Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lonesome Traveler, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018 г.)

Издание:

Автор: Джак Керуак

Заглавие: Самотен пътешественик

Преводач: Вергил Немчев

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: ИК „Прозорец“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Националност: Американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-732-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2551


Въведение от автора

Име: Джак Керуак

Народност: Франкоамериканец

Месторождение: Лоуел, Масачузетс

Дата на раждане: 12 март 1922 година

Образование (посещавани училища, курсове, образователни степени и години): Средно училище в Лоуел, Масачузетс; мъжка гимназия „Хорас Ман“; Колумбийски колеж (1940–1942); Ново училище за социални изследвания (1948–1949). Свободни изкуства, няма придобити академични степени (1936–1949). Завърших с „отличен“ курса по английски език (Шекспир) в Колумбийския колеж при Марк ван Дорен[1]. Провалих се по химия в Колумбийския колеж. Среден успех от мъжка гимназия „Хорас Ман“ (1939–1940): 92. Играл съм футбол в университетския отбор. Също в отборите по лека атлетика, бейзбол, шахмат.

 

Женен: Съвсем не.

Деца: Не.

Основни занятия и/или назначения: Всичко. По-точно: кухненски работник на кораб, работник на бензиностанция, палубен работник на кораб, спортен журналист във вестник („Лоуел Сън“), влаков спирач, рецензент за „Туенти Сенчъри Фокс“ в Ню Йорк, продавач на щанд за газирани напитки, железопътен чиновник, както и носач на багаж, берач на памук, хамалин, валцовчик във военен завод през 1942, горски надзирател през 1956, строителен работник (1941).

Интереси: ———

Хобита: Изобретих своя собствена бейзболна игра с карти и с много сложни правила, а в момента провеждам състезание от 154 игри между осем клуба, с коефициенти, статистика и пр.

Спортове: Практикувал съм всички спортове с изключение на тенис, лакрос и гребане.

Специалност: Момичета

Моля, разкажете накратко основните моменти от живота си:

Имах прекрасно детство, баща ми работеше като печатар в Лоуел, Масачузетс, денонощно се скитах из полята и реките, пишех малки романи в стаята си, първия си роман написах на 11, водех си подробни дневници и издавах „вестници“, в които се обявяваха резултатите от конни надбягвания и състезания по бейзбол и футбол, които сам си измислях (както е описано в романа „Доктор Сакс“). Получих ранно образование в йезуитското братство на църковното училище „Свети Йосиф“ в Лоуел, благодарение на което прескочих шести клас в държавното училище по-късно; като дете съм пътувал до Монреал, Квебек, със семейството; на 11-годишна възраст получих кон от кмета на Лорънс, Масачузетс, Били Уайт и давах на всички деца в махалата да го яздят; по-късно конят избяга. Правехме си дълги нощни разходки под старите дървета на Нова Англия с майка ми и леля ми. Внимателно слушах женските приказки. На 17-годишна възраст реших да стана писател под въздействието на Себастиан Сампас, местен млад поет, който по-късно загина в десанта при Анцио; прочетох за живота на Джек Лондон, когато бях на 18, и реших също да стана авантюрист, самотен пътешественик; ранните ми литературни влияния включват Сароян и Хемингуей; по-късните — Улф (когато счупих крак като първокурсник във футболния отбор на Колумбийския колеж, четях Том Улф и се скитах из неговия Ню Йорк на патерици). Влияние върху мен оказа по-големият ми брат Джерард Керуак, който почина на 9-годишна възраст през 1926, когато бях на 4, той беше голям художник (а според монахините и светец) (описан в бъдещия роман „Видения за Джерард“). Баща ми беше много честен човек, с весел характер; изпадна в меланхолия в последните години от живота си заради Рузвелт и Втората световна война и умря от рак на далака. Майка ми още е жива, аз пребивавам при нея и водя нещо като монашески живот, който ми позволява да пиша толкова, колкото желая. Но съм писал и по пътя, като бродяга, като железничар, като изгнаник в Мексико, като пътешественик в Европа (което е описано в „Самотен пътешественик“). Имам една сестра, Каролайн, омъжена за Пол Е. Блейк-младши от Хендерсън, Северна Каролина, който работи за правителството като противоракетен техник, има син, Пол-младши, моят племенник, който ме нарича чичо Джак и ме обича. Името на майка ми е Габриел, от нея научих как се разказват истории, от нейните дълги разкази за Монреал и Ню Хампшир. Моят род произлиза от бретонска Франция, първият северноамерикански преселник от рода ни е барон Александър Луи Лебри дьо Керуа от Корнуол, Бретан, около 1750 година, който получил земя в Ривиер дю Лу след победата на Улф над Монкалм; наследниците му се сродили с индианци (ирокези от резервата Ганауаге) и започнали да отглеждат картофи; първите граждани на САЩ от рода ни били дядо ми Жан-Батист Керуак, дърводелец от Нашуа, Северен Хампшир. Моминското име на майката на баща ми е Берние, роднина на изследователя Берние — по бащина линия всичките ми предци са бретанци, докато името на майка ми е норманско — Леваск.

