Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Poison Tree, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)
Сканиране
art54
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Оксфорд

Преводач: Ваня Блангева

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Националност: английска

Редактор: Стоян Георгиев

ISBN: 954-911-763-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2852


На Николас

Ранѝ ме зле приятел мой.

Излях гнева си — секна той!

Но подло бях от враг ранен.

Мълчах — гневът растеше в мен!

 

И ден и нощ аз скритом, тих

със сълзите си го поих.

С усмивки тайни го ласках

и с вричания го съгрях.

 

И расна той под тоя свод

щастлив и млад — и даде плод!

Врагът видя плода налят —

о, той не бе му непознат.

 

През късна нощ от мрака скрит

прескочил тайно моя зид.

В зори видях врага си проснат

с ръка към клона — недокоснат!

Уилям Блейк[1]

Благодарности

Благодаря на драматурга Франсис Уорнър и на преподавателя в университета „Сейнт Питър“ в Оксфорд Лорд Уайт, от които взех назаем поялник, наех стая и клавесин; на Нанси Фрайди, автор, от чиито книги са материалите за писмата в „Убийство в Оксфорд“; на Стив от Австралия, чието писмо до списание „Фиеста“, преиздадено в „Писма от списание «Фиеста»“ (Стар букс, 1986, изд. Крис Лойд), също използвах; на д-р Кейт Уилсън, автор на „Причина за смъртта: писателски наръчник за смъртта, убийството и съдебната медицина“ (Райтърс Дайджест Букс, 1992) и на Майкъл Дибдин, чието описание на аутопсия в „Урок по патология“ също ми беше от изключителна полза; на приятелите ми д-р Йън Уайли, д-р Шон Грифитс, Кети Ридър и Чарлз Стюарт Смит, които прочетоха ръкописа на книгата и ми дадоха полезни съвети; на Джуди Търнър и Урсула Макензи от Трансуърлд, на Джейн Уайли, собственичка на къща номер 57 на улица „Уест стрийт“ по времето, когато писах книгата, на синовете ми Том и Хари, че ми позволиха да ползвам безценния им компютър, когато играеха Уоркрафт, и на съпругата ми Сара, без чийто скептицизъм и добронамерени забележки тази книга нямаше да бъде написана.

Бележки

[1] Дървото на гнева — Лирика. Мистически поеми, преводач от англ. Вл. Свинтила, изд. Клио, София 1997