Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Of Heaven, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

31.

— Какво, по дяволите, означава това, че се отказваш от сделката?

Чарлс така силно удари по бюрото, че всички телефони подскочиха.

Сами впери стоманеносините си очи в окаяната фигура пред себе си. Този зачервен и задъхан тип представляваше доста покъртителна гледка. Изведнъж Сами разбра, че той никога не му е допадал.

— Смятах, че се изразявам много просто, дявол да го вземе.

Погледът на Сами се отмести от главата на Чарлс към вратата зад гърба му.

Намекът не остана незабелязан. Вените по шията на Чарлс започнаха яростно да пулсират.

— Значи си мислиш, че можеш да я отмениш просто ей така, нали? Смяташ, че можеш да ме разиграваш, да ми губиш времето…

— Я почакай малко, драги. — Гласът на Сами прозвуча остро, заплашително, сякаш някой изпусна бирени бутилки върху цимент. — Ако не се бе размотавал, тази сделка щеше да отпадне преди месеци, но ти първо ни занимаваше със стойността на акциите си, а после с ония глупости за „клиентелата“. Започна да го увърташ за всяко проклето нещо, за което вече се бяхме споразумели!

Изведнъж на Чарлс му хрумна нещо. Може би Сами просто се опитваше в последната минута да подобри позицията си. Той се обърна към него с най-очарователната си и умиротворителна усмивка. Имаше право! Той, Чарлс, беше успял да постигне много. Оставаше му достатъчно място за маневриране.

— Ти си труден противник, Сами. Хайде сега, нали сме приятели, кажи ми какво искаш.

— Виж какво, драги — изсумтя Сами, — първо на първо, с теб никога не сме били приятели. И второ, не бих се съгласил на тази сделка на никаква цена. Тя вече ми излезе прекалено скъпо. — Демонстративно се наведе над купчината книжа на бюрото си. — А сега, ако нямаш нищо против, съм страшно зает.

По лицето на Чарлс избиха червени петна. Треперейки от яд, той се надвеси над бюрото на Сами.

— Копеле!

Сами хладно изгледа разкривеното му лице, от което лъхаше злоба.

— Продължавай. За разнообразие бих искал да те чуя да говориш искрено поне веднъж в живота си.

Чарлс усети как кръвта нахлу в главата му. Сякаш някой друг закрещя вместо него:

— Ти! Ти и твоята лигава женичка…

Лицето на Сами придоби ледено изражение.

— Предупреждавам те, Готие, не намесвай Дафни в това.

— Тази жена е станала за смях. Глупава, претенциозна, истинско нищожество! Такива като вас никога не могат да имат нещо общо с фирма „Готие“…

Юмрукът на Сами го изненада и той падна по гръб. Удари главата си и за миг загуби съзнание. Когато дойде на себе си, смътно видя мощната фигура на Сами да се извисява застрашително над него.

— Ти си проклето нищожество! Можеше да бъдеш нечий син и нечий съпруг, но винаги ще си останеш нищожество. А сега се махай оттук, преди да съм те напердашил както трябва.

Чарлс с мъка се изправи на крака и с треперещи пръсти докосна брадата си. Някога той сигурно щеше да се опита да отвърне на удара, но тези времена отдавна бяха отминали. Все още залитайки, той грабна куфарчето си и с несигурна крачка се отправи към вратата.

— Моите адвокати ще те потърсят!

Ръката му не успя да улучи дръжката.

Сами се разсмя с пълен глас, както не беше се смял от месеци.

— Само опитай! — Отвори вратата и избута Чарлс в коридора. — Ще те направя на кайма.

Минавайки покрай кабинета на шефа си, Рей видя една смачкана фигура да се тътри към асансьора. За своя изненада, разпозна Чарлс Готие — устната му беше цепната и брадичката му започваше вече да се подува.

— Всичко наред ли е? — подигравателно попита Рей.

Чарлс го изгледа с неприкрита омраза и с трепереща ръка натисна копчето на асансьора.

— Това място вони.

Вратите на асансьора се отвориха и той политна към тапицираната със сукно стена на кабината.

— Не и когато си обереш крушите оттук — каза Рей и щастливо закрачи към залата за съвещания.

 

 

Седнал в редакцията на „Гедфлай“ в сърцето на Сохо, Даниел Будон беше само леко учуден, когато Сами Сандън го потърси по телефона.

— Значи обещавате да ме оставите на мира?

Сами доволно потърка кокалчетата на ръката си. Ударът се бе оказал доста силен.

