Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Prime Luci del Mattino, (Пълни авторски права)
Превод от италиански
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3 гласа)

26 април

Снощи, след като писах, дълго лежах будна. Сънят така и не идваше. Когато Паоло влезе в стаята, не се престорих, че спя, както правя често, а запалих нощната лампа и седнах в леглото. Той се съблече и отиде в банята. Исках да разговаряме за нашите отношения, но не знаех откъде да започна, как да подхвана темата. Исках да му призная, че съм се качила в стаята не защото ми е било зле, а просто защото вече не ми се живее така. Исках да му кажа, че бракът ни не е такъв, какъвто съм си го представяла, и че заслужаваме повече. Не исках да се караме, а просто да погледнем действителността в лицето и спокойно да вземем решенията, нужни за един по-добър живот, както за мен, така и за него. Исках да започне да си задава въпроса какво желае от живота.

Толкова бях мислила за този момент, а като настъпи и започнах да говоря, вълнението изчезна за секунди. Паоло излезе от банята, сложи телефона си да се зарежда и ми каза:

— Няма да включвам алармата, без това утре тръгваме след обяда. Когато се събудим, тогава.

— Паоло, трябва да говоря с теб…

— Надявам се, темата не е оплетена, че май пийнах повечко и нещо не съм много в час.

— Искам да говорим за нас, за нашите отношения, имам нужда да разбера.

— Не, моля те, Елена, не тази вечер. В планината с приятели сме, вечерята беше приятна, забавлявахме се, моля те, не разваляй всичко с обичайната си параноя. Не може ли да говорим утре у дома?

— Това моето не е параноя.

— Каквото и да е, да го оставим за утре. Късно е, пил съм и съм уморен.

След секунда тишина стана от леглото и се приближи към моето. Опита се да ме целуне.

— Хайде, направи ми местенце при теб и ще ти помогна всичките ти лоши мисли да отлетят.

— Моля те, Паоло, остави.

— Виждаш ли? Ти си тази, която усложнява всичко, аз винаги съм готов да намеря решение, да загърбя гордостта в полза на добрите ни отношения, а ти все критикуваш, но после оставаш затворена в себе си и въобще не ми помагаш. Аз направих каквото се искаше от мен. Ти си тази, която не иска, даже и тая вечер. Лека нощ. Надявам се, че нощта ще ти донесе съвет и ще ти помогне да разбереш какъв човек си станала.

Хотелската стая се беше смалила наполовина. Бях разочарована. Мислех си, че може би е прав, че нито моментът, нито ситуацията са подходящи. Докато в мен се надигаше леко чувство за вина затова че не се бях държала добре тази вечер, в която той само искаше да му бъде приятно, чух как захърка и разбрах, че не съм му създала и най-малкото притеснение. На следващата сутрин, когато се събудихме, нито един от двамата не спомена казаното предишната вечер. В колата не бяхме сами, а щом се прибрахме следобеда, си взех душ и отидох право в спалнята. Той се метна на дивана да гледа телевизия.