Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Източник
Словото

Каравангелис[1], пастирът Христови,

яви се весел при пашата пак:

— Паша ефенди! Днес комити нови

открих: готви тъмници и окови.

Бог нек закриля царя наши драг!

— Владико, аферим на теб и слава.

Слуга си верен на султана, брава!

II

Каравангелис, верният слуга

на падишаха, пак е при пашата:

— Ефенди, радост пълни ми душата:

комити други аз открих сега.

Против исляма дигаха раята!

— Фала и чест на тебе, баш кишиш[2].

Султана много ще задоволиш!

III

Каравангелис, честният владика,

яви се пак и с тържествующ глас:

— Паша ефенди, радостен извика,

готви бесилки: трийсет йощ клетнйка,

душмани царски, днес подуших аз!

— Брилянтен орден в знак на благодарност

султанът готви зарад твойта вярност.

IV

Каравангелис пак се появи:

— Паша ефенди, веч съмненье няма:

комити с пушки крият се във храма.

 

Нек паднат тозчас техните глави

под славний ятаган на Дин-Исляма!

 

Кога излезе черний грък, пашата, блед,

плюна по него и пошушна: пис миллет![3]

 

София, 8 януари 1904 г.

Бележки

[1] Гръцки владика в Македония днес, прочут по мръсните си шпионства и предателства спрямо въстаниците.

[2] Главен духовник

[3] Мръсен народ

Край