Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Of Heaven, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

5.

— Време е да тръгвам — обяви Чарлс и мигновено скочи от леглото.

Йоланд не се опита да го задържи. През цялата вечер той беше в отвратително настроение и не за първи път й се искаше да му види гърба.

— Мейзи ще си бъде у дома — обясни Чарлс през стиснати зъби. После обу гащетата си.

Йоланд сви рамене. Никога не му искаше обяснение, а и той нямаше навик да дава. Като котка се сгуши сред разкошните синьо-зелени сатенени чаршафи и лениво започна да го наблюдава как се облича.

— Не искам никакви кавги по този повод. — Чарлс закопча ризата си.

— Ама разбира се. — Йоланд огледа счупения си нокът. Не беше толкова глупава, че да му противоречи.

Чарлс набързо върза вратовръзката си.

— В момента си имам предостатъчно неприятности.

— Несъмнено. — Тя затвори очи. — Всъщност струва ми се, че трябва да побързаш, скъпи. „Деловите срещи“ обикновено не завършват в два след полунощ.

Чарлс погледна светещия циферблат на будилника й.

— Два ли стана? По дяволите!

Закопча панталона си и потърси сакото, което бе метнал на един стол.

Младата жена се прозина шумно и се обърна по корем. Чарлс се притесняваше за нещо и тя гореше от желание да разбере какво е. Но през последните две години бе научила как да се държи със своя странен и непохватен любовник. Ако искаше да го задържи при себе си, не биваше да му се натрапва. За да изтръгне от него нещо (подаръци, пари, информация), трябваше да се преструва на безразлична.

Тактиката й подейства веднага.

— Извинявай. — Съвършено забравил, че бърза, Чарлс седна на леглото до нея и я погали по бузата. Както си беше гола под чаршафите, Йоланд лениво се протегна и се прозя отново. — Знам, че бях малко разсеян тази вечер — продължи той, а пръстите му се плъзнаха надолу към шията и гърдите й, — но ти обещавам, че следващия път ще се реванширам.

Притиснала лице към възглавницата, тя потайно се усмихна.

— Ама наистина няма за какво да се извиняваш. А сега, ако нямаш нищо против, ме остави — Йоланд посегна да угаси нощната лампа, — защото утре трябва да ставам рано.

— Така ли?

— Да. Утре е първият ни полет до Хонконг.

Чарлс се разтревожи и отново светна лампата.

— Какво искаш да кажеш? Какъв е този ваш първи полет до Хонконг?

Йоланд безгрижно потърка очи. Тази стратегия винаги се оказваше правилна. Знаеше, че Чарлс никак не може да понася несигурността. Беше свикнал да манипулира хората около себе си и щом изгубеше контрол над тях, истински се разстройваше.

— Смятах, че се разбира от само себе си. — В гласа й прозвучаха нотки на отегчение и раздразнение. — Нашият първи полет до Хонконг. Голяма работа! Че нали това ни е работата на нас, стюардесите. Да се возим на самолети. А сега, моля те, ако нямаш нищо против…

Йоланд отново понечи да загаси лампата. Този път Чарлс хвана ръката й.

— Но ти нищо не си споменавала.

— Не си спомням да си ме питал.

— И колко време ще отсъстваш този път?

— Кой знае? Две-три седмици. В днешно време непрекъснато променят маршрутите. Както вървят нещата, току-виж, озовала съм се в сектора Хонконг — Австралия.

— Но кога ще те видя отново? — В гласа му звучеше паника.

Йоланд прикри усмивката си. Тези възрастни мъже, само да знаеха колко са покъртителни с глупавия си егоизъм. И говорят за манипулиране! „Бъди жестока, за да те обичат“ — колко права беше някогашната й съквартирантка.

— Не се притеснявай — каза тя и почти покровителствено го потупа по ръката. — Щом се върна, ще ти се обадя.

Чарлс стана и започна да се съблича. Йоланд повдигна въпросително вежди.

— Какво правиш?

— Ще се върна в леглото.

— Ами Мейзи?

— Забрави за Мейзи. Утре ще се разправям с нея. — Настани се обратно в леглото до нейното меко и топло тяло и я прегърна. — И няма да се срещаш пак с онзи пилот, нали? — Чарлс обърна към себе си неприлично красивото й лице и силно я целуна по устните.

— Кой знае? — прошепна тя, поемайки си въздух.

Все още й се искаше да го накара да страда. Чарлс беше такъв слаб противник, толкова лесно успяваше да го раздразни. Все едно че се разправяше с някакво егоистично хлапе. Йоланд знаеше, че в нейно отсъствие той се среща с други жени, но това не я безпокоеше. Според нея човек трябва да е емоционално обвързан с някого, за да започне да го ревнува. Но с Чарлс беше другояче. Мъжете в така наречената зряла възраст обикновено бяха тъй покъртително несигурни. Често си беше мислила за това. Може би страхът от остаряването и нуждата да доказват мъжествеността си ги караха да се впускат в любовни връзки. Във всеки случай, от каквато и невроза да страдаше Чарлс, мисълта, че тя спи с други мъже, направо го подлудяваше. Навярно се страхуваше, че го сравнява с тях и намира, че му липсват някои неща. Никога нямаше да го разбере. Душата на Чарлс сякаш бе затлачена от маниакални страхове и проблеми, а тя не можеше да проумее това.

