Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Когато избухна пожарът

Прогресивната преса нарече „черен ден“ 30 януари 1933 г., когато президентът на Германия Хинденбург назначи за канцлер лидера на Националсоциалистическата партия Адолф Хитлер. Фашистите заграбиха властта при подкрепата на монополите. Хитлер им обеща да задуши революционното движение, да възроди мощта на Германия и да открие за германския империализъм пътя към експанзия. Средството за установяване на световно господство беше войната.

Използвайки класовата омраза на управляващите кръгове от Запада към Съветския съюз, Хитлеровата дипломация се стремеше да осуети създаването на система за колективна сигурност в Европа. За да разпалят враждата към Съветския съюз, нацистите раздуваха мита за „заплаха от болшевизма“. На 27 февруари 1933 г. пламна Райхстагът.

 

 

Берлин, вторник, 28 февруари 1933 година

Факелното шествие минаваше по Паризерплац. Участниците в него крещяха предизборните лозунги на националсоциалистите — до изборите за Райхстаг оставаха пет дена.

Огнените езици на факлите се отразяваха в тъмните прозорци на френското посолство. Ярко светеше само крайният прозорец отляво на първия етаж — това беше кабинетът на посланика Андре Франсоа-Понсе. Като хвърли бегъл поглед към зрелището, станало нещо обикновено напоследък, посланикът се върна при своя събеседник, съветския полпред[1] Лев Михайлович Хинчук, който седеше в старинно позлатено кресло до горящата камина. Няколко движения с машата и пламъкът отново заигра. Франсоа-Понсе се разположи удобно в креслото срещу него и разговорът продължи.

— Чух от един военен — каза Хинчук, — че под предлог ремонт на централното отопление Райхстагът е съединен чрез подземен коридор с дома на Гьоринг. Разправят, че подпалвачите са минали оттам.

Франсоа-Понсе разпери ръце:

— Сега всичко е възможно, тая версия не бива да се изключва. Днес се видях с американски и наши журналисти — те са предали на своите редакции съобщения именно в такъв дух. Хитлер бързо преминава от теория към практика. Смяната на властта тук напомня смяна на декори на сцена, без да е спусната завесата. Свалят старите декори, подреждат нови. Викове, шум, ругатни, заповеди. Току-виж нещо изхвърчи в зрителната зала…

— Като познавач на Гьоте, Вие навярно помните неговите думи: няма нищо по-страшно от активното невежество — каза Хинчук.

Четиридесет и шест годишният френски посланик, произлязъл от професорско семейство, възпитаник на аристократичното Висше педагогическо училище, което освен знания му бе дало големи връзки, е бил на младини гимназиален учител. По-късно се заел с немската литература. Като че ли предвиждайки своето назначаване в Берлин, той през 1931 г. публикува своя солиден труд за поезията на Гьоте. Но скоро Франсоа-Понсе захвърлил филологическите упражнения и решил да се посвети на политиката. След Първата световна война основава „Дружество за икономически изследвания и информация“ при най-голямата организация на тежката индустрия, с което става неин политически довереник. И на високите постове в Париж, и като посланик в Берлин той отдава всичките си сили за търсене на пътища за сътрудничество с Германия, което да бъде изгодно за промишлените и военните кръгове във Франция. Сътрудничество, при което, естествено, цялата дейност да се ръководи от Париж. За това са мечтали още Луи XIV и Наполеон.

Франсоа-Понсе продължаваше тази линия и сега, след идването на Хитлер на власт.

— Вече се появиха съобщения за участието на комунистите в подпалването — отбеляза той.

— Това трябваше да се очаква. Логиката на последните събития подсказваше, че за подпалването ще обвинят именно комунистите. Три дена след идването на Хитлер на власт Гьоринг забрани събранията и демонстрациите на Комунистическата партия в цяла Прусия. Преди десет дена той заповяда да се използва оръжие срещу недоволните от новия режим. А сега…

— Тази сутрин на закуска в Министерството на външните работи аз попитах министъра на външните работи за пожара. Фон Нойрат ми отговори: това е престъпление на комунистите, виновният призна всичко, това не е престъпление на един човек, а на партията.

— Ето колко е просто всичко — усмихна се Хинчук. — Впрочем това напълно се покрива с теорията на господин Хитлер, че няма смисъл да се занимават с дребни измишльотини, лъжата трябва да бъде огромна, тя трябва да бъде от такава величина, че никой и никога да не посмее да си помисли, че тя може да бъде измислена. Не каза ли министърът нещо по-интересно?

— Той има един лайтмотив — Германия трябва да заеме в света мястото, което й се полага, трябва да стане равноправна с другите страни. Преди седмица, когато бях в Париж, нашият министър на външните работи Пол-Бонкур ме попита: какво може да се очаква от новото германско правителство? Отговорих, че всичките му усилия ще бъдат насочени срещу външния враг. Впрочем с нас беше и Едуард Ерио — според мен, вие, русите, цените неговото мнение.

— Това е естествено, защото когато преди девет години той беше министър-председател, вие признахте нашата страна, а миналата година подписахме с вас договор за ненападение. Ние ценим и мнението на господин Пол-Бонкур. И не само защото той нееднократно е бил премиер, но и защото го смятаме за реалист в политиката. Както и господин Ерио. Аз мисля, че отсега нататък десните във Франция ще се стремят към сближаване с Хитлер, те имат предлог за това: той се бори против комунизма. След като обяви Германия за крепост срещу революцията и комунизма, Хитлер ще може да привлече на своя страна мнозина на Запад. С тая песничка той ще стане по-популярен и от самия Морис Шевалие.

