вие притежавате едно уникално съчетание на таланти, приятелю. Вие сте превъзходен актьор. Говорите перфектно четири езика и сте специалист по диалектите и акцентите. Вие сте майстор на дегизацията, акробат, войник, който умее да оцелява. Вие вярвате в Третия райх. И вие сте… убиец. Два взвода американски моряци при един сблъсък, вярно ли е?

Той спря и погледна Ингерсол.

— Да, майн фюрер, вярно е.

— Беше ли трудно? Убиването искам да кажа?

Ингерсол го погледна за няколко секунди, после се усмихна.

— Напротив, майн фюрер, беше доста приятно — каза той.

— Ето. Това е то! — Хитлер разпери ръце. — Уникални дарби. Няма друг подобен на него. Казах ли ти, Вили?

— Да, майн фюрер, казахте ми — съгласи се Фирхаус приемайки факта, че този план изведнъж се бе оказал дело на Хитлер.

— Третият райх ваша мечта ли е, Ханс?

— Да.

— Най-важното нещо на света?

— Да.

— По-важно, отколкото вашата кариера и дори ваши живот?

— Да.

Хитлер си сипа още една чаша вино. Погледът му бе прикован в очите на Ингерсол. Той отпи от виното, отново се наведе напред и кимна.

— Вярвам ви. И вярвам, че ако ви кажа, че имам едно невъзможно поръчение, което трябва да се изпълни, едно поръчение, което изисква много лични жертви, такова, което ще изисква да се откажете от името си, от кариерата си, от успеха си — от всичко — аз вярвам, че ако ви възложа такова поръчение, вие ще кажете „да“.

Ингерсол не каза нищо. Думите на Хитлер го бяха докарали до състояние на екстаз.

— Дори ако това поръчение означава да живеете в държава, която ненавиждате, години наред, може би шест или седем?

Хитлер се наведе още по-близо и гласът му се превърна в шепот.

— Дори ако ви кажа, че това поръчение е толкова секретно, че не мога да го разкрия дори и на вас? Само професорът и аз ще знаем, докато дойде време да действате. Дори и тогава, вярвам, че ще приемете такава задача.

— За мен ще бъде чест! — прошепна в отговор Ингерсол.

— Добре, Ханс Волф, вие сте избран. Вие сте човекът, който искам да изпълни това поръчение.

Зашеметен, Ингерсол гледаше ту единия, ту другия. „Това сериозно ли е? — чудеше се той. — Не е ли някакъв вид тест за моята вярност към него?“

— В СС съществува един строго секретен отдел, наречен Die Sechs Fichse, Шестте лисици. Оглавява се от професор Фирхаус. Има само петима членове, и той в това число. Всички останали са уникални индивиди, като вас. На всеки е възложено да изпълни специално поръчение. Всеки е познат под кодово име, което се знае само от Вили и мен. Дори Химлер не знае тяхната самоличност и тяхната цел. Няма никакви писмени доклади и никаква архива. Причината е, че тези поръчения са толкова прецизни, толкова секретни, че не можем да си позволим и най малкото нарушение на сигурността. Самите индивиди не знаят естеството на задачите. Очевидно, ако те бъдат хванати и издадат тайната, това поръчение ще бъде зарязано. И всяко от тези поръчения е жизненоважно за бъдещето на Германия.

— Разбирам — каза Ингерсол.

— Агентите на Die Sechs Fichse докладват само на Фирхаус и той докладва само на мен. Конкретната задача, която мислим да ви възложим, ще бъде в случай, че предстои война със Съединените щати — да се парализират военните им приготовления и да се неутрализират. Това, сигурни сме, няма да позволи на Съединените щати да се намесят във войната. С други думи, Ханс, това поръчение директно ще се отрази върху изхода от битката. Така че, ако решите да приемете и успеете, ще станете най-значителният герой от войната в историята на Третия райх.

Вълнението на Ингерсол преля. Той отвори уста, но Хитлер вдигна нрьст.

— Преди да кажете каквото и да е, Ханс Волф, трябва да разберете, че ако приемете тази работа, и двамата — и Ханс Волф, и Йохан Ингерсол, трябва да умрат. Вие ще станете човек без самоличност. Един номер.

— Номер?

— Вили… — каза Хитлер.

— Вас ще ви знаят само като Siebenundswanzig.

— Двайсет и седем? Защо двайсет и седем?

— Като мине време, ще разберете — каза Фирхаус. Между нас тримата ще го съкратим на Сван. Аз предлагам да прехвърлите личното си състояние в швейцарските банки, въпреки че ще трябва да обещаете никога да не теглите пари от тези сметки, докато не изпълните поръчението. В случай че умрете, вашата собственост ще бъде продадена и тези капитали също ще бъдат депозирани в Швейцария. Не можем да си позволим да оставим и най-малката писмена следа. Проумявате ли?

— Ще ви научат на всички начини на шпионаж, саботаж и оцеляване — продължи Фирхаус. — Когато станете готов, ще бъдете най-компетентният агент в германската разузнавателна система. И тогава ще минете в нелегалност, докато дойде подходящото време. И това време… — той направи многозначителна пауза — ще дойде след пет до осем години, смятано от днес.

— И какво ще правя през тези осем години?

— Ще чакате — каза Хитлер. И после се усмихна. Една искрена, непресторена усмивка. — Станете американец. Един обикновен, незначителен американец.

Ингерсол не можеше да говори. Грандиозният размах на предложението на Хитлер беше предизвикал късо съединение в ума му. Прекалено много неща му се бяха случили през последните няколко минути, за да може да ги прецени разумно. Само една мисъл започна да се оформя в главата му: „Да стана друг човек, в друга държава. Какво представление. Най-великото представление на света…“

— Богатство, известност, слава… всички тези неща са твои — продължи Хитлер. — Да захвърлиш всичко това е почти немислимо. — Хитлер се загледа в огъня. Пламъците пращяха в настъпилата пълна тишина. — Много жертви са били направени за славата на Германия и още много и много ще бъдат направени. Но нито една няма да е по-голяма… почти немислимо… полковник Волф.

Ингерсол едва чуваше думите. „За славата на Германия… нито една няма да е по-голяма… почти немислимо… полковник Волф…“

Най-великото представление на света…