Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Of Heaven, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

33.

Всички пътища, водещи към Лестър Скуеър, бяха напълно блокирани. Пламнала от вълнение, Лора седеше на задната седалка на лъскавото черно бентли и стискаше с всичка сила ръката на Шариф. Някъде напред отряд от моторизирани полицаи отчаяно се опитваше да разчисти път сред аплодиращите тълпи. Някаква млада жена зърна Шариф през тъмното стъкло на прозореца и заблъска с юмруци по вратата на автомобила. Група почитатели се скупчиха около бентлито и започнаха ритмично да го клатят.

— Шариф! Шариф!

Той им се усмихна и помаха с ръка. И в най-фантастичните си мечти не си бе представял това. Благодарение на Скорпио и Серж филмът му беше донесъл огромна известност, а и неговата обиколка из страната за лансирането му се бе оказала много успешна. Той се взираше в морето от лица навън и се питаше дали ще се справи. В момента във всеки вестник, във всяка цветна притурка, на корицата на всяко списание можеше да се види неговата снимка. Естественото му достойнство и невероятната му външност отведнъж бяха превзели Флийт стрийт. Дори най-закоравелите вестникари бяха завладени от чара на новодошлия. Навсякъде из страната снимките на Том Круз и Ричърд Гиър отиваха в кошчетата за смет. Едно ново поколение от благоговеещи младежи искаше плакати с лика на Шариф.

Воят на сирените се приближаваше и засилваше. Замигаха сини светлини и още един отряд от моторизирани полицаи се включи в действие и обгради колата. Бентлито бавно напредваше към „Одеон“. Една жена пищеше, момиче с мюсюлманско облекло припадна и полицай с прозрачен шлем реши да извика помощ по радиото.

Лора крадешком погледна Шариф.

— Сега вече знаеш какво означава да си звезда.

На лицето му бе изписано странно отчаяние.

— Това е горе-долу последното нещо, което съм искал — отвърна с въздишка Шариф.

Тя още по-силно стисна ръката му.

— Е, явно ще ти се наложи да свикваш.

Тълпата разкъса полицейския кордон и отново заобиколи бентлито. Шариф инстинктивно прегърна Лора, за да я защити.

— Исках да говоря от името на моя народ. Дано посланието ми бъде разбрано.

Изминаха цели петнайсет минути и колата най-после спря пред „Одеон“ — киното, което Серж бе избрал за премиерата. То беше заобиколено от внушителен полицейски отряд. Червените неонови светлини ярко изпъкваха на фона на мрачното вечерно небе: „Тор“. Шариф за миг спря и вдигна очи. Лора се опита да разгадае изражението на лицето му, но то не издаваше нищо.

— Щастлив ли си? — попита тя и пъхна ръка в неговата.

— Не съм сигурен.

Озадачена, тя понечи да го попита още нещо, но вече бе невъзможно. Докато ги въвеждаха в сградата, наоколо изникнаха камери и засвяткаха „светкавици“, фотографите се блъскаха и викаха, за тях това явно беше велик ден. Списъкът на хората, наредени на опашка за премиерата на „Тор“, приличаше на справочника „Кой, кой е“. Наоколо гъмжеше от попзвезди и филмови идоли. Щракаха фотоапарати, бръмчаха камери.

— Ето тук, Шариф! Хайде, драги! Една усмивка?

Лора потреперя, когато безжалостната глутница се втурна напред. Още по-здраво се вкопчи в ръката на Шариф. Глутницата възхитено виеше:

— Хайде, Шариф, целуни я. Има ли някаква истина в слуховете, че…

Оглушителната врява се чуваше дори във фоайето. Скорпио, който определено изглеждаше много елегантен във вечерния си костюм, дойде да ги поздрави. Като видя познатото лице, Лора изпита облекчение и протегна ръце да прегърне Скорпио.

— Каква бъркотия!

Той се усмихна безгрижно.

— Също като в доброто старо време!

Мейзи се появи, възхитителна със семплата си черна рокля на Валентино, и целуна Лора.

— Изглеждаш прекрасно, миличка!

Лора погледна надолу към ослепителната си рокля без презрамки, която бе избрала за тази вечер.

— Благодаря. Спокойно можех да бъда облечена като плашило, имайки предвид слабия интерес на някои хора към мен.

— За бога! — внезапно избухна Шариф. — Има по-важни неща…

— Деца, деца! — Серж Бирнбаум беше присъствал на доста премиери и добре познаваше предпремиерната треска. С едната си ръка прегърна Лора, с другата — Шариф. — Хайде сега. Вие двамата сте единствените ми любимци в целия свят. Точно тази вечер за нищо на света няма да позволя да се мусите.

