Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Провалянето на тройните преговори в Москва от английското и френското правителство показа пълното нежелание на западните държави да сътрудничат със СССР в борбата срещу агресията. Срещу Съветския съюз те продължаваха да залагат на „японската карта“ в Далечния Изток и на „германската карта“ в Европа. Подписаното през лятото на 1939 г. англо-японска споразумение осигури тила на японските войски, които водеха военни действия срещу СССР и МНР в района на реката Халхин гол.

Съветският съюз се оказа пред опасността от война на два фронта — с фашистка Германия и милитаристична Япония, във враждебно капиталистическо обкръжение, без съюзници, в пълна изолация. Трябваше поне временно да бъде продължен мирът, за да се укрепи отбраната на страната.

 

 

Москва, сряда, 23 август 1939 година

Личният самолет на Хитлер „Гренцланд“ приближаваше към Москва. На борда му се намираше министърът на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп. Той се чувствуваше на върха на блаженството. Ласкаеше го, че вече втори ден всички телекси в света предаваха непрекъснато името му, то беше набирано с огромни букви на първите страници на вестниците, звучеше на всички езици в ефира. И всичко започна вчера, когато в печата беше публикувано съобщение за неговото посещение в Москва:

Размяната на мнения между правителствата на Германия и СССР констатира наличие на желание у двете страни да намалят напрежението в политическите отношения между тях, да отстранят заплахата от война и да сключат пакт за ненападение. Във връзка с това в близките дни в Москва ще пристигне германският министър на външните работи г. фон Рибентроп за съответните преговори.

„Болшевиките протакаха докрай — мислеше райхсминистърът, забил поглед в покрития с облачета илюминатор. — Когато на 4 август Шуленбург им изложи предложенията за радикална промяна в съветско-германските отношения, Москва деликатно ни прати по дяволите. Очевидно те там все още са се надявали да се споразумеят с Лондон и Париж. Напразно. А аз знаех намеренията на англичаните. Те през цялото време се мъчеха да ни тласнат сега към война с Русия. Но фюрера не можеш го изигра. Не е Русия тази, която му трябва сега.“

Облаците се разпръснаха и Рибентроп видя през илюминатора далече долу жълтите поля.

„На Русия редът ще й дойде по-късно — си рече райхсминистърът и отново започна да си спомня перипетиите на преговорите с Москва през последните две седмици. — Фюрерът ни кара да бързаме, но Русия не бърза. Той ми заповяда да тръгвам за Москва; аз телеграфирах на този аристократ Шуленбург да отиде в Кремъл и да каже, че ако Русия предпочете съюз с Англия, тя ще остане сама срещу Германия. В отговор му заявили, че моята визита изисквала необходимата подготовка. Преди пет дена по мое указание Шуленбург отново помолил да ме приемат. А Кремъл отново започнал приказките за предварителна подготовка на моята визита, на всичко отгоре и с предупреждение — без вестникарски сензации. Те ни диктуваха условията и протакаха, като се надяваха, да се разберат с Лондон и Париж. Наредих на Шуленбург да плюе на обичаите и да настоява да ме приемат незабавно. Но тези руснаци са упорити. Чак на двайсет и първи англичаните и французите окончателно провалили преговорите с болшевиките и тогава Москва се съгласила с моето посещение. Руснаците не могат да изключват възможността ние да ги нападнем.“

До Рибентроп се доближи старшият пилот на „Гренцланд“ оберфюрерът от СС Баур. Като се наведе учтиво, той козирува и доложи:

— Под нас е Москва. След пет минути кацаме.

Самолетът се насочваше за приземяване с изключени мотори. В настъпилата тишина Рибентроп почувствува, че сега трябва да каже на своите съветници нещо такова, което те ще увековечат после за бъдещите поколения. Той стана от креслото си и произнесе високопарно:

— Партията, която ни предстои да изиграем, обещава да бъде трудна. Трябва да се отслаби недоверието на Съветите, които утре, както и днес, ще си останат наши врагове. Ще дойде ден и знамето с пречупения кръст ще заплющи на мястото на знамето със сърпа и чука.

Той огледа всички, за да се убеди, че думите му са направили достатъчно силно впечатление, а после се долепи до илюминатора. Кацаха на летище, покрито със самолети. „Гренцланд“ се докосна леко до пистата и се втурна по нея, като подскачаше. Беше 12 часът и 19 минути.

На централната аерогара до мястото, където „Гренцланд“ спря, приближиха няколко автомобила. Група сътрудници на Народния комисариат на външните работи начело с Потьомкин, а също и Шуленбург и служители от посолството приближиха до стълбата, по която тържествено слизаше Рибентроп.

— Радвам се, че Ви виждам в Москва — сухо произнесе Потьомкин, като кимна. И не каза нито дума повече.

Когато всички се настаниха в автомобилите и кортежът тръгна, Рибентроп тихо каза на своя заместник Фридрих Хаус:

— Не намирате ли, че посрещането е малко студено?

Колите пристигнаха в определената резиденция. Заведоха гостите в предназначените за тях апартаменти. Съпровождащият ги Потьомкин се обърна към Рибентроп:

— След половин час ще дойдат да Ви вземат и ще Ви откарат в Кремъл.

