Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Петък, 1 септември 1939 година

На 31 август около 8 часа вечерта, преоблечени в полска униформа есесовци чакаха в две коли уречения сигнал недалеч от радиостанцията на град Глайвиц, близо до полската граница. Започваше операцията под кодовото название „Химлер“. Скоро по радиоприемниците на колите прозвуча условният сигнал: „Баба умря!“ Зданието не се охраняваше. Като „завзеха“ една радиостанция на собствена територия, есесовците прочетоха пред микрофона на полски език текст, съдържащ остри антигермански изказвания, и дадоха няколко изстрела. След това се скриха, като оставиха на видно място трупа на един концлагерист, доставен предварително от Гестапо. Той беше облечен в полска военна униформа, което трябваше да свидетелствува, че нападението е извършено от поляци. Тази провокация, която приличаше на евтин детективски роман, послужи като повод за началото на Втората световна война. На 1 септември в 4 часа и 45 минути сутринта немската авиация нанесе удари по летищата, съобщителните възли, икономическите и административните центрове на Полша.

В три без десет вашингтонско време в Белия дом иззвъня телефонът. Съненият глас на дежурния телефонист отговори на повикването. Посланикът в Париж Булит настояваше да го свържат с президента. След като телефонистът получи съгласието на личния секретар на президента Марджери Ли Хенд, телефонът, който беше до леглото на президента, събуди Рузвелт.

— Кой е? — уморено попита той.

— Бил Булит, господин президент.

— Слушам, Бил.

— Току-що ми се обади от Варшава нашият посланик Тони Бидл. Няколко немски дивизии са влезли в територията на Полша. Водят се тежки боеве. Тони каза, че немските бомбардировачи са надвиснали над Варшава. Точно тогава връзката се прекъсна.

— Така — произнесе президентът след малка пауза, — най-сетне започна. Господ да ни помага!

Германският линеен кораб „Шлезвиг-Холщайн“, който предварително беше стигнал до полския бряг, откри огън по полуострова Вестерплате, сухопътните сили на вермахта преминаха границата и нахлуха в Полша на север откъм Източна Прусия, на запад — от източната част на Германия, и на юг — от Словакия.

Жорж Боне, при посредничеството на Мусолини, цял ден води преговори за свикване на международна конференция. Самият дуче в последния момент не се реши да влезе в голямата война. Не само защото имаше още какво да се желае за състоянието на армията. Той се надяваше, че Италия ще може да измъкне максимума без разходи от нейна страна. Париж пък искаше да се откупи от агресора с цената на Полша. В два и петнадесет Боне се свърза по телефона с министъра на външните работи на Италия граф Чано. В този момент в кабинета на Чано беше Франсоа-Понсе, когото след Берлин бяха назначили за посланик в Рим.

— Аз смятам — каза Боне, — че още не е късно да се свика конференция. Обсъдете, моля Ви, подробностите с Франсоа-Понсе, а после ще поговорим пак. Моето правителство няма да изпрати ултиматум на Германия до неделя, т.е. до 3 септември.

В 6 часа вечерта при Боне на Ке д’Орсе пристигна полският посланик Лукашевич.

— Сега не е време за разговори, господин министър, трябва да се воюва. Какво прави вашата армия? Вашата авиация? Нали ни обещахте бърза и ефикасна помощ! Знам, че се опитвате да свикате сега международна конференция. Това е абсурд! Вашите действия доказват на целия свят, че Франция не държи на думата си.

— Господин посланик, аз Ви прощавам тези изказвания — отговори Боне, — защото вашата страна я сполетя нещастие. Освен това нали именно вие ни предпазвахте от сътрудничество с Русия, като заявявахте, че Хитлер заедно с Полша ще стовари удара си именно върху нея!

Министърът натисна копчето на звънеца и един служител отвори вратата. Разгневен, полският посланик излезе, без да се сбогува.

