Серия
Линкълн Райм (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cold Moon, ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

14.

17.54 ч.

Когато пристигна у Райм, Сакс връчи малкото събрани улики на Мел Купър.

Преди да си сложи гумени ръкавици, извади няколко кучешки бисквити от един пакет и ги даде на Джаксън, който ги изяде за секунди.

Мислил ли си да си вземеш куче водач? — обърна се към Райм.

Малко е дребничък за тази задача, не мислиш ли?

Не говоря за Джаксън. Някое по-едро куче.

Впрочем и един от терапевтите му бе предложил да си вземе куче. Много паралитици имат обучени домашни любимци. Бяха му го предложили скоро след нещастието и тогава той отхвърли идеята. Не можеше да си обясни защо, но предполагаше, че защото не искаше да зависи от нищо и от никого. Сега идеята не му се стори толкова лоша.

Райм се намръщи:

— Може ли да се обучи да ми налива уиски?

Сакс се засмя.

Криминалистът я погледна изпитателно:

— А, търсиха те. Някой си Джордан Келър.

— Кой?

— Каза, че знаеш кой е.

— О, да, чакай. Партньорът на Крийли.

— Искаше да говори с теб. Казах му, че те няма и ти остави съобщение. Заръча да ти предам, че е разговарял с останалите служители във фирмата и според тях Крийли определено е бил потиснат напоследък. Започнал е да съставя списъка на клиентите си. Щяло да му отнеме ден-два.

— Два дни?

— Така каза.

Райм се загледа в уликите, които тя подреждаше на масичката при Купър.

Умът му бързо превключи от разследването, свързано със „Сейнт Джеймс“, което наричаше „Онова разследване“, за разлика от „Своето разследване“ — „Часовникаря“. Сакс започна да вади нещата от кутиите и пликчетата. Часовникът беше същият като предишните два, тиктакаше силно и показваше точно време. Единствената разлика бе, че показваше фаза на луната малко след пълнолуние.

Заедно с Купър го разглобиха, но не намериха съществени следи.

В цветарското ателие не бяха оставени отпечатъци, следи от обувки, оръжия или други предмети. Райм се почуди дали убиецът е рязал телта по някакъв особен начин, който би могъл да им подскаже професията му. Но не, той бе използвал ножицата на Джоан.

Също като при тиксото, телта бе отрязана на парчета с точно определена дължина. Дали е смятал да я използва само за връзване или и за да я умъртви, Райм не знаеше, но Часовникаря сигурно си служеше с метър или друг измервателен инструмент, за да нагласи точната дължина.

При излизане от ателието, преди да отиде на кафе с приятеля си, Джоан Харпър бе заключила вратата. Извършителят явно бе отключил с шперц, за да влезе. Това не изненадваше Райм — човек с умения в часовникарския занаят лесно може да се научи да отваря ключалки.

В Управлението по транспортните средства имаха информация за 423 собственици на тъмни джипове шевролет „Бронко“ в района на Ню Йорк. Провериха списъка за глоби и нарушения и намериха само няколко: мъж около шейсетте се издирваше за неплащане на няколко десетки глоби за неправилно паркиране, един по-млад бе арестуван за продаване на кокаин. Райм се почуди дали този не е съучастникът на Часовникаря, но се оказа, че още излежава присъда. Убиецът можеше да е някой от останалите собственици на джипове, но нямаше начин да се провери всеки един поотделно, макар че Селито щеше да изпрати свои хора на адресите в долен Манхатън. Пътната полиция бе забелязала няколко подобни джипа, но никой от шофьорите им не отговаряше на описанието на Часовникаря или съучастника му.

Сакс бе събрала проби от микроулики от самото ателие. Пръстта и рибният белтък наистина бяха оттам.

— Рибен протеин… — измърмори Райм и поклати глава.

— Какъв е проблемът? — не разбра Селито.

— Не в самия протеин, а във факта, че го открихме по дрехите на втората жертва.

— Защо?

— Означава, че извършителят е бил в цветарското ателие по-рано — вероятно за да провери за аларми и камери. Проучва предварително местата, където смята да извърши убийство. Следователно има причина да е избрал точно тези жертви. Но каква, по дяволите, е тя?