Даниел бързо надраска нещо в бележника си.

— Ако сделката е отменена, ние няма какво повече да кажем. Повярвай ми, Сами, това в никакъв случай не беше някаква кампания лично против теб.

— Защо не обърнете другата страна? Все пак аз не тая лоши чувства към вас. Смятали сте, че постъпвате правилно. И аз бих направил същото за някой от старите си приятели.

— Много благородно от твоя страна, че приемаш нещата така. — Даниел изведнъж изпита силна симпатия към него. — Виж какво, тук имаме цяла купчина твои карикатури. Нека ти ги изпратя в знак на помирение. Можеш да ги закачиш на стената или да ги изгориш. Твоя си работа.

— На Дафни страшно ще й харесат — ентусиазирано каза Сами, а после изведнъж гласът му стана по-сдържан: — Ето защо не искам повече атаки, нали разбирате? Жена ми много тежко понесе всичко това.

— Имаш думата ми, но кампанията против Чарлс продължава. Предполагаме, че той все още държи да продаде дела си. — Даниел помълча, преценявайки положението. — А ти не би ли ни помогнал с малко полезна информация?

Сами сякаш отново видя разкривеното от омраза лице на Чарлс.

— Ако нямате някаква специална уговорка за обяд — отвърна той, — ще се срещнем в „Бръшляна“.

 

 

Бутилката с уиски беше полупразна. Излегнал се в любимото кресло на баща си, Чарлс си наля още една голяма доза и почти се унесе в дрямка. Събитията от изминалия ден направо го бяха зашеметили. Клепачите му потрепваха, а главата все по по-тежко се отпускаше на една страна. Някой почука на вратата на залата за съвещания и той се стресна. Сали, секретарката на баща му, предпазливо надникна в стаята.

— Съжалявам, че трябва да ви обезпокоя, сър. Знам, че ми казахте да ви оставя на мира, но сестра ви е дошла да ви види.

Чарлс погледна часовника си. Пет часът. Беше започнал да пие по обяд, след като се бе върнал от офиса на Сандън. Езикът му бе надебелял от уискито, а в пресъхналата му уста имаше горчив вкус. Усещаше собствения си тежък зловонен дъх.

— Какво иска тя, дявол да я вземе?

Сали сви устни. Вече бе научила от вестниците какви са плановете на Чарлс за компанията и знаеше много добре на чия страна са симпатиите й.

— Тя казва, че има някакво делово предложение за вас. Струва ми се, че трябва да се срещнете с нея.

Сали беше удивена от собствената си дързост, но като дългогодишна служителка в лондонския офис на „Готие“ усещаше, че е крайно време някои неща да бъдат казани на глас.

Чарлс уморено разтърка очи. Какво ли още можеше да загуби? Вече беше затънал до шия.

— Дай ми петнайсет минути — каза той, с мъка се изправи на крака и се затътри към тоалетната.

Цели двайсет минути по-късно Чарлс се върна в залата, като изглеждаше по-малко разчорлен. Седнала начело на масата, Лора вдигна глава от бележките, които стояха пред нея.

— О, ето те и теб.

Чарлс машинално посегна към възела на вратовръзката си. Тонът й го караше да се чувства като чирак, изправен пред господаря си. Той удивено се вторачи в нея. Беше му много трудно да повярва, че това е същата злочеста Лора, която бе видял на погребението на баща си.

— Седни — нареди му тя. — Няма да ти отнема много време.

Подобно на изплашен заек, хипнотизиран от светлините на приближаваща се кола, той се подчини. Тя впери в него ледения си поглед. Чарлс не можа да издържи, извърна очи и посегна към бутилката с уиски.

— Чухме, че сделката със Сандън е отменена.

Ръката му трепна. Той не успя да улучи чашата и разля голямо количество чисто уиски върху масата.

— Откъде, за бога, разбрахте за това?

Тя отвинти капачката на писалката си и подчерта нещо в бележките си.

— Ние знаем всичко за теб. Подробностите около сделката със Сами Сандън, размерите на дълговете ти от хазарта, цената на новия хеликоптер и на къщата в…

Ръката му затреперя още повече. Той остави чашата си на масата.

— Кой, по дяволите…?

Лора леко повдигна вежди. Сведенията, които й беше дал Даниел, бяха повече от изчерпателни. По време на дългия обилен обяд Сами се бе оказал много по-полезен от очакваното.

