Серия
Линкълн Райм (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cold Moon, ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

28.

14.28 ч.

Като обсада на средновековен замък.

Сакс, Бейкър и Пуласки стояха с Бо Хауман на ъгъла при църквата в едно безлично кварталче на Челси. Полицаите от специалния отряд тихо бяха заели позиции около сградата.

Църквата имаше врати само колкото да покрие изискванията за противопожарна безопасност, и на повечето прозорци имаше железни решетки. Те затрудняваха бягството на Джералд Дънкан, но също и достъпа на полицаите до сградата. Това, от своя страна означаваше, че има по-голяма опасност убиецът да е поставил смъртоносни клопки около вратите или да посрещне нападателите със стрелба. Шейсетсантиметровите каменни стени също увеличаваха риска, защото не позволяваха използването на термични и звукови сензори; просто нямаше начин да разберат какво има вътре.

— Какъв е планът? — попита Амелия Сакс и погледна застаналия до нея Бо Хауман.

Денис Бейкър стоеше наблизо, с ръка на ръкохватката на пистолета. Нервно оглеждаше улиците и тротоарите, което подсказваше, че отдавна не е участвал в тактически операции — ако изобщо някога е участвал. Тя все още му бе сърдита, задето я шпионираше, и не му съчувстваше особено.

Рей Пуласки също държеше ръката си на оръжието, потропваше с крака и тревожно гледаше внушителната, прашна сграда.

Хауман обясни, че отрядите ще извършат динамично нахлуване през всички врати едновременно, след като ги взривят. Нямаха друга възможност — вратите бяха твърде дебели, за да се разбият с таран — но взривовете щяха да издадат присъствието им и да дадат на Дънкан време да се подготви. Какво щеше да направи престъпникът, когато чуе гръм и стъпките на нападателите?

Да се предаде?

Много престъпници постъпват така.

Някои обаче не. Изпадат в паника или си въобразяват, че могат да надвият десетина въоръжени полицаи. Сакс смяташе, че Дънкан няма да е склонен да се предаде.

Нямаше начин да разберат, докато не влязат.

Сакс зае позиция при страничната врата, а Бейкър и Пуласки останаха на командния пункт с Хауман.

Сакс чу гласа на командира от слушалките си:

— Взривовете са заложени… Отрядите да докладват.

Отряди А, В и С обявиха, че са готови.

С хриплив глас Хауман извика:

— Внимание… Пет, четири, три, две, едно.

Чуха се три малки експлозии и трите врати паднаха едновременно, на улицата се включиха автомобилни аларми, прозорците на близките сгради потрепериха. Полицаите нахлуха в църквата.

Оказа се, че опасенията им от въоръжен отпор и смъртоносни клопки са били неоснователни. Лошата новина беше, че сградата е празна. Часовникаря или бе най-големият късметлия на земята, или пак ги очакваше. Защото го нямаше.

* * *

— Виж това, Рей.

Амелия Сакс стоеше на прага на малко килерче на горния етаж в църквата.

— Зловещо е — измърмори младежът.

Наистина, така беше.

Пред тях до стената бяха наредени пет часовника с фазите на луната, изобразени като лица. Лицата гледаха тайнствено, полуусмихнати, полуозъбени, сякаш знаят колко точно време ти остава до края и с голямо удоволствие ще отмерват всяка секунда.

Само единият тиктакаше и шумът изнервяше Сакс. Зловещото лице на луната и търпеливото цъкане на механизма сякаш им се подиграваха.

Пуласки бе закопчал гащеризона си за огледи и беше сложил пистолета си отвън. Сакс смяташе да огледа тук, където според Винсънт двамата мъже са прекарвали повечето време, а новобранецът — да се заеме с долния етаж на църквата.

Пуласки кимна и тревожно огледа тъмните коридори, сенките. Миналата година бе получил сериозен удар по главата и началникът му искаше да го изтегли от активна служба, да го сложи на чиновническа длъжност. Той обаче се беше възстановил от нараняванията и просто не позволи да го отстранят от истинската полицейска работа. Сакс знаеше, че понякога се плаши. По очите му виждаше как се колебае дали да предприеме едно или друго действие. Въпреки че винаги се решаваше да действа, Сакс знаеше, че много полицаи биха предпочели да не работят с него. Тя обаче предпочиташе да има за партньор човек, който всеки път преодолява страховете си. Човек с кураж.

