Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от норвежки
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
vislupus (2017 г.)
Корекция и форматиране
VeGan (2018 г.)

Имало едно време един човек, който имал един-единствен син. Той живеел в голяма бедност и когато почувствувал, че краят му наближава, повикал сина си и му казал, че не може да му остави нищо друго, освен един меч, една риза от груб лен и шепа трохи. Когато човекът умрял, синът му бил обхванат от желание да тръгне по света и да опита късмета си. Запасал меча, сложил трохите в ризата като храна за из път, защото живеел далеч в гората и далеч от хората. Пътят му минавал през една планина и когато се изкачил толкова високо, че можел да види какво става долу в равнината, той открил един лъв, един сокол и една мравка. Те се карали за един умрял кон. Момъкът се изплашил, когато видял лъва, но той го повикал да разреши спора и така да разпредели коня, че всеки да получи това, което му се полага.

Момъкът взел меча си и разделил коня, както могъл. На лъва дал големите парчета, соколът получил вътрешностите и други дреболии, а мравката получила главата. Когато свършил работата, момъкът казал:

— Мисля, че справедливо разделих коня. Лъвът трябва да получи най-много, защото той е най-голям и най-силен, соколът трябва да получи най-хубавото, защото е красив хищник, а мравката — главата, защото тя може да се промушва във всички ъгълчета.

Всички били доволни и попитали момъка какво иска да получи като награда за справедливата подялба.

— Ако съм ви направил услуга и вие сте доволни, това ще ми бъде достатъчна награда — казал момъкът, — не искам нищо да ми плащате.

Животните обаче решили, че той трябва да бъде възнаграден.

— Ако ти не искаш нищо друго, тогава ние ще изпълним три твои желания — рекъл лъвът.

Но момъкът не знаел какво да си пожелае. Тогава лъвът попитал дали не иска да може да се превръща в лъв, а останалите животни — дали не иска да може да се превръща в сокол и в мравка. Това му се сторило полезно и той се съгласил.

Захвърлил момъкът меча и ризата си, превърнал се в сокол и полетял. Летял, летял, докато стигнал до едно море. Като полетял малко над морето, той се изморил, крилата така го заболели, че не можел да лети по-нататък и когато съзрял една скала, която се издигала от водата, насочил се към нея и си отпочинал. Това била особена скала и момъкът я разглеждал известно време.

След като си отпочинал, момъкът отново се превърнал в сокол и полетял по-нататък, докато стигнал до царския двор. Там кацнал на едно дърво, което се намирало точно срещу прозорците на принцесата. Като видяла птицата, на принцесата й се приискало да я хване. Тя я примамила и когато соколът долетял в стаята й, принцесата бързо затворила прозореца, взела птицата и я затворила в една клетка.

През нощта момъкът се превърнал в мравка и изпълзял от клетката. Той приел истинския си образ, отишъл при принцесата и седнал до нея. Тогава тя така се изплашила и започнала така да крещи, че царят се събудил и дошъл да пита какво се е случило.

— Тук има някой — казала принцесата.

Но тогава момъкът се превърнал в мравка, пропълзял в клетката и се превърнал в сокол. Царят не могъл да открие нищо, от което човек би могъл да се страхува, и казал на принцесата, че може би е сънувала страшен сън. Но щом като излязъл от стаята, се случило същото, както преди. Момъкът изпълзял от клетката като мравка, приел истинския си образ и седнал до принцесата.

— Тук има някой — извикала принцесата.

Момъкът обаче отново забързал към клетката и се превърнал в сокол. Царят търсил навсякъде и като не намерил нищо, ядосал се, че принцесата не го оставяла да спи и й казал, че говори глупости.

— Ако изкрещиш само още веднъж, ще ти покажа, че баща ти е цар.

Едва-що излязъл царят от стаята, и момъкът вече отново седял до принцесата. Този път тя не изкрещяла, макар че много се страхувала и не знаела какво да прави.

Тогава момъкът я попитал от какво се страхува.

Принцесата му разказала, че е обещана на един голям трол и той ще я отведе, когато тя за пръв път излезе под синьото небе. Когато момъкът дошъл при нея, принцесата помислила, че това е тролът. Всеки четвъртък сутринта идвал пратеник на трола. Този пратеник бил един деветглав змей, на когото царят всеки път трябвало да дава като данък по девет угоени свини и затова царят наредил, че онзи, който може да го освободи от змея, ще получи принцесата и половината царство за награда.