Първият ми роман, „Градчето и градът“, бе създаден в традицията на класическото писане и редактиране, в периода от 1946 до 1948, за три години, и бе публикуван от „Харкорт Брейс“ през 1950 година. След това открих стила на „спонтанната“ проза и написах например „Подземните“ за 3 нощи и „По пътя“ за 3 седмици.

Цял живот съм чел и съм се учил. Поставих рекорд по отсъствия в Колумбийския колеж, за да си стоя в общежитието, да пиша пиеси и да чета примерно Луи Фердинан Селин вместо „класиците“ от учебната програма.

Винаги съм имал свое мнение. Известен съм като „луд бродяга и ангел“ с „първичен и безкраен писателски импулс“. А също и като поет, „Мексико Сити Блус“ (изд. „Гроув“, 1956). Винаги съм гледал на писането като на свое призвание в този живот. Както и проповядването на всеобща доброта, което истеричните критици не забелязват под френетичната действеност на моите романи, описващи истински случки за „бийт“ поколението. Аз всъщност не съм „бийт“, а странен, самотен, луд католик мистик…

Планове за края: отшелничество в гората, спокойно писане на стари години, светли мечти за Рая (където бездруго всички ще отидем)…

Любими жалби срещу съвременния свят: присмехулството на „порядъчните“ хора… които поради това, че не приемат нищо на сериозно, разрушават някои изконни човешки чувства, по-стари от списание „Таим“… Дейв Гароуей[2] се смее на белите гълъби…

Дайте кратко описание на книгата, нейната тематика и цели.

„Самотен пътешественик“ е сборник от публикувани и непубликувани текстове, обединени от една обща тема: пътешествията.

Въпросните пътешествия обхващат Съединените щати от южния бряг до източния бряг, до западния бряг, до далечния североизток, минават през Мексико, Мароко, Париж, Лондон, през Атлантическия и Тихия океан с кораби и включват редица интересни хора и градове.

Железничарска работа, моряшка работа, мистицизъм, горска работа, сладострастие, краен субективизъм, наслаждения, борби с бикове, наркотици, църкви, галерии, улици на градове, един житейски миш-маш, сътворен от един независим образован развратник без пукнат цент, който върви накъдето му видят очите.

Тема и предмет на книгата: просто поезия и природни описания.

Бележки

[1] Марк ван Дорен (1894–1972), американски поет, писател, критик и преподавател в Колумбийския колеж (по-късно университет), носител на наградата „Пулицър“. — Бел.прев.

[2] Дейвид Кънингам Гароуей (1913–1982) — известен американски журналист и телевизионен водещ. — Бел.прев.