Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Другарят Петров се защищаваше. Членовете на академичния съвет крещяха в лицето му, наричаха го „подлец“, „негодяй“, „рушител на революционните постижения“ и го заклеваха да опровергае клеветническото си твърдение, че две и две са четири, а не три цяло деветстотин деветдесет и девет хиляди, както показваше сметачната линийка.

Другарят Петров се изсмя и каза, че сметачната линийка греши — две и две са си четири, и това си е.

Членовете на академичния съвет се хванаха за главите и изреваха от ужас — да се опровергава авторитетът на сметачната линийка, изработена от най-точните световноизвестни сметачнолинейни заводи? Това е богохулство, светотатство и кощунство! Позор!

Но другарят Петров пак не си призна грешката и продължи да твърди, че две и две са четири.

Академиците се разридаха и със сълзи на очи го молеха да не дава гласност на твърдението си, което щяло да опозори нашата научна мисъл пред лицето на целия научен свят, като даваха пример с героите, които до сетен миг не са издавали това, което знаят.

Другарят Петров се изсмя и каза, че всичко това е глупост и че той навсякъде ще твърди, че две и две са четири.

Тогава членовете на академичния съвет изскубаха косите си и изпратиха другаря Петров на низова работа в Силистренско.

Но два дни след това от най-известните сметачнолинейни заводи пристигна писмо, с което молеха академичния съвет да им прости за допуснатата грешка — сметачната линийка, изпратена неотдавна, била сбъркана и вместо две и две равно на четири давала две и две равно на три цяло и деветстотин деветдесет и девет хилядни.

Първите няколко минути членовете на академичния съвет стояха с отворени уста, а после изведнъж се развикаха:

— Ей, какво говедо се оказа този Петров!

И го извикаха да му обяснят, че след като е бил така дълбоко убеден, че е прав, той не е трябвало да се оставя да бъде изпращан в някакво си силистренско село, а е трябвало с огън и меч да отстоява мнението си. На това ли ни учеха героите в борбата, които до сетния си миг твърдяха и гръмко крещяха онова, в което вярваха?

И когато Петров отвори уста да се оправдае, учените изреваха:

— Позор!

И го уволниха завинаги от системата на учреждението, чийто академичен съвет бяха те.

Край