В Лондон Чембърлейн беше изпаднал в апатия. Мислите му бяха объркани. Кой знае защо, той си спомни как в края на миналия век прекара шест години на Бахамските острови. Баща му, „великият Джо“, се сдоби с парче земя на един от необитаемите острови и реши да отглежда американска агава, от която правеха въжета и върви. Той твърдо вярваше, че ще създаде нов отрасъл в британската икономика и ще увеличи семейното богатство. И тъй като сър Джоузеф възнамеряваше да направи от най-големия си син Остин голям политик, отглеждането на агавата се падна на Невил. „Очевидно — мислеше си Чембърлейн, — на мен въобще не е разчитал.“ Семейството вложи в това предприятие петдесет хиляди фунта стерлинги. Шест години прекара Невил на забравеното от бога островче. Построи малко пристанище, участък от жп линия, използваше всевъзможни торове, но агавата не растеше. Това беше неговото първо голямо фиаско. Тогава баща му ужасно се разсърди. Проклета агава… Ами какво да прави сега? Да се намеси ли във войната, или да опита да скалъпи нов Мюнхен? Как да остане на власт — та провалът на политиката му е очевиден? Премиерът затвори очи и в съзнанието му веднага изникна мощната фигура на Чърчил: „Чърчил излезе прав, Чърчил е главният ми съперник, неговата воля, опит, авторитет — всичко е против мен.“

Премиерът събра всички сили, способността му да разсъждава се възвърна. „Първо, да изпратим на Хитлер не ултиматум, а предупреждение с призив да изтегли войските си от Полша. Няма значение кога. С това ще спечелим време. Второ, незабавно да поканя Чърчил и да му предложа министерски пост. Засега да не му казвам какъв. Това ще му върже ръцете и той няма да се обяви срещу мен в парламента. Да не е луд да остане в такъв момент вън от играта.“

Късно вечерта на 1 септември британският и френският посланик в Берлин Хендърсън и Кулондр връчиха на Рибентроп ноти. В тях се казваше: правителствата на Англия и Франция ще трябва, „както изглежда“, да изпълнят своите задължения към Полша, ако Берлин не представи задоволителни уверения за прекратяване на военните действия и за готовността да изтегли войските си от Полша.

В същото време френският посланик във Варшава Ноел посети министъра на външните работи на Полша Юзеф Бек, за да обсъди предложението за свикване на международна конференция, Бек току-що се беше качил в своя кабинет от скривалището с противогаз през рамо и ругаеше. Рухнаха всички планове: първо се провали идеята Полша да нападне заедно с Германия Съветския съюз и да получи от фюрера като подарък Украйна, сега пък се пукаше по всички шевове авантюрата с гаранциите на Запада. След като отказа да пусне през своя територия съветски войски, след като се отказа от помощта на съседната страна — СССР, Полша се оказа сама, лице срещу лице с Хитлер. Англия и Франция бяха далече и не бързаха да помагат. Полското правителство предаде своя народ, който пръв понесе удара на Хитлеровата военна машина и сега водеше героичен, но неравен бой с агресора.

— Конференция? — измърмори Бек. — По дяволите, каква конференция, когато немците извършиха парашутен десант на две крачки оттук.

След няколко дни полковник Юзеф Бек ще избяга в Румъния.

На 2 септември по обед ще се открие заседанието на парламента. Чембърлейн ще избоботи нещо неясно. Палатата на общините ще поиска влизане във войната.

Вечерта пет члена на правителството ще се съберат в един от кабинетите на Уестминстър и ще заявят, че няма да излязат оттам, докато войната не бъде обявена. В десет часа вечерта ще ги поканят на „Даунинг стрийт“ 10.

— Господа — ще каже Чембърлейн, — забавянето с обявяването на война на Германия е свързано с колебанията на френското правителство. Разбирате, че ние бихме искали съвместно…

Министрите, без дори да го погледнат, ще запазят гробно мълчание.

— Е добре, господа — след пауза ще каже премиерът, въздъхвайки. — Това означава война.

В този момент в съседния кабинет Хораций Уилсън вече разговаряше с немския агент Фриц Хесе, когото познаваше още от преговорите с Волтат.

— Фюрерът е готов да се съгласи на двустранна среща — ще каже Хесе, — той много би искал високопоставен английски представител да дойде в Берлин за лична среща с него.

— Аз мисля — ще отговори Уилсън, — че ние ще успеем да се споразумеем само ако господин Хитлер заповяда да се изтеглят неговите войски от Полша. А след това ние ще бъдем готови да постъпим според пословицата: който си спомни старото, да ослепее. Разбира се, желателно е господин Хитлер да се извини за случилото се.

Веднага след като министрите си отидат от Чембърлейн, Уилсън ще му доложи за своя разговор. Но премиерът вече няма да може да се възползва от услугите на съветника. Той ще е принуден да посрещне своята катастрофа.