— Всъщност няма никакво значение как сме открили всичко това. Важното е, че ние знаем.

— Ние? Ние? — Той удари по масата, чашата се разклати и още уиски се разплиска върху масата. Вадичките преляха през ръба и потекоха върху смачкания му панталон. — Кои сте вие, мътните ви взели! Сигурно Мейзи е наела някой детектив, за да ме следи на всяка крачка.

— Както винаги, страдаш от мания за преследване — сряза го Лора. — Наистина, Чарлс, имаш много високо мнение за себе си. Мейзи е прекалено щастлива в момента, за да се тревожи за теб и за твоите лични… — Тя погледна към почти празната бутилка от уиски: — … лични навици.

За да й докаже, че не се влияе от думите й, Чарлс отпи още една голяма глътка уиски.

— Просто ми кажи какво искаш и се махай!

— С най-голямо удоволствие. — Тя отново погледна бележките си. — Потънал си до шия в дългове, Чарлс, и твоите кредитори… — Лора мило се усмихна — … комарджиите, не са много приятни на вид. Чух, че искали да ти одерат кожата.

— Ще се справя.

Той се постара да изглежда напълно безразличен.

— Не се и съмнявам. Вече си представям какво ще пише в некролога.

— Твоята загриженост е покъртителна.

Тя леко почука с писалката по масата.

— С най-голямо удоволствие бих си бъбрила цял ден с теб, но моят живот е доста претоварен. Дошла съм тук, за да ти направя едно предложение.

Лора почака малко, за да види дали обичайната му отмъстителност няма отново да покаже грозното си лице. Предположи, че сега това няма да стане. Гледката пред нея й вдъхваше много повече оптимизъм отпреди. За няколко месеца Чарлс се бе състарил с десет години, физически отпаднал и душевно съсипан, той навярно вече беше готов да преговаря.

— Нека отгатна — уморено каза Чарлс. — Сигурно искаш да купиш моя дял.

Тя кимна.

— Предлагам ти абсолютно същите условия, които беше обещал Сандън.

Той изглеждаше явно учуден.

— Никога няма да ви разбера. Ако бях на ваше място, щях направо да ви размажа.

— Знам — съвсем безстрастно отвърна тя. — Но не искам да се нанасят повече щети на компанията и да се деморализира персоналът. — Лора отвори куфарчето си, извади някакви книжа и му ги връчи. — Всички подробности са тук.

Той огледа документите с леко замъглен, но професионален поглед. Знаеше, че сутринта ще трябва да се запознае по-подробно с тях, но засега му се видя, че условията са като в сделката, която бе уговорил със Сандън.

— Ще ги дам на моите адвокати да ги видят.

— Няма смисъл да се опитваш да увърташ, Чарлс. — Тя стана, готова да си тръгне. — До утре по обяд трябва да вземеш решение. Помисли. Дълговете ти не търпят отлагане.

Когато стигна до вратата, Лора го чу да я вика.

— Сигурна ли си, че условията са същите, както при сделката със Сандън?

— Съвсем същите са.

Тя се спря на прага, надявайки се да получи отговор.

— В такъв случай — каза Чарлс — приемам.

 

 

Когато Лора пристигна в дома на Скорпио, вече се чуваше пукотът от отварянето на бутилките с шампанско. Тя влетя във всекидневната и с радост видя, че Шариф и Серж току-що са пристигнали от Ню Йорк.

— Моите поздравления! — Шариф я притисна силно към себе си и я целуна. Щастлива, възбудена и изпълнена с облекчение, тя усети, че главата й се върти.

— Баща ти би искал точно това — добави Серж и силно я прегърна.

Все още леко пиян след тричасовия си обяд със Сами, Даниел Будон бе решил да продължи да пие.

— За Бижутерска къща „Готие“! — каза той и вдигна чашата си.

Набързо събраният „боен съвет“ го последва.

— Ах, ти, стари разбойнико! — Скорпио добродушно потупа Даниел по гърба. — Признай си. Ще ти липсва възможността да дразниш Сами.

Даниел силно изсумтя, тъй като мехурчетата от изпитото шампанско го погъделичкаха по носа.

— Я вижте кой го казва! Ако попиташ Сами, той ще ти каже, че именно твоята песен го е довършила. — Даниел си пое дълбоко дъх и запя с дрезгав глас: „Че си щастлив повтаряше ми често, но днес ми казваш, че момичето ти е злочесто…“

В един ъгъл на стаята Мейзи кротко седеше и галеше Кланси по ушите. Разтревожена от мълчанието й, Лора се приближи и седна до нея.