— Моля те. — Той я целуна по шията и зарови лице в гъстите кичури на разрошената й медно кестенява коса. — Моля те, не се срещай с него. Аз… — Не успя да си наложи да каже „обичам те“. Знаеше, че е опасно да подхвърля думи, които не разбираше. — Имам нужда от теб, Йоланд, особено сега.

— Но ти си имаш и Мейзи. Добрата стара и сигурна Мейзи. Тя ти е толкова вярна и така те разбира. — Прозвуча крехкият й студен смях. — Ти си щастливец, Чарлс. Трябва да цениш това.

Чарлс притеснено се подпря на лакът.

— Не разбираш. Сега не мога да ти обясня. Но ако успея да осъществя плановете си, повече няма да имам нужда от Мейзи.

Силно заинтригувана, Йоланд лежеше неподвижно. Никога по-рано Чарлс не й беше говорил така открито.

— Значи не я обичаш повече?

— Да я обичам ли? — изсумтя той. — Направи ми една услуга, а? Никога не съм я обичал. Тя е богата, а аз имах нужда от парите й. Аз притежавах име, а тя притежаваше онова свое смешно и напористо татенце. Това си беше чиста сделка. Що се отнася до мен, аз изпълних поетите задължения. Какво повече може да иска от мен тази глупава кучка?

Йоланд потрепери. И друг път бе виждала Чарлс да избухва. Протегна ръка и утешително обгърна доста наедрялата му талия. Усети как той безуспешно се опита да „глътне“ корема си.

— Успокой се — нежно каза Йоланд. — Защо не дойдеш малко по-наблизо, за да мога да ти разтрия гърба? А после, като се почувстваш по-добре и се отпуснеш, ще можем да поспим.

Чарлс яростно заклати глава. Веднъж и на него му се искаше да говори, да обяснява, да излее душата си. Гневно удари възглавницата.

— Не мога да ти опиша колко много мразя тия проклетници!

— Проклетници? — съвсем деликатно го окуражи тя.

— Моето семейство — презрително изрече той. — Ама че шибано семейство! Тоя треперещ страхливец баща ми, оная вечно хленчеща американка, а сега, о, да, познай кой ще дойде на вечеря.

Йоланд не каза нищо. Нямаше нужда да му отговаря. Циреят се бе пукнал и отровата свободно изтичаше от него.

— Ще ти кажа кой. Онази гадна кучка сестра ми. Защо ли просто не вземе да изчезне някъде като майка си?

Една вена застрашително пулсираше на шията му.

Йоланд го погледна загрижено.

— Не бива да се ядосваш така — умолително рече тя. — Моля те, скъпи, постарай се да се успокоиш.

— Да се успокоя ли? Как така да се успокоя, когато някаква си курва и нейното копеле са ме лишили от онова, което си е мое?

— Лишили ли са те?

— Да. Бижутерска къща „Готие“ принадлежи на мен, само на мен! И на никой друг. След всичко, което се случи, баща ми ми дължи поне това.

— Бедничкият Чарлс!

Йоланд започна нежно да го гали по косата. Понякога наистина й беше жал за него. Всички в Париж знаеха историята на неговата майка.

Но тази вечер Йоланд не можа да го успокои.

— Баща ми не е имал никакво право да се ожени за тази жена. Нито да има още деца!

Той спря за миг, но Йоланд мълчеше. Знаеше, че темата за децата е много болезнена.

— Нямаше никакво право да разделя компанията между мен и Лора.

Чарлс безсилно се отпусна в прегръдките й.

Изведнъж Йоланд бе обзета от мъка, жал и съчувствие едновременно. За пръв път й се струваше, че почти го разбира.

— Всичко е наред… — започна тя, но усилията й да го успокои сякаш го възбудиха още повече.

— Не, нищо не е наред! — кресна той. — Сега е мой ред да им покажа кой съм! О, да, те си мислят, че добрият стар Чарлс ще се изтрепе да работи за компанията. И когато татко умре, Чарлс с радост ще отстъпи половината от всичко на Лора. — Потта се стичаше на вадички по гърба му. — Но, разбира се, Лора е човек на изкуството, нали така? Тя е любимка на татко. Не можем да очакваме от един човек на изкуството да си цапа ръцете. Е, мръсният свят на бизнеса е за такива като мен. В техните очи аз не съм нищо повече от джобен калкулатор.

— Сигурна съм, че баща ти цени…

— Не, нищо подобно. Той не дава пет пари за онова, което върша! Но не се притеснявай. Те си мислят, че всичко им е наред. Мислят си, че ще могат да ме ограбят и да заговорничат против мен, но аз съм им подготвил няколко малки изненади.

Йоланд погледна будилника и тихо въздъхна. Вече нямаше смисъл да се опитва да заспи. Утрешният полет щеше да й се види тежък, но поне щеше да се грижи за пътниците от първа класа. След като им поднесеше закуската, можеше да й се удаде да подремне. Колегите щяха да й помогнат. Тази нощ за първи път бе изпитала чувството, че Чарлс се нуждае от нея.

— Чарлс? — Гласът й прозвуча меко и утешително.

— Да? — Все още дишаше учестено и изглеждаше поизтощен.

— Искам да ме любиш.

Удивен, той се наведе над нея и я целуна по бузата.

— И аз бих искал.

Йоланд продължаваше да гали косата му.

— И ти обещавам, че няма да имаш причини да се тревожиш заради онзи пилот.

Чарлс предполагаше, че го лъже, но й беше благодарен за жеста. Нежно обхвана с длан твърдата й закръглена гръд и като я приближи към устните си, целуна настръхналото алено зърно.