Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Пролог

Гостите се умоляват в деня на заминаването си да освободят стаите до обяд.

Към единадесет часа петият етаж на хотел „Лексингтън“ беше почти празен. Така е в Манхатън, в центъра на града, където дори туристите планират посещенията си на галерии, магазини и забележителности. Успалите се биват събуждани от шумните камериерки, които си бъбрят на испански, докато сноват между големия шкаф за мръсно бельо зад асансьора и стаите, приготвяни за следобедните гости.

Разпръснати по коридора, захвърлените табли със закуска сочат все още непочистените стаи.

Пред стая 507 нямаше табли.

Всяка сутрин по един брой на „Ню Йорк Таймс“ се раздаваше по стаите с поздравления от хотела.

Поздравлението пред стая 507 не беше отворено. Листът лежеше върху килима недокоснат.

Консуела Алварес остави стая 507 за накрая. Но щом всички останали бяха готови, не можеше повече да я подминава. Тя почука на вратата, извика: „Прислуга“ и се ослуша за отговор.

Никой не отговори.

Първото нещо, което забеляза, щом влезе вътре, беше студът, нахлуващ през завесите. Тя измърмори неодобрително и отиде до прозореца да дръпне шнура им. Слаба светлина изпълни стаята. Тя затръшна притворения прозорец.

Човекът в леглото не помръдна.

— Вече трябва да се събуждате, моля.

Завивката беше издърпана върху лицето му и очертаваше контурите на тялото, като на човек, засипан със сняг.

Консуела внезапно беше обхваната от лошо предчувствие. Миналата година бе станало самоубийство на втория етаж. Едно момче се обеси в банята. А хотелът беше претъпкан. Наложи се да изчистят стаята, за да я подготвят за следващите гости в пет часа.

Консуела се прекръсти. Тя нервно постави ръката си върху покривката на леглото, където трябваше да е рамото, и я натисна.

След секунда червени цветя цъфнаха по белия лен, където беше ръката й.

Сега Консуела вече знаеше, че нещо не е наред. Тя пак докосна леглото, този път само с пръста си. Отново, като мастило по попивателна хартия, червена анемона цъфна върху белия чаршаф.

Консуела събра целия си кураж и рязко дръпна завивката.

Доста време не помръдна. Вдигна инстинктивно дясната си ръка и се прекръсти. Но сега ръката, докоснала челото й, не довърши жеста: тя се свлече трепереща до устата, за да сподави писъка й.