Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от норвежки
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране
vislupus (2017 г.)
Корекция и форматиране
VeGan (2018 г.)

Издание:

Автор: Петер Кристен Асбьорнсен, Йорген Му

Заглавие: Норвежки народни приказки

Преводач: Антония Бучуковска

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: Норвежки

Издател: Отечество

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: приказки

Националност: норвежка

Художник: Ралица Станоева

Художник на илюстрациите: Ралица Станоева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4509


Имало едно време един беден човек. Той имал пълна къща с деца и не смогвал да ги изхрани и облече. Всички деца били много хубави, ала най-красива била най-малката дъщеря. Тя била толкова красива, че никой не можел да се мери с нея.

Било четвъртък, късна есенна вечер. Времето било лошо и навън било много тъмно. Дъждът валял като из ведро, а вятърът духал така силно, че стените на къщата скърцали. Всички седели край огнището, всеки зает със своята работа. Изведнъж се похлопало три пъти на прозореца. Бащата излязъл навън, за да види кой хлопа, и когато отворил вратата, пред него стоял голям бял мечок.

— Добър вечер — казал мечокът.

— Добър вечер — отвърнал бащата.

— Ако ми дадеш твоята най-малка дъщеря, ще те направя толкова богат, че ще забравиш колко беден си бил.

На бащата му било много приятно да слуша колко богат щял да го направи мечокът, но казал, че най-напред ще трябва да говори с дъщеря си. Влязъл вътре и разказал, че навън пред вратата стои един голям бял мечок, който му обещал, че ако му даде най-малката си дъщеря, ще направи всички богати. Най-малката дъщеря не се съгласила, но той излязъл навън и казал на мечока да дойде следващия четвъртък вечер, за да получи отговор. Никой не оставил на мира момичето, денем и нощем му говорели за богатството, което щели да получат и колко хубаво щяло да бъде и за нея самата, ако отиде при мечока. Накрая момичето отстъпило. Измило се, изкърпило малкото дрешки, които имало, понагиздило се, доколкото могло и се приготвило за път. Не взело много неща със себе си.

На следващия четвъртък вечерта белият мечок дошъл, за да отведе момичето със себе си. То взело вързопчето си и се покатерило на гърба на мечока. И потеглили.

След известно време мечокът попитал:

— Страхуваш ли се?

Не, момичето никак не се страхувало.

— Дръж се здраво за руното ми и няма да ти се случи нищо лошо — казал той.

Вървели, вървели и накрая се изкачили на една висока планина. Мечокът похлопал, една врата се отворила и влезли в един дворец. Всички стаи били осветени и всичко блестяло в злато и сребро. В една зала имало маса, наредена с най-богати ястия, от хубави по-хубави. Мечокът дал на момичето една сребърна камбанка и й казал да звъни с нея, когато пожелае нещо, и всяко нейно желание ще бъде изпълнено. Стъмнило се, момичето се почувствувало много изморено от пътуването и пожелало да са легне. Едва докоснало камбанката и се намерило в една спалня пред легло с възглавници от коприна и балдахин със златни пискюли. Леглото било толкова хубаво и меко, каквото момичето и в мечтите си не можело да си представи. И всичко било от злато и сребро. Когато легнало и светлината угаснала, в стаята дошъл някой и легнал до него. Това бил мечокът, който свалял кожата си през нощта. Момичето никога не могло да го види, защото той идвал, когато светлината угасвала и винаги изчезвал, преди да се развидели.

Известно време всичко вървяло добре. Ала след това момичето се умълчало и затъгувало. Когато мечокът го попитал защо тъгува, то признало, че се чувствува много самотно, че му е мъчно за родителите, братята и сестрите и много страда, че не може да ги види.

— Аз ще ти помота — казал мечокът, — ала ти трябва да ми обещаеш, че няма да говориш с майка си насаме, а само когато и другите ви слушат. Тя ще те хване за ръка — продължил той, — ще те отведе в една стая, за да говори насаме с тебе, но ти не я слушай, иначе ще направиш и двама ни нещастни.

Една неделя мечокът дошъл и казал, че сега могат да посетят родителите й. Те тръгнали на път, момичето седяло на гърба на мечока и пътували много, много дълго. Най-после пристигнали в голям бял двор, пред който играели нейните братя и сестри. Всичко било толкова красиво, че радвало очите.

— Тук живеят твоите родители — казал мечокът. — Не забравяй обаче какво съм те помолил, иначе ще направиш и двама ни нещастни.

Момичето обещало, че няма да забрави, и когато стигнали до къщата, мечокът се обърнал и изчезнал.

