Включено в книгата
Оригинално заглавие
27 [=The Hunt], (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

16.

Вили Фирхаус бързаше по стъпалата на Кафявата къща към канцеларията на фюрера. Всеки вторник сутринта точно в 11.45 Фирхаус ходеше на доклад при Хитлер, за да го осведоми за партийните клюки и други новини, които го интересуваха. Срещата винаги продължаваше от дванайсет до петнайсет минути, докато Хитлер тръгваше за обяд. Когато професорът влезе, секретарката на Хитлер сложи пръст на устните си. Веждите й бяха тревожно сбръчкани. Гласът на Хитлер звучеше високо и гневно зад тапицираната врата.

— Не искам да чувам това, разбираш ли? Нито дума повече. Това е свинщина, свинщина! Ти си глупак, Плоузен. Мислех те за умен човек, но ти излезе глупак. Глупак, глупак и пак глупак. Махай се. Освободен си от задълженията си. Опаковай си нещата и се махай.

— Да, майн фюрер. Хайл Хитлер.

— Вън!

Вратата рязко се отвори и Плоузен, мъничък като мишка човечец, който работеше в службата по снабдяването, мина покрай тях с лице бяло като тебешир. Хитлер видя Фирхаус и му махна да влезе.

Фирхаус влезе и вдигна ръка за поздрав. Хитлер му отвърна без желание, но настроението му се промени веднага. Настроението на Хитлер винаги се оправяше, щом пристигнеше Фирхаус. Фюрерът обожаваше интригите и клюките.

— И така, Вили, какви са новините? Ободри ме малко. Досега денят ми беше мрачен! Да се разправяш цяла сутрин с идиоти като… — И той махна към вратата.

— Съжалявам, майн фюрер.

— Кажи ми някоя пикантна новина, а? — Той бързо се усмихна в очакване.

— Познавате ли генерал Ромсдорф?

— Трета дивизия, разбира се, разбира се.

— Неговата жена Фрида си има любовна история с един танцьор от Берлинската балетна компания.

— Балетен танцьор! — извика Хитлер и плесна с ръце.

— Да. Дори не е добър танцьор. Играе в масовите сцени. Хитлер сподави хихикането си и лицето му стана сериозно.

— Това може да ни създаде проблеми. Ромсдорф е на много важен пост.

— Да, майн фюрер.

— Да не говорим за това, че Ромсдорф страшно се гордее със своята… мъжественост. — Хитлер сподави ново хихикане.

— Да, майн фюрер.

— Всъщност — и той се изкикоти високо — той даже си мисли, че жените си падат по него.

Фирхаус се отпусна достатъчно, за да се засмее заедно с Хитлер.

— Горкият Ромсдорф — каза Хитлер. — Съжалявам и горкия танцьор. Когато нашият генерал разбере, ще го изпрати в Дахау. Други новини?

— Страхувам се, че беше доста скучна седмица. Отново обикновените клюки за Рьом. Създава все по-големи неприятности. Възмутителни истории за неговите предпочитания към млади момчета. Станал е още по-безсрамен от преди. И чувам, че пие много повече от обикновено.

— Той винаги е бил пияница и педераст — сопна се Хитлер.

Ернст Рьом бе нещо повече от затруднение — той представляваше една дълбока, лична обида за Хитлер. Той бе върнал приятеля си от времето на метежа обратно от Южна Америка и го бе направил шеф на щурмоваците, един от най-големите постове в Германия, и му бе дал картбланш да се разправя с червените и евреите. Но Рьом искаше повече. Сега той всъщност заплашваше авторитета на Хитлер и говореше, че ще се кандидатира за президент на Германия: едно предателско оскърбление към собствения му наставник.

— Проблемът е… — започна Фирхаус.

— Проблемът е, че СА наброява шестстотин хиляди души — изрева Хитлер и гласът му се извиси почти до писък. Той гневно отметна глава, пое дълбоко въздух и започна да обикаля из стаята. Когато проговори отново, гласът му бе сведен почти до шепот.

— Единственият начин, по който мога да се оправя с този проблем, е с помощта на моята лична гвардия, Вили, но ще мине още една година, преди СС да станат достатъчно силни за това. — Той отново махна с ръка. — Знам, знам. След една година и той ще стане много по-силен. — Хитлер спря обиколката и се наведе към Фирхаус с присвити очи. — Не можем да унищожим СА, докато моите СС не станат по-силни от тях. И това е единственият начин да се справим с Рьом и неговите бандити. Да ги унищожим.

— Да, майн фюрер.

— Но благодаря ти, че ми каза. Трябва да съм в течение на неговите… неговите перверзни. — Лицето му отново се отпусна. Той бе казал, каквото имаше да казва за СА.

— И така — каза той вежливо, — разбрах, че твоят човек от американското посолство е предал Райнхард на полицията.

— Да, майн фюрер. Един портиер. Всъщност ловец на евреи, но много надежден.

— Хайнрих е малко обезпокоен — каза Хитлер, като заобиколи бюрото си с ръце, хванати зад гърба. — Той би желал заслугата за тази операция да е само негова. Безпокои се, че си имаш тези ловци на евреи и специални агенти, които работят за тебе.

