Включено в книгата
Оригинално заглавие
Когда давно забытое названье, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784


Когато в мен забравеното име

разбуди отклик, неочакван зов

от стихнали страдания, незрими,

от минала, загинала любов,

 

срамувам се, че бавно аз живея,

че всичко пази моята душа,

целувки вехти, сълзи виждам в нея

не мога с нищо да ги разруша.

 

Да, срам ме е. И ми е тъжно даже,

нима съм аз допущал и в съня,

че никой чувствата не ще премаже,

че себе си докрай ще съхраня?

 

Че аз съм прав да срина горделиво

ония детски, минали мечти

и всичко, дето свети боязливо

и като цвят в душата ми цъфти?

 

За оня спомен тъжно е, боли ме,

че бях готов да го осмея с глас.

Аз ще повторя блесналото име —

и в миналото ще отплувам аз.

Край