Никога не би се поколебала да работи с него.

Тя бързо си даде сметка какво означава това и мислено добави: „Ако остана в полицията“.

Пуласки избърса дланите си, които се потяха въпреки студа, и си сложи гумени ръкавици.

Докато си разделяха апаратурата за събиране на веществени доказателства, тя каза:

— Научих, че са те нападнали, докато си извършвал огледа на джипа и гаража.

— Да.

— Гадна работа.

Той се засмя, което означаваше, че е разбрал — тя го окуражаваше, че е нормално да е неспокоен. Пуласки тръгна към вратата.

— Рей.

Той спря.

— Между другото, Райм каза, че си се справил отлично.

— Наистина ли?

„Може да се каже — помисли си тя. — Не с толкова много думи, но все пак това е Райм.“

— Да, така каза. Хайде сега да разринем тази кочина. Искам да пипнем мръсника.

— Дадено.

Той се усмихна широко.

— Това не е коледен подарък — добави Сакс. — Това е работа.

Кимна му да върви.

Не намериха нищо, което да подсказва коя ще е следващата жертва, но поне събраха доста улики.

От стаята на Винсънт Рейнолдс Сакс събра проби от десетина вида различни бързи закуски и напитки, а също свидетелства за не толкова безобидните му апетити — презервативи, тиксо и парцали, вероятно за запушване устата на жертвите. В помещението беше пълна неразбория. Миришеше на мръсни дрехи.

В стаята на Дънкан тя намери списания за часовници (без етикети за абонамент), часовникарски и други инструменти (включително клещи за тел, с които вероятно бе срязал оградата на първото местопрестъпление), както и дрехи. Помещението беше зловещо чисто и безупречно подредено. Леглото бе оправено като в казармата. Дрехите бяха идеално подредени в гардероба (с отрязани етикети, забеляза тя), на еднакви разстояния между закачалките. Предметите на бюрото бяха поставени под прав ъгъл едни спрямо други. Той внимаваше да не издава нищо за характера си — имаше два музейни каталога, от Бостън и от Тампа, скрити под кошчето за боклук, но макар да подсказваха, че е бил в тези градове, те не сочеха към града, от който Винсънт твърдеше, че е дошъл — „някъде на запад“. Имаше също четка за събиране на кучешки косми.

Сакс намери също улики от предишните престъпления — руло тиксо като това, което бе използвал в уличката и вероятно за запушване на устата на жертвата от кея. Откри стара метла, изцапана с пръст, фин пясък и сол. Предположи, че с нея е помел местопрестъплението след убийството на Теди Адамс.

Сакс се надяваше да намери нещо, което да й подскаже къде е следващата жертва. В малка пластмасова купичка имаше няколко монети (без отпечатъци), три химикалки „Бик“ (също без отпечатъци), разписки от покрит паркинг в центъра на града и от аптека в Уестсайд, кибрит (с три липсващи клечки) от ресторант в Горен Ийстсайд. Освен това откри чифт обувки, между чиито грайфери се бяха задържали частички зелена боя, и празна бутилка от спирт.

Нямаше пръстови отпечатъци, но имаше много памучни влакна като намерените в джипа. Сакс откри найлонов плик с десетина чифта гумени ръкавици, но нямаше етикет от магазина или касова бележка. По плика нямаше отпечатъци.

На долния етаж Рей Пуласки не намери много неща, но имаше нещо любопитно. В една от баните по тоалетната чиния имаше отложен фин бял прах. Трябваше да го изследват, за да определят от какво е, но той смяташе, че е от пожарогасител, защото в един плик за боклук при вратата имаше кутия точно от такъв уред. Новобранецът внимателно огледа картона, но не откри етикети, подсказващи откъде може да е бил купен.

Нямаха представа защо е бил използван пожарогасителят. В банята нямаше следи от пожар.

Сакс поиска да я свържат с Винсънт в ареста и той й каза, че Дънкан наистина е купил пожарогасител, но не знаеше защо го е използвал.

След като попълниха картончетата за съхранение на уликите, Сакс и Пуласки излязоха при Бейкър, Хауман и другите. Сакс се обади на Райм и разказа какво са открили.

Докато описваше уликите, Райм накара Том да ги записва на дъската.

— Бостън и Тампа ли? — попита Райм за музейните каталози. — Винсънт може и да греши. Изчакай.

