Серия
Линкълн Райм (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cold Moon, ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 8 гласа)

19.

21.01 ч.

Новата им кола беше буик „Льосабр“.

— Откъде го взе? — попита Винсънт, когато седна до Дънкан.

Колата чакаше с работещ двигател пред църквата.

— От Долен Ийстсайд — отвърна Дънкан и за миг го погледна.

— Никой ли не те видя?

— Само собственикът. За кратко. Но няма да каже на никого.

Дънкан потупа по джоба си, където държеше пистолета. Кимна към ъгъла, където преди няколко часа бе заклал студента.

— Да си виждал полиция наоколо?

— Не, никой не е идвал.

— Добре. Значи вероятно са извозили контейнера и трупът вече пътува на някой шлеп.

„Прережи очите…“

— Какво стана в гаража? — попита Винсънт.

Дънкан леко се намръщи:

— Не успях да се приближа до джипа. На етажа нямаше много ченгета, но имаше някакъв клошар. Вдигна врява и след малко дотичаха полицаи. Трябваше да се махна.

Тръгнаха. Винсънт нямаше представа къде отиват. Дънкан се беше обадил преди десет минути и нареди да го чака долу. Буикът беше стар и миришеше на цигари. Не знаеше как да го нарича. Беше тъмносин, но синьомобил звучеше смешно. Не можеше да измисли име за колата. В момента Умния Винсънт не беше в много духовито настроение. След няколко минути попита:

— Какво най-много обичаш да ядеш?

— Какво…

— Любимата ти храна. Коя е.

Дънкан се намръщи леко. Често се мръщеше, вземаше всичко сериозно и за всичко имаше премислен отговор. Този въпрос обаче го изненада. Той се изсмя смутено:

— Ами, нали знаеш, че не ям много.

— Все пак трябва да имаш любима храна.

— Не съм се замислял. Защо питаш?

— Ами, мислех си да отидем някъде и да сготвя вечеря за двамата. Мога да правя много неща. Спагети… Обичаш ли спагети? Правя ги с кюфтенца. Може със сметанов сос. Наричат се „Алфредо“. Или с доматен.

— Ами, май предпочитам доматен. Така си ги поръчвам на ресторант.

— Тогава така ще ти ги направя. Ако сестра ми дойде, можем да си спретнем парти. Е, не чак парти. Само тримата.

— Това… — Дънкан поклати глава, изглеждаше трогнат. — Никой не ми е приготвял вечеря от… от много време.

— Какво ще кажеш за следващия месец?

— Става. Разкажи ми за сестра си.

— С две години е по-млада от мен. Работи в банка. И тя е хилава като теб. Не че ти си много хилав. Просто, така да се каже, в добра форма.

— Омъжена ли е, има ли деца?

— О, не. Твърде е заета с работата си. Много й се удава.

Дънкан кимна:

— Добре, следващия месец. Пак ще дойда. Можем да купим храна за вкъщи. Аз не мога да ти помогна. Не мога да готвя.

— О, аз ще сготвя. Много обичам. Редовно гледам готварския канал.

— В такъв случай мога да купя десерта. Нещо готово. Знам, че обичаш сладко.

— Страхотно — въодушевено възкликна Винсънт — огледа студените, синкави улици. — Къде отиваме?

Дънкан помълча за момент. Спря на един светофар, предните колела се заковаха на самата мръснобяла стоп линия.

— Нека да ти разкажа нещо — рече след малко.

Винсънт погледна приятеля си.

— През хиляда седемстотин и четиринайсета Английският парламент обявил награда от двайсет хиляди лири стерлинги за онзи, който изобрети преносим часовник, достатъчно точен, за да се използва в морето.

— Тогава това са били много пари, нали?

— Огромна сума. Нуждаели се от часовник за корабите, защото всяка години загивали хиляди моряци заради грешки в навигацията. За да планираш маршрута на кораб, трябва да знаеш географската дължина и ширина. Ширината може да се определи астрономически. За дължината обаче е нужда да знаеш точното време. Британският часовникар Джон Харис решил да се помъчи да вземе наградата. Започнал да работи по изобретението през хиляда седемстотин трийсет пета и най-накрая създал малък часовник, който можел да се използва на кораб и изоставал само с няколко секунди за едно презокеанско пътуване. Кога мислиш, че завършил изобретението? През хиляда седемстотин шейсет и първа.

