Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Of Heaven, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

32.

През илюминатора на хеликоптера Чарлс погледна надолу към Егейско море. Отгоре небето беше безоблачно и бляскавата му синева се отразяваше в лазурната водна повърхност. От време на време кроткият бриз докосваше водата и тя се къдреше от безброй пенести вълнички. Йоланд наблюдаваше как те гордо се надигат и отново изчезват в дълбините. Приличаха й на снежнобели жребци, които се хвърлят в някаква мистична пропаст.

Хеликоптерът продължаваше да лети покрай безброй рифове и островчета към голия скалист остров, наречен Хидра. Успокоена, тя се отпусна назад, за да се наслаждава на гледката, на светлината и блясъка наоколо. Забеляза, че Чарлс все още е в лошо настроение, ръцете му здраво стискаха лоста за управление.

— Наричат ги Божиите камъни — извика тя и посочи редицата от голи хълмисти острови.

Решена да го накара да се отпусне, тя окуражително го потупа по ръката.

— Знам.

Чарлс рязко дръпна ръката си.

Йоланд се нацупи, сложи тъмните си очила и продължи да се взира в морето.

Най-после хеликоптерът закръжи над острова. Продълговатият и покрит с планини остров Хидра изглеждаше назъбен и негостоприемен. Когато се приземиха, Йоланд възхитено ахна. Пристанището представляваше почти идеален полукръг и беше неочаквано красиво. Град Хидра бе разположен амфитеатрално около него. Приличаше на пъстроцветна вратовръзка към тъмен костюм — стряскащо изобилие от ярки цветове.

— Погледни ей там долу! — възхитено възкликна Йоланд. — Виждаш ли онази хубава бяла църква? Прилича на сватбена торта. Ами керемидите на този покрив? Зидарят смени ли нашите? Струва ми се, че червеното е прекрасно.

Без да й отвърне, Чарлс майсторски насочи хеликоптера над хълмовете към наскоро подновения им и ремонтиран дом. Площадката, направена в терасовидната градина, не беше голяма, но той с лекота приземи хеликоптера.

— Направо е фантастично! — извика Йоланд, докато чакаха перките да спрат да се въртят. — Далеч по-добре е, отколкото с корабчето!

Тя весело изскочи навън. При първото им (и както бе заплашила — последно) пътуване от Пирея до острова с корабчето на подводни крила бяха стигнали за три часа и почти на всички пътници им беше прилошало.

Двамата занесоха куфарите си в преддверието и ги тръшнаха върху мраморния под в черно и бяло.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита Чарлс и влезе във всекидневната.

Йоланд възхитено погледна реставрирания таван, украсен с дърворезба под формата на сложни геометрични фигури.

— Нещата май започват да идват на мястото си — каза тя и го последва във всекидневната.

Въздухът в стаята беше тежък и спарен. Йоланд отвори френските прозорци и излезе на балкона. Гледката към морето беше величествена.

— Чарлс — ахна тя, — ела бързо!

Като омагьосана гледаше слънцето, увиснало подобно на огнен полилей над море от втечнена светлина.

Бутилките издрънчаха в барчето, когато Чарлс откри шотландското уиски.

— Тук слънцето залязва всяка вечер — отвърна той. — Отивам да взема един душ.

Разстроена, тя си наля чаша сухо мартини и бавно започна да се разхожда из къщата, която беше на път да стане неин дом. Трябваха им цели две години, за да превърнат разнебитената сграда в рай на спокойствието и красотата. Уханието на маслиновата и лимоновата горичка нахлу през отворените прозорци. Йоланд вдъхна този упоителен мирис и веднага се почувства по-спокойна. Върна се във всекидневната, седна в едно старо кресло, украсено с бродерия, и започна да разглежда резултатите от собствения си труд. Подбраните италиански картини, които украсяваха стените, бяха купени от вътрешността на страната и докарани тук срещу огромна сума пари. Имаше и много умело подредени украшения от италиански порцелан и венецианско стъкло. Над камината беше окачен красив брюкселски гоблен, изобразяващ Поклонението на влъхвите. Тежките и разкошно тапицирани махагонови мебели придаваха допълнителна красота и уют на всекидневната. Йоланд със задоволство погледна през прозореца. Редица от рибарски лодки напускаше кея и бавно се устремяваше към хоризонта.