— И най-хубавата песничка омръзва — се усмихна Франсоа-Понсе. — Но независимо от призивите на господин Хитлер Франция трябва да търси взаимно разбирателство с Германия. Тия дни фон Нойрат заяви: няма друг избор — или Германия ще стане крепост на мира в центъра на Европа, или Европа ще рухне в пропастта.

— Вие се надявате на първото?

— А вие, виждам, се страхувате, че ще се случи второто.

— Както казвате вие, французите, страхът е половин спасение.

— И все пак вие сте фаталист, господин Хинчук.

— Господин посланик — полпредът стана, — понеже е късно, нека да не обсъждаме днес разликата между фаталиста и реалиста.

Сбогувайки се, Хинчук, като че ли между другото, попита:

— Чували ли сте нещо за съвещанието на Хитлер с индустриалците преди една седмица?

— По-точно на двадесети. Чух някои работи. Казват, че гостите са отпуснали няколко милиона за фонда на неговата партия.

— Ще им се върнат с лихвите — каза Хинчук. — Плановете на господин Хитлер им обещават гигантски военни поръчки. Те ще го подкрепят във всичко. И не само те. Американският посланик ми каза, че неговите сънародници, които представляват крупните банки и компании, са се срещали с Хитлер и обещали да му окажат помощ във въоръжаването на Германия. С Хитлер можем да си сътрудничим, казали те на посланика. Та кой от нас е реалист?

Когато се върна в представителството на Унтер ден Линден, същата нощ Хинчук приготви телеграма до Наркомата[2] на външните работи. Той писа за провокациите срещу съветските граждани в Берлин и във връзка с това за своя протест до германското министерство на външните работи. Съобщаваше и своето мнение за пожара:

„Има сведения, че пожарът е предизвикан от хора, свързани с Гьоринг. Такава информация, според данните, които имам, ще се появи във френския и американския печат. Подпалването на Райхстага без съмнение е извършено от нацистите с цел да бъде разгромена Комунистическата партия и за постигане успех в изборите.“

Този извод напълно ще се потвърди. След няколко дни ще бъде заловен Ернст Телман и арестувани хиляди комунисти и антифашисти.

На 2 март Хитлер ще произнесе в берлинския Шпортпалас остра антисъветска реч. Правителството ще възложи на Хинчук да протестира. За своята визита при Нойрат полпредът ще съобщи в Москва:

„Съобщих на Нойрат протеста и му го оставих в писмена форма. Добавих, че обществеността в СССР е възмутена, а обществеността в Германия вижда в речта на Хитлер директиви по отношение на СССР. Нойрат отговори, че в речта на Хитлер има недружелюбни нападки, но Хитлер не е сторил това преднамерено, той е говорил импровизирано, без предварително подготвена реч. Вчера, по думите на Нойрат, той беседвал дълго с Хитлер, който отново потвърдил, че политиката спрямо СССР трябва да бъде дружеска. След публичното изявление на Хитлер Нойрат помоли да бъде потвърдено под някаква форма в Москва приятелското отношение към Германия. Отговорих, че нямам никакви основания за това.“

На 5 март в изборите за Райхстаг хитлеристите няма да успеят да получат абсолютно мнозинство въпреки терора. След като привлекат на своя страна центристките партии, те ще постигнат целта си — на 24 март Райхстагът ще даде на Хитлер извънредни пълномощия. С това ще се ликвидира в крайна сметка и самият Райхстаг — той не ще може повече да контролира правителството.

Така ще се „оформи“ фашистката диктатура. Хитлер ще посочи на своите дипломати целта — да създадат благоприятни външнополитически условия за подготовка на агресията.

— Необходими са ни Европа и нейните колонии — ще каже той. — Не провинции, а геополитически категории, не национални малцинства, а континенти, не поражение, а унищожение на противника, не съюзници, а сателити, не преместване на границите, а разместване на държавите по цялото земно кълбо, не мирен договор, а смъртна присъда — такива трябва да бъдат целите на великата война.

А методите? Хитлер ще даде указание на дипломатите:

— Аз провеждам политика на насилие, като използвам всички средства, без да ме е грижа за нравствеността и кодекса на честта. Но аз няма да започна война незабавно. Напротив, отначало трябва да се смекчават конфликтите, да се подписват всякакви договори и споразумения, да се води политика на помиряване с всички доскорошни врагове. Аз ще напредвам на етапи. Но в крайна сметка мечът ще решава всичко. В политиката не признавам никакви закони. Политиката е такава игра, в която се допускат всякакви хитрости и правилата на която се изменят в зависимост от умението на играчите.

Бележки

[1] Полпред (пълномощен представител) — наименование на дипломатическите представители (от 1918 до 1922 г. на РСФР, а след това до 1941 г. — на СССР). Полпредство (пълномощно представителство) — дипломатическо представителство на РСФР, а от 1922 до 1941 г. — на СССР.

[2] Наркомат или НКИД — Народен комисариат на външните работи. — Б.пр.