Купър провери в Управлението за превозните средства и Статистическата служба за Джералд Дънкан в тези градове, но макар че имаше хора с такова име, възрастта им не отговаряше на описанието на Часовникаря.

Криминалистът замълча за момент.

— Пожарогасител… — измърмори след малко. — Обзалагам се, че го използва, за да направи запалително устройство. Ще използва спирта за гориво. Така ще изгори следващата жертва. И знаеш ли каква е другата особеност на пожарогасителите?

— Предавам се — отвърна Сакс.

— Невидими са. Може да има някой до теб и изобщо няма да му обърнеш внимание.

— Нека да разделим уликите — намеси се Бейкър. — Дано някоя да ни заведе при следващата жертва. Имаме разписка, тези каталози, обувките.

— Каквото щете правете, само да е бързо — изпращя гласът на Райм от радиостанцията. — Според Винсънт, ако не е в църквата, значи е на път към следващата жертва. Може вече да е там.

 

 

Часовникаря

Местопрестъпление едно

Място:

Ремонтен док на река Хъдсън, при 23-та улица.

Жертва:

Неизвестна самоличност.

Мъж.

Вероятно на средна възраст или по-стар. Възможно е да е имал високо кръвно налягане или сърдечно-съдово заболяване (висока концентрация на антикоагуланти в кръвта).

Бреговата охрана и водолази търсят тялото в нюйоркското пристанище.

Проверяват се и сигналите за изчезнали лица.

В Нюйоркския залив е открито яке. Кръв по ръкавите. „Мейсис“, размер 44. Няма други улики. Няма следи от трупа.

Извършител:

Виж по-долу.

Начин на действие:

Убиецът е принудил жертвата да се държи за ръба на кея и да виси над водата, рязал е пръстите и китките й, докато е паднала.

Час на нападението: между 18.00 в понеделник и 6.00 във вторник.

Улики:

Кръв, група АВ положителна.

Парченце от счупен нокът, без лак, широк.

Част от прерязаната метална мрежа, срязана с обикновени клещи за тел, произход — неустановен.

Часовник. Виж по-долу.

Стихотворение. Виж по-долу.

Следи от нокти по дъските на кея.

Няма съществени микроследи, пръстови отпечатъци, следи от обувки и автомобилни гуми.

Местопрестъпление две

Място:

Задънена пресечка на улица „Седар“ при „Бродуей“ зад три делови (задните входове се заключват между 20.30 и 22.00) и една административна сграда (заключва се в 18.00).

Уличката е задънена. Широчина — 5 метра, дължина — 30 метра, настилка — павета. Трупът е бил намерен на пет метра от улица „Седар“.

Жертва:

Тиодор Адамс.

Живущ в Батъри Парк.

Работил в областта на рекламата.

Няма сведения да е имал врагове.

Не е бил задържан от властите, щатски или федерални.

Извършител:

Часовникаря.

Мъж.

Няма намерени съвпадения за името в полицейските картотеки.

Начин на действие:

Гърлото на жертвата е премазано от метална греда, окачена над главата й.

Очаква се докладът от съдебния лекар.

Няма следи от сексуална дейност.

Време на настъпване на смъртта: Между 22.15 и 23 часа в понеделник. Очаква се потвърждение от съдебния лекар.

Улики:

Часовник.

Няма експлозиви, химични или биологични агенти.

— Еднакъв с часовника от кея.

— Няма пръстови отпечатъци, минимално количество микроследи.

— Производител: „Арнолд Продъктс“, Фреймингам, Масачузетс. Предстои справка за дистрибуторите.

Стихотворение, оставено от извършителя на двете место престъпления.

— Отпечатано на обикновена принтерна хартия, мастило за принтер „Лазер Джет“ на „Хюлет Пакард“.

— Текст:

„На небето свети пълна Студената луна.

На земята проснат е трупът.

Минутите изтичат до смъртта

и края на жизнения път“

Часовникаря

— Не фигурира в сайтовете за поезия; вероятно е съчинено от него.

— Студената луна е име на лунен месец, месеца на смъртта.

> Златна щипка за банкноти; няма отпечатъци.

> В пачката има 340 долара, серийните номера не говорят нищо; няма отпечатъци.

> 60 долара в джоба на жертвата, серийните номера не говорят нищо; няма отпечатъци.

> За заличаване на следите е използван фин пясък. Обикновен, чист, без примеси. Може би е смятал да се върне на местопрестъплението?