Когато видели дъщеря си и сестра си отново вкъщи, настанала голяма радост и веселие и не знаели как да й благодарят за всичко, което тя направила за тях. Всички били много доволни и казвали, че повече от това не биха искали и я попитали дали и тя е така доволна. Да, тя била много доволна и имала всичко, каквото пожелае. Какво е говорила по-нататък, не бих могъл да ви кажа, но не смятам, че близките й са научили нещо много повече.

След обед обаче, след като се нахранили, се случило онова, което мечокът й предсказал. Майката искала да говори с дъщеря си насаме в една стая. Момичето си спомнило думите на мечока и не се съгласило.

— Това, което искаш да ми кажеш, можеш да го кажеш тук пред останалите — заявило то.

Въпреки всички усилия на момичето, в края на краищата майката постигнала своето и то трябвало да й разкаже всичко.

Казало й, че всяка вечер в стаята влизал един човек и лягал при нея, но чак след като светлината угасвала, ала то никога не го е виждало, защото той изчезвал, преди да се развидели. То много се измъчвало и искало поне веднъж в живота си да го види, защото по цял ден било само и се чувствувало изоставено.

— Ах, та това би могло да бъде и трол, който нощем лежи до тебе — обяснила й майката. — Аз обаче ще ти кажа какво ще направиш. Ще ти дам една малка свещ, която ти ще скриеш в пазвата си. Когато той заспи, запали я и го погледни, но внимавай да не капне восък върху него.

Момичето взело свещта и я скрило в пазвата си, вечерта дошъл мечокът и го отвел със себе си.

Вървели що вървели и мечокът попитал дали е станало така, както той предсказал.

Да, така станало. Момичето не могло да отрече.

— Ако си послушала съвета на майка си, знай, че и двама ни си направила нещастни и че всичко между нас е свършено — казал той.

Не, момичето не било послушало съвета на майка си.

Когато момичето се завърнало в двореца на мечока, всичко се повторило както преди. Легнало си, един човек влязъл в стаята и легнал до него. Но в полунощ, когато то разбрало, че човекът спи, запалило свещта и видяло всичко. В леглото лежал най-красивият принц, какъвто то не било виждало. Голяма любов изпълнила сърцето на момичето и то помислило, че ще умре, ако не целуне веднага принца. Но когато го целунало, три капки восък капнали върху неговата риза и той се събудил.

— Ах, какво направи — възкликнал принцът. — Ти докара голямо нещастие. Ако беше потърпяла още една година, щеше да ме освободиш. Аз имам мащеха, която ме омагьоса така, че през деня приемам образа на мечок, а през нощта отново си възвръщам човешкия образ. Сега всичко между нас е свършено и аз трябва да те напусна, за да отида при нея. Тя живее в един дворец на изток от слънцето и на запад от луната. Там живее също една принцеса, чийто нос е дълъг три лакътя и сега аз ще трябва да се оженя за нея.

Момичето плакало и кършило ръце, но нищо не помогнало, принцът трябвало да се раздели с него. То попитало дали може да го последва. Принцът казал, че не може.

— Ще ми покажеш ли пътя, за да те потърся? Това може би ще ми разрешиш? — попитало то.

Да, момичето можело да го търси, той вече й бил казал — дворецът се намирал на изток от слънцето и на запад от луната и не било възможно да намери пътя до там.

Когато на сутринта момичето се събудило, принцът и дворецът били изчезнали. То лежало сред една малка зелена поляна в гъста, тъмна гора и до нея стояло вързопчето, което взела от къщи. Когато се разсънило и се наплакало, момичето тръгнало на път и вървяло много дни, докато стигнало до една планина.

Там седяла една стара жена и си играела със златна ябълка. Попитало я дали знае как да стигне при принца, който живее с мащехата си в един дворец на изток от слънцето и на запад от луната и който трябва да се ожени за една принцеса, чийто нос е дълъг три лакътя.

— Ти откъде го познаваш? — попитала старицата. — Да не би да си момичето, за което той щял да се ожени?

Да, това било вярно.

— Значи това си ти, а? — казала старицата. — Не зная нищо повече за него, освен че живее в един дворец на изток от слънцето и на запад от луната. Там можеш да стигнеш или много късно, или никога, но ти можеш да вземеш моя кон и с него да яздиш до съседката ми, може би тя ще може да ти каже повече. Когато стигнеш при нея, тупни коня ми под лявото ухо и му кажи да се върне вкъщи. Вземи и тази златна ябълка.

Момичето яхнало коня, яздило, яздило и стигнало до една планина. Там седяла една стара жена с чекрък от злато и момичето я попитало дали знае пътя към двореца, който се намирал на изток от слънцето и на запад от луната. И тази старица казала, че не знае пътя, но че дворецът наистина се намирал на изток от слънцето и на запад от луната.

