Серия
Загадки (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Istanbul puzzle, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и начална корекция
sqnka (2018)
Допълнителна корекция и форматиране
asayva (2018)

Издание:

Автор: Лорънс О'Брайън

Заглавие: Истанбулска загадка

Преводач: Димитър Добрев Димитров

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 978-954-26-1242-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6384


Можем да узнаем за края си още от началото.

Джон Денъм, 1615–1669

1

Ледена пот избиваше по челото на Алек. Но той беше оптимист. И то твърде голям. Отвличането в ислямския свят почти винаги се правеше заради изнудване — така беше чувал. Но появата на огромния нож, с който можеше да се изкорми мечка, промени всичко…

Алек сломено поклати глава. Само преди час седеше щастлив в хотелската си стая — място, което сега оставаше недостижимо като детска мечта.

Сърцето му биеше лудо, сякаш щеше да изскочи. Той се огледа. Дали в тази зала с колони имаше още някой, към когото да се обърне?

Мъничкото като мънисто око на видеокамерата премигна. Алек потръпна, изпъвайки оранжевото найлоново въже, с което бе вързан за гладката колона. Въздух с дъх на плесен изпълни ноздрите му. Трепереше като трескав.

Когато преди час двамата мъже влязоха в хотелската му стая, той тръгна спокойно с тях. Каква глупост! Защо не изкрещя или не скочи през прозореца, след като срещна погледа на онова копеле, суров и непреклонен? А сега бе твърде късно…

— Пуснете ме! — извика той.

Гласът му отекна. Една ръка го хвана за рамото. Той мяташе глава на всички страни, изпружил врат. Въжето стягаше здраво глезените, коленете и гърдите му, спирайки дъха му…

Ножът проблесна зловещо във въздуха. Сега можеше да му помогне само молитвата, на която го научи майка му:

Agios o Theos, Agios Ischyros, Agios Athanatos, eleison imas![1]

Затвори очи. Тялото му сякаш се вледени. После върху гърдите му се стовари гореща вълна, разля се по нозете му и го погълна. Край него се надигна отвратителна воня.

И се възцари зловещо спокойствие.

Алек огледа старинната зала, запечатвайки в съзнанието си редовете с колони, подобни на гора. Входът, който откри, сигурно беше зазидан преди повече от петстотин години, още преди древният град Константинопол да падне под напора на мюсюлманската армия и името му да се промени на Истанбул. Там долу имаше съкровища, за които всеки директор на музей би дал живота си. Но сега му се искаше никога да не бе намирал това място…

Втренчи се в алуминиевите маси наблизо. Онова, което съзря върху тях, го ужаси.

Към него се понесе черна мъгла. Дали Шон ще разбере какво се е случило?

Agios о Theos, Agios…

Минута по-късно бликнаха два кървави фонтана, високи шестдесетина сантиметра, от лявата и дясната му артерия. Плътта край тях грееше с копринен блясък. Гърдите на Алек потръпнаха, но очите му бяха затворени, а лицето му остана спокойно…

Бележки

[1] Свети Боже, Свят и могъщ, Свят и безсмъртен, смили се над нас! (гр.). — Б.пр.