Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Prime Luci del Mattino, (Пълни авторски права)
Превод от италиански
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3 гласа)

10 март

Преди да напиша какво се случи днес, искам да разкажа какво стана в неделя сутринта.

След като закусих, си направих кафе и го изпих, седнала на дивана. Паоло беше излязъл. В един момент, докато мислех едновременно за много неща, внезапно скочих и започнах да отварям прозорците в къщата. Приличах на луда. Не знам какво ме подтикна да го сторя, но изпитах непреодолим порив да отворя широко всички прозорци, за да влезе повече въздух. После се изкъпах и излязох да се разходя. Дори купих цветя. Тези дни продължавам да се чувствам необичайно. Нуждая се от човек, който да ме изслуша и да ми помогне. Сама успявам единствено да излея на тези страници какво чувствам и изпитвам върху себе си, ала не съм способна да намеря изход от затруднението, в което съм изпаднала. Надявам се само всичко да премине бързо, положението скоро да се оправи и съмненията ми да се стопят.

Обаче се страхувам, че ситуацията се влошава. Днес направих нещо, от което се срамувам. Не мога да си обясня защо постъпих така.

Този месец Силвия получи за втори път букет червени рози в офиса. Момичетата се забавляват, като се шегуват с нея. Напоследък усмивката й е красива, тя е весела и изпълнена с любов. Влиза в офиса и върви, все едно краката й не докосват земята. Днес следобед, преди да си тръгне, ми показа имейл, който беше изпратила до агенцията. Когато го прочетох, забелязах, че е объркала част от информацията, която бяхме обсъдили преди това. Реагирах прекалено остро. Скарах й се на висок глас, а това не е типично за мен. Дори не знам защо го приех толкова навътре. На няколко пъти Силвия се разплака. Моментално след това се разкаях за поведението си и й се извиних, като измислих една лъжа: казах и че току-що съм получила лоша новина.

Тази вечер дойдоха приятели на вечеря. Поднесох им задушени зеленчуци и филета от риба тон, овкусени с балсамов оцет и семена от сусам.

Дарио ми каза, че не заслужавам такъв добър съпруг като Паоло. Не говореше сериозно, но въпреки това се подразних. Уморих се да ми повтарят, че Паоло е прекрасен човек, че ме обича и че съм голяма щастливка с такъв съпруг. Добър е, прекрасно знам това, ала истината е друга и хората, които не живеят в тази къща, няма как да го знаят. Разбира се, почти никога не се караме, уважава ме… Но освен това никога не ме целува и не ме прегръща, нито пък ме завлича в леглото.

Чувствам се сама в тази къща, в този брак, чувствам се сама дори когато се возя с него в колата.