> Метална греда, 36 килограма, дупки за въжета от двата края. Произход — неизвестен.

> Тиксо, обикновено, но отрязано абсолютно точно, необичайно. Парчета с абсолютно еднаква дължина.

> Талиев сулфат (отрова за мишки) в пясъка.

> Пръст, съдържаща рибни белтъчини — върху жертвата, не върху извършителя.

> Много малко микроследи.

Други:

> Автомобил.

Вероятно шевролет „Бронко“, около тригодишен.

При проверката на регистрационните номера на колите в района в понеделник вечер не са установени глоби.

В нравствения отдел е изпратено искане за проверка на местните проститутки; възможни свидетели.

Разговор с Халърстейн

Извършител:

Направен е фоторобот на Часовникаря — около петдесетте, кръгло лице, двойна брадичка, дебел нос, необикновено сини очи. Над метър и осемдесет, слаб, черна коса със средна дължина, няма украшения, тъмни дрехи. Име — неизвестно.

Знае много за часовниците, кои са колекционерска ценност и какви експозиции има в града.

Заплашил търговеца да мълчи.

Купил 10 часовника. За 10 жертви?

Платил в брой.

Искал часовниците да показват фазите на луната, да тиктакат силно.

Улики:

Часовниците са закупени от Халърстейн във Флатайрън.

Няма отпечатъци по банкнотите, с които е платил, серийните номера не се издирват.

Телефонирал от улични автомати.

Местопрестъпление три

Място:

Улица „Спринт“ 481.

Жертва:

Джоан Харпър.

> Няма ясен мотив.

Не е познавала втората жертва, Адамс.

Извършител:

Часовникаря.

Съучастник.

— Вероятно мъжът, когото жертвата видяла по-рано.

— Бял, едър, с черни очила, шлифер, спортна шапка. Без особени белези. Кара джип.

Начин на действие:

Отключил с шперц.

Начин на нападението — неизвестен. Вероятно е смятал да използва тел за венци.

Улики:

Рибният протеин е дошъл от ателието на Джоан (тор за орхидеи).

Наблизо е имало разсипване на талиев сулфат.

Телта за венци е била отрязана на абсолютно еднакви парчета. (За да се използва като оръжие на убийството?)

Часовник:

— Същият като другите. Няма следи от нитрати (експлозив).

— Няма микроследи.

Няма бележка или стихотворение.

Няма следи от обувки, пръстови отпечатъци, оръжие или друго, което да е забравил.

Черни частици — катран за покриви.

— Поискана е проверка на сателитни снимки от Ню Йорк за откриване на възможните източници.

— Няма конкретен резултат.

Други:

Извършителят е наблюдавал жертвите, преди да ги нападне. Избира ги с цел. Каква?

Има полицейска радиостанция. Да се смени честотата.

Автомобил:

Бежов джип.

Номер — неизвестен.

Обявен за издирване.

В района има 423 собственици на тъмни шевролети „Бронко“. Проверени се за предишни нарушения. Намерени са двама: единият е твърде стар, другият излежава присъда за наркотици.

Автомобилът на извършителя — шевролет „Бронко“

Място:

Намерен на покрит паркинг на улица „Хюстън“ край река Хъдсън.

Улики:

Собственикът на джипа е в затвора. Колата е била конфискувана и открадната от паркинг, където е чакала да бъде обявена за продан в полза на държавата.

Спрян във вътрешността на гаража, далеч от изходите.

Трохи от пуканки, чипс, солети, шоколад, бисквити с фъстъчено масло. Петна от безалкохолно, със захар, не диетично.

Кутия с патрони „Ремингтон“, 32-ри калибър, седем от тях липсват. Оръжието вероятно е „Отоуга Мк II“.

Книга — „Изтръгнати самопризнания“. Ръководство за начини на умъртвяване? Издателят не оказва съдействие.

Черни и посивели косми, вероятно женски.

Няма пръстови отпечатъци, никъде в колата.

Бежови памучни влакна от ръкавици.

Пясък като намерения на уличката при „Седар“.

Отпечатъци от обувки с гладка подметка, размер 47.

Местопрестъпление четири

Място:

Улица „Бароу“, Гринич Вилидж.

Жертва:

Луси Рихтер.

Извършител:

Часовникаря.

Съучастник.

Начин на действие:

Замислен способ на умъртвяване — неизвестен.