— Там ще стигнеш или много късно, или никога, но ти можеш да вземеш моя кон и да яздиш с него до съседката ми, може би тя ще може да ти каже повече. Когато стигнал при нея, тупни коня под лявото ухо и му кажи да се върне вкъщи.

Старицата дала на момичето златния чекрък и му казала, че сигурно ще й послужи някога.

Момичето яздило коня, яздило и стигнало до една голяма планина. Там седяла една стара жена с хурка от злато. Момичето я попитало дали знае пътя към принца и към двореца на изток от слънцето и на запад от луната.

И тази старица попитала:

— Ти ли си момичето, за което принцът щял да се ожени?

Да, това било самата истина.

Но и тази старица не знаела пътя. Било й известно, че дворецът се намирал на изток от слънцето и на запад от луната.

— Там ще стигнеш или много късно, или никога — казала тя, — но ти можеш да вземеш моя кон и да яздиш с него до източния вятър. Попитай го, може би той знае пътя и ще те заведе до там. И когато стигнеш при него, тупни коня под лявото ухо и той ще се върне вкъщи. — Старицата й дала хурката от злато.

— Може би ще ти послужи някога — рекла тя.

Момичето яздило много, много дни, изминало дълъг път и най-сетне стигнало при източния вятър. Попитало го дали знае как да намери принца, който живеел на изток от слънцето и на запад от луната.

Източният вятър казал, че бил чувал за принца, а също и за двореца, но не знаел пътя дотам, защото никога не бил духал толкова далече.

— Ала ако искаш, ще те заведа при моя брат, западния вятър, може би той ще знае, защото е много по-силен от мене. Ти можеш да седнеш на гърба ми и аз ще те нося.

Момичето го послушало и те се понесли. Когато пристигнали, източният вятър казал, че води момичето, определено за принца, който живеел в двореца на изток от слънцето и на запад от луната и понеже то го търси, той я придружава дотук и сега иска само да чуе дали западният вятър знае пътя дотам.

— Не, никога не съм стигал толкова далече — казал западният вятър, ала ако искаш, ще те заведа при южния вятър. Той е много по-силен от нас двамата и много е бродил по света. Може би той ще ти каже. Седни на гърба ми и аз ще те нося.

Момичето го послушало, но не минало много и те дошли при ЮЖНИЯ вятър. Когато пристигнали, западният вятър попитал дали той може да покаже на момичето пътя към двореца на изток от слънцето и на запад от луната, защото тя е тази, за която принцът трябва да се ожени.

— Така ли, това ли е тя? — попитал южният вятър. На много места съм бил, но никога не съм стигал толкова далече. Ала ако искаш, мога да те заведа при моя брат, северния вятър. Той е най-старият и най-силният от всички нас и ако той не знае, никой не ще може да ти каже. Ти можеш да седнеш на гърба ми и аз ще те нося.

Момичето седнало на гърба му и се понесли така бързо, че то нищо не виждало и не чувало.

Като приближили северния вятър, той бил толкова сърдит, че неговото дихание се чувствувало отдалеч.

— Какво искате? — изкрещял той и студенината му пронизала момичето.

— Ах, не се сърди, това съм аз и с мене е момичето, което трябва да се омъжи за принца, който живее в двореца на изток от слънцето и на запад от луната. То иска да те попита дали си бил там и дали можеш да й покажеш пътя, за да намери принца.

— Да, зная къде се намира този дворец — казал северният вятър. — Един-единствен път издухах листа на една трепетлика натам и толкова много се изморих, че няколко дена не можех да духам. Но ако ти наистина желаеш да отидеш там и не се страхуваш да пътуваш с мене, аз мога да те взема на гръб и да се опитам да те закарам.

Момичето отвърнало, че иска и че трябва да отиде там, каквото ще да става.

— Тогава ще трябва да нощуваш тук — казал северният вятър, — защото, за да стигнем там, ще ни трябва един ден и даже повече.

Рано на следващата сутрин северният вятър събудил момичето, поел дълбоко дъх и задухал толкова силно, както никога преди това, и двамата полетели, като че ли искали за миг да стигнат до края на света. Над земята се извила буря, която разрушила много къщи и повалила безброй дървета, а когато северният вятър и момичето полетели над морето, стотици кораби потънали, но те продължавали да летят все по-далече и по-далече и все над морето. Северният вятър се изморил и накрая толкова отслабнал, че почти не можел да духа. Спускал се все по-ниско над морето, докато накрая вълните почнали да заливат петите на момичето.

— Страх ли те е? — попитал северният вятър.

Не, момичето от нищо не се страхувало.

Те били недалеч от брега и северният вятър намерил сили да доведе момичето под прозорците на двореца, който се намирал на изток от слънцето и на запад от луната. Северният вятър бил толкова уморен, че трябвало да си почине няколко дена, преди да задуха обратно към къщи.