— Да не се е оплакал, майн фюрер?

— Не, не, не, разбира се, че не — отговори Хитлер, като пропъди с ръка това предположение. — Хайнрих не е глупак. Той знае, че идеята да създадем твоята малка част е моя.

Всъщност именно Фирхаус бе предложил идеята да се създаде една малка елитна част в СС, но всички, които общуваха отблизо с Хитлер, бяха свикнали с това, че фюрерът си присвоява заслугите за всички добри идеи. Хитлер отначало бе приел предложението като шега, но накрая бе дал на Фирхаус малък бюджет и разрешение да обучи петима души. Фирхаус успя чрез задължително привикване на служба да увеличи броя на своята част до двайсет и пет — трийсет души.

Той беше започнал да практикува използването на германци със смесена кръв, обикновено една осма или една шестнайсета евреи, като агенти, обещавайки им, че няма да ги преследват, докато са ефективни. Познати като Judenhascher, ловци на евреи, те бяха използвани да събират информация за други евреи, като често прекарваха със седмици над фамилни архиви, за да търсят някоя прабаба или втора братовчедка, в чиито жили да има поне мъничко еврейска кръв. Фирхаус пращаше докладите си на Хитлеровия СС и с всеки изминат ден папките с информация набъбваха и очакваха Хитлер да ги използва за всякакви тъмни замисли, които можеше да изработи умът му.

Хитлер се засмя и удари с ръка по масата.

— Знаеш ли какво харесвам в теб, Вили? Това, че си практичен човек. И така, кажи ми още нещо. Беше ли на разпита на Райнхард?

Фирхаус кимна.

— Какво ни каза той? Каза ли нещо за Черната лилия?

— Твърдеше, че никога не е чувал за това.

Телефонът иззвъня. Хитлер се завъртя, грабна слушалката и я тресна обратно. После се обърна към Фирхаус и изрева:

— Той е лъжец! — Лицето му почервеня. Юмрукът му удари по масата. — Разбира се, че знае за нея. Той е помогнал за създаването й. — Пое дълбоко дъх, за да се успокои, и продължи: — Много е важно бързо да смажем тази организация, Вили. Тези фанатици. Фанатизмът е заразен. Искам това да бъде непосредствената ти задача. Разбий ги. Разбий Черната лилия.

— Това не е ли работа на Гестапо, майн фюрер? Хитлер френетично замаха с ръка пред лицето си и заклати глава.

— Гьоринг си има други неща, за които да се тревожи. Не се грижи за политиката.

— Да, майн фюрер. Райнхард също така каза нещо интересно за ирландеца, за когото ви споменах, Кигън.

— Ирландеца?

— Ирландски американец. Очевидно заместник-посланикът Уолингфорд се е опитал да наеме самолета на Кигън за бягството на Райнхард, но Кигън отказал.

— Аха! Може би твоята интуиция за него е вярна.

— Направих си труда да поговоря с Кигън рано тази сутрин. Той е голям циник и имам чувството, че не му харесват много неща в Америка. Той определено не вярва на банкерите и бизнесмените, казва, че те са единствените победители във войната.

— Вярно, много вярно — каза Хитлер и затръска глава в знак на съгласие. — Какво имаш наум за този Кигън?

— Не съм сигурен. Той е много богат и доста независим. Познава всички в посолството, в армията, хора от правителството, повечето от благородните фамилии тук и в Англия. Такъв човек, ако симпатизира на нашите възгледи, майн фюрер, може да бъде използван по много начини. Той зйае много вътрешни тайни — кой може да се поддаде на изнудване: хомосексуалисти, длъжници, влиятелни хора, чиито вкусове превишават банковата им сметка.

— Съгласен съм. Само внимавай с него — каза Хитлер. — Никога не се доверявай на американци. Прекалено са идеалистични.

— Да, майн фюрер.

— Какво става с 27?

— Обучението му върви много добре. Лудвиг ми докладва, че е изключителен ученик. Бързо възприема. Между другото, опитвам и нещо друго, малко непочтено може би.

— Разбира се — злобно се усмихна Хитлер. — Какво друго мога да очаквам от теб.

— Въведох още един ученик в курса за обучение със Сван. Сван, разбира се, не знае за това, но човекът ще го замести, в случай че на 27 нещо му се случи или го хванат. Сван мисли, че новият човек се обучава със съвсем друга задача. Ще бъде добра възможност да ги сравним.

— Мисля, че не е нужно да ти казвам да бъдеш много внимателен с 27 — каза Хитлер и лицето му придоби отново сурови черти. — Той е голяма уловка, но ще го загубим, ако реши, че не му вярваме напълно.

— Ще имам това предвид, майн фюрер. Ще ида лично да посетя лагера.

— Много добре. С нетърпение ще очаквам доклада ти. Разработил ли си детайлите на операцията?

— Ще бъда готов, когато и той бъде готов.

— Чудесно. Гордея се с теб, Вили.

— Благодаря ви, майн фюрер.

— И, Вили, не забравяй. — Той вдигна пръст. — Черната лилия.

— Да, майн фюрер. Хайл Хитлер.

— Хайл Хитлер.