Човекът със смачканото гърло в тъмната уличка не беше замесен в престъпна дейност и нямаше врагове. Същото важеше и за Джоан Харпър. Освен това никога не беше чувала за първата жертва, следователно между тях нямаше връзка. При все това и двамата бяха набелязани от Часовникаря. Защо? Неизвестната жертва на кея, млад бизнесмен, цветарка… и още седем души. Защо искаше да ги убие?

— Какво друго откри?

— Черни люспици — обяви Купър и показа едно пликче.

Вътре се виждаха частички като от засъхнало черно мастило.

— Те са от мястото, откъдето е взел макарата и където вероятно се е криел. Освен това намерих от тях пред вратата, когато е изскочил през стъклото и е хукнал към джипа.

— Пусни им една хроматография.

Купър включи хроматографския апарат и пусна малка проба от люспиците. След няколко минути резултатите излязоха на екрана.

— Какво е това, Мел?

Лаборантът намести очилата си на носа и се наведе напред.

— Органичен материал… Около седемдесет и три процента наситени въглеводороди, полициклични ароматни въглеводороди и тиарени.

— Аха, катран за изолация на покриви — веднага се досети Райм.

Кейтрин Данс се засмя:

— И това ли знаеш?

— Навремето Линкълн обикаляше града и събираше всичко, което сметнеше, че ще е полезно за картотеката му с данни за улики — обясни Селито. — Сигурно е било забавно да се излезе на ресторант с теб, Линк. С толкова епруветки и пликчета.

— Бившата ми жена има много да разказва — развеселено отговори Райм. Отново насочи вниманието си към парченцата катран. — Обзалагам се, че наблюдава следващата си жертва от сграда, на която й слагат нов покрив.

— А може би живее в такава — добави Купър.

— Съмнявам се, че прекарва свободното си време с чашка в ръка на собствения си покрив в този студ. Да приемем, че става дума за чужд покрив. Искам да разберете на колко сгради им ремонтират покривите.

— Може да са стотици. Хиляди.

А може би не, при това време.

— Пък и откъде, по дяволите, ще вземем информация?

— От КСИТИО.

— Какво е това? — поинтересува се Данс.

— Космическа станция за измерване на термичното излъчване и отражение — разсеяно отговори Райм. Това е апарат, разположен на изкуствения спътник „Тера“, съвместен проект на НАСА и японското правителство. Прави подробни снимки на термичното излъчване от всяка точка на планетата. Обикаля Земята на всеки…

— Деветдесет и осем минути — уточни Купър, — но за пълно сканиране на земната повърхност са му необходими 16 дни.

— Поинтересувай се кога за последно е бил над Ню Йорк. Изискай снимките и нека да означат обектите, излъчващи топлина над 90 градуса. Предполагам, че това е минималната температура при изливане на катран. Така ще стесним кръга на търсенето.

— В целия град ли? — попита Купър.

— Изглежда, че работи главно в Манхатън. Да се ограничим с този район.

Купър телефонира.

— Готово — обяви след малко. — Обещаха да ни изпратят данните.

Том въведе Денис Бейкър.

— Няма други свидетели — обяви лейтенантът, като съблече якето си и с благодарност прие чаша кафе от Том. — Търсихме повече от час. Или никой не е видя нищо, или ги е страх да свидетелстват. Всички са уплашени от този негодник.

— Трябват ни още улики — обяви Райм и погледна схемата на местопрестъплението, която Сакс бе начертала.

— Къде е чакал джипът?

— От другата страна на улицата, срещу ателието — отговори тя.

— И си огледала мястото — установи той. Това не беше въпрос; Райм бе сигурен, че го е направила. — Имаше ли други коли?

— Не.

— Добре, изтичва при колата, потеглят и завиват на първата пресечка, като се надяват да се слеят с трафика. Спазва правилата за движение, затова прави хубав плавен завой.

Подобно на резките смени на скоростта и натискането на спирачки при бавните плавни завои от грайферите на гумите често изпадат важни микроулики.