Сутринта, когато момичето седяло под прозорците на двореца и си играело със златната ябълка, изведнъж го с вгледала дългоносата принцеса, която била сгодена за принца.

— За колко продаваш златната ябълка? — попитала принцесата и открехнала леко прозореца.

— Не я продавам нито за злато, нито за пари — отговорило момичето.

— Като не я продаваш нито за злато, нито за пари какво искаш за нея? Можеш да получиш в замяна всичко какаото пожелаеш — казала принцесата.

— Ако ми позволиш да отида в стаята на принца и прекарам нощта там, можеш да получиш, ябълката — отвърнало момичето.

Принцесата обещала да изпълни молбата му и получила златната ябълка.

Когато вечерта момичето влязло в стаята на принца, той спял дълбоко и непробудно. То го викало, опитвало се да го събуди, плакало горчиво, ала принцът не се събудил, защо то му били дали упойващо питие. На разсъмване дошла дългоносата принцеса и прогонила момичето.

Когато през деня то седнало под прозорците на двореца и взело да намотава прежда на златния чекрък, се случило същото както предния ден. Принцесата го попитала за какво продава чекръка, то отговорило, че не го продава нито за злато, нито за пари, но можело да й го отстъпи, ако го пусне да прекара нощта в стаята на принца. Момичето влязло в стаята на принца, но той спял дълбоко и непробудно и макар че то го викало и плакало горчиво, не могло да го събуди. На разсъмване дошла дългоносата принцеса и прогонила момичето.

Когато през деня момичето седяло под прозорците на двореца и извадило златната хурка, принцесата поискала и нея. Тя го попитала за колко я продава. Както и преди момичето отговорило, че не я продава нито за злато, нито за пари, но можело да й я отстъпи, ако го пусне да прекара нощта в стаята на принца. Принцесата казала, че на драго сърце ще изпълни молбата на момичето. В двореца имало хора, които били затворени в стая, съвсем близо до покоите на принца и чули как едно момиче две нощи плакало и го зовяло. Те му разказали всичко и когато принцесата дошла вечерта с упойващото питие, принцът се престорил, че го изпил и го излял зад гърба си.

Когато момичето влязло в стаята, принцът бил буден и му разказало, как намерило пътя до него.

— Ти идваш тъкмо навреме — казал принцът, — защото утре трябва да се оженя за дългоносата принцеса. Аз никак не желая това, а ти си единствената, която може да ме избави от нея. Ще кажа, че искам предварително да разбера дали моята годеница може да върши нещо и ще я помоля да изпере ризата ми с трите капки восък. Тя ще се съгласи, защото не знае, че ти си я накапала. Само един добър човек може да я изпере, а не вещица като нея. Тогава ще кажа, че ще взема за жена онази, която ще може да свърши тази работа, а аз зная, че ти можеш.

През цялата нощ те били радостни и щастливи. Сутринта, когато всички се стягали за сватба, принцът заявил:

— Най-напред искам да разбера дали годеницата ми може да върши нещо.

Мащехата се обадила, че дъщеря й можела да върши всичко.

— Имам една много хубава риза, която искам да облека на сватбата си, но е накапана с три калки восък и те трябва да се изперат. Реших да взема за жена онази, която може да свърши тази работа.

Всички мислели, че нямало нищо по-лесно от това. Дългоносата принцеса прала, колкото могла, но колкото повече перяла и търкала, толкова по-големи и черни ставали восъчните капки.

— Ти не можеш да переш — казала майка й, вещицата. — Нека аз да се опитам.

Едва се докоснала вещицата до ризата и тя станала още по-мръсна от преди и колкото повече перяла и търкала толкова по-черни ставали петната от восъчните капки.

Другите вещици също се опитали да изперат ризата, но колкото търкали, толкова по-лоша ставала тя и накрая изглеждала толкова мръсна като че ли е била извадена от комин.

— Ах, не ви бива за нищо — казал принцът. — Навън пред прозореца седи една просякиня. Мисля, че тя може да пере по-добре от всички вас. Ей, момиче, ела тук! — извикал той.

Момичето влязло вътре.

— Можеш ли де изпереш тази риза? — попитал принцът.

— Не зная, но мога да се опитам — отговорило то.

Още щом докоснало ризата и я потопило във водата тя станала по-бяла от току-що навалял сняг.

— За тебе искам да се оженя — казал принцът.

Старата вещица се пукнала от яд, а заедно с нея и дългоносата принцеса с останалите зли вещици и оттогава не съм чувал нищо за тях. Принцът и неговата годеница избавили всички пленници в двореца, взели толкова злато и сребро, колкото могли да носят, и се заселили далеч от двореца, който се намирал на изток от слънцето и на запад от луната.

Край