— Мистър Бирнбаум, сър. — Появи се един добре сложен млад мъж с портативна радиостанция. — Принцесата трябва да пристигне след пет минути.

Серж извади голяма бяла носна кърпа и набързо избърса челото си. През своята дълга и успешна кариера се бе срещал с крале, кралици и президенти от целия свят. Досега нито един от тях ни най-малко не бе успял да го трогне. Но тази вечер беше по-различна. Той нервно оправи папийонката си.

— Най-добре е да вървя. Такава чест, нали разбирате, самата принцеса на Уелс.

Скорпио не можа да се сдържи:

— А ти си такъв знаменит републиканец!

 

 

Принцесата бе задържана от напиращите фотографи и репортери и пристигна в „Одеон“ с цели петнайсет минути закъснение. Въпреки това тя спря да поразговаря с тълпата във фоайето, та Серж трябваше да я измъкне оттам и да я отведе на мястото й. Когато той седна до нея, залата съвсем притихна. С напрегната и застинала усмивка Серж започна да гледа последното си постижение.

Цели два часа гостите на премиерата седяха като омагьосани. След първите минути Серж усети, че се отпуска и започна да се наслаждава на вечерта. Дори за неговия безжалостно критичен поглед кадрите с пакистанската природа бяха зашеметяващи. Отбеляза си наум, че трябва да възнагради преуморения от работа снимачен екип. Действието се развиваше бързо и ето че накрая героят взриви лабораторията, в която произвеждаха кокаин. Звуковите ефекти бяха толкова невероятни, че част от публиката стана на крака и заръкопляска. Серж дяволито се усмихна. Премиерата беше в полза на излекуваните наркомани. Мнозина от онези, които сега така шумно аплодираха, в продължение на години бяха спомагали за поддържането на търговията с кокаин.

При финалната сцена публиката ахна — героят и героинята трябваше да се разделят. А после се чуха първите акорди на невероятната песен на Скорпио.

В тъмнината Серж забеляза, че принцесата рови в чантичката си. Тя извади носна кърпичка и бързо избърса очите си.

Цялата публика стана на крака, някои плачеха, други викаха, но всички аплодираха. Шумът беше оглушителен. Скорпио вдигна на ръце разплаканата Мейзи и силно я целуна по устните.

— Хареса им! — възторжено извика той. — Страшно им хареса.

Щастлива и тъжна, изпълнена с облекчение и вълнение, Лора не можеше да овладее бурните си чувства. Шариф бе обсаден от множество хора, които искаха да стиснат ръката му. Скоро ентусиазираните му почитатели го повлякоха със себе си. Той се опитваше да открие Лора, която се бе отдалечила от него в навалицата. Посегна сляпо, намери ръката й и я издърпа към себе си.

— Беше великолепно — извика тя през смях и сълзи. — И нещо повече — те разбраха посланието ти.

Изневиделица изникна широкоплещест бодигард и успя да ги отведе в една усамотена стая. Скорпио и Мейзи вече бяха там и изглеждаха пораздърпани. Мейзи погледна с тъжна усмивка скъсания подгъв на роклята си. В навалицата, когато всички се бяха втурнали да поздравят Скорпио, някой бе настъпил полите на роклята й.

— Всички тези хора ли ще присъстват на тържествената вечеря? — попита тя.

Скорпио приглади жилетката на костюма си.

— Бъди сигурна. Ще има и няколкостотин отгоре.

— Серж май е успял да вкара тук всичките си „звезди“.

Лора ловко намести една непослушна игла за коса в кока си. Хвърли поглед към Шариф, който — за щастие — все още изглеждаше много напрегнат.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

— Бих искал да си тръгна рано тази вечер — отвърна й той и отиде да поговори с Мейзи.

Когато се запозна с принцесата, Лора вече бе изпаднала в еуфория и странното поведение на Шариф никак не я тревожеше. Прекрасна с копринената си рокля — дело на Карълайн Чарлс, Даяна намираше добри думи и комплименти за всички. Дори Шариф сякаш се поразвесели, когато тя го попита за народа и страната му. С притеснена усмивка Серж преведе принцесата през тълпата от знаменитости и я придружи до колата й.

Когато се върна, лицето му сияеше от възторг.

— Тя смята, че филмът е чудесен! — възкликна той. Компанията се поотпусна и нададе възторжени викове. Серж се усмихна широко на всички и изчака да млъкнат. — И нещо повече, дами и господа, аз знам, че е така.