— Хайде, развесели се малко! Предполага се, че празнуваме. — Лицето на Лора изведнъж помръкна. — Да не би вече да си размислила? Знам, че това са страшно много пари.

— Не се притеснявам за парите. — Мейзи потупа Лора по ръката. — Всичко мое е и твое. Просто…

Възбудената и разтревожена Фло прекъсна разговора им.

— Извинете, госпожо, брат ви е на телефона. Казах му, че сте заета, но той настоява да говори с вас.

Мейзи я погледна изплашено.

— Точно това очаквах. Най-добре е да отидеш да поговориш с него.

Лора влезе сама в кабинета и вдигна телефонната слушалка. Чарлс явно не беше в настроение да любезничи. Той премина направо към същината на въпроса.

— Има една подробност, на която не сме обърнали внимание.

— Слушам те. — Тя седна в широкия въртящ се стол, тапициран с кожа, и сложи чашата си с шампанско на бюрото. Порой от мехурчета весело се устреми нагоре.

— „Божествената звезда“.

Тя наблюдаваше как миниатюрните пъргави мехурчета се стопяват във въздуха.

— Какво искаш да кажеш?

— Досети се сама. — Смехът му прозвуча гръмко и невесело. — Мислеше си, че си ме изпързаляла, но в края на краищата аз ще се смея последен.

Лора усети, че стомахът й се свива.

— Нима предлагаш сериозно „Божествената звезда“ да остане у теб?

— О, ама разбира се. — Гласът му беше леден. — Нека го наречем един малък спомен от нашия скъп покоен баща.

— Негодник!

— Хайде сега. Няма защо да избухваш. — Сладникавият му глас я ядоса още повече.

— Не по-зле от мен знаеш, че татко искаше този диамант да остане в музея „Виктория и Албърт“?

— Така ли? Така ли? Всъщност аз въобще не си спомням подобно нещо. Я ми кажи, записано ли е някъде?

— Ти знаеш, че не е записано никъде! Татко не успя да го направи. Но ти също така знаеш…

— Виж какво — прекъсна я Чарлс. — Както ти самата спомена днес следобед, персоналът на фирмата е съвсем деморализиран. Несигурността е ужасно нещо. Скоро най-верните служители на татко групово ще напуснат фирмата.

— Имаш предвид онези, които още не си уволнил?

— Нека го наречем естествен подбор, а?

— Как смееш да ми говориш така! Морис е работил при…

— Нека не се ровим в разни дреболии. — Гласът му изведнъж стана груб. — Докъде бях стигнал? О, да, „Божествената звезда“. Както ми каза днес следобед, имам време до утре, за да взема решение.

След тези думи той затвори телефона.

Когато тя се върна във всекидневната, празненството вече бе прекратено.

— Какво иска? — попита Мейзи, страхувайки се от най-лошото.

Лора тежко се отпусна в едно кресло.

— Само „Божествената звезда“.

Мейзи поклати глава.

— Знаех си, че ще ни погоди някакъв номер.

Шариф се приближи и седна до Лора.

— Не бива да отстъпваш.

— Не, не бива — обади се Скорпио. — Обади му се веднага и му кажи да върви по дяволите.

Даниел кимна утвърдително.

— Почакай, докато „Гедфлай“ му види сметката. Ще му се стори, че е по-добре да не беше се раждал.

— Трябва да му го дадем! — Острият тон на Мейзи стресна любвеобилния Кланси и го накара да излае.

— Хайде стига! — обади се Скорпио, който беше не по-малко слисан. — Няма да се оставим на този негодник да ни шантажира, нали така?

— Той само се опитва — каза Серж и дръпна дълбоко от голямата си пура. — Предлагам изобщо да не му обръщаме внимание. След два-три месеца сам ще дойде да ни моли.

Сините очи на Шариф бяха потъмнели от гняв. Той стисна ръката на Лора.

— Не бива да отстъпваш. Трябва да отвърнеш на удара с удар. Той не разбира от нищо друго.

— Аз съм съгласна с Мейзи. — На лицето на Лора се появи странно изражение. — Името на Готие вече достатъчно пострада. Нека Чарлс вземе проклетия диамант.

— Не! — в един глас извикаха четиримата мъже.

— Не е време за компромиси — умолително каза Шариф. — Време е за разплата!

Лора впери поглед в лицето му.

— Може би точно това имам предвид.