В полунощ кабинетът на министрите ще реши да връчи на 3 септември в 9 часа сутринта ултиматум на Берлин с искане да изтегли войските си от Полша. Ако до 11 часа преди обяд не се получат задоволителни уверения, от този час нататък английското правителство ще се смята в състояние на война с Германия.

Посланикът Хендърсън ще изпълни това указание.

На 3 септември в 9 часа сутринта лорд Халифакс ще позвъни на Жорж Боне:

— Известни ми са причините, които ви пречат да изпратите незабавно ултиматум, но ние бяхме принудени да изпратим нашия тази сутрин. Той сигурно вече е връчен. Парламентът ще се свика по обед. Ако министър-председателят се появи там без твърдото намерение да изпълни обещанието към Полша, той ще се сблъска с единодушния взрив от негодувание и кабинетът ще падне.

В девет и нещо британският ултиматум ще бъде на масата на Хитлер. Хитлер ще се вцепени.

— Какво да правим сега? — ще се обърне той рязко към Рибентроп.

Рибентроп, Гьоринг и Гьобелс са объркани.

— Мълчите, а? — ще избухне Хитлер. — Гьоринг, нали Вие твърдяхте, че англичаните няма да се намесят! Трябва незабавно да отлетите за Лондон и да сключите с тях споразумение. Тогава веднага ще отпаднат и французите — те няма да се решат сами да обявят война.

С неочаквана за него пъргавина Гьоринг ще изхвърчи от кабинета. Той ще заповяда да му бъде приготвен самолет на най-близкото летище и незабавно да го свържат по телефона с Лондон.

Ще съобщят на Чембърлейн за обаждането от Берлин. Това ще бъде последният му шанс. Но да се възползва от него — това щеше да означава да не се задържи и половин час в креслото на премиера.

— Предайте в Берлин — почти шепнешком ще процеди той, — че преди да решава въпроса за посещението на господин Гьоринг, правителството на Негово Величество би желало да получи отговор на своя ултиматум.

Ще удари 11 часът. Гьоринг ще чака указанията на Хитлер. До входа — кола, на летището — самолет със запалени мотори.

Чембърлейн ще отиде в радиостудиото. В 11 часа и 15 минути той ще съобщи за състоянието на война между Англия и Германия. С това той ще обяви края на кариерата си и провала на политиката на „умиротворяване“. Скоро над Лондон ще се разнесе проточеният вой на сирената: въздушна тревога. Като се покачат на покрива, съпрузите Чърчил ще видят преградата от аеростати. Запасени с бутилка бренди, те ще слезнат в скривалището. А половин час след отбоя Чърчил ще прекоси пътя и ще се появи в Уестминстър. Чембърлейн ще го покани при себе си и ще му съобщи за назначаването му за военноморски министър. Чърчил ще се върне на този пост след почти четвърт век. В шест часа вечерта той ще се яви за приемане на поста. През това време Военноморското министерство ще уведоми всички кораби на британския флот с телеграма: „Уинстън се върна!“

В Париж Даладие и Боне все още ще се суетят като хора по време на пожар, които не знаят кое първо да изнасят. Министерският съвет ще реши да отправи ултиматум в 12 часа на 3 септември, а военните действия да започнат не по-рано от нощта срещу 5 септември. Ще обяснят това така: мобилизацията трябва да завърши без опасност от въздушни нападения и децата да се евакуират от Париж. Те все още тайно ще се надяват на нещо. Френският посланик в Берлин Кулондр ще връчи на Рибентроп със закъснение от 20 минути ултиматум, чийто срок ще изтече в 17 часа.

Във Вашингтон по радиото Рузвелт ще каже:

— Нека никой не се опитва да твърди, че Америка ще прати някога войски в Европа. Ние се стремим да не допуснем войната в нашите домове, да не й позволим да дойде в Америка. Аз съм сигурен, че САЩ ще останат настрана от тази война.

Но Америка няма да остане настрана. Въоръжена до зъби, тя ще чака удобен момент, за да се намеси във войната.

* * *

Втората световна война започна. Но започна не така, както очакваха на Запад. Съветската дипломация успя да провали организирането на единен империалистически фронт срещу СССР, да прокара път за създаването на антихитлеристката коалиция и да отложи почти с две години нападението на фашистка Германия срещу СССР. Съветският съюз използва това време, за да се подготви за отпор срещу агресията, за да се подготви за суровото изпитание — Великата отечествена война.

Край