Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Prime Luci del Mattino, (Пълни авторски права)
Превод от италиански
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3 гласа)

17 май

Разбрах кои са важните за мен неща в един мъж. Как се отнася към мен.

Как ме чука.

През този период от живота ми изпитваното от мен усещане за освобождение съдържаше в себе си чувство за всемогъщество. Точно както когато си тийнейджър, си убеден, че всичко ти е ясно. Вече не долавях границите и рамките на онова, което изживявах, пометена от еуфорията на срещите ни.

Един ден той ме попита:

— Какво желаеш?

— Нищо по-различно от това, което правим.

— Иска ми се да разбера, имаш ли някакви фантазии?

— Обичам да влизам в дома ти и да не знам какво ме очаква.

— Тоест нямаш никакво специално желание… Сигурна ли си?

Винаги съм се срамувала от фантазиите си и той усети, че се чувствам притеснена.

— Погледът ти, изражението, изписано в момента на лицето ти, е едно от най-еротичните, секси и съблазнителни неща, които някога съм виждал. Свянът в теб е изключително чувствен. Не се тревожи. Ако се срамуваш, не ми казвай.

Не знаех дали да му доверя еротичната фантазия, която беше изникнала в ума ми, страхувах се да не би да ме вземе на подбив, въпреки че никога не би го сторил. Осмелих се:

— Би ми харесало да го направя на открито. В парка, на плажа, в някоя уличка нощем… Някъде на открито.

— Хубаво… Заради чувството за свобода или заради риска да ни видят?

— Не знам, никога не съм се замисляла, най-вече защото никога не съм го правила. А ти?

— И аз. Никога ли не си имала фантазии, докато се любим?

Всъщност веднъж ми се беше случило, но не знаех дали да му кажа. Страхувах се да не си помисли, че си фантазирам, понеже не съм задоволена.

— Хубаво е да имаш фантазии, докато се любиш, и не означава, че не ти харесва това, което правиш — все едно четеше мислите ми.

— Да, случи ми се веднъж. А ти? Какви са твоите фантазии? Знам, че сега ще ми изредиш безкраен списък.

— Да си призная, съвсем не са много. Но мисля, че „непознатата“ ми е любимата.

— Как „непознатата“?

— Жена, която не познавам: среща във влак, в самолет, в бар. Да се любя с жена, за която знам малко или нищо. Това е нещо непредвидено, което се случва на момента, за което са нужни само шепа разменени погледи.

— Случвало ли ти се е?

— Няколко пъти.

— Ще ми разкажеш ли за някой от тях?

— Във влака за Рим. Седях срещу една жена. Пътуваше по работа: компютър, папки, непрестанни разговори по телефона. От време на време се поглеждахме. Бегла усмивка, „извинявай“, ако неволно се побутнехме. В един момент реших да прескоча до вагон-ресторанта и я попитах дали иска нещо. Отговори ми, че не иска.

„Сигурна ли си?“

„Всъщност не, може да изпия едно кафе, но ако нямаш нищо против, ще дойда с теб.“

Пихме кафе, каза ми какво работи, къде отива и как се казва. На връщане към купето, във връзката между два вагона я хванах за ръката, притеглих я към себе си и се целунахме.

— И влязохте в тоалетната и се любихте там ли?

— Не, само се целунахме. Когато се върнахме на местата си, седнах до нея. Продължихме да работим, но без някой да забележи, галех крака й под полата. Вечерта, след като всеки приключи с работната си вечеря, отидох при нея в хотела.

— Звучи възбуждащо. Никога не съм се любила с мъж при първата ни среща.

Спомних си как вечерта, в която бях излязла на вечеря с приятелките си, си бях представила, че се люби с друга жена, а аз бях с тях. Разказах му го, защото исках да кажа нещо, нарушаващо табутата ми, нещо, отиващо отвъд фантазията ми за секс на открито, която в момента ми се струваше дори малко банална. Почти се срамувах, че имам само тази еротична мечта.

— Да се любя с мъж и жена, едновременно.

Веднага щом го изрекох, се уплаших, така че добавих моментално:

— Това е само фантазия, не знам дали наистина би ми харесало да опитам.

— А как си представяш тази жена?

Помъчих се да сменя темата, защото ме беше страх да не навлезе в прекалени детайли.

— Това е една от онези фантазии, които е по-добре да си останат такива.

— Добре, кажи ми само каква би предпочела да бъде: руса, тъмнокоса, с големи гърди, слаба…

Не знам защо, но му отвърнах:

— Преди всичко ми се иска да бъде чиста, трябва да е чиста жена, а също и елегантна…

Той се усмихна широко и ме прегърна, сигурно го накарах да изпита нежност. Кой знае защо му отговорих така.

— Но чиста руса или чиста тъмнокоса? — попита ме през смях.

— Не знам. Със сигурност жена, която не познавам, с приятелка никога не бих успяла. А и трябва да бъде спонтанно, не върви да го обсъждам на маса. Така или иначе, не мога да си представя как би трябвало да изглежда, каква да бъде. Ще ми се да е красива, и толкова.

Стана, за да изпие чаша вода, и ме попита дали искам и аз.

— Да, благодаря.

Бях доволна, че сме приключили с тази тема.