Момъкът обещал, че ще направи това и когато се съмнало, принцесата отишла при царя и му казала, че при нея има един човек, който ще го избави от змея и от данъка със свинете. Когато царят чул това, зарадвал се, защото змеят вече бил изял толкова много свине, че тези животни почти изчезнали в царството. И тъй като било четвъртък, момъкът, придружен от един царски слуга, потеглил към мястото, където змеят се явявал, за да отнесе свинете.

И змеят наистина дошъл. Той имал девет глави и избълвал огън и жупел, като не видял свинете. Втурнал се тогава към момъка така, като че ли искал жив да го изяде. В същия миг момъкът се превърнал в лъв, започнал да се бори със змея и да унищожава една след друга главите му. Но змеят също бил силен, бълвал огън и жупел. Не след дълго му останала само една глава, която била най-здравата и най-силната от всички. Най-подир момъкът унищожил и тази глава и змеят бил победен. Отишъл момъкът при царя, и в царския двор царяла радост, защото победителят трябвало да бъде възнаграден.

Когато един ден момъкът и царската дъщеря се разхождали в градината, дошъл големият трол, грабнал царската дъщеря и полетял с нея. Момъкът искал да ги последна, но царят го помолил да остане, тъй като той бил единственият му близък човек, след като тролът отвлякъл дъщеря му. Молбите му обаче били напразни, момъкът се превърнал в сокол и полетял след трола и царската дъщеря. Като не ги видял, момъкът изведнъж се сетил за странната скала в морето, върху която си почивал, когато летял за първи път. Спуснал се надолу към скалата, кацнал на нея, превърнал се в мравка и се пъхнал в една пукнатина. Пълзял, пълзял и стигнал до една заключена врата, промушил се през дупката на ключалката и видял една непозната принцеса, която пощела един триглав трол.

— На прав път съм — помислил си момъкът, тъй като вече бил научил, че тролът бил отвлякъл преди това две дъщери на царя. — Може би ще намеря и другите — казал си той и пропълзял през дупката на ключалката на друга врата. Там седяла друга непозната принцеса и пощела един трол с шест глави. Момъкът пропълзял през още една ключалка и намерил най-младата принцеса, която пощела един трол с девет глави. Момъкът запълзял по крака й, ухапал я и принцесата разбрала, че това е той, момъкът, който иска да поговори с нея, и попитала трола дали може да излезе за малко навън. Когато излязла навън, момъкът се явил в истинския си образ и помолил принцесата да попита трола дали някога ще излезе оттук и дали ще се завърне вкъщи при баща си. После той се превърнал в мравка, изпълзял по крака й и принцесата отново се върнала да пощи трола.

Пощила, пощила и неусетно се замислила.

— Забрави да ме пощиш — казал тролът. — За какво мислиш?

— Ах, мисля си за това дали някога ще изляза оттук и дали ще се върна в царския двор при баща ми — отговорила принцесата.

— Не, ти никога няма да се върнеш там — отговорил тролът. — Няма да се върнеш, докато не намериш пясъчното зърно, което е скрито под деветия език на деветата глава на змея, който вземаше свинете на твоя баща. Него никой не може да го намери. Премине ли това пясъчно зрънце планината, тогава всички тролове ще се пръснат, планината ще се превърне в златен дворец, а морето в тучна ливада.

Когато момъкът чул това, пропълзял през всички ключалки и през цепнатината на скалата, превърнат се в сокол и полетял натам, където лежал змеят. Момъкът търсил, търсил, докато намерил пясъчното зърно, което било пъхнато под деветия език на деветата глава и полетял обратно с него. Когато стигнал до морето, бил толкова изморен, че му се искало да се спусне на земята и да ся почине на един камък на брега. И когато за миг заспал, пясъчното зърно паднало от човката долу в пясъка. Три дни го търсил момъкът, докато го намери. Тогава той полетял обратно с него към скалата и го пуснал през цепнатината. Всички тролове се пръснали, скалата се пропукала и пред момъка се издигнал златен дворец, който бил по-хубав от всички дворци на земята, а морето се превърнало в най-прекрасни ниви и потънали в най-пищна зеленина ливади. Всички потеглили към царския двор, а там царели радост и оживление. Момъкът и най-малката принцеса се оженили и сватбата продължила седем седмици и всички в царството празнували. И ако тяхната веселба ти се вижда малка, на теб ти пожелавам още по-голяма.

Край