 

 

Повече от хиляда души бяха поканени на тържествената вечеря след премиерата. Три етажа на „Савой“ бяха препълнени и когато Лора и Шариф пристигнаха, празненството беше в разгара си.

— Защото той е много добър приятел! — извика един особено нападателен репортер. Сътрапезниците му се присъединиха към него, като вдигнаха тост за новата филмова звезда с безплатното шампанско на Серж.

— И така смятаме всички! И така смятаме всички!

Шариф неловко се усмихна и си взе чаша портокалов сок от таблата на сервитьора. Все още заслепена от камерите, които ги бяха причакали пред входа на хотела, Лора се оглеждаше наоколо и примигваше. Индустриални босове щастливо общуваха със суперманекенки. Бледолики политици бързаха да побъбрят с попзвезди. Подтиквани от менажерите си, три закръглени начинаещи „звездички“ се скупчиха около Серж.

В един окичен с гирлянди от цветя ъгъл Скорпио се сблъска със Сами Сандън. Мейзи замръзна на място, когато двамата мъже взаимно се измериха с погледи. Внезапно Сами се разсмя — гръмко, весело, заразително. Протегна ръка.

— Моите поздравления, Скорпио! Ти направи сензация.

— Значи не ми се сърдиш, а?

— Не, драги. Както сам казваш, трябва „да си верен на онова, което си“. — Комично намигна. — А аз съм момче от сергиите на Ист Енд. Ето как направих състоянието си.

До една драпирана с коприна колонада Дафни се беше лепнала за някакъв многообещаващ млад актьор и поглъщаше всяка негова дума.

— Но, Питър, викам му аз, не е възможно наистина да очакваш от мен да играя Кориолан с все същия стар Едипов комплекс. Това вече е дотегнало на всички, толкова е старо. Не може ли той да диша лепило или да страда от дислексия например, за да е по-приемлив?

Официалният костюм на Даниел Будон миришеше на нафталин. От години не бе присъствал на такова блестящо празненство. Той се движеше из тълпата и най-безсрамно подслушваше.

— Те са за затвора. — Новият министър на консерваторите, твърд привърженик на дясната политика, бе събрал около себе си доста слушатели. Даниел спря да го чуе. — Една капиталистическа икономика няма никаква полза от всички тези аутсайдери и наркомани. Законно регламентирани работнически лагери — ето това е добра идея. Така престъпниците ще изчезнат от улиците.

— Ами „нощните пеперудки“? — гръмко попита Даниел. — Може би министърът има някои интересни възгледи за прочистването на улиците около Шепърд Маркет?

Младият министър трепна, когато разпозна издателя на „Гедфлай“. Той погледна към едрата си кокалеста жена, облечена с прилепнала рокля в пастелни цветове, и ловко смени темата.

Продължавайки да обикаля наоколо, Даниел забеляза Серж, заобиколен от изобилна женска плът. Посочи му една ниша. Серж успя ловко да се измъкне и побърза да се присъедини към своя приятел. Скри се в нишата и запали пура. — Господи, уморих се от тази блъсканица.

— Цената на успеха, нали така? — Даниел прие една пура. — Смятах, че това е евтина продукция.

Серж кимна.

— Така беше, много евтина!

— Но само това празненство сигурно ти струва куп пари.

Типично по галски Серж повдигна рамене.

— Можем да си го позволим. С договорите за разпространение, които вече имаме, ще спечелим цяло състояние.

Даниел бавно подръпваше от пурата си.

— Не съм сигурен, че Шариф се интересува от такива неща.

— Може би си прав. — Серж разсеяно се взираше в пространството. — Но точно в момента той е на върха. Може да използва това, за да лансира каквото пожелае: идеите си, ценностите си, културата си. Всичко зависи от него. — Той допи питието в чашата си. — Но аз се справих с моята част от сделката и тази вечер смятам да празнувам.

 

 

Вечерята, която се състоеше от белуга, патица и суфле, изглеждаше много апетитна, но Шариф и Лора не бяха гладни.

— Нещо не е наред, нали?

Тя с нежелание побутваше пудинга в чинията си. Шариф напълни лъжицата си със суфле, но я остави в чинията недокосната.

— Бих искал да се върнем у дома заедно. Изморих се от шума и тълпите.

Насядалите около близката маса пийнали гости фалшиво запяха откъси от песента на Скорпио.

— Добре разбирам какво искаш да кажеш. — Тя сгъна салфетката си и я сложи на масата. — И двамата преживяхме доста трудности. Не може ли просто да се измъкнем някъде и да си починем? Имам едни приятели на остров Мартиника.