И този път той се поклони едва забележимо и излезе. С позеленяло от злоба лице Рибентроп чак се стъписа:

— С какво удоволствие бих се върнал незабавно в Берлин и бих затръшнал вратата под носа им. Министърът на външните работи на Райха не е свикнал да се отнасят към него като към обикновен чиновник!

Той вилня още няколко минути, после клюмна, спомняйки си за поръчението на фюрера:

— Ние ще се отнасяме с тях тъй, както си искаме!

Но нещата не вървяха по неговия сценарий. След половин час колите пристигнаха. До Кремъл пътуваха около седем минути. Четирима офицери посрещнаха делегацията пред входа на сградата на Съвета на народните комисари и учтиво помолиха да ги последва. В приемната ги накараха да чакат пет минути. Хаус, който наблюдаваше министъра, реши, че ей сега ще стане катастрофа, но Рибентроп с мъка се овладя. Появи се представителен блондин със сини очи, който каза на хубав немски език:

— Негово превъзходителство председателят на Съвета на народните комисари ще ви приеме сега.

Рибентроп се оживи, като помисли, че сега ще настъпи неговият час. Вратата се отвори, домакинът на кабинета се ръкува с гостите и ги покани да седнат. Министърът искаше да започне с дълга обширна реч и каза:

— Духът на братството, който ни е свързвал…

— Между нас не може да има братство — рязко го прекъсна Молотов. — Ако искате, нека поговорим за цифрите.

По-късно в преговорите взе участие и Сталин. В отговор на предложението на Рибентроп да се добавят в преамбюла на заключителния документ думи за дружба между Германия и СССР, той каза:

— Съветското правителство не може да представи изведнъж на народа си уверения в дружба, след като нацисткото правителство в продължение на шест години го е заливало с потоци от кал. Ние не забравяме, че вашата крайна цел е да ни нападнете.

Разговорите се развиваха все по-бързо и по-бързо и Рибентроп чувствуваше, че тук всичко е решено преди него и без него.

През нощта срещу 24 август бе подписан пакт за ненападение.

… На източното крайбрежие на Съединените щати беше двадесет и трети вечерта, слънцето още не беше залязло. Рузвелт прибра рибарските си принадлежности — риболовът не вървеше. Катерът му се приближи до крайцера „Тускалуса“. Изкачиха президента по стълбата на борда. До него се доближи помощникът му Макинтайр и му подаде телеграма. Рузвелт прочете съобщението за подписването на съветско-германския пакт и помръкна. Той моментално улови главното: плановете за въвличане на Русия във войната са провалени.

— Отвратителни новини — подхвърли президентът на секретаря.

— Какво мислите да предприемете?

— Не знам още. На пръв поглед Русия като че ли е свързала съдбата си с „оста“. А какво е това всъщност? Възможно е това да е само маневра на Сталин, за да спечели време. Възможно е той да е обиден, че не са се съветвали с него в Мюнхен. А може и да е истински съюз. В последното не вярвам: победата на Германия не отговаря на националните интереси на Русия.

„Интересите на Русия — повтори мислено президентът. — А интересите на Америка? Интересите на Америка си остават същите. Трябва да позвъня на Кенеди в Лондон и на Булит в Париж да посгреят малко задниците на Чембърлейн и Даладие. Ако те не обявят война на Хитлер, в случай че Германия нападне Полша, да не разчитат на нашата помощ. А сега…“

— Нахвърляйте текст за телеграма до райхсканцлера Хитлер и до президента на Полша Мосцицки с призив да се въздържат от прилагане на сила — каза Рузвелт на Макинтайр.

„И все пак — помисли си президентът — не успяхме да въвлечем русите в голяма война. Изглежда, че съм ги подценил.“

… Народният комисар на отбраната Ворошилов ще заяви:

— Военните преговори с Англия и Франция бяха прекъснати не поради това, че СССР е сключил пакт за ненападение с Германия, а, обратно, СССР сключи пакт за ненападение с Германия между другото и поради това, че военните преговори с Франция и Англия стигнаха до задънена улица вследствие на непреодолими разногласия. За съжаление този път не можахме да се споразумеем. Но да се надяваме, че друг път нашата работа ще бъде по-успешна.

Като провали преговорите със Съветския съюз, Западът разчисти пътя за германската агресия срещу Полша. На 23 август в Данциг, нарушавайки статута му на „свободен град“, фашистите провъзгласиха хитлеристки агент за „държавен глава“. Тази провокация имаше за цел да предизвика контрадействия от страна на Полша, та обвинявайки я в „агресия“, да започнат войната.

Същия ден, 23 август, Чембърлейн изпрати бързо послание до Хитлер, в което се опитваше да го убеди, че въпросът за претенциите към Полша може да бъде решен по мирен път. Англия и Франция ще предложат на Хитлер нов Мюнхен за сметка на Полша. С това те само ще му дадат да разбере, че няма да окажат съпротива на плановете му.

На 28 август Хитлер ще издаде заповед да бъде нападната Полша на 1 септември на разсъмване.