— Ако улицата е още затворена, нека някой да събере материал от първата пресечка. — Райм се обърна към Бейкър. — Току-що си тръгнал оттам, нали? Преди петнайсетина минути?

— Приблизително.

Бейкър си наля още кафе. Изглеждаше уморен.

— Улицата беше ли още затворена?

— Не обърнах внимание. Мисля, че да.

— Да се провери — нареди Райм на Селито. — Изпрати хора.

Детективът веднага телефонира, но се оказа, че улицата вече е отворена. Следите, оставени от джипа на извършителя, вероятно вече бяха заличени от първата или втората преминала кола.

— По дяволите — измърмори Райм.

Отново погледна таблицата с уликите. Замисли се, че отдавна не е работил по толкова труден случай.

Том почука на касата на вратата и въведе жена на средна възраст със скъпо черно палто. На Райм му беше позната отнякъде.

— Здравей, Линкълн.

Сега си я спомни.

— Инспекторе.

Мерилин Флеърти изглеждаше състарена от времето, когато двамата бяха още капитани и си сътрудничеха по няколко съвместни разследвания. Той си я спомняше като умна и амбициозна жена — и по принуда, малко по-настървена и упорита от колегите си мъже. Поговориха си няколко минути за общи познати и колеги, минали и настоящи. Тя се поинтересува от разследването на Часовникаря.

След това инспекторката извика Сакс настрана и я попита за случая, Онзи случай. Райм не се сдържа да ги подслуша и разбра, че Сакс не е открила нищо съществено. От хранилището на участък 118 не е имало голяма кражба на наркотици. Партньорът и служителите на Крийли бяха потвърдили, че бизнесменът е бил потиснат и доста е пиел в последно време. Оказа се, че наскоро е ходил до Лае Вегас и Атлантик Сити.

— Възможно е да има връзка с организираната престъпност — изтъкна Флеърти.

— Това си мислех и аз — съгласи се Сакс.

Добави, че нямало данни за клиенти, които да са имали зъб на Крийли, но че очаква списък от фирмата.

Сюзан Крийли обаче била твърдо убедена, че съпругът й не е бил замесен с наркотици и не се е самоубил.

— Освен това се оказва, че има още един смъртен случай с човек, който е пил бирата си с полицаите в „Сейнт Джеймс“ — добави Сакс.

„Още един смъртен случай?“ — изненада се Райм. Трябваше да признае, че Онзи случай става интересен.

— Кой? — поиска да знае Флеърти.

— Друг бизнесмен. Франк Сарковски. От Манхатън.

Инспекторката се намръщи:

— Как е станало?

— Още не знам подробности. Ще прегледам материалите по разследването.

Флеърти огледа лабораторията, таблицата за уликите, апаратурата.

— Информирайте ме, когато разберете повече. — Намръщи се и поклати глава. — Имате ли представа как е умрял?

— Говори се, че бил убит случайно при грабеж. Но няма да знам със сигурност, докато не прочета документацията.

По лицето на Флеърти се изписа безпокойство.

Сакс също изглеждаше напрегната. Райм разбра защо, когато инспекторката каза:

— Засега няма да намесвам вътрешния отдел.

Сакс видимо се успокои:

— Съгласна съм.

Линкълн Райм се радваше за Сакс, макар че предпочиташе да беше оставила Онзи случай на специалистите и да работи само по Неговото разследване.

Флеърти попита:

— А онзи млад полицай? Рей Пуласки? Справя ли се?

— Много добре.

— Ще докладвам на Уолас. — Инспекторката кимна на Райм: — Линкълн, радвам се, че се видяхме. Всичко хубаво.

— До скоро, инспекторе.

Флеърти излезе, крачеше като генерал на парад.

* * *

Амелия Сакс се канеше да телефонира на Рей Пуласки, за да го попита какво е научил за Сарковски, когато някой до нея прошепна:

— Великия инквизитор.

Обърна се. Селито точно слагаше захар в кафето си.

— Заповядай в кабинета ми — добави той и махна към антрето.

Излязоха в сумрачното помещение, оставяйки Райм, Данс и Купър в спалнята.

— Великия инквизитор. Така ли наричат Флеърти? — попита Сакс.

