Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Размяната на мнения по време на англо-френско-съветските преговори продължи 75 дена. На съветското правителство бяха необходими само 16 дена за подготовка на отговорите. 59 дена отидоха в бавене и протакания от страна на западните държави, които изкуствено натрупваха трудности. Най-после Лондон и Париж се съгласиха, че трябва едновременно да се изработи пакт за взаимопомощ и военна конвенция. За по-нататъшни преговори за Москва заминаха английска и френска военна мисия.

На 3 август, когато Майски даде прием в тяхна чест, Рибентроп прие Астахов и предложи свой план за подобряване на отношенията между СССР и Германия. Астахов избягна отговора.

Същия ден Хораций Уилсън покани германския посланик Дирксен и потвърди английската програма за споразумение с Германия: в случай, че то бъде сключено, Англия незабавно ще прекъсне преговорите със СССР. Лондон ще предложи грамадни отстъпки, в частност за сметка на Полша, но те вече няма да задоволяват Берлин. Там ще планират постигане на еднолично господство над света чрез война.

 

 

Лондон, четвъртък, 3 август 1939 година

В зимната градина на съветското пълномощно представителство в „квартала на милионерите“ в Кенсингтонроуд Майски даваше закуска в чест на английската и френската военна мисия, които заминаваха за преговори в Москва.

Въпреки че в парламента настояваха за ръководител на делегацията да бъде назначен човек от най-висок ранг, Чембърлейн назначи за неин водач адмирала от флота Реджиналд Планкет Ърл Дракс, комендант на Портсмут. Практически адмиралът беше в оставка. През седемгодишния си престой в Лондон Майски даже не беше чувал името му. Трябваше да се направи справка. Оказа се, че адмиралът е близък на двора и е настроен прочембърлейнски. Останалите членове на мисията също бяха второстепенни фигури.

Нищо не говореше на Майски и фамилията на ръководителя на френската мисия корпусният генерал Думенк. В назначената от Даладие делегация, както и в английската мисия нямаше авторитетни лица.

Същия ден Суриц съобщи от Париж:

Вчера имах разговор с министър Мандел. Лично той не познава никого от членовете на военната мисия. За Думенк е чувал, че е най-големият специалист по въпросите на комуникацията. Не познава политическата му физиономия, пък и се съмнява дали той има такава физиономия. Мандел разполага с данни (не като член на кабинета, този въпрос не се обсъждал там), че мисията заминава за Москва без разработен план. Това е тревожно и подкопава доверието към сериозността на преговорите. Той не се съмнява, че Лондон и Париж (под натиска на общественото мнение) сега искат да избягнат провалянето на споразумението, но не се чувствува стремеж към постигане на сериозно споразумение. Причините за всичко се крият в това, че и тук, и в Лондон не са оставили никакви надежди за споразумяване с Берлин, а на споразумението със СССР гледат като на средство за постигане на по-добри позиции за себе си в бъдещите си преговори с Германия. Не е чудно, че продължава политиката на прикриване на германската опасност, линията на приспиване и успокояване. А положението всеки ден става все по-опасно. Данните говорят, че Хитлер се готви за нов скок. Сега се извършва едновременна концентрация на войски в Словакия и в района на Фрайщад-Клагау-Дааро. Ако към това се прибавят и данните за мобилизация в цялата страна и за постепенното превръщане на Данциг, където хитлеристите фактически са станали господари, в укрепен военен район, то в най-близко време може да се очаква концентриран удар срещу Полша.

… Майски представи на членовете на мисията съветските аташета по военните, въздушните и морските въпроси и покани всички на масата. Той предложи на адмирал Дракс, като старши по ранг и възраст, да седне отдясно. Докато пиеха кафе, той го попита:

— Кажете, адмирале, кога заминавате за Москва?

— Това още не е решено окончателно, във всеки случай в близките дни.

— Сигурно със самолет? Времето не чака: атмосферата в Европа е нажежена.

— О, не! Двете делегации заедно с обслужващия персонал са около четиридесет човека, много багаж… Не е удобно да се лети със самолет — отговори, без да бърза, високият слаб адмирал.

— Щом със самолет не е удобно — попита Майски, — може би ще заминете за Съветския съюз с някой от вашите бързоходни крайцери? Би било твърде внушително: военни делегации на военен кораб. Пък и няма да е необходимо много време от Лондон до Ленинград.

— Не — отговори кисело Дракс, — и крайцерът не става. Ако тръгнем с крайцер, ще трябва да изгоним две дузини офицери от каютите и да заемем местата им. Защо да създаваме неудобства на хората? Не, не, няма да пътуваме с крайцер.

— В такъв случай вероятно ще вземете някой от вашите бързоходни търговски параходи? Нали трябва да пристигнете в Москва колкото е възможно по-бързо!

Дракс, който явно искаше да приключи по-скоро този разговор, отговори:

— Наистина не мога да Ви кажа нищо. С организацията на транспорта се занимава Министерството на външната търговия — всичко е в неговите ръце. Не знаем какво ще решат…

Те ще отплават на 5 август със стария товарно-пътнически параход „Сити оф Ексетер“. В почивките между пинг-понга и обедите, на които готвачите=индийци ще ги учудят с екзотичните ястия, те ще изучават инструкциите на правителствата. Лондон ще нареди на своята мисия:

Британското правителство не желае да поема върху себе си каквито и да било конкретни задължения, които биха могли да ни вържат ръцете при едни или други обстоятелства. Затова трябва да се стремим да сведем военното споразумение до най-общи формулировки нещо като съгласувано заявление за политиката.