Пътища за влизане и бягство — неопределени.

Часовник.

— Същият като останалите.

— Оставен в банята.

— Няма експлозив.

— Петно от спирт за горене, няма други следи.

Няма бележка със стихотворение.

В района няма наскоро ремонтирани покриви.

Няма отпечатъци от пръсти и обувки.

Няма съществени микроследи.

Вълнени влакна от подплата на пилотско яке или кожено палто.

Църква (скривалището на Часовникаря)

Място:

10-то авеню и 24-та улица.

Извършител:

Часовникаря:

— Име — Джералд Дънкан.

Бизнесмен от „запада“, не са известни повече подробности.

— Жена му загива в Ню Йорк — убива за отмъщение.

— Въоръжен с пистолет и ножче за картон.

— Телефонът му не може да се засече.

— Колекционира стари часовници.

— Да се извърши проверка в часовникарски организации.

Няма информация в Интерпол и полицейските картотеки.

Съучастник:

— Винсънт Рейнолдс.

— Работи на временни договори.

— Живее в Ню Джърси.

— Минало — изнасилвания.

Улики:

Пет допълнителни часовника, еднакви с другите.

В стаята на Винсънт:

— Обвивки от закуски, безалкохолни.

— Презервативи.

— Тиксо.

— Парцали (за запушване на устата?).

В стаята на Дънкан:

— Списания за часовници.

— Инструменти.

— Дрехи.

— Каталози за музеи в Тампа и Бостън.

— Тиксо.

— Стара метла с пръст, пясък и сол.

— Три химикалки „Бик“ (без отпечатъци).

— Монети (без отпечатъци).

— Разписка от покрит паркинг в центъра на града.

— Касова бележка от аптека в Горен Уестсайд.

— Кибрит от ресторант в Горен Ийстсайд.

— Обувки с ярка зелена боя.

— Празна трилитрова бутилка от спирт.

— Четка за кучешки косми.

— Бежови ръкавици.

Няма пръстови отпечатъци.

Следи от използване на пожарогасител.

Пожарогасителят може да се използва като запалително устройство със спирт?

Други:

Убил студент в околността на църквата, защото ги видял.

Местният участък проверява.

Колата му е краден тъмносин буик.

Издирва се — сигнали за кражби на коли, убийства, изчезнали лица.

* * *

Сара Слантън вървеше бързо по заледения тротоар към кантората си в централен Манхатън. Стискаше пластмасова чашка с кафе с мляко и една шоколадова пастичка — срамно удоволствие, но заслужено преди дългия ден в офиса.

Нуждаеше се от този сладък стимул, за да се върне на работа, макар че обичаше професията си. Сара беше компютърен програмист в архитектурно ателие — единствена от целия персонал, което я изпълваше с гордост. Майка на шестгодишно дете, тя се беше върнала на работа шест години преди предвиденото заради тежък развод. След един отвратителен ден на щанда за парфюми в „Мейсис“ тя се обади на номера от една обява за компютърни курсове.

Обичаше програмирането и хората, с които работеше (е, поне повечето). Освен това работното време не беше строго фиксирано. Това беше важно за нея, за да може да подготвя сина си за училище сутрин, да го води в девет часа на 94-та улица и чак след това да тръгне за работа в централен Манхатън, а пък кога ще пристигне, зависеше само от прищевките на градския метрополитен. Днес щеше да работи повече от десет часа, а пък утре изобщо нямаше да отиде в службата, а щеше да заведе детето си да напазаруват за Коледа.

Сара прокара електронния си пропуск през ключалката и влезе през задния вход на сградата. Както всеки ден, направи следобедната си тренировка — качи се не с асансьора, а по стълбите. Ателието заемаше третия, четвъртия и петия етаж, но компютърният отдел бе малка стаичка на втория. Беше малко тясно и заедно с нея имаше само още шестима други, но на Сара така повече и харесваше. Шефовете рядко се появяваха и тя имаше възможност да работи, без да се разсейва.

Сара спря за момент на площадката, за да си почине. Посегна към дръжката на вратата и както винаги си помисли: „Защо тия врати не се отварят, без да се налага да се заключват откъм стълбите? Така ще е по-удобно за всички…“

Чу тихо тракане на метал и се стресна.

Обърна се бързо, но не видя никого.

И… това шум от дишане ли беше?

Дали някой не е пострадал?