— За толкова много време?

— Сблъскал се с политически интриги, конкуренция, алчни бизнесмени и разбира се, с механични трудности — почти непреодолими. Но нищо не можело да го обезкуражи. Успял, макар и след двайсет и шест години.

Светлината стана зелена и Дънкан увеличи скоростта.

— Отговорът на въпроса ти е, че отиваме да видим следващата жена в списъка. Миналия път ни изпревариха, но това не бива да ни обезкуражава.

„Големият план…“

* * *

— Първо, в гаража има ли охранителни камери? — попита Райм.

Селито се изсмя, сякаш казваше: „Мечтай си“.

С Пуласки и Бейкър се бяха върнали в къщата на Райм и сега разглеждаха събраното от новобранеца в гаража. Бездомникът, който бе нападнал младия полицай, беше заведен в психиатрична болница. Нямаше връзка със случая и му поставиха диагноза параноидна шизофрения, дълго оставена без лечение.

— На неподходящо място в неподходящо време — измърмори Пуласки.

— Той или ти? — попита Райм — след малко добави: — Охранителни камери на паркинга, откъдето е откраднал джипа?

Селито отново се засмя мрачно.

— Да видим тогава какво е намерил Рей. Първо патроните.

Купър донесе кутията и я отвори пред Райм.

Трийсет и два калибровите патрони са необичаен боеприпас. Имат по-голям обхват от по-дребните 22-калиброви, но нямат такава мощ като по-едрите 38-калиброви и 9-милиметрови. Трийсет и два калибровите пистолети са известни повече като „дамско оръжие“. Пазарът им е ограничен, но все пак голям. Ако намерят оръжие, стрелящо с такива патрони, у заподозрян, това би било косвено доказателство, че той е Часовникаря, но Купър не можеше просто да провери в местните оръжейни магазини и да направи списък на хората, които са си купили подобен пистолет.

Понеже от кутията липсваха седем, Райм предположи, че пистолетът най-вероятно е „Отоуга Мк II“, който побира толкова патрона, но беше възможно да е „Берета Том Кат“, „Гардиън“ или Ел Дабъл-ю Ес 32. Убиецът можеше да носи едно от тези оръжия. (Ако беше въоръжен. Както изтъкна Райм, патроните навеждат на мисълта, че извършителят има пистолет, но не са твърдо доказателство.)

Райм забеляза, че куршумите са 4,6-грамови, достатъчно тежки, за да нанесат сериозни поражения, ако са изстреляни от близко разстояние.

— На дъската, новобранец — изкомандва криминалистът.

Книгата, която беше открил в джипа, се казваше „Изтръгнати самопризнания“, издание на малко издателство в Юга. Хартията, шрифтът и печатът — да не говорим за стила — бяха третокласни.

Книгата, дело на анонимен автор, който твърдеше, че бил служил в специалните части, описваше използването на мъчения, които биха довели до смърт, ако разпитваният не направи самопризнания — удавяне, удушаване, измръзване в студена вода и други. Описваше се увесване на тежест над гръкляна на пленника, а също нарязване на китките и дланите и оставяне на кърви, докато не проговори.

— Боже мой — възкликна Бейкър. — Това е неговият учебник… Решил е да убие десет души по такива начини.

— Частици? — попита Райм, загрижен повече за криминалистичното значение на книгата, отколкото за психологическото.

Купър разлисти книгата над голям бял лист, за да изтърси частичките, които са се задържали в нея. Нищо не изпадна.

Разбира се, нямаше и отпечатъци.

Никой от методите в книгата не изискваше специална екипировка — ако имаше такива, Райм би могъл да открие снабдителите. За умъртвяване на десетина души според описанията бяха достатъчни обикновени предмети като въже и кухненски ножове.

