Серия
Нощно море (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Gold, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Дейвид Ангстън

Заглавие: Златният дявол

Преводач: Елена Кодинова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Мариела Якимова

ISBN: 978-954-585-783-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6911


На баща ми, най-добрия човек, когото познавам.

Бележка на автора и благодарности

За да изясня още в началото едно възможно объркване, нека заявя направо, че аз не съм Джак Дюран. Въпреки че имаме повърхностна физическа прилика с човека, разказал ми историята, която следва, той не ми е роднина, нито приятел, дори не и бегъл познат. Както става с всички нас в някой момент от живота ни, двамата се събрахме по силата на обстоятелства само отчасти под наш контрол. Тъмната същност на тези обстоятелства е по-добре да останат в мрака, но резултатът от срещата ни лежи пред вас, огрят отвсякъде от слънчева светлина.

Дали си е струвало да преразкажа историята на Джак, оставям да прецениш ти, любопитни читателю, попаднал на тази книга. Сблъсъкът на любопитството и шанса въведе още един напълно непознат човек в заверата. Ще се постарая да бъда позитивен и ще обявя от самото начало нашата тройна среща за триумф на „случайните находки“. Този сложен термин на късмета идва от старата приказка „Тримата принцове на Серендип“. В нея се разказва за трима голобради юноши, които по време на пътешествията си открили неща, които не търсели. Тяхната история е далечно ехо на нашата. В нея е смисълът на това, което Джак казва, като цитира типичните афористични прозрения на отнесения си брат Дан: „Причинно-следствената връзка на съвпадението на последиците може и да не е сама по себе си последствие на съвпадения“.

По-лесно е да го кажеш, отколкото да го разбереш.

Сега с ваше разрешение, както и с удоволствието от продължаващото ви любопитство на участник в заверата, искам да благодаря на много хора. Те всички някога са ми били непознати, макар че сега ми е трудно да го повярвам.

Първо, на уникалния, успял съвсем сам, медиен магнат Кен Атчити, божествен литературен мениджър и дяволски съперник на тенис: твоето насърчение ми даде сили да поема риска, твоят ентусиазъм не ми позволи да се откажа, а най-вече твоето приятелство ме подкрепяше докрай.

На Томас Дън и Питър Улвъртън, двама от малкото хазартни типове, останали в книгоиздаването. Благодаря ви, че ми предложихте място край масата в такъв късен час на нощта.

На приятелите ми от AEI и Writer’s Lifeline: Чи Ли Уонг, дългогодишна сътрудничка и любима фатална жена, Андреа Макиън, чиито свежи прозрения, както винаги бяха проницателни и прагматични, Маргарет О’Конър, моя деликатен съучастник в сянка, Майкъл Кюсиак, най-младия от някогашните холивудски разказвачи, и винаги полезната и надеждна Бренда Луи, без която всички щяхме да загазим сериозно.

Тази книга дължи много на своята забележителна, внимателна и прецизна редакторка Индия Купър. Благодаря и на капитан Рик, който ръководи най-добрия плавателен чартър в Лос Анджелис и който ми помогна да премина през коварни води, на острия поглед на Дейвид Фриймън, който ме преведе през също така коварни земи, на моите търпеливи преводачи от испански Силвия Резендиз и „Джили Бийн“ Беронио, на скъпите ми приятели Рой Фрейрик и Дебра Нийл, едни от най-добрите сценаристи в Лос Анджелис, чието мнение и подкрепа високо ценя, на писателя, кинематографиста и фотографа Дърк Уейлс, който със светлия си пример ме научи какво е да си истински мъж, и на моята мъдра и винаги оцеляваща майка Рут, която вярваше въпреки домогванията на дявола и така ми даде друг красноречив урок.

Трябва да спомена още един човек, жената, която на първата ни среща накара сърцето ми да я припознае като близък човек. Без безкрайната и непоколебима любов, която ми даде, нямаше да мога да напиша тази книга, нямаше по всяка вероятност изобщо да стана писател. Ти си моето съкровище, Джоана, и винаги ще разтуптяваш сърцето ми.

И накрая, искам да кажа няколко думи за капитан Белочек, който ако беше жив днес, без съмнение щеше да иска да благодари на великолепния Карл Сейгън за провокативната му книга „Драконите на Едем“. Лео се натъкнал на нея, докато се криел зад лавиците на библиотеката „Хук“ по време на срещата на випуска си, двайсет години след завършването в Оксфорд през 1978 година. Ако отида още по-назад, съм сигурен, че ще иска да благодари и на високоценената психоложка Мари-Луис фон Франц, на чиято забележителна лекция се озовал като младеж в Цюрих през приказната зима на 1957 година.

Като се замисля — отново Джак говори в мен — и се сетя, че тези трима наследници на Серендип вече са се върнали при звездния прах, от който са сътворени, със сигурност любимият ми капитан е в по-благоприятно положение да благодари лично.

От автора

 

 

Въпреки че голяма част от видимия свят изглежда създаден с любов, невидимите пластове са сътворени със страх.

Хърмън Мелвил