— Да. Това не означава, че не е способен полицай.

— Знам. Проверила съм я.

— Хъм — изръмжа дебелакът, докато довършваше кафето и една пастичка.

Добави по-тихо:

— Слушай, задникът ми се е подпалил от откачени часовникари, тъй че не знам какво става в „Сейнт Джеймс“, но ако има вероятност в това да са замесени полицаи, как става така, че вътрешният отдел още не е поел случая?

— Флеърти не искаше да го замесва. Уолас настояваше, но тя не позволи.

— Уолас?

— Робърт Уолас. Заместник-кметът.

— Аха, знам го. Принципен човек. Съвсем редно е да се уведоми вътрешният. Защо не е пожелала?

— Искаше разследването да се води от някого, когато да може да контролира. Каза, че Сто и осемнайсети е прекалено близо до Голямата сграда. Лесно щели да надушат, че вътрешният ги следи и да заличат дирите си.

Селито замислено прехапа устни.

— Възможно е. — Понижи глас. — И ти не си се дърпала много, защото искаш този случай, нали?

Тя го погледна в очите:

— Да.

— Поискай и ще ти дадат, а?

Той се изсмя мрачно.

— Какво има?

— Сега ти си жива мишена.

— Какво имаш предвид?

— Искам да знаеш в какво си се забъркала. Сега, ако нещо се провали, каквото и да било — оклеветяване на невинни или ако някой мръсник се измъкне — провалът ще е твой и само твой, дори да си направила всичко, както трябва, Флеърти ще си измие ръцете, а вътрешният — ни лук ял, ни лук мирисал. От друга страна, ако напипаш нещо голямо, те веднага ще поемат случая и изведнъж всички ще забравят за теб.

— Искаш да кажеш, че са ме натопили? — Сакс поклати глава. — Ама Флеърти не искаше аз да поемам разследването. Искаше да го даде на друг.

— Амелия, не бъди наивна. След романтична вечер младежът казва: „Чудесно беше, но по-добре да не те каня у нас.“ Какво казва момичето?

— „Хайде да се качим.“ Онова, за което той си е мислил през цялото време. Искаш да кажеш, че Флеърти ме е изиграла, така ли?

— Искам да кажа, че не е искала да ти отнеме случая. Ако искаше, нямаше да се колебае.

Сакс разсеяно се заигра с косата си. При мисълта за коварните политически ходове в управлението — все още непозната територия за нея — стомахът й се сви.

— Не ми харесва, че водиш такова разследване точно на този етап от кариерата си — добави Селито. — Но каквото станало, станало. Едно ще те посъветвам. Стой ниско. Стани невидима.

— Ама аз…

— Изслушай ме. Внимавай да не се набиваш на очи по две причини. Първо, ако се разчуе, че разследваш полицаи, ще плъзнат слухове — че тоя взимал подкупи, че оня закрилял престъпници. Никакво значение няма, че не са верни. Слуховете са като зараза. Не можеш да ги изгониш. Те се разпространяват и съсипват живота на хората.

— Каква е втората причина?

— Това, че си полицай, не означава, че си неуязвима. Дори в Сто и осемнайсети да има подкупни ченгета, те няма да ти сторят нищо. Такива неща не стават. Цивилните, за които работят обаче, няма да са на това мнение. Нито за миг няма да се поколебаят да те приспят навеки в багажника на някоя кола на паркинга за дълъг престой на летището… Бог да ти е на помощ, малката. Пипни тия негодници. Но много внимавай. Не искам да съобщавам лоши новини на Райм. Никога няма да ми прости.

* * *

Рей Пуласки се появи и Сакс го извика в новия си кабинет — антрето на Райм.

Разказа му набързо за новия развой в разследването на Часовникаря и попита:

— Какво става със Сарковски?

Той погледна бележките си.

— Открих съпругата му и я разпитах. Мъжът й е бил на петдесет и седем години и е имал фирма в Манхатън. Няма полицейско досие. Бил е убит на четвърти ноември тази година и е оставил съпруга и две деца, момче и момиче. Причина за смъртта — несъвместима с живота огнестрелна рана. Той…

— Рей? — прекъсна го тя с особен тон.