— Тая проклета вода е спряла!

Препасан с голяма хавлиена кърпа, Чарлс ядосано влетя във всекидневната.

Подразнена от грубото му държане, Йоланд демонстративно огледа белезникавосивите тлъстини, които бяха изскочили над горния ръб на кърпата.

— По-късно ще я пуснат — каза тя и като помириса мартинито си, отпи от чашата.

— Това гадно, тъпо място! Няма ли най-после да навлязат в двайсети век?

Йоланд прехапа устни.

— Мислех, че точно затова си го купил — за да избегнеш шумотевицата на цивилизования свят.

— Купих го, за да мога да се отърва от хората, които са ми неприятни.

— Което май включва почти всички.

Дори Чарлс не беше в състояние да пренебрегне тази подчертано саркастична забележка. Помисли си за предстоящата нощ и реши да бъде по-отстъпчив.

— Извинявай, chérie. Ще ми трябва известно време, за да се поуспокоя.

— Тогава ми се струва, че ще трябва да започнеш веднага. — В гласа й нямаше и следа от съчувствие.

Но той реши да я умилостиви.

— Това е мое семейство! Нямаш представа какви гадове са всички. Направо съм скапан.

— Глупости! — Беше безкрайно уморена от тези представления. — Дадоха ти всичко, което поиска. Дори онзи проклет голям камък!

Сконфузен от неодобрението й, Чарлс стана и си наля още едно уиски. Забеляза, че и нейната чаша е празна, но се направи, че не я е видял. Това не убягна от погледа на Йоланд.

— Ама че хубав номер! — Тя решително отиде до барчето и си наля още едно питие. — Началото не е особено обещаващо, нали? — Върна се в креслото си, решена да изясни всичко.

— Виж какво, Чарлс, сега имаш всичко, което искаше. Какво още ти трябва, за да си щастлив?

Той зарея поглед над морето, където слънцето се бе смалило до ослепителна червена топчица. Изведнъж топчицата се гмурна в спокойната мастиленочерна вода и светът потъна в мрак. Без да каже дума, Чарлс пресуши чашата си и отиде да се преоблече за вечеря.

 

 

Разположен на градския площад, „Ксери Елиа Дускос“ беше любимият ресторант на Йоланд на острова. Бяха изминали цяла миля дотук с убийствено друсащия скутер — на острова беше забранено да се пътува с автомобил. Въодушевена от пътуването, Йоланд се усмихваше, когато влязоха вътре.

— Изглеждам ужасно! — каза тя, като огледа буйната си разрошена коса.

Младият келнер, който ги поведе към масата им, я погледна с искрено възхищение.

— Тъкмо обратното, изглеждате чудесно!

Чарлс, който вече беше подпийнал, с всяка минута ставаше все по-раздразнителен.

— Донесете ни бутилка ретсина[1], и то по-бързо.

Келнерът не каза нищо. Със замах разгъна салфетката на Йоланд и я сложи на коленете й. После с танцова стъпка отиде в кухнята и се върна с пълна чиния сочни маслини.

— За мадам. Знам колко много ги харесвате.

— Колко пъти ще ви повтарям? — В гласа на Чарлс определено прозвучаха агресивни нотки. — Чакам да ми донесете ретсина.

Йоланд бързо го срита под масата.

— Извинете — каза тя на младия мъж с ослепителна усмивка. — Моят приятел е преуморен от работа.

— Разбира се. — Келнерът изгледа Чарлс с нескрито презрение. — А сега, ако мадам желае ретсина, веднага ще й донеса.

Ставаше все по-лошо. Дори прясно уловеният и великолепно приготвен омар не можа да подобри отвратителното настроение на Чарлс.

— Беше чудесно! — изгука Йоланд, когато келнерът дойде да прибере чиниите.

Чарлс почти не бе докоснал вечерята си. Младият мъж повдигна удивено вежди.

— Да не би нещо да не е наред, сър?

— Просто я приберете! — каза Чарлс и шумно кихна в салфетката си. — И ни донесете още една бутилка.

Йоланд нетърпеливо забарабани с пръсти по масата.

— Струва ми се, че пи достатъчно!

— Някой да те е питал за мнението ти?