Купър откри, че книгата не се предлага от основните книжарници или книгоразпространителни вериги — никой не искаше да я продава. Все пак можеше да се купи от различни сайтове за търговия по Интернет и няколко екстремистки организации, продаващи всичко необходимо да се предпазиш от множащите се малцинства, чужди емигранти и самите американски власти. През последните години Райм бе работил като консултант в доста разследвания на терористични дейности — много от тях бяха свързани с „Ал Кайда“ и други ислямски фундаменталисти, но имаше и чисто американски групировки — заплаха, на която смяташе, че властите не обръщат достатъчно внимание.

Обадиха се на издателя, който не пожела да им сътрудничи. Райм го очакваше. Казаха му, че не продават книгата директно на читателите и ако искал да получи списък на книжарниците, които са закупили екземпляри от нея, трябвало да вземе съдебна заповед. За издаването й щяха да отидат седмици.

— Не разбирате ли? — тросна се Денис Бейкър по телефона. — Някой използва вашата книга като ръководство как да убива хора.

— Ами, тя е точно за това — отвърна издателят и затвори.

— По дяволите.

Продължиха с другите веществени доказателства. Пръстта, листата и пепелта, които Пуласки бе събрал от решетката на радиатора, не показваха нищо конкретно.

— Събрах частици и от страничното огледало и тасовете на колелата — отбеляза той.

Частичките обаче бяха най-обикновена градска кал.

На пода на джипа имаше следи от пясък като онзи, с който бе посипана уличката на второто местопрестъпление.

Трохите бяха от пуканки, чипс, солети и шоколад. Също от бисквити с фъстъчено масло. Петната бяха от безалкохолни — със захар, не диетични. Разбира се, нищо от това не разкриваше пряко извършителя, това бяха само малки стъпки по пътя към разкриването му.

Късите кафеникави памучни влакна бяха, както бе предположил Пуласки, от обикновени работни ръкавици, каквито се продават в хиляди магазини. Престъпниците явно бяха изчистили внимателно всички повърхности в колата и бяха носили ръкавици през цялото време.

Това ясно показваше, че Часовникаря е изключително предпазлив и предвидлив.

Космите от облегалката бяха дълги около осемнайсет сантиметра, повече черни, но и няколко започнали да побеляват. Космите са добра улика и често падат сами или се отскубват при борба. Косъм, намерен на местопрестъплението може да доведе до разкриване на престъпника по цвета на косата, дължината й или наличието на боя и други вещества. Те обаче по принцип не могат да се конкретизират — тоест да се свържат по недвусмислен начин с точно определен човек (освен ако не са изскубнати с луковицата, от която може да се вземе ДНК). Космите, намерени от Пуласки, не бяха изтръгнати с корените.

Райм забеляза, че са твърде дълги, за да са от Часовникаря — фотороботът по описанието на Халърстейн бе на мъж със средно дълга коса. Джоан Харпър беше видяла съучастника с шапка, следователно можеше да са от него. Райм обаче достигна до извода, че космите вероятно са от някого, който се е возил в колата, преди да бъде открадната от Часовникаря. Можеха да са както мъжки, така и женски, разбира се. Това, че започваха да побеляват, означаваше човек на средна възраст, а за мъж на тези години беше странно да носи коса до раменете.

— Часовникаря може да има приятелка или друга съучастничка, но това не е много вероятно… Запиши го все пак на дъската — изкомандва Райм.

— Защото никога не се знае — отбеляза Пуласки, сякаш цитираше нещо заучено. — Нали?

Райм вдигна вежди и кимна. След това попита:

— Обувки?

Единствените отпечатъци, намерени от Пуласки, бяха от обувки с гладки подметки, размер 47. Собственикът им бе стъпил в малка локва в гаража и беше оставил десетина следи към изхода. Пуласки беше почти сигурен, че са от Часовникаря или съучастника му, защото отпечатъците бяха на сравнително голямо разстояние един от друг и токовете почти не личаха.

— Означава, че е бягал — отбеляза младежът.

Отпечатъците обаче не им помагаха много. Нямаше начин да се установи марката, защото не се виждаха изразени следи от грайфери. Нямаше и необичайно износване на подметката, от което да си извадят заключение за ортопедични проблеми на собственика им.