— О, да, клишетата.

Сакс си беше наумила да прекъсне лошия му навик.

Новобранецът продължи:

— Бил е собственик на сграда в Уестсайд, Манхатън, където е живял. Също имал фирма, извозваща отпадъците на големи компании и предприятия в града. Фирмата му била чиста. Не била разследвана и нямало подозрения за връзки с организираната престъпност. Самият Сарковски също нямал нарушения, освен една глоба за превишена скорост през последната година.

— Изглежда изряден гражданин.

— Заподозрени?

— Няма.

— Кой участък води разследването?

— Сто трийсет и първи.

— Станало е в Куинс, не в Манхатън, така ли?

— Да.

— Къде?

— На някакъв празен парцел. Жена му не знаеше точно къде. Извършителят взел парите и портфейла му и го застрелял с три куршума в гърдите.

Ами „Сейнт Джеймс“? Чувала ли е за бара?

— Не.

— Познава ли Крийли?

— Не беше сигурна, но мисли, че не. Показах й снимка и тя не го позна.

— Има ли подозрения за друг възможен мотив?

— Каза, че няколко от сделките му се провалили, изгубил доста пари. Не знае с кого ги е сключил, не искал да говори за това. Може би с мафията. Сигурно им е обещал да им осигури някакви пари, но не е успял и те са го ликвидирали.

Сакс кимна и му напомни казаното от познатия й агент във ФБР, че класическата мафия отново се опитвала да печели позиции в Ийст Вилидж.

— Някой от Бруклин или Джърси плаща на ченгета в Сто и осемнайсети да бавят разследванията в квартала — предположи Пуласки. — Ние обаче не влизаме в сметката и те не са доволни. Това обяснява мерцедеса. Мафиотите ни следят. Мисля, че го видях пак.

— Така ли?

— След като ме остави, отидох пеша до дома на Сарковски. Претичах на червено и погледнах назад да видя дали има коли. Не съм много сигурен, но ми се стори, че го видях. Приличаше на мерцедес. Не видях номерата.

Сакс кимна. Погледна в ръцете на Пуласки, като държеше дебелия си бележник.

— Къде са материалите по разследването?

— Това е проблемът. Няма материали, няма улики. Претърсих цялата картотека на Сто трийсет и първи. Нищо.

— Става заплетено. Как така няма веществени доказателства?

— Изчезнали са.

— Изписали ли са ги?

— Може би, но не е отразено в компютъра. Трябва да е записано, ако са били иззети или прехвърлени другаде. Издирих обаче името на водещия детектив. Живее в Куинс. Сега е пенсионер. Арт Йънг.

Пуласки извади листче с името и адреса на детектива.

— Хубаво.

Три пъти за един ден, замисли се Сакс. Все този черен мерцедес. Кой, по дяволите, можеше да бъде?

— Искаш ли да разпитам детектив Йънг? — попита новобранецът.

— Не, аз ще отида. Искам да останеш тук и да попълваш таблицата на дъската.

— Добре. Няма да ми отнеме много време. Когато свърша, искаш ли да дойда у Йънг?

Сакс се замисли за мерцедеса. Думите на Селито още звучаха в главата й.

„В багажника на някоя кола на паркинга за дълъг престой на летището.“

— Не, стой тук и помагай на Линкълн. — Тя се засмя. — Може би това ще подобри настроението му.

 

 

Часовникаря

Местопрестъпление едно

Място:

Ремонтен док на река Хъдсън, при 23-та улица.

Жертва:

Неизвестна самоличност.

Мъж.

Вероятно на средна възраст или по-стар. Възможно е да е имал високо кръвно налягане или сърдечно-съдово заболяване (висока концентрация на антикоагуланти в кръвта).

Бреговата охрана и водолази търсят тялото в нюйоркското пристанище.

Проверяват се и сигналите за изчезнали лица.

Извършител:

Виж по-долу.

Начин на действие:

Убиецът е принудил жертвата да се държи за ръба на кея и да виси над водата, рязал е пръстите и китките й, докато е паднала.

Час на нападението: между 18.00 в понеделник и 6.00 във вторник.