Докато прибираше масата, младият келнер току докосваше ръката на Йоланд. Тя вдигна поглед и срещна тъмнокафявите му очи, изпълнени със съчувствие и копнеж. Представи си как тези мускулести ръце я обгръщат и притискат към стройното му загоряло тяло. После, разстроена от собствените си фантазии, тя стана и отиде в дамската тоалетна. Келнерът я проследи с жаден поглед. Чарлс не пропусна да забележи това.

— Ти не би могъл да си я позволиш — заяви той и извади издутия си портфейл.

 

 

Йоланд все още кипеше от яд, когато след опасното пътуване по стръмния склон пристигнаха у дома. Без да каже нито дума, тя се отправи директно към стаята за гости и изтощена и сърдита, се стовари върху леглото. Събуди се след няколко часа и откри до себе си вонящия на алкохол Чарлс, който неловко опипваше гърдите й.

— Обичам те, Мейзи — изломоти той в полусъзнание. — Повярвай ми, повече никога няма да те дразня.

Йоланд мигновено изскочи от леглото и решително тръгна към съседната стая. Гневно затръшна вратата, а след това изведнъж й прилоша. Сякаш някой я беше ударил силно в стомаха. Изтича в тоалетната и повърна. „Няма смисъл“ — каза си тя, докато се давеше над клекалото. Чарлс никога нямаше да се промени. Вече прекрасно съзнаваше, че напразно си е губила времето. Довлече се до стаята и с последни сили се тръшна на леглото. Уви се като пашкул в хладните бели чаршафи и плака, докато заспи.

 

 

На следващата сутрин Чарлс бавно дойде на себе си и простена. Гърлото му гореше. Пипнешком потърси чашата с вода, която винаги оставяше до леглото си. Размаха ръка, но наоколо нямаше нищо друго, освен въздух. Съвсем объркан, Чарлс се опита да отвори очи, но клепачите му сякаш бяха здраво слепени. Сбърчи пулсиращото си от болка чело и се напъна да ги отвори. Най-накрая лявото око се поотвори, следвано по-бавно и от дясното. Главата му за миг спря да се върти — достатъчно дълго, за да разбере къде се намира. Той бавно проумя, че не е в спалнята си. Надигна се тежко и тръгна, залитайки, по коридора.

Вратата на спалнята изскърца и се отвори, но вътре нямаше и следа от нея. Чарлс навлече един мек анцуг и заслиза бавно по стълбите. Сигурно приготвя закуската, реши той и се отправи към кухнята.

Тя беше чиста и недокосната, както я бе оставила временната домашна помощничка. Чарлс отвори хладилника и порови в него. Откри малко портокалов сок и загълта направо от кутията. Киселината сякаш прониза като куршум стомаха му. Той си обеща скоро да започне да пази диета и като взе със себе си кутията с портокаловия сок, бавно тръгна към всекидневната.

— Йоланд!

За негова изненада, и тук нямаше никой. Разтревожен, той се втурна обратно по стълбите към горния етаж. Викаше името й и надничаше от стая в стая, но Йоланд я нямаше никъде, липсваха и вещите й. Влетя отново във всекидневната и задъхано се стовари в едно кресло. Съвсем смътно си спомняше събитията от предишната нощ, но явно я беше разстроил с нещо. Избърса капките пот от челото си с ръкава на анцуга. Значи тя отново се е захванала със своите малки игрички, заключи Чарлс. Изправи се и рязко разтвори френските прозорци. Огърлица от перли или чифт обеци и всичко щеше да се оправи. Усмихна се бавно и самодоволно. Досега винаги бе успявал.

Нещо изтрака на балкона и Чарлс се стресна.

— Йоланд?

Излезе навън на слънчева светлина и пред него се появи една измършавяла котка.

— Пшит! — извика той и гневно захвърли по нея празната картонена кутия от портокаловия сок.

Върна се вътре и зачака да чуе шума от стъпките й. Нищо. Къщата беше потънала в тишина. Чарлс напрегна слух, но долови само шумоленето на листа откъм маслинената горичка и плисъка на морските вълни.

— Проклета да е! — извика той на ечащите стени. — Проклети да са всички!

Бележки

[1] Гръцко вино с аромат на стафиди. — Б.пр.