Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,3 (× 16 гласа)
Форматиране
VeGan (2018 г.)

Малко след като влезе в пубертета, Наталия започна да се заглежда по противоположния пол. Още неосъзнавайки напълно какво се случва, тя изпитваше особено вълнение, когато видеше голо до кръста момче да тренира на уличния фитнес или просто да се разхожда без тениска свободно по улицата. Оглеждаше телосложението, мускулите им, но отначало не отдаваше особено значение на този факт; за нея те бяха просто момчета, с които си бе играла досега на улицата всеки ден във всяка една свободна минута — междучасие, ваканция. Наталия бе отраснала в голям град, имаше много приятели, но особеното чувство, което изпитваше, докато е в близост с представител на противоположния пол не стихваше, напротив. Когато сподели това с майка си, както и фактът, че вече има цикъл, възрастната жена реши, че е дошъл моментът за толкова отлагания в годините разговор за „птичките и пчеличките“, тоест за секса. Тя знаеше, че един ден този момент ще настъпи и беше подготвена за това.

— Виж, Нати, това, че ти тече кръв веднъж в месеца, означава, че вече си жена. Напълно е нормално, всяка жена го изживява, изживявам го все още и аз. Един ден, когато станеш на възраст, кръвотечението ще престане, но дотогава всеки месец трябва да си подготвена и да имаш в себе си дамска превръзка или тампон — такива, за каквито слушаш ежедневно по телевизионните реклами. Момчетата също ще започнат да те привличат, както и ти тях — така се създават семейство и деца, така си създадена и ти. Някога, когато си достатъчно зряла, ще се запознаеш с някой по-специален, с който ще изживееш моменти на върховна наслада. Но дотогава трябва да внимаваш и да се пазиш, за да не стане някоя беля.

— Но мамо, усещам как само при мисълта за мускулесто момче без тениска ме подлудява, не мога да спра да мисля за това. По-силно е от мен…

Така Наталия обясни на майка си странното, но същевременно приятно чувство от срещата с противоположния пол. Възрастната дама не успя да обясни добре — въпреки че се бе подготвяла от години за този неловък момент — как да се пази и каква точно „беля“ може да се случи. В гимназията Наталия се запозна с още млади и хубави момчета и започна да флиртува с тях. Първоначалните невинни усмивки и въздушни целувки и намигвания прерастнаха в истински сексуален контакт — всички бяха в пубертета и хормоните бушуваха, както се казва, „на макс“. Отделно, никое момче не смееше да откаже поканата на Наталия, защото това означаваше, че ще търпи подигравки, че е гей или най-малкото, смотаняк. Наталия не беше от най-красивите, но не беше и грозна — имаше някое друго излишно килограмче по нея; това не я спираше. Използваше всеки удобен случай да се добере до някой от съучениците си — едни от тях вече и пълнолетни, а по-късно, в университета, дори и лепнаха етикет „Наталия общата“. Това не я смущаваше по никакъв начин и тя продължаваше да си „попълва списъка“ със завоевания — и наистина, във висшето учебно заведение, само хомосексуалните мъже не бяха минали през леглото и. Тя търсеше още и още, беше ненаситна; някои дори ги повтори и потрети. Съвокуплението беше единственото нещо в мислите и, тя ходеше на лекции само и само да види своите мъже, които и доставяха това неотразимо удоволствие. Родителите на Наталия бяха в пълно неведение за разкрепостеността на дъщеря им; тя правеше всичко възможно да държи в тайна личния си живот.

Както моментът за разговор за „птичките и пчеличките“, така дойде и моментът, в който възрастните родители започнаха да се притесняват, че дъщеря им може да остане сама. Загатнаха пред нея, че е време да улегне — беше завършила университета криво-ляво — къде с преписване, къде с подмазване — и да си намери мъж, който да подсигури живота и. Така и стана — Наталия се запозна с едно момче, което и харесваше малко повече от останалите. Казваше се Кирил.

Кирил беше селско момче, от семейство на традиционалисти, което също му даваше зор да се задоми колкото се може по-скоро и да „продължи рода“. Той се беше регистрирал в сайт за запознанства; Наталия също — и съдбата се намеси. Двамата се срещнаха и след няколко срещи, приятелството им прерастна в нещо повече. Наталия обичаше освен мъжете, и животните и с радост прие предложението да работи в зоомагазин. Премести се от родния си град в столицата и заживяха щастливо с Кирил в неговото наследствено жилище. Наталия забременя общо осем пъти, но две от децата изгуби при спонтанен аборт. Това по никакъв начин не повлия на либидото й и Кирчо, естествено, беше най-близката „жертва“. Тя очакваше от него да го правят по 3–4 пъти на ден, при което момчето нямаше сили дори да си помисли за някакъв вид изневяра — жена му му даваше всичко, че дори и повече; за разлика от тези, които уж пазят „целомъдрие“ и „непорочност“. Наталия търсеше секс във всяка една свободна минута и често от това Киро не можеше да стои изправен на краката си. Но въпреки това беше добродушна и може би затова бракът им продължи дълги години — напук на твърденията, че в интернет пространството никой не се регистрира, за да търси сериозна връзка. Децата им растяха дружно и щастливо, а заплатите и на двамата млади бяха достатъчни, за да им подсигурят един приличен и достоен живот. Наталия беше щастлива, защото получаваше от мъжа си това, което винаги е искала — любов, семейно щастие и най-вече… креватни удоволствия в големи количества.

Край