Улики:

Кръв, група АВ положителна.

Парченце от счупен нокът, без лак, широк.

Част от прерязаната метална мрежа, срязана с обикновени клещи за тел, произход — неустановен.

Часовник. Виж по-долу.

Стихотворение. Виж по-долу.

Следи от нокти по дъските на кея.

Няма съществени микроследи, пръстови отпечатъци, следи от обувки и автомобилни гуми.

Местопрестъпление две

Място:

Задънена пресечка на улица „Седар“ при „Бродуей“ зад три делови (задните входове се заключват между 20.30 и 22.00) и една административна сграда (заключва се в 18.00).

Уличката е задънена. Широчина — 5 метра, дължина — 30 метра, настилка — павета. Трупът е бил намерен на пет метра от улица „Седар“.

Жертва:

Тиодор Адамс.

Живущ в Батъри Парк.

Работил в областта на рекламата.

Няма сведения да е имал врагове.

Не е бил задържан от властите, щатски или федерални.

Извършител:

Часовникаря.

Мъж.

Няма намерени съвпадения за името в полицейските картотеки.

Начин на действие:

Гърлото на жертвата е премазано от метална греда, окачена над главата й.

Очаква се докладът от съдебния лекар.

Няма следи от сексуална дейност.

Време на настъпване на смъртта: Между 22.15 и 23 часа в понеделник. Очаква се потвърждение от съдебния лекар.

Улики:

Часовник.

— Няма експлозиви, химични или биологични агенти.

— Еднакъв с часовника от кея.

— Няма пръстови отпечатъци, минимално количество микроследи.

— Производител: „Арнолд Продъктс“, Фреймингам, Масачузетс. Предстои справка за дистрибуторите.

Стихотворение, оставено от извършителя на двете местопрестъпления.

— Отпечатано на обикновена принтерна хартия, мастило за принтер „Лазер Джет“ на „Хюлет Пакард“.

— Текст:

„На небето свети пълна Студената луна.

На земята проснат е трупът.

Минутите изтичат до смъртта

и края на жизнения път“

Часовникаря

— Не фигурира в сайтовете за поезия; вероятно е съчинено от него.

— Студената луна е име на лунен месец, месеца на смъртта.

Златна щипка за банкноти; няма отпечатъци.

В пачката има 340 долара, серийните номера не говорят нищо; няма отпечатъци.

60 долара в джоба на жертвата, серийните номера не говорят нищо; няма отпечатъци.

За заличаване на следите е използван фин пясък. Обикновен, чист, без примеси. Може би е смятал да се върне на местопрестъплението?

Метална греда, 36 килограма, дупки за въжета от двата края. Произход — неизвестен.

Тиксо, обикновено, но отрязано абсолютно точно, необичайно. Парчета с абсолютно еднаква дължина.

Талиев сулфат (отрова за мишки) в пясъка.

Пръст, съдържаща рибни белтъчини — върху жертвата, не върху извършителя.

Много малко микроследи.

Други:

Автомобил.

— Вероятно шевролет „Бронко“, около тригодишен.

— При проверката на регистрационните номера на колите в района в понеделник вечер не са установени глоби.

В нравствения отдел е изпратено искане за проверка на местните проститутки; възможни свидетели.

Разговор с Халърстейн

Извършител:

Направен е фоторобот на Часовникаря — около петдесетте, кръгло лице, двойна брадичка, дебел нос, необикновено сини очи. Над метър и осемдесет, слаб, черна коса със средна дължина, няма украшения, тъмни дрехи. Име — неизвестно.

Знае много за часовниците, кои са колекционерска ценност и какви експозиции има в града.

Заплашил търговеца да мълчи.

Купил 10 часовника. За 10 жертви?

Платил в брой.

Искал часовниците да показват фазите на луната, да тиктакат силно.

Улики:

Часовниците са закупени от Халърстейн във Флатайрън.

Няма отпечатъци по банкнотите, с които е платил, серийните номера не се издирват.

Телефонирал от улични автомати.

Местопрестъпление три

Място:

Улица „Спринт“ 481.

Жертва:

Джоан Харпър.

Няма ясен мотив.

