Серия
Мики Холър (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gods of Guilt, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 17 гласа)

9.

Пристигнах в „Препечена филийка“ по-рано от уговореното, изчаках десет минути за маса и след това седнах на нея и пих кафе цели четирийсет и пет минути. Имаше опашка от хипстъри от Западен Холивуд: изобщо не бяха щастливи, че монополизирам заветната маса, а дори не поръчвам храна. Седях приведен и си четях електронната поща до 13:30, когато Стейси Звездооката се пльосна на стола срещу мен, обвита в гъст облак парфюм.

Прическата, която си бе направила, беше сребърноруса щръкнала перука със синкави нюанси по краищата. Отиваше на ужасно бледата й, почти синкава кожа и броката вместо сенки на клепачите. Предположих, че хипстърите, които ме мразеха, задето им заемам масата, вече бяха пред апоплектичен удар. Стейси Звездооката изобщо не се вписваше в обстановката. Изглеждаше като избягала от корицата на албум на глемрок банда от 70-те години на миналия век.

— Значи ти си адвокатът — каза тя.

Усмихнах се съвсем делово.

— Аз съм.

— Гленда ми е разказвала за теб. Казваше, че си сладък. Но не каза, че си и хубавец.

— Коя е Гленда?

— Жизел. Когато се запознахме във Вегас, беше Гленда Давил, Добрата вещица.

— Защо си е сменила името, като е дошла тук?

Тя сви рамене.

— Хората се променят. Беше си все същата обаче. Затова продължих да й викам Гленда.

— Значи ти си дошла първа от Вегас, а тя те е последвала?

— Нещо такова. Но поддържахме връзка. Тя проверяваше кои номера вървят тук и кои не. Казах й да дойде, ако иска, и тя дойде.

— И ти я свърза с Андре.

— Да, за да й направи онлайн профил и да приема поръчките.

— Откога познаваш Андре?

— О, не от много отдавна. Дали ще ни обслужат скоро?

Беше права. Сервитьорката, която на всеки пет минути ме бе питала много настойчиво дали ще поръчам нещо, сега я нямаше никаква. Предположих, че Стейси действа така на хората, особено на жените. Привлякох вниманието на едно момче, което отсервираше, и го помолих да повика сервитьорката.

— Как се свърза с Андре? — попитах, докато чакахме.

— Много лесно. Влязох в интернет и започнах да разглеждам сайтовете на другите момичета. Той беше администратор на по-добрите. Писах му по мейла и така се запознахме.

— Колко сайта администрира?

— Не знам. Трябва да питаш него.

— Да си чувала Андре да е тормозил физически някои от жените, с които е работил?

Тя изхихика.

— Като истински сводник ли?

Кимнах.

— Не. Когато иска да сплаши някоя, си има хора за това.

— Какви хора?

— Не им знам имената. Знам само, че никога не посяга. На няколко пъти някакъв тип се опитвал да му вземе бизнеса и той трябвало да го спре. Поне така ми каза.

— Да му вземе интернет бизнеса ли?

— Да, нещо такова.

— Знаеш ли кой?

— Не, не знам никакви имена. Само каквото ми е казал Андре.

— Ами тези, които сплашват от негово име? Виждала ли си ги?

— Видях ги веднъж, когато имах нужда от тях. Някакъв тип не искаше да си плати и аз се обадих на Андре, докато клиентът беше под душа. Неговите хора се появиха ей така. — Тя щракна с пръсти. — Накараха го да си плати. Онзи си мислеше, че понеже е водещ на някакво шоу в кабеларка, за което никой не е и чувал, няма нужда да си плаща. Всички си плащат.

Сервитьорката най-накрая дойде. Стейси си поръча бекон, маруля и домат върху препечена филийка (какво друго?) и диетична кола. Аз избрах салата с пилешко и кроасан и преминах от кафе на студен чай.

— От кого се криеше Гленда? — попитах веднага щом пак останахме сами.

Стейси понесе много спокойно рязката смяна на посоката.

— Нима всички не се крием от някого или нещо?

— Не знам. С нея така ли беше?

— Никога не е говорила за това, но често си гледаше зад гърба, ако ме разбираш. Особено веднага след като пристигна тук.

Доникъде нямаше да стигнем така.

— Какво ти е разказвала за мен?

— Че когато преди живяла в града си бил неин адвокат, но вече не можела да ти се обади, ако я арестуват.

Сервитьорката ни донесе питиетата и аз я изчаках да се отдалечи.

— Защо не е можела да ми се обади?

— Не знам. Защото всичко щяло да се разплете.

Не очаквах този отговор. Мислех, че ще ми каже, че Гленда не е можела да ми се обади, защото така е щяла да се издаде, че ме е излъгала.

— Да се разплете? Това ли бяха точните й думи?

— Да, точно така казваше.

— Какво е имала предвид?

— Не знам, тя така си говореше. Казваше, че всичко щяло да се разплете. Не знам какво е имала предвид, а и тя не ми е обяснявала.

Стейси започваше да показва признаци на досада. Облегнах се назад и се замислих. Освен да ми каже няколко озадачаващи думи, тя с нищо не ми помогна. Сигурно бе глупаво от моя страна да си мисля, че Глория Дейтън — ако изобщо това бе истинското й име — се е доверила на друга проститутка за далечното си минало.

Знаех само, че цялото това нещо ме потиска. Глория/Гленда/Жизел беше неразривно свързана с този начин на живот. Не бе успяла да го напусне и накрая той й бе отнел всичко. Все същата стара история и най-много след година щеше да бъде забравена и заменена със следващата.

Храната ни пристигна, но бях загубил апетит. Гледах как Стейси Звездооката маже майонеза върху бекона, яде като малко момиченце и си облизва пръстите след всяка хапка. Но и това не ми повдигна настроението.