— Поне знаем, че носи голям номер — отбеляза Пуласки.

— Не знам откъде реши, че човек с крака четирийсет и първи номер, не може да носи обувки четирийсет и седми? — изсумтя Райм.

Новобранецът кимна:

— Разбирам.

„Ще се научиш“ — помисли си Райм и погледна уликите.

— Това ли е всичко?

Пуласки кимна:

— Направих, каквото можах.

— Добре си се справил явно — измърмори криминалистът.

Може би не прозвуча много ентусиазирано, но не го беше грижа. Почуди се дали резултатът щеше да е друг, ако Сакс бе извършила огледа. Все му се струваше, че щеше да има разлика.

Той се обърна към Селито:

— Какво става с разследването на Лупонте?

— Още нямам нищо. Ако знаеше повече подробности, щях по-лесно да го намеря.

Новобранецът погледна дъската с таблицата:

— Толкова много информация… А още не знаем почти нищо за него.

„Много си прав — помисли си Райм. — Знаем само, че е дяволски хитър.“

* * *

Часовникаря

Местопрестъпление едно

Място:

Ремонтен док на река Хъдсън, при 23-та улица.

Жертва:

Неизвестна самоличност.

Мъж.

Вероятно на средна възраст или по-стар. Възможно е да е имал високо кръвно налягане или сърдечно-съдово заболяване (висока концентрация на антикоагуланти в кръвта).

Бреговата охрана и водолази търсят тялото в нюйоркското пристанище.

Проверяват се и сигналите за изчезнали лица.

Извършител:

Виж по-долу.

Начин на действие:

Убиецът е принудил жертвата да се държи за ръба на кея и да виси над водата, рязал е пръстите и китките й, докато е паднала.

Час на нападението: между 18.00 в понеделник и 6.00 във вторник.

Улики:

Кръв, група АВ положителна.

Парченце от счупен нокът, без лак, широк.

Част от прерязаната метална мрежа, срязана с обикновени клещи за тел, произход — неустановен.

Часовник. Виж по-долу.

Стихотворение. Виж по-долу.

Следи от нокти по дъските на кея.

Няма съществени микроследи, пръстови отпечатъци, следи от обувки и автомобилни гуми.

Местопрестъпление две

Място:

Задънена пресечка на улица „Седар“ при „Бродуей“ зад три делови (задните входове се заключват между 20.30 и 22.00) и една административна сграда (заключва се в 18.00).

Уличката е задънена. Широчина — 5 метра, дължина — 30 метра, настилка — павета. Трупът е бил намерен на пет метра от улица „Седар“.

Жертва:

Тиодор Адамс.

Живущ в Батъри Парк.

Работил в областта на рекламата.

Няма сведения да е имал врагове.

Не е бил задържан от властите, щатски или федерални.

Извършител:

Часовникаря.

Мъж.

Няма намерени съвпадения за името в полицейските картотеки.

Начин на действие:

Гърлото на жертвата е премазано от метална греда, окачена над главата й.

Очаква се докладът на съдебния лекар.

Няма следи от сексуална дейност.

Време на настъпване на смъртта: Между 22.15 и 23 часа в понеделник. Очаква се потвърждение от съдебния лекар.

Улики:

Часовник.

Няма експлозиви, химични или биологични агенти.

Еднакъв с часовника от кея.

Няма пръстови отпечатъци, минимално количество микроследи.

Производител: „Арнолд Продъктс“, Фреймингам, Масачузетс. Предстои справка за дистрибуторите.

Стихотворение, оставено от извършителя на двете местопрестъпления.

Отпечатано на обикновена принтерна хартия, мастило за принтер „Лазер Джет“ на „Хюлет Пакард“.

Текст:

„На небето свети пълна Студената луна.

На земята проснат е трупът.

Минутите изтичат до смъртта

и края на жизнения път“

Часовникаря

Не фигурира в сайтовете за поезия; вероятно е съчинено от него.

Студената луна е име на лунен месец, месеца на смъртта.

Златна щипка за банкноти; няма отпечатъци.

В пачката има 340 долара, серийните номера не говорят нищо; няма отпечатъци.

