Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Journals of captain James Cook, –1775 (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света

Преводач: Стехан Хантов

Година на превод: 1969

Език, от който е преведено: немски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1970

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 25.I.1970 г.

Редактор: Петър Алипиев

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908


Корабът „Индевър“

Южното море мами

Първото околосветско пътуване 1768–1771

Привидният повод за експедиция в Тихия океан е една астрономическа сензация, която развълнувало европейската културна общественост: на 3 юни 1769 г. се очаквало преминаването на планетата Венера пред слънчевия диск. По изчисленията на астрономите това събитие, при което Земята, Венера и Слънцето ще се намерят в една права линия, ще се повтори след повече от едно столетие, затова Русия, Франция Дания, Швеция, Испания и не на последно място Англия вземат мерки за научната преценка на преминаването, което ще може да се наблюдава най-вече на Северния полярен кръг и в Тропиците.

Лондонското кралско дружество, което само̀ не разполага с достатъчно средства за организиране на подобна научна експедиция, подава прошение до английския крал, получава 4000 фунта и един кораб от английската морска флота и натоварва Кук с ръководенето на експедицията. Той вече се е проявил с астрономическите и топографските си измервания и с мореплавателските си способности.

Английското Адмиралтейство вероятно е било съвсем равнодушно към предстоящото астрономическо събитие. От негова гледна точка има съвсем други причини, които оправдават живия му интерес към една подобна експедиция. Английските мореплаватели Байрън, Уолис и Картрет правят през тези години няколко открития в Тихия океан. Уолис например открива отново Таити, вече открит в началото на XVII век от Квирос. И други пътувания като тези на Ансон или на французина Бугенвил също насочват вниманието към Южното море.

Предполагало се е, че на Южното полукълбо има един голям континент, една „тера аустралис“, тъй като не можели да си представят, че тази част на Земята е почти изцяло покрита с вода. Естественикът Бенкс, който взема участие в пътуването на Кук, казва веднъж в началото: „Испанците открили Америка, холандците Австралия. Големият Южен континент трябва да бъде намерен от англичаните. Би било срам за нас да не го открием.“ Че не се касае обаче само за един въпрос на национален престиж, става ясно, като се прочетат изработените за Кук от Адмиралтейството съвсем конкретни инструкции. Астрономическият повод е добре дошло прикритие за политическите цели на Англия, а научното пътуване с изследователска цел е повод за започването на нова колониална експанзия.

В тях се възлага на Кук „да завладее в името на негово величество“ всички ненаселени земи „в качеството му на първооткривател и първопритежател и да остави необходимите за това надписи и знаци“, да пресметне точно материалната стойност на откритите области, на горите, рудите и другите богатства В населените страни на местното население трябва да се подаряват всякакви дреболии, които се ценят от него, и да го спечелят за търговия. От Кук се иска преди всичко да постави населението на всички новооткрити области под властта на Англия, при това — един типично английски жест, с молитвено притворени очи — „със съгласието на туземците“.

Експедицията в южната част на Тихи океан трябвало да достигне до 40° южна ширина, а Кук минава далеч зад тази линия. Друга една заповед се отнася до проучването на Нова Зеландия. Състоящият се от 75 души — моряци и войници — екипаж на „Индевър“ е подсилен с една група учени, които са в състояние да извършат геологически, ботанически и други природонаучни изследвания и между другото да установят това, от което толкова много се интересува Адмиралтейството: именно дали в новооткритите земи има използваеми богатства. Благодарение на своите превъзходни връзки в експедицията взема участие един състоятелен учен, член на Кралското дружество, мистър Бенкс, който довежда цяла свита сътрудници, между които д-р Солъндър, ученик на Линей, трима рисувачи, двама европейски и двама цветни слуги.

Кук има чин първи лейтенант и е командир на „Индевър“, който започва голямото си пътуване на 26-ти август 1768 година. За него са предвидени две години, а трае кръгло три години: на 12 юли 1771 г. хвърлят отново котва в Дувър. Най-важните спирки на пътуването са Рио де Жанейро, Огнена земя и Кап Хорн, Таити, Нова Зеландия, Австралия, Нова Гвинея. Батавия (днешна Джакарта) и Капщад. В течение на пътуването първоначалният повод, астрономическата задача, се превръща в съвсем незначителна в сравнение със забележителните географски резултати, които между другото се състоят в изследването на Таити, установяването на факта, че Нова Зеландия се състои от два острова, известията за източния бряг на Австралия и преминаването на едва познатия и опасен Торесов проток.