Той започна да върти чашата си в ръце.

— Моля те — настоя Лора, — можем да отидем там в края на месеца. Още утре бих заминала, но трябва да отида в Париж. Чарлс е уволнил толкова много, хора от персонала ни, че ще се наложи да ги уговарям да се върнат.

Докато тя бъбреше разпалено, Шариф усети как на сърцето му става все по-тежко.

— Остров Мартиника е толкова красив по това време на годината. Има една прекрасна къщичка точно до брега.

— Лора…

— Няма да се виждаме с никого, ако не искаме. Бих могла да готвя. Има много риба. Там рибата е направо чудесна.

— Лора…

— И плодовете… — Гласът й трепереше. — Не искаш да дойдеш, нали? За бога, Шариф, кажи ми какво има!

Той уморено потърка очи.

— Майка ми…

Това просто обяснение едва не я накара да избухне в плач.

— Трябваше да ми кажеш по-рано.

— Какво? И да разваля цялата ти вечер?

— Вече всичко пропадна. Ти се държиш толкова хладно напоследък, помислих, че си си намерил друга…

Лора не успя да си наложи да произнесе думата „любовница“.

Шариф ужасно се ядоса на собствената си безчувственост.

— Не бъди глупава! — Посегна и нежно я погали по бузата. — Ти си единствената жена, която обичам и ще обичам. Давам ти дума!

Гласът му, докосването му, топлината на тялото му — Лора искаше да бъде с него, където и да е, но не и тук.

— Ще дойда с теб.

— Ами пътуването ти до Париж?

— Ще го отменя, фирмата може да почака.

Тя изглеждаше толкова красива, толкова решителна и своенравна, че той почти бе готов да се съгласи. Но сведе поглед и поклати отрицателно глава.

— Не.

— Но аз съм толкова изморена и отегчена от всичко. Искам да бъда само с теб.

Шариф стисна устни.

— Не, Лора. Трябва да отидеш в Париж и да поправиш щетите, нанесени от Чарлс. Иначе защо се борихме за „Готие“?

Тя знаеше, че е прав и дълбоко в душата си беше съгласна с него. Но от това болката не ставаше по-поносима.

— Ами майка ти? — попита Лора, стараейки се да покаже, че не мисли само за себе си. — Много ли е сериозно положението този път?

Шариф нервно опипваше копчетата на ръкавелите си.

— Говорих с лекарите. Те смятат, че този път няма да издържи.

Лора бе завладяна от силно чувство на нежност и вина.

— Съжалявам. Не биваше да ти досаждам. — Тя взе чантичката си. — Хайде. Време е да си вървим.

Като се надигна от масата, Шариф я хвана за ръката.

— Поне тази нощ ни е позволено да бъдем егоисти.

Лора се усмихна, стисна ръката му, облегна глава на рамото му и двамата тихо се измъкнаха навън.

 

 

В полунощ настъпи голямо оживление. Когато часовникът удари дванайсет, на сцената се появи група музиканти и започна да изпълнява една след друга стари песни на Скорпио. Гостите бяха във възторг. Някои припяваха — оказа се, че много добре знаят думите. Други, по-енергични, започнаха да танцуват рокендрол на дансинга. Някой завика: „Скорпио, Скорпио“ и скоро всички се присъединиха към него, настоявайки певецът да изпълни нещо. Опиянен от успеха си, той скочи на подиума и грабна китарата на водещия китарист. С вид на щастливо момче подхвана поредица от стари хитове. Тълпата го аплодираше още по-силно.

Мейзи сияеше. Главата й се въртеше от вълнение и от изпитото шампанско и тя неочаквано за себе си се разлудя на танцовата площадка. Серж я въртеше около себе си с невероятна лекота.

— Божичко — задъхано се разсмя тя, — има ли нещо, което да не можеш?

— Разбира се.

— И какво е то?

— Да издържа още дълго на този дансинг!

Той отново я завъртя около себе си.

Миранда тъкмо навреме се върна с купчина сутрешни вестници. Тя махна на Серж.

— Бързо!

Той смъкна Мейзи от дансинга и я повлече след себе си. Грабна вестниците. С опитно око ги прегледа — първо сериозните издания, после жълтата преса. Мейзи беше прекалено нервна, за да може да чете и чакаше присъдата. Не се наложи да чака дълго. Като извика от радост, той хвърли вестниците високо във въздуха.

— Признати сме! — възкликна Серж и разпери ръце да я прегърне. — Този филм е шедьовър.