60 долара в джоба на жертвата, серийните номера не говорят нищо; няма отпечатъци.

За заличаване на следите е използван фин пясък. Обикновен, чист, без примеси. Може би е смятал да се върне на местопрестъплението?

Метална греда, 36 килограма, дупки за въжета в двата края. Произход — неизвестен.

Тиксо, обикновено, но отрязано абсолютно точно, необичайно. Парчета с абсолютно еднаква дължина.

Талиев сулфат (отрова за мишки) в пясъка.

Пръст, съдържаща рибни белтъчини — върху жертвата, не върху извършителя.

Много малко микроследи.

Други:

Автомобил.

Вероятно шевролет „Бронко“, около тригодишен.

При проверката на регистрационните номера на колите в района в понеделник вечер не са установени глоби.

В нравствения отдел е изпратено искане за проверка на местните проститутки; възможни свидетели.

Разговор с Халърстейн

Извършител:

Направен е фоторобот на Часовникаря — около петдесетте, кръгло лице, двойна брадичка, дебел нос, необикновено сини очи. Над метър и осемдесет, слаб, черна коса със средна дължина, няма украшения, тъмни дрехи. Име — неизвестно.

Знае много за часовниците, кои са колекционерска ценност и какви експозиции има в града.

Заплашил търговеца, за да мълчи.

Купил 10 часовника. За 10 жертви?

Платил в брой.

Искал часовниците да показват фазите на луната, да тиктакат силно.

Улики:

Часовниците са закупени от Халърстейн във Флатайрън.

Няма отпечатъци по банкнотите, с които е платил, серийните номера не се издирват.

Телефонирал от улични автомати.

Местопрестъпление три

Място:

Улица „Спринг“ 481.

Жертва:

Джоан Харпър.

Няма ясен мотив.

Не е познавала втората жертва, Адамс.

Извършител:

Часовникаря.

Съучастник.

— Вероятно мъжът, когото жертвата видяла по-рано.

— Бял, едър, с черни очила, шлифер, спортна шапка. Без особени белези. Кара джип.

Начин на действие:

Отключил с шперц.

Начин на нападението — неизвестен. Вероятно е смятал да използва тел за венци.

Улики:

Рибният протеин е дошъл от ателието на Джоан (тор за орхидеи).

Наблизо е имало разсипване на талиев сулфат.

Телта за венци е била отрязана на абсолютно еднакви парчета. (За да се използва като оръжие на убийството?)

Часовник:

— Същият. Няма следи от нитрати (експлозив).

— Няма микроследи.

Няма бележка или стихотворение.

Няма следи от обувки, пръстови отпечатъци, оръжие или друго, което да е забравил.

Черни частици — катран за покриви.

— Поискана е проверка на сателитни снимки от Ню Йорк за откриване на възможните източници.

Други:

Извършителят е наблюдавал жертвите, преди да ги нападне. Избира ги с цел. Каква?

Има полицейска радиостанция. Да се смени честотата.

Автомобил:

— Бежов джип.

— Номер — неизвестен.

— Обявен за издирване.

— В района има 423 собственици на тъмни шевролети „Бронко“. Проверени се за предишни нарушения. Намерени са двама: единият е твърде стар, другият излежава присъда за наркотици.

Автомобилът на извършителя — шевролет „Бронко“

Място:

Намерен в покрит паркинг на улица „Хюстън“ край река Хъдсън.

Улики:

Собственикът на джипа е в затвора. Колата е била конфискувана и открадната от паркинг, където е чакала да бъде обявена за продан в полза на държавата.

Спрян във вътрешността на гаража, далеч от изходите.

Трохи от пуканки, чипс, солети, шоколад, бисквити с фъстъчено масло. Петна от безалкохолно, със захар, не диетично.

Кутия с патрони „Ремингтон“, 32-ри калибър, седем от тях липсват. Оръжието вероятно е „Отоуга Мк II“.

Книга — „Изтръгнати самопризнания“. Ръководство за начини на умъртвяване? Издателят не оказва съдействие.

Черни и посивели косми, вероятно женски.