Не е познавала втората жертва, Адамс.

Извършител:

Часовникаря.

Съучастник.

— Вероятно мъжът, когото жертвата видяла по-рано.

— Бял, едър, с черни очила, шлифер, спортна шапка. Без особени белези. Кара джип.

Начин на действие:

Отключил с шперц.

Начин на нападението — неизвестен. Вероятно е смятал да използва тел за венци.

Улики:

Рибният протеин е дошъл от ателието на Джоан (тор за орхидеи).

Наблизо е имало разсипване на талиев сулфат.

Телта за венци е била отрязана на абсолютно еднакви парчета. (За да се използва като оръжие на убийството?)

Часовник:

— Същият като другите.

— Няма следи.

Няма бележка или стихотворение.

Няма следи от обувки, пръстови отпечатъци, оръжие или друго, което да е забравил.

Черни частици — катран за покриви.

Поискана е проверка на сателитни снимки от Ню Йорк за откриване на възможните източници.

Други:

Извършителят е наблюдавал жертвите, преди да ги нападне. Избира ги с цел. Каква?

Има полицейска радиостанция. Да се смени честотата.

Автомобил:

— Бежов джип.

Номер — неизвестен.

Обявен за издирване.

В района има 423 собственици на тъмни шевролети „Бронко“. Проверени се за предишни нарушения. Намерени са двама: единият е твърде стар, другият излежава присъда за наркотици.

* * *

Убийството на Бенджамин Крийли

Бенджамин Крийли, 56-годишен, привидно самоубийство чрез обесване. Въже за пране. Бил е със счупен палец, което не му позволява да направи примката.

Написана на компютър предсмъртна бележка, в която се говори за депресия. Мъртвецът не е проявявал склонност към самоубийство и не е имал душевни смущения.

Около Деня на благодарността двама души са проникнали с взлом във вилата му и вероятно са изгорили улики. Бели мъже, но лицата им не са забелязани. Единият бил по-едър. Стояли вътре около час.

Улики във вилата в Уестчестър:

Счупена ключалка, професионално изпълнение.

Следи от плат по инструментите около камината и бюрото на Крийли.

Пръстта пред камината е с по-кисела реакция от пръстта около къщата и съдържа замърсители. От индустриална зона?

Следи от изгорен кокаин в камината.

Пепел в камината.

— Финансови документи, ведомост, числа от порядъка на милиони долари.

— Емблема на документите и счетоводни данни — изпратени за проверка.

— Дневник: планирал е смяна на маслото, час при фризьор и посещение в бара „Сейнт Джеймс“.

Бар „Сейнт Джеймс“.

— Крийли го посещавал на няколко пъти.

— Не е използвал наркотици в заведението.

Не е сигурно с кого се е срещал, но най-вероятно с полицаи от близкия участък 118.

— Барманка — Гърт, може би знае повече. Среща с нея.

— При последното си посещение — малко преди смъртта си — Крийли се скарал с неизвестно лице.

— Парите, дадени в касата на „Сейнт Джеймс“ от полицаите — серийните номера не се издирват, но има следи от кокаин и хероин. Откраднати от участъка?

— Не липсват много наркотици, само около 200 гр. хероин и около 100 гр. кокаин.

Няма разследвания на организирана или друга престъпна дейност, забавени от полицаите в участък 118.

Две банди в Ийст Вилидж са възможни, но не много вероятни извършители.

Разговор с Джордан Келър, партньор на Крийли, и обаждане на съпругата на покойния.

— Крийли не е употребявал наркотици.

— Нямал е открити връзки с престъпния свят.

— Пиел е повече от обикновеното, отдал се на хазарт; пътувания до Вегас и Атлантик Сити. Загубил много пари, но сумата не била сериозна за Крийли.

— Не се знае защо е бил потиснат.

— Очаква се списък на клиентите.

— Келър не печели от смъртта на Крийли.

Разговор с втората барманка в „Сейнт Джеймс“.

— Втори клиент на бара е умрял наскоро, Франк Сарковски. Убийство/грабеж? Пуласки да намери материалите по разследването.

Сакс/Пуласки — следени от мерцедес „А Ем Ге“.