Да провери ли? Или да извика охраната?

— Има ли някой? Ехо?

Никой не й отговори.

Може би нямаше нищо, помисли си тя и влезе в коридора, водещ към задния вход на офиса й, като се смееше сама на себе си. Отключи вратата и тръгна по дългия коридор на фирмата.

Съблече палтото си, остави кафето и пастичката на бюрото и седна пред компютъра.

Странно. На монитора бе излязъл прозорецът за нагласяне на датата и часа.

С тази програмка оперативната система „Уиндоус“ наглася датата, часа и часовата зона на компютъра. На екрана се виждаше календар с означена днешна дата, а отдясно — часовник с циферблат и местещи се стрелки — под него имаше електронен. И двата отмерваха секундите.

Когато Сара тръгваше за закусвалнята, на екрана нямаше нищо такова.

Нима програмата се беше включила сама? Нямаше причина да стане така. Може би някой е използвал компютъра й, докато я е нямало, макар че нямаше логика да го правят.

Както и да е. Тя затвори прозореца и се приготви да работи.

Погледна надолу. Това пък какво беше?

Под бюрото си Сара видя пожарогасител. И него го нямаше преди. Все нещо ново ще изникне в тази фирма. Сменяха лампите, измисляха планове за евакуация, разместваха мебелите, и всичко това без основателна причина.

Сега пък — пожарогасители.

Може би пак заради проклетите терористи.

Сара погледна снимката на сина си, усмивката му винаги я успокояваше. Седна на бюрото си и разопакова пастичката.

* * *

Детектив Денис Бейкър вървеше бавно по пустата улица. Намираше се южно от Хелс Кичън, в предимно индустриален район западно от „Бродуей“.

По негово предложение бяха разделили уликите от църквата. Казал бе на Сакс и Хауман, че си спомня някакъв склад, боядисан със същата яркозелена боя като намерената по подметките на Часовникаря. Докато останалите от екипа проверяваха други улики, той дойде тук.

Масивната сграда се разполагаше покрай улицата, безлична, изоставена, мрачна дори на ярката слънчева светлина. Долните един-два метра от мръсната тухлена стена бяха покрити с надписи и рисунки, половината прозорци бяха счупени — някои дори от куршуми. Отгоре имаше избелял надпис с готически шрифт: „Престън — складове и хамалски услуги“.

Металната порта, боядисана в яркозелено, бе заключена с верига и катинар, но Бейкър намери страничен вход, полускрит зад един контейнер. Беше отключено. Той се огледа, отвори вратата и влезе. Тръгна през тъмното помещение, осветено само от бледи лъчи, проникващи през прозорците. Миришеше на гниещ картон, мухъл и машинно масло. Той извади пистолета си. Чувстваше се неловко с това оръжие. През цялата си полицейска кариера не беше изстрелял нито един куршум извън стрелбището.

Бейкър безшумно се приближи към главното складово помещение, по чийто под тук-там се виждаха мръсни локвички и купчини боклук. Имаше и много презервативи, с погнуса установи той. Не можеше да си представи по-малко романтично място за правене на любов.

Светъл проблясък откъм офисните помещения привлече вниманието му. Очите му се нагаждаха към полумрака и когато се приближи, той видя запалена лампа в една стаичка. Забеляза и нещо друго.

Един от черните часовници с фазите на луната, които убиецът оставяше.

Бейкър пристъпи напред.

Стъпи в голямо мазно петно, което не беше видял, и падна тежко. Изпусна пистолета, който се плъзна по мръсния бетонен под. Присви очите си от болка.

В този момент някой изскочи от един страничен коридор.

Бейкър вдигна очи и се взря в лицето на Джералд Дънкан, Часовникаря.

Убиецът се наведе.

Подаде ръка на Бейкър и му помогна да стане.

— Добре ли си?

— Само въздухът ми излезе. Трябва да внимавам. Благодаря, Джери.

Дънкан отиде при пистолета му, вдигна го и му го подаде.

— Нямаш нужда от това — отбеляза, като се усмихна.

Бейкър прибра оръжието в кобура си.

— Не се знае кого мога да срещна. Освен теб. Страшничко е.

Часовникаря махна към стаичката:

— Ела. Ще ти разкажа подробно какво ще й се случи. „Какво ще й се случи“ означаваше как двамата ще убият една жена.

Ставаше дума за детектив Амелия Сакс.