Няма пръстови отпечатъци, никъде в колата.

Бежови памучни влакна от ръкавици.

Пясък като намерения на уличката при „Седар“.

Отпечатъци от обувки с гладка подметка, размер 47.

* * *

Убийства на Бенджамин Крийли/Франк Сарковски

Бенджамин Крийли:

Бенджамин Крийли, 56-годишен, привидно самоубийство чрез обесване. Въже за пране. Бил е със счупен палец, което не му позволява да направи примката.

Написана на компютър предсмъртна бележка, в която се говори за депресия. Мъртвецът не е проявявал склонност към самоубийство и не е имал душевни смущения.

Около Деня на благодарността двама души на проникнали с взлом във вилата му и вероятно са изгорили улики. Бели мъже, но лицата им не са забелязани. Единият бил по-едър. Стояли вътре около час.

Улики във вилата в Уестчестър:

Счупена ключалка, професионално изпълнение.

Следи от плат по инструментите около камината и бюрото на Крийли; Пръстта пред камината е с по-кисела реакция от пръстта около къщата и съдържа замърсители. От индустриална зона?

Следи от изгорен кокаин в камината.

Пепел в камината.

Финансови документи, ведомост, числа от порядъка на милиони долари.

Емблема на документите и счетоводни данни — изпратени за проверка.

— Дневник: планирал е смяна на маслото, час при фризьор и посещение в бара „Сейнт Джеймс“.

Анализ на пепелта от лабораторията в „Куинс“:

Емблема на софтуер за фирмено счетоводство.

— Анализ от специалист счетоводител: обичайни премии за висши служители във фирма.

— Документите са изгорени заради самите данни или за заблуждаване на следствието.

Бар „Сейнт Джеймс“.

— Крийли го посещавал на няколко пъти.

Не е използвал наркотици в заведението.

Не е сигурно с кого се е срещал, но най-вероятно с полицаи от близкия участък 118.

Барманка — Гърт, може би знае повече. Среща с нея.

При последното си посещение — малко преди смъртта си — Крийли се скарал с неизвестно лице.

Парите, дадени в касата на „Сейнт Джеймс“ от полицаите — серийните номера не се издирват, но има следи от кокаин и хероин. Откраднати от участъка?

Не липсват много наркотици, само около 200 гр. хероин и около 100 гр. кокаин.

Няма разследвания на организирана или друга престъпна дейност, забавени от полицаите в участък 118.

Две банди в Ийст Вилидж са възможни, но не много вероятни извършители.

Разговор с Джордан Келър, партньор на Крийли, и обаждане на съпругата на покойния.

Крийли не е употребявал наркотици.

Нямал е открити връзки с престъпния свят.

Пиел е повече от обикновеното, отдал се на хазарт; пътувалия до Вегас и Атлантик Сити. Загубил много пари, но сумата не била сериозна за Крийли.

Не се знае защо е бил потиснат.

Очаква се списък на клиентите.

Келър не печели от смъртта на Крийли.

Разговор с втората барманка от „Сейнт Джеймс“.

Втори клиент на бара е умрял наскоро, Франк Сарковски. Убийство/грабеж? Пуласки да намери материалите по разследването.

Сакс/Пуласки — следени от мерцедес „А Ем Ге“.

Франк Сарковски:

Жертвата е 57-годишен бизнесмен от Манхатън, няма полицейско досие, убит на 4 ноември тази година, наследници — жена и две деца.

Собственик на фирма, занимаваща се с поддръжката на делови сгради и фабрики.

Застрелян при привиден опит за грабеж. Оръжието е намерено на местопрестъплението — 38-калибров „Смит и Уесън“, няма отпечатъци, заличени серийни номера. Според водещия детектив по разследването може да е поръчково убийство.

Няма заподозрени.

Убит на празен парцел в Куинс близо до хранилищата за природен газ.

Слухове — полицаи от участък 118 получават подкупи: Мерилендска връзка. Връзка с балтиморската мафия?

Уликите и материалите по разследването са изчезнали. Търсят се.

Материалите по случая са изпратени в участък 158 на 28 ноември. Не са върнати — не се знае кой ги е изискал.