Ще плават край бреговете на Германия, когато на 7 август Астахов ще телеграфира в Москва:

Чуждестранните журналисти съобщават различни сензационни подробности, които свидетелствуват за близостта на германската мобилизация с цел да бъде заграбен Данциг и бившата „германска“ Полша. Впрочем едва ли някой ще се учуди, ако немците ускорят развръзката на този участък.

Те ще навлизат във Финския залив, когато на 9 август Астахов ще предаде:

Напрежението тук нараства. Това се чувствува и в печата, и в разговорите с дипломатите. Положението се сравнява с миналогодишния предмюнхенски период. Немците открито разпространяват слухове, че за няколко дни ще се разправят с Полша, и уверяват, че Англия няма да се намеси.

Едва на 10 август те ще пристигнат в Ленинград, а следващия ден с влак — в Москва. Ръководителят на съветската делегация за преговорите, народният комисар на отбраната на СССР маршал Ворошилов, ще даде в тяхна чест обед в резиденцията на Народния комисариат на външните работи на „Спиридоновка“. На обеда за кратко време ще присъствува и Сталин. Той ще попита Думенк:

— С колко дивизии ще излезе Франция срещу Германия в случай на мобилизация?

— Стотина — ще отговори Думенк.

— А колко дивизии ще прати Англия? — ще се обърне Сталин към Дракс.

След като помисли, Дракс ще отговори:

— Две, а по-късно още две.

— Аха, две и по-късно още две — ще повтори Сталин и при това така ще погледне Дракс, че адмиралът ще си помисли: по-добре въобще да не бях тръгвал от Лондон с този проклет параход.

На 12 август ще започнат преговорите. Съветската делегация ще представи официалните си пълномощия за воденето им и за подписването на военна конвенция. Френската мисия ще представи пълномощия само за водене на преговори. Английската мисия няма да представи никакви пълномощия, тъй като нямаше да ги има. Адмирал Дракс ще предложи да се върнат в Лондон за пълномощията…

За разлика от съветската, западните делегации не ще могат да представят никакъв военен план в случай на агресия. Те няма да са в състояние да отговорят на въпроса: как съветските въоръжени сили биха могли да се срещнат с немските войски, в случай че Германия нападне Франция или Полша? Проформа те ще изпратят официално запитване до Варшава, ще даде ли възможност на съветските войски да минат през територията на Полша. Варшава ще откаже.

На 15 август те ще поискат от Лондон и Париж нови инструкции.

Същия ден, изпълнявайки поръчението на Рибентроп, Шуленбург ще посети народния комисар на външните работи и от името на своето правителство ще заяви: между Германия и СССР няма никакви противоречия, а за по-бързото уреждане на отношенията Рибентроп е готов да пристигне в Москва, при условие че той ще бъде приет от Сталин. Москва ще избегне отговора.

След няколко часа всичко това ще стигне по каналите на разузнаването до Рузвелт. Тогава от Вашингтон за Москва спешно ще тръгне секретна инструкция от президента до новия американски посланик Лоуренс Щайнхард да се срещне със съветския народен комисар. (След заминаването на Джоузеф Дейвис повече от година той бе временно управляващ посолството на САЩ в Москва: Вашингтон се страхуваше, че даже назначаването на посланик ще породи в САЩ догадки за намерението на Рузвелт да се намеси активно в европейските работи.)

Щайнхард, връчвайки преди четири дена акредитивните си писма на Калинин, по поръчение на Рузвелт ще повтори на народния комисар съвсем поверително онова, което президентът бе казал преди месец и половина на пълномощния представител К. А. Умански: необходимо е да се създаде „демократичен фронт“. Разбира се, народният комисар ще бъде осведомен за беседата на Рузвелт с Умански и ще се учуди малко — кое е предизвикало повторната дипломатическа стъпка на Рузвелт и какво конкретно той предлага? Защо той не окаже натиск върху Лондон и Париж? Та Америка със своята тежест е способна да застави Чембърлейн и Даладие да приемат едно споразумение със СССР. Ръководителите на Англия и Франция могат да изтълкуват нейната ненамеса в московските преговори като одобрение на тяхната политика на протакане и поощряване на агресора срещу СССР.

Народният комисар и посланикът ще разгледат всестранно съветско-американските отношения. Това ще бъде търсене на допирни точки, на пътища за сътрудничество в бъдещата война. „Русите имат основание за недоволство — ще си помисли Щайнхард след разговора. — Законът за неутралитета, който, поощрява Германия към агресия, въпреки волята на Рузвелт, запазва своята сила. Държавният департамент ще подготви меморандум, в който целите на Москва са изцяло изопачени. Джоузеф Кенеди в Лондон и Бил Булит в Париж провеждат твърдо антисъветска линия. Това още повече усложнява преговорите в Москва, за успеха на които Америка и пръста си не мръдна. Така или иначе, сега нашата политика съдействува за разпалването на войната. Президентът наистина въвежда Америка в бурните събития на Стария свят внимателно и постепенно и русите, изглежда, ценят това. Но дали той не действува твърде бавно?“

Разговорът на народния комисар с американския посланик ще се състои на 16 август. През този ден английската и френската делегация така и няма да получат от своите столици нови инструкции. Те няма да дойдат нито на 17, нито на 18, нито на 19, нито на 20, нито на 21 август. Преговорите ще стигнат до задънена улица. Мисиите на Дракс и Думенк ще напуснат Москва.

Чърчил ще запише в своя дневник:

Мюнхен и много други неща убедиха съветското правителство, че нито Англия, нито Франция няма да се сражават, докато не ги нападнат, и че даже в този случай ползата от тях няма да е голяма. Приближаващата буря всеки момент ще се разрази